"Нова Зора" - брой 17 - 1 май 2007 г.

Отвъд екрана на вип-овете
Огнян САПАРЕВ

В интерес на истината - тази закачка с Вапцаров не се отнася за Азис и Десислава. Но пък за някои от останалите VIP-персони пасва като поръчана..
Когато някога писах за първия Big Brotner, наивно предположих, че тези злочести псевдореални (риалити) упражнения няма да имат у нас кой знае какви светли перспективи. Очевидно (съвсем интелигентски) надцених българския зрител, който всъщност с нищо не е по-мъдър от зрителя в други европейски страни, към които се стремим - и където риалити-шоуто процъфтява.

Бихме могли да потърсим причините в няколко посоки. Например - в умората от свръхпредлагането на измислени (сапунени r крими) истории, на фабулни клишета, с които медиите ни заливат ежечасно. (Разбира се, че риалити-действието също е манипулирано). Или в очевидно подценявания факт, че телевизията има противоречива двойнствена природа. И съвсем не е единна. Тя е универсална като ретранслатор на културни консерви, на глобална информация, но - от друга страна - е доста регионална - предлага местни образци и ценности, гъделичка местни страсти и предразсъдъци, резонира само в определен културен регион. Местните герои - независимо от тяхното качество - именно поради своята фамилиарност биват предпочитани пред чуждите герои.
И трето - но не последно - в тази област телевизията работи в интимно и небезкористно съдружrе с други медии особено печатни. Това всъщност е една резонансна симбиоза - много характерна, заслужаваща специално внимание.
Какво биха правили редица жълти издания като “Хай-клуб”, “Блясък”, “Шоу” и други (да не споменавам съвсем долнопробните) без уж достоверните телевизионни клюки, без занимателната им злободневност? ...Едното “явление” мигновено отеква в другото, то пре-предава импулси по-нататък - и се получава доста дълга (жълта) серия, целта на която е достатъчно прозаична - да се продава.
Всички по-високи съображния са от лукаваго!
Това се извършва пред очите ни почти месец - кресливо, смешно и ужасно махленски. Изглежда, че българският народ няма по-належащи проблеми. На това му се вика “отвличане на вниманието!”
В България вече се е оформила една достатъчно многобройна (предимно женска) аудитория, за която подобни зрелища и четива са най-питателният всекидневно - духовен “хляб наш насущний”.
Персоналните клюкарски коментари са приемливи само в жълтите медии. Ние би трябвало да се държим по-възпитано. Но от друга страна, когато човек отиде в Къщата, за да разголи пред целокупния народ своята интимност, той сам си проси подобни анализи. Все пак ще се постараем да бъдем внимателни в рамките на възможното.
На Здравко, да му е жива и здрава и жената, и кумата, и бракосъчетаващият Бойко Борисов (досега само в такава роля не го бяхме виждали - но всъщност кмето-генералът си живее в един непрекъснат VIP Brotner). Благодарение на тази съпруга Здравко ще си плати много бързо всичките грехове. Обаче забелязваме, че започва да се взема прекалено насериозно - което е не само опасно, но и смешно. Амин.
Колкото и човек да умее да разиграва театрални етюди, дългият престой пред камерите уморява лицемерната бдителност - и в един момент истинското лице може да лъсне изпод благовидната маска. Нелицеприятно. Деформирано от лош характер, низки страсти и тънки сметки, които не могат да се прикрият от никакъв грим и изрусена коса. Уф, много горещо!
Все пак - защо VIP Brotner? И има ли някаква разлика?
Предишния път като че ли нямаше. Но сега определено има.
На фона на обиграните шоу-персони някои случайно попаднали (или предишни) участници стоят като истински дървета. Като лош пример за безличност или поне - смешна неловкост. А организаторите подчертано са по-благосклонни към VIP-участниците и не ги измъчват с особени изпитания, в някои случаи - направо ги глезят.
Все пак каква е ползата от VIP-персоните? Най-разнообразна. Например - всички виждаме, че когато не са разкрасени изкусно (и изкуствено!) от специалисти - те са като нас и даже по-грозни от нас. Което е успокояващо... Че не е достатъчно да ти сложат много силикон. Или - че поради суетата си са психически по-лабилни и уязвими от нас. Не по-възпитани (особено ако са актьори), но затова пък по-смешни и по-крайни в истериите си. Разбира се - поради професионални причини - са по-добри импровизатори в забавите. По-освободени в поведението. С по-голям шанс да станат интересни, изпълнявайки някои от своите номера.
И - не на последно място - и звездите също плачат! По-често от нас. И хич не са равнодушни към Златния Телец...
Този VIP Brotner ни поднесе обаче една голяма изненада, която заслужава специално внимание.
Тя се казва Азис - Васко.
От доста време явленето Азис най-амбивалентно шумеше, скандализирайки и привличайки - за едни като “Мюзик-айдъл”, като нарицателен “цар на кича” - за други. Безкрайните му маскарадни провокации привличаха или отблъскваха, но задължително правеха впечатление (което беше и целта на занятието!). И ето че скандалният Азис застана неглиже под прожекторите. И ни изненада. С помощта на Васко.
Ще говоря от свое име, защото съм от предишното поколение.
Не съм фен на чалгата, но се отнасям към нея с чувство на хумор. Не съм ходил на нито един концерт на Азис, но не го отричам и не превключвам телевизора, ако го мерна на екрана. До днес за мен той беше предимно куриозен пример за някои прояви на нашенската масова култура.
Изведнъж видях отблизо един суперсуетен млад човек. Пухкав и смешен. Чувствителен и уязвим. Трогателен и чаровен. Невероятен импровизатор. Не особено образован, но природно интелигентен. Говорещ по-правилен българскиезик от доста претенциозни VIP -участници (пък и депутати, пази боже!). Разкъсван между конструирания рекламен имидж на Азис и човшката спонтанност на Васко.
Разпънат между многобройните роли, които едновремнно разиграваше, не желаейки да покаже истинското си лице. Пред очите ни - като се променяше положително, - той интуитивно разигра разликата между концертната и телевизионната специфика. Защото концертният имидж изисква демонстративна екстравагантност, целенасочено пресилена декламация на поведението (тоест - Азис).
Телевизионното зрелище е по-интимно, гледната точка - по-близка, привидната искреност и спонтанност са по-важни от провокацията и позата (тоест - Васко). На концертния подиум играеш роля, на телевизионната площадка - играеш себе си (което означава - по-органична роля, за да не личат преструвките, така задължителни на сцената). “Театър нямаше, дори за секунда. От никого!” - твърди Азис в едно интервю-изповед в жълто списание.
Както гласи класиката, твърденето е “силно преувеличено”. Както и избраното от журналистите заглавие - “Васко: Азис се изчерпа”. По-скоро природно интелигентният шоумен усети необходимостта от някакво съчетание помежду им, изненадващи (уж искрени) преходи от единия към другия и обратно, защото усети, че Васко се харесва не по-малко от Азис...
За мен основната причина за преждевременното (уж спонтанно) напускане на играта от Азис - Васко е безпогрешната му интуиция, че натрупването на прекалено много роли, често доста противоречиви и изморителни, които не бива да се експлоатират твърде дълго, достигайки до ясен финал заради неизбежното развенчаване на някои от тях, ще доведе до нежеланото разкриване на идентичност.
Азис-Васко предпочита да бъде загадъчен, двузначен, скандален. Търсената многоликост е неговото артистично лице, което той се изплаши да не изгуби. И ние ще го уважим и няма да търсим еднозначност.
Ще подчертаем обаче, че Васко стана симпатичен дори на онази част от зрителите, които едва ли биха отишли на концерт на Азис. (А може би ще отидат- особено ако е предизборен!)...
Факт е, че след излизането на Азис-Васко привлекателността на Big Brotner за зрителите малко намаля, но затова пък страстите в Къщата се изостриха и опростачиха.
Уви, не е достатъчно да те набедят, че си VIP-персона. Трябва да го докажеш. Но без истерична амбиция, алкохолен делириум, полуприкрита алчност и неприкрито интриганство.
Big Brotner вижда всичко...
Но зрителят не прощава всичко! Затова понякога гласува странно и неочаквано.

Нагоре
Съдържание на броя