"Нова Зора" - брой 19 - 16 май 2007 г.

Държавата като плячка
Венцеслав НАЧЕВ

Скандалът, разразил се отначало като сблъсък между енергийния министър Румен Овчаров и директора на Националната следствена служба Ангел Александров се затъркаля като снежна топка и чудовищно наедря.
Вонята бе толкова непоносима, че трябваше все пак да се реагира. Реакцията, макар и закъсняла, дойде - премиерът прати Румен Овчаров в заслужен отдих до изясняване на случая. Уволни и двама зам.-министри, което бе косвено признание, че държавата е дълбоко поразена от бацила на корупцията.

Посипаха се взаимни обвинения за участие в корупционни практики, лобирания, кражби. Стигна се до почти хорови охкания, какво че животът на тоз или оня бил заплашен. И колкото повече набъбваше скандалът, толкова повече хора бяха забърсвани от крилото на урагана. Засмукани бяха от фунията на компромата следователи, зам.-министри (Корнелия нинова и Деян Пеевски), дребни някакви чиновничета и партийни функционери. На светло бе изваден и изпълнителният директор на “Булгартабак” Христо Личев, една всякак съмнителна особа. Той измърмори, че Ангел Александров искал да му дере кожата с месечен рекет от 150 000 лева. Вкратце само ще кажем, че въпросното лице е разследвано за сериозни нарушения, включително и опит за незаконна приватизация на холдинга.
Бъркотията е голяма. И не случайно в нея са забъркани сума ти хора. Подозираме, че някои умишлено сгъстяват мътилката, за да се заметат следи и в крайна сметка нищо да не излезе на видело. Но при всички случаи не ни напуска смразяващото усещане за някакъв тъмен заговор, който преръща държавата в плячка. А това никой не иска да признае - че има стратегия за тотално разграбване, че това е политика. Румен Овчаров не случайно нарече случая “криминален”. Демек - не е политически. Станишев в пряк текст заяви: “Няма да позволя да се разклати лодката”. Дядо Сакс и той тури рамо на заформящата се официозна теза: “Ако се концентрираме само върху корупция, корупция и отново корупция, мисля, че няма да свършим много работа”. Какво е това? Благ мехлем върху кървяща рана или хитровато изчакване накъде ще задуха вятърът. При всички случаи увъртането на “горския цар” (нали живее във Врана) е дълбоко непочтено и аморално. Разбира се, че става въпрос тъкмо за корупция, и то в грандиозни размери. Но види се Особата иска да се опази от мръсните пръски.
Подобна е и позицията на Доган. Той отказа среща със Станишев (много интересно!), с мотива: “Този скандал не ме вълнува, по-важни са ми изборите.” Не се ли прави Доган на Сърдитко Петко? Или може би вече усеща, че менгемето се стяга и около него и това уязвява самочувствието му на голям играч. Но бъдете сигурни, че той ще извърти някой уюн според своя лисичи нрав.
Но нека се вгледаме внимателно в картинката. Тук са позиционирани Ангел Александров и Румен Овчаров. Пръв вдигна томахавката Ангел Александров. Той обяви Румен Овчаров за “собственик на държавата”. Притури и обвинението, че бил заплашван да бъде ликвидиран физически. И още, и още “разкрития” сервира следовател номер 1, кореспондиращи едва ли не с всички смъртни грехове.
Изкусително, но трогателно наивно е да се възприеме Ангел Александров като “рицар без страх и укор”, излязъл на хероичен двубой с корупционната ламя, олицетворявана според него от Румен Овчаров. Опитен и прекрасен човек като баш следователя, пък и поради естеството на своята работа издълбоко назнайващ подземните тайни на властта, едва ли би тръгнал на една толкова рискована акция, ако не си е подсигурил фланговете и тила. Подсигуровката, нека кажем направо, идва от ДПС. Александров е креатура на ДПС и зае поста шеф на НСлС след активна лобистка акция на етническата формация. Това едно. И второ - много близките отношения между Доган и Александров. (Апропо - последният е бил следовател на турския лидер по време на нелегалната му дейност и изглежда още тогава му е дал някакви бонуси с цел опазването му за едно по-нататъшно раздаване на картите.)
Ако следваме основния принцип на драматургията за единство на място, време и действие, то е основателно да си зададем въпроса защо тъкмо сега Ангел Александров е бил активиран от политическата централа ДПС да нанесе изпреварващ удар срещу Румен Овчаров. Отговаряме: защото Румен Овчаров отказа да отпусне на Държавния резерв (пряко стопанисван от ДПС) сумата от 170 млн. за закупуване на гориво. И още - Румен Овчаров демонстрира недвусмислено намерение да финализира процедурата за приватизация на “Булгартабак”, блокирана упорито от Нихат Кабил. Знайно защо - един частник не би наливал бадева пари в губещ отрасъл, какъвто е тютюнопроизводството.
Приватизацията би ударила в корен етническите интереси на ДПС.
Ще рече - Румен Овчаров посяга пряко върху интересите на ДПС, и “обръчите от фирми” на Доган. ДПС, така да се каже, играе по мафиотските “правила” на занаята - опитва се да сплаши енергийния министър като посяга на най-близкото му обкръжение. Системата е изпитана - думам ти, дъще, сещай се, снахо. Въобще не се цели раздухването на скандал, а за провеждане на операция “другарско” подсещане. Но е заложена и клопка - ако Румен Овчаров свие перки и тихомълком отстъпи, то той одма става заложник на Ангел Александров и на ДПС. Старият лисугер обаче се усети и наруши закона на омертата. И скандалът гръмна.
Счупените грънци определено ще ги плати ДПС. Опита се да рекетира - не се получи. Но случаят не дава никакви основания да възприемаме и Овчаров в рицарски доспехи. Той си варди и кожата, и интересите. Просто ДПС прекали.
Ситуацията е рязко изменена. ДПС повече не е балансьор. И без него може да се кара каруцата. Но за някои кръгове в БСП това едва ли е желаният вариант. Защото “отлюспването” на ДПС от властта ще направи столетницата заложник на НДСВ. Сиреч - на дядо Сакс. Дето се вика - отпред крокодил, отзад тигър. Да не си на мястото на Столетницата.
До фатален сблъсък едва ли ще се стигне. Най-вероятно скандалът ще бъде оставен да затихне от само себе си - изпитана хватка. Обаче една голяма пукнатина остава. И в тази пукнатина е ДПС.
Както се казва - хитрата сврака с двата крака.
Остава политическият ендшпил да се отиграе с гросмайсторски финес. Но нашите главанаци не работят с фин инструментариум. Те ще го ударят на джамбазлък. И сигурно някак си ще се спазарят в името на Големия кокал. Но скандалът, както се казва, има и своята положителна страна. Видя се кой кой е и че държавата е превърната в плячка. И в тази игра няма хора в бяло. Всички са оплескани. И прокобата на Бай Ганьо е сбъдната - всички са маскари. Гологъзицата лъсна. Остава някой да накърши шибучки!

Нагоре
Съдържание на броя