"Нова Зора" - брой 19 - 16 май 2007 г.

Паметни знаци за писателя и човеколюбеца Алеко Константинов
Илия СТЕФАНОВ

Политическият живот на България след Освобождението (1878 г.) освен постижения и достойнства има една трайна, сенчеста страна. Партийно-политическите борби са съпроводени и с насилствено премахване на политическия противник, без да се подбират средствата. Да се развращава обществото с публични обиди, лъжи,грозни нападки, клевети, призиви да се палят, бият, убиват политическите противници, е стил и морал на поведение на не малко политици, властници, журналисти. Както пише един съвременник: “...Голямо разединение се получи между хората, омразата влезе дълбоко в сърцата. Заради партиите, скараха се сродници, близки приятели...”
На 11 май 1897 г. на шосето Пещера-Пазарджик, късно вечерта е убит от засада Алеко Константинов, писателят и човека, който е гордост на цяла България. Думите са на Хинек Майер, прокурора, който за няколко дни намира и залавя преките убийци и техният покровител, който ги праща и ги дава на съда.
Преди време писах във в. “Нова Зора” подробности за убийството, както и за митовете и легендите около него, затова сега се спирам на част от реакцията на другата, по-голяма част от българите.
Знайно е, че много хора тогава са познавали Алеко Константинов, множество от Пещера и Пазарджик изпраща писателя в сетния му път, множество посреща ковчега в София. Хилядното множество участва в погребението, а студентите обявяват неприсъствен учебен ден...
В средата на 1897 г. Михаил Такев - другар и приятел на Алеко, който по чудо оцелява след петте изстреляни от “Кринките” куршум, поема инициатива за паметен знак на мястото на покушението. Събрани са от пещерци 140 лв. Такев дава 170 лв. Закупена е нивата, на която ще се слага паметника. Изготвен е проект, навярно от арх. Камен Петков. Наети са майсторите Станишев и Никола Зунето.
Паметникът е изготвен до септември 1897 г. Представлява пресечена пирамида с височина 132 см. Направен е от сиенит и мрамор. От мрамор е плочата, на която пише: “Пътниче, предай на грядущето поколение, че тук е паднал убит от наемни убийци поета-писател Алеко Константинов на 11 май 1897 г. Вечна му памет”.
На снимки, правени в края на 19 в. и началото на 20 в., се вижда бюст на Алеко върху пирамидата. Това всъщност е преносим бюст, който Такев е донасял от дома си. Паметникът сега не съществува, но плочата с надписа е запазена и се съхранява в Градски исторически музей-Пещера.
В памет на Алеко е изградена чешма с възпоменателен надпис в гр. Пловдив - “Куршум хан”. Инициатор е Хаджи Гьока.
След разрушаването на хана някъде през 30-те години на 20 в. се разбутва и чешмата. Мисля, че плочата с надписа се пази в музея на Съединението, или в Библиотеката “Ив. Вазов”.
През 1934-1935 г. в Пазарджик възниква идеята за паметник на Алеко Константинов. За нея стоят братята Костадин и Владимир Мумджиеви и членовете на туристическо дружество “Белмекен”. Изпратени са писма до съответните инстанции. През юли 1935 г. Общинският съвет в Пазарджик взема решение да се предостави място за паметник в градския Остров на свободата. Основният камък е положен през май 1936 г. Събрани са 100 хил. лева. Проектът е изготвен от арх. Костадин Мумджиев.
Паметникът е открит през май 1937 г. Представлява добре оформена, повдигната площадка, колона с височина 8,25 м с барелеф на Алеко. Барелефът е изготвен от известния скулптор Михаил Парашчук.
През 1967 г. в землището на с. Алеко Константиново, до шосето Пазарджик-Пещера, е открит нов паметник на Алеко Константинов с автор Ал. Занков. Това е една фигурална композиция от варовик и мрамор.
Селото Аджиларе получава името Алеко Константинов на 13 септември 1937 г.
От 4 януари 1966 г. е осъвременено на Алеко Константиново.
Когато народът (колкото и да не искат да вярват някои хора, че това понятие не съществува) започне да назовава някого от заслужилите си хора с малкото му, собственото му име, както се прави между свои, това значи, че той го е приел като част от себе си, че със своите дела и слова избраникът е вече един общопризнат и безспорен авторитет.
Много са заслужилите българи и в новата ни история след 1878 г., но малцина се ползват с тая чест.
Един от тях е и Алеко Константинов - Щастливеца!

Нагоре
Съдържание на броя