"Нова Зора" - брой 17 - 1 май 2007 г.

Кой милее за род и родина
  • Историята - като проблем на изкуството!?
  • Илияна ВЕЛЕВА

    Всичко е възможно - очевидно това е мотото на спекулативните псевдонаучни и псевдохуманистични изследвания, които визират различни етапи в историческото битие на България. Последният опит да бъде “преоформена” историята на втората най-древна държава в Европа, която ние, българите, имаме щастието да населяваме, оформи поредния скандал в публичното пространство.
    Изкуствоведката Мартина Балева и германецът Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет са изпратени да ни “сменят чипа”, но по твърде нескопосен сценарий. С няколко думи тезата им се заключава в твърденията, че баташкото клане е само един мит, че жертвите са раздути и че турското робство е мнимо, т.е. само така се нарича, но “такова животно нема” в историята...
    Къртовските усилия на всякакви свободни неправителствени и чуждестранни организации твърде точно уцелват болното място на българина - темата за неговото освобождение от турско робство и естествено, ролята на Русия в това свято дело. В скандала около баташкото клане днес са замесени различни организации като фондацията “Роберт Бош”, фондацията “Памет, отговорност и бъдеще” и кой знае още колко дузини острозъби демократични плъшоци, които намериха сгодно място на нашата територия, за да експериментират по темата за “колективната памет” на българския народ.
    Оказва се, че тази наша “колективна памет” не само е злопаметна, дребнава и въздухарска, ами че и българите като народ имат много черни точки, които трябвало да станат бели - в духа на общото европейско бъдеще и заради бъдещето ни като част от "голямото европейско семейство".
    След като шумотевицата достигна един своеобразен пик, проектът на двамата “учени” промени профила си. Намесен бе полският художник Антони Пьотровски и неговата картина “Баташкото клане”, която “репрезентира” неправилно - по думите на Брунбауер, - случката в Батак... Стрелата пое към Полша, тук остава един променен проект, чиято основна задача била “изследването на различни исторически картини от европейски страни”.
    Тази важна дейност се финансира от фондация “Памет и бъдеще”, със седалище в Берлин, а програмата, по която се изследва тази памет и бъдещето носи свръхмистичното име “История на зараждането на Европа”.
    Започва да прилича на онзи тъп виц от близкото минало, че филмът не бил съветски, а шведски, и не социален, а сексуален... Само че е доста по-страшно, защото преди две години под връх Шипка беше планирано да се издигне паметник на Сюлейман паша - нерде Ямбол, нерде Стамбул, казва възрожденският българин. Именно неговите кости, на възрожденския българин, се опитват да повдигнат всякакви там бандитски научни формирования с благородни и хуманни цели. И да ни освободят от бремето на "спомена за робството".
    Цената на мероприятието остава в тайна - защото не е разрешено. А и сигурно не е твърде лицеприятно да се споменава сумата, на която баташкото клане ще премине в сферата на митологията.
    Творбата на “неправилния” полски художник е притежание на българската Галерия за чуждестранно изкуство, рисувана е през 1892 г.
    Кореспондентът на “Дейли нюз” Януариус Макгахан и фотографията на пловдивчанина от гръцки произход Димитър Кавра обикалят културните територии на света - в случая под свят се разбира цивилизована Европа. Снимките и кореспонденциите им очевидно не са плод на халюцинации, та английското правителство признава зверствата на турците и чудовищната разправа с българското християнско население.
    1900 мъченици на България, изклани яростно в Баташката черква, завинаги остават вградени в историята на България и борбите за нейната свобода.
    Априлското въстание, което все по-рядко се среща като повод за национално честване, също е обект на хищни геополитически зурли и псевдоисторически напъни. В българските учебници по история на българските ученици думата робство бе заменена с неутралното и скопено от историческа температура понятие "османско присъствие". Т. нар. реституция на историята в европейския контекст е новата мода алафранга, която настоятелно е подпетила съвременната българска и чуждестранна историографска мафия.
    Целият този ажиотаж всъщност може да завърши в ателиетата на Холивуд, където сигурно вече се пише екшън-сценарий по тема от региона на Балканите. Примерно танцуващият с българите - ето така хем ще се извиним, че им пренаписваме историята, хем туземците от двете страни на Балкана ще станат хит, па макар и за кратко. Сценарии от такъв калибър - колкото щеш.
    Пробата на ала-европейските алхимици удари на камък - трудно се намира злато сред реки от кръв, а едва ли си струва и труда. Ние на Балканите нямаме комплекси на тема Европа, защото имаме реален принос в историята на континента. И меркантилни псевдоучени от световнонеизвестни програми не могат да осквернят святата истина на българите.
    Въпросът е дали да не се оплачем в съда по правата на човека, поради неоценими морални щети върху българската нация и поради накърнено национално, етническо и цивилизационно чувство? Струва си да опитаме. И още нещо - дали църквата не може да анатемоса всички историци и анализатори с гума между пръстите, които все се натискат да оставят името си в историята, като я трият и пренаписват. А отговорът на въпроса защо именно нас са си избрали е простичък - огледайте се наоколо и вижте кой милее за род и родина, и за колко пари се продават белите манастири.

    Нагоре
    Съдържание на броя