"Нова Зора" - брой 9 - 6 март 2007 г.

Една много неприятна партия
Венцеслав НАЧЕВ

В истинския смисъл на думата ДПС едва ли отговаря на критериите за партия. Приемаме терминологично да я наричаме такава с много уговорки и условности. Защото ДПС преди всичко е етнически продукт. А това, че се прави на либерална формация, е опит да се избяга от етническото, защото то е уличаващо.
Тази партия не защитава и не представлява интересите на дадена социална прослойка, както е по презумпция при всички останали партии, а се застъпва за правата на етнос. Това автоматично я изключва от зоната на нормалността като политически субект.
Когато говорим за ДПС, задължителна е уговорката, че подразбираме елита на етническата формация, която паразитира върху беден и капсулиран електорат. Този елит е абсолютно заинтересован да държи в желязна изолация своите избиратели, за да може безпрепятствено да ги ползва за своите си интереси. Те не са граждани, а нещо като закрепостена рая. Защото ако биха били граждани, нищо по-естествено от това - да гласуват на изборите за различни партии, а не със стадна покорност единствено и само за ДПС.
Това вече силно намирисва на тотален тоталитаризъм. И подобно поведение по никакъв начин не се вписва в европейската визия на България като член на ЕС. И като проява именно на европейското поведение бе и гласуването в парламента на принципа за уседналост при избора на евродепутати. Ще рече - право на вот имат само тези, които са същински граждани на България, а не електорални скакалци, които се използват за изборно пушечно месо.
От ДПС, нали навикнали да не им се троши хатъра, рипнаха като ужилени. Нарушавала се била конституцията. Но в конституцията никъде не е записано като как да се гласува за европарламент. Значи и дума не може да става за някакво нарушаване на конституцията по простата причина, че в нея липсва текст, регламентиращ избора за представители в европейския парламент.
От ДПС проляха лицемерни сълзи, че с приетия закон за уседналост се посягало на демокрацията. Опашата лъжа! Принципът за уседналост е европейска норма. И тя по никакъв начин не толерира и не предвижда т.нар. автобусно гласуване, чрез което тотално се изкривява и манипулира вота.
И в крайна сметка реакциите от страна на ДПС - преминаващи в политически фалцет - са предизвикани не толкова по повод на евровота, това все пак може да се преглътне, а от все по-реалната възможност принципът за уседналост да се въведе и по отношение както на местните, така и на парламентарните избори. А затова, че това е на път да се случи - има вече достатъчно сигнали, особено от страна на НДСВ, което за да не потъне съвсем, се заиграва с патриотичната карта.
Николай Свинаров, един от видните царисти, а значи и душеприказчик на СКГ, недвусмислено заяви, че ще мултиплицират своето виждане за изборите и върху местните такива чрез поправка на закона.
Това означава, че ще бъде пресушен каналът на т. нар. изборен туризъм и ще секнат “служебните” победи, особено в т.нар. смесени райони.
Защото наистина е абсурдно, недемократично и по човешки дълбоко унизително управата на редица селища да бъде завладявана чрез гласовете на “туристи”, които отдавна са скъсали с България и не плащат данъците си в България. Тази порочна практика до краен предел изнервя, да не употребим по-силна дума, българите, особено в проблемните територии. Те се чувстват измамени, пожертвани, предадени - от собствената си държава, която е допуснала кошмара на т. нар. двойно гражданство. А двойното гражданство не е нищо друго освен инструмент за намеса във вътрешните работи на страната чрез предрешен избирателен вот.
На президентските избори се стигна до кафкианско абсурдна ситуация - гласуващите въобще не знаеха, че гласуват за Георги Първанов, но знаеха, че трябва да гласуват с бюлетина “Номер 3”. В своята простодушна наивност те дори сами си признаваха като как са били насочвани в избора на бюлетината.
Но така повече наистина не може да продължава, защото подобно “гласуване” е подигравка и гавра както със здравия разум, така и с принципите на свободното волеизявление и основните ценности на демокрацията.
Настояването на ДПС да се продължава с изборните кушии е опит за пряко вмешателство във вътрешните работи на една суверенна държава. Пропуска се и обстоятелството, че България като член на ЕС трябва да се съобразява с общоевропейските норми на поведение, които са в диаметрална противоположност с етническите интереси на една всякак етническа партия, каквато е ДПС.
Има и един дълбоко античовешки момент в политическото поведение на ДПС - превръщането на закрепостения електорат и на “туристите” в изборен добитък. Това е абсолютно несъвместимо с всякакви демократични принципи и говори за генетична поквара в мисленето на депесарските лидери. Те се държат с нахалната нахаканост на самозабравили се хора - повишават тон, поучават, заплашват и направо изтезават търпението на българските граждани. Прекаленото им самочувствие, което граничи с политическа дебелащина, идва от непрекъснатата и користна отстъпчивост на т. нар. политическа класа, която поради котерийни интереси позволява на ДПС да си разпасва пояса.
Да, макар и да се кипри със самомнението, че е успешна партия всъщност ДПС е една неприятна партия, която непоносимо е омръзнала на всички, дори и на коалиционните си партньори. И как не, като не само е преяла с власт, а вече, да ме прости читателя, и безочливо се уригва в лицето на държавата.
Тази партия, особено в т.нар. смесени райони, се държи като окупатор в завладени територии. Там местни дерибеи и дерибейчета грабят и издевателстват като в отдавна отминали исторически периоди, обозначени като робски.
Золумите на ДПС са пред очите на всички. Обръчи от етнически фирми изсичат “до голо” българската гора. И под вид на “трупи” я изнасят в една близка чужбина. Ами източеният Държавен резерв. Ами опосканият бюджет за бедствия и аварии...
Всичко това наумява на изстъпления на “нов кърджалия в нова полуда”, както е казал Ботев.
Е, то бива-бива, ама от мечка ремък не бива! Хигиенично ще бъде за държавата, ако ДПС бъде отстранено от държавната софра, от властта. Защото, разбира се, наядане няма.

Нагоре
Съдържание на броя