"Нова Зора" - брой 17 - 1 май 2007 г.

Разправата с българския индустриален интелект - 4
Инж. Иван ПЕХЛИВАНОВ
30 март 2007 г., София
Продължение от бр. 15

Огромната държавна индустрия беше национално богатство, което никой нямаше право да разпилява потайно.
За нейното създаване бе направен и външен дълг от 9,2 милиарда щ. д. Първото задължение беше именно неговото погасяване. Нямахме право да го оставим за бъдните поколения!
Задачата не беше сложна. Само от продажбата на внесеното и още немонтирано оборудване можеха да постъпят над 1 милиард щ. д. Приватизацията на 50-60 добри завода от реномирани чужди фирми можеше да покрие останалия дълг. Това не стана!
Немонтираното оборудване още отлежава в сандъците, или се даде за скрап. Заводите рухнаха и се разпродават на безценица.
Другото задължение беше да се формират стабилни здравни, осигурително-пенсионни и просветни фондове, които да гарантират поносим преход. Това също не беше трудно - средствата от приватизацията на още 80-100 завода стигаха за създаване на силна финансова основа на тези фондове.
В периода 1960-1989 г. Министерството на външните работи бе изградило нужни и ненужни големи сгради за посолства, посланически резиденции, търговски представителства, хотели и жилищни блокове в близо 100 световни столици. Реалната стойност на тези сгради с терените към 1990 г. надхвърляше 3 милиарда щ. долара. Продажбата на част от тях също можеше да осигури средства за новите фондове.
Знае ли се обаче как, на кого и за колко бе продаден хотелът в центъра на Берлин? А такива хотели имахме във Виена и в Москва. Пак в Москва, където днес имотите може би са най-скъпите в света, е и изложбено-търговският ни център, най-големият на чужда страна в Русия. Какво ли стана с него?
В индустрията имаше скъпи машини. Още в 1990 г. експертни групи трябваше да ги огледат, ненужните да се рециклират и да се продадат на добри цени. Много машиностроителни заводи можеха да извъшат това вместо да се разрушават. Поне 1 млрд. щ. д. щяха да постъпят от такава операция, но техниката беше разпиляна или замина за жълти стотинки към Турция и Гърция. 1990 г. завари в заводите и особено в новостроящите се обекти огромно количество метали, строителна и транспортна механизация. Само в АЕЦ “Белене” те надхвърляха 500 милиона щ. д. Никой не се погрижи за опазването и за ефективната им продажба.
В приватизационните договори има клаузи за анулирането им при нарушения от страна на приватизаторите. Могат ли управляващите да съобщят поне един такъв случай на анулиран договор? Защо се крие, че в Чехия досега са анулирани 254 проватизационни договора?
Изобщо защо не се съобщава колко са постъпленията от почти завършващата приватизация? Къде и за какво са използвани? Ако е истина, че те са под 4 милиарда щ. д., това е потресаващо! Извършен е огромен грабеж, надвишаващ 10 пъти валутния дълг на България към 31.12.1989 г.! Вместо нова средна класа са “отхранени” само няколко хиляди милионери, а единици от тях вече са сред 1000-та най-богати на планетата!
Съвет 11: Не се втурвайте в 100-процентова приватизация! Защото:
  • Такова чудо не е осъществявано от никоя друга страна!
  • Опорните страни на САЩ - Турция, Израел, Южна Корея, Чили, са с най-голям дял държавна собственост. Тях никой не ги притиска за бърза и 100% приватизация.
  • Ричард Ран и Роналд Ът, предложили с “програмата” си да разпродадем за две години цялата си държавна собственост, като започнем от стратегическите мощности, сами признават, че това е първи експеримент в света! Ако бяхме сериозна държава, трябваше да им благодарим и да им купим еднопосочен билет за напускане на страната! На нашите “специалисти”, подписали тази “програма”, следваше да се осигури санаториален отдих. Ако е вярно обяснението им, че са я подписали без да я четат, трябваше незабавно да се отстранят от стопанска, научна, или обществена дейност, защото там не се допускат такива безотговорности! Вместо това някои от тях и днес са големи дейци, един даже е новоизлюпен президентски съветник.
  • От приватизацията трябва да се изключат поне за 30 години:
    Големите и средни енергодобивни обекти, енергоразпределението и енергопласиментът.
    Минодобивът и подземните богатства.
    Военнопромишленият комплекс.
    Националната телекомуникационна система.
    Народната и няколко национални банки.
    Националната транспортна и пътна мрежа.
    Монополни сфери, в които не е възможна конкуренция.
  • Продажбата на държавната ни собственост на чужди държавни фирми не е приватизация. Тя е признание за некадърността на нашето държавно чиновничество!
  • България има свои вековни традиции и като другите нации трябва да ги съхранява!
  • Все по-ясно става, че глобализмът използва приватизацията не за укрепване, а за дестабилизиране на националните индустрии и икономики на страните, набелязани за ликвидация.
    Съвет 12: Забавете поне с 5 години приватизирането на бюджетопълнещите предприятия! Защото:
  • Ще помогнат да се направят по-нормално промените.
  • Ще осигурят средства за здравеопазването, образованието, културата и пенсиите в критичния период на преустройството.
    Сред бюджетопълнещите предприятия са пивопроизводството, винарската промишленост, производствата на тютюневи изделия, на безалкохолни напитки, на минерални води, на млечни произведения, на кибрит, на захар, сол, хлебна мая, нефтопродукти.
    През 60-те и 70-те години Министерството на финансите се ръководеше от легендарния финансист Димитър Попов. Той често събираше стопански ръководители и сам ни предлагаше средства да инвестираме в такива мощности.
    Какво наложи тези заводи да бъдат приватизирани още през 1991-1993 г.? Защо това не стана в по-късен етап, когато преустроената икономика вече е стабилизирана?
    Защо голяма част от тях бяха подарени на външни фирми, които днес ни продават българската минерална вода, млякото, бирата и кибрита?
    Защо не се публикуват данни какво са давали тези производства на бюджета преди приватизацията и сега, след нея?
    Те не се ли превърнаха от бюджетопълнещи в джобопълнещи предприятия? Защо трябваше бързото формиране на новата богата класа да се стовари като тежест върху народа?
    Съвет 13: Пазете банките от нечисти ръце! Защото:
  • Без банки индустрията ще загине.
  • Без тях няма нормален пазар.
  • Чрез тях се осигуряват нормални външноикономически връзки.
  • Те са кръвоносната финансова система на икономиката.
    През 1920-1923 г. Александър Стамболийски се опря на кооперативната банкова система. Бяха учредени стотици популярни банки, включително и в големите села. Чрез тях се раздвижи икономиката, укрепна левът. През 1920 г. 100 швейцарски франка са стрували 2900 лева, а в началото на 1923 г. - 1315 лева!
    Престъпното разбиване на банковата система през 1947 г. изправи България пред срив. Спаси я незабавното създаване на Българска инвестиционна банка (БИБ). Благодарение на нея още в 1949 г. заработиха първите ВЕЦ, заводите в Димитровград, Перник и Кърджали, всеобщата електрификация, бригадирските обекти: жп линиите Перник - Волуяк и Ловеч - Троян, проходът “Хаинбоаз”, язовирите “Копринка” и “Александър Стамболийски”.
    Новата икономическа катастрофа започна с разбиването на банковата система!
    Съвет 14: Спасението на България е в собствените ни ръце! Защото:
  • Ние най-добре знаем собствените си проблеми.
  • Никой не може да намери по-добър спасителен изход.
  • Външните съветници винаги ще пречупят нашите истини през собствените си интереси.
    1990 г. завари България с над 120 млрд. щ.д. основни фондове, от тях 70% - основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2,8 милиарда щ. д. от валутния ни дълг се изразходваха за нова техника, активните ни производствени фондове бяха в процес на обновление. Малко държави бяха в такова благоприятни положение.
    Вместо стартова позиция за нов растеж, това състояние беше разхитено по чужди указания!

    Тези и други съвети за ефективни промени можеха да се чуят от индустриалните ни интелектуалци. Никой обаче не ги потърси.
    В началото бяхме обвинявани, че сме строили много, днес - че сме построили малко и скоро ще дойде краят на грабежа от приватизацията.
    Сега дори великата задокеанска сила да се смили да опрости външните ни дългове, както това направи с Полша и с Унгария, даже да позволи да приберем външните си вземания, пак няма да се спасим, ако сами не се заемем! За съжаление, това вече е почти непостижимо
    Защото е разбит индустриалният ни интелект!
    Вместо интелектуален елит се роди странен политически разноцветен сурогат. Той заграби властта, прие механизми за вечно властване и наложи чужда цел - превръщане на България в неоколониална територия с послушни местни компрадори!

    Затова България днес няма:
  • Национална стратегия и програма за индустриално възраждане.
  • Национална стратегия и програма за новото селско стопанство.
  • Национална политика за перспективата на младите българи.
  • Национална политика срещу гибелното намаляване на населението.
  • Обединяваща идея за съхранението на българската култура.
  • Нямаме даже единно виждане по националната ни история.
    Вместо истински програми и стратегии за стабилен изход, на народа се обещават далечни “светлини в тунела” и зад него - красиво бъдеще.
    Дотогава от България може да остане само едно историческо понятие!

  • Нагоре
    Съдържание на броя