"Нова Зора" - брой 17 - 1 май 2007 г.

Гюбеците привличат
Венцеслав Начев

Изразът е на Захари Стоянов. Още в зората на новата българска държава той прозрял, че избори с печелят не непременно с умни послания (българинът вика - акъл не ща, пари ми дай!), нито само с “гасене на свещи”, при което бюлетините ачик се подменят, но и с празници на душата в техния мегдански смисъл. Едно време това е ставало лесно - наемаш банда джукести свирачи, задължително подпийнали, които завъртат около себе си три ката хоро. Игроводците сматрят на света с накървени очи, щото прекалили с пърцуца, и са готови да вдигнат сопи срещу “опонента”.
Това са, да кажем на съвременен език, твърдите партийни ядра. Те и печелят изборите. Особено при ниска избирателна активност. А такава определно се очертава при т. нар. евровот.

Така и никой внятно не се опита да обясни на електоралците какво ще чинят нашите пратеници в Европарламента. Така още в началото на кампанията политическият разум бе заменен с чалга. Потърси се най-краткият път към “народната душа” - епидермалния.
Толкова открито и толкова брутално това се случва за пръв път. Политическата класа окончателно се чалгизира. Тя слезе до нивото на ъндърграунда, където лъщят кълки и силикони и се вихри възторжената простотия на кръчмарския фолк.
Сиреч - всичко е чалга.
Чухме много засукани приказки, като че ли извадени от една и съща политическа сергия, но ангажименти не се поемат. А то е ясно защо - защото нашите бъдещи евродепутати гледат на Брюксел като на едно разкошно дембелхане.
Думичката е стара и се налага да я обясним. Дембелхане означава прибежище, приют на дълбоко мотивирани мързеливци, дали нещо като клетвено обещание морни вода да не пият и да не похващат нищо.
Като гледаме нашите канддати, не ни напуска обезпокояващото усещане, че са ни тактисани някакви безполови същества. Иначе почти всички са с приятна вънкашност, зализанички едни такива, захиленички, но от пръв поглед се вижда, че за две пари работа няма да свършат. Те ще се прилепят като паразитиращи миди към корпусите на съответните европейски партии и тяхната покорност към колективната воля на “батковците” ще бъде оглушителна.
Ето такива ще бъдат нашите пратеници. Те няма да си развалят рахатлъка в “героически” опити да отстояват национална кауза.
Не ги търсете за това. Срещу сита плата те ще загърбята “плачът майчин, гробът бащин”. Не им е първица, правили са го.
Картинката отнапред е ясна - в Европарламента ние изпращаме нахлебници, близачи на сахани. Личности няма, а някакви човекобуболечки. И това е така, защото политическите елити и на местно ниво непрекъснато мултиплицират политически дребосък.
И ако използваме израза на Александър Зиновиев, на всички нива, на всякъде се забелязва процес на “пигмеизация” на т.нар. политически елити. Явлението е глобално. И то много отдавна бе забелязано от един Ортега-И-Гасет, на когото принадлежи забележителната мисъл, какво че в световен мащаб “политическата фауна непрекъснато издребнява”.
Живем във време на бюрократи чиновници, които са се специализирали в занаята демагогия. Това са тълпи от паразити, които са си съградили една своя Европа, за своя употреба. Те там - в Брюксел и Страсбург - се лъготят взаимно, правят си номерца, но до крайни баталии не стигат, за да не се наруши равновесието в питателното блато. То си е нещо като планктон за нежни души.
И нашите евродепутати - трябва да им се отдаде дължимото - много бързо подушват къде са бибероните и хранилките в тържествената зала за плюскане. Целият този консумативен разврат е на показ пред очите на всички и електоралците много добре разбират, че ги замамват с исфъздяло политическо кюспе. И поради тази причина масово отказват да тръгнат към урните. Между тях и техните “избраници” - гърбицата на Великата китайска стена.
Но от кумова срама - нали все пак трябва да се спаси честта на смокиновия лист на демокрацията - макар и един малък процент трябва да бъде прилъган да участва в поредното шоу.
Не случайно използваме тъкмо тази дума, защото нашият политически живот все повече носи белезите на шоу, на забавление някакво, на игра. Пък и все има някакъв келепирец - я маратонки, я кебапчета ще се раздадат на т.нар. твърди ядра.
В крайна сметка - политиката все повече заприличва на чалга. Това не се и крие, а даже се и насърчава. Подтекстът е - като няма политически послания, поне да има купон. Весело да става.
И ето че партиите обрасват с чалга-свити. И тук столетницата, която не се погнуси да прекрачи цивилизационен праг, удари всички в земята, като издигна за емблематична фигура на своята кампания одиозния Азис.
И тук възниква уместният въпрос - какво губи БСП като печели, залагайки на чалгата. Щ кажем - заменя кон за кокошка. И зарарът тепърва ще има да се случи. Защото е премината границата на допустимя компромис.
Казано простичко - червените знамена тепърва ще почервеняват от срам. Но така се случва винаги, когато политиката става чалга, а чалгата - политика.
И пътят към ада е посипан с най-добри намерения.
И всичко започва с първородния политически грях - гюбеците привличат!

Нагоре
Съдържание на броя