"Нова Зора" - брой 9 - 6 март 2007 г.

Българската армия в зоната на здрача
Васил ПОПОВ

Превръщането на Българската народна армия (БНА) в Българска армия (БА) не се състои само в премахването на една думичка от наименованието на нашата родна войска. Това се оказа огромен, всеобхватен, продължителен процес. Продължителен, защото никой не знае и не се наема да прогнозира кога ще му се види краят. Всеобхватен, защото бе обвързан с ликвидирането на оръжейната ни индустрия и всички други пъстри кокошчици, които снасяха златни яйца за Отечеството. Огромен, защото нашата страна днес няма организационен и технологически капацитет да ликвидира докрай това, което България създаде в областта на националната сигурност и отбраната.
Ето по тези причини от една силна, обучена, подготвена и добре въоръжена армия остана само сянката й.

Всеки може чрез интернет да влезе в сайта на военното ведомство и да извади информация за състава на БА към днешна дата. И всеки ще разбере, че тя не разполага с възможности да осигури националната ни отбрана. Нека подчертаем - националната отбрана! Защото военното строителство в последните 17 години се състои именно в нейното ликвидиране.
В началото бе политическият хъс на сини и разни други терминатори да се докажат и закълнат пред чуждоземски поръчители във верноподаничество. Те са известни и като партийни формации, и като платени отвън неправителствени образувания, и персонално, като физически лица. Не е ясно откъде точно се роди проявеният нагон за смазване, разпиляване, унищожаване, разграждане на едно истинско национално имане. Това, което се случи в България, никога и никъде другаде не бе допуснато. А сега да погледнем фактите, ситуацията към момента и перспективите в областта на отбраната и националната сигурност. Т. нар. "военна риформа" започна с поголовно съкращаване на въоръжените сили, преди още да им се променят задълженията и задачите. Да не забравяме, че редуцирането на 120-хилядната ни армия се извърши като политическа акция, а военните трябваше само да изпълняват. И свят им се зави да доказват своята лоялност към новите управници.
В началото на 90-те години на 20 век първият цивилен министър на отбраната Димитър Луджев се закани да изрита от армията “шест хиляди червени кучета”. И го направи без свян. Тогава журналистите родиха подигравателното “риформа” и в нормалните издания се появиха аргументирани експертни предупреждения за опасностите, които пораждат лаиците облечени с власт.
Второто беше поголовното рязане на танкове, самолети, ракети, артилерийски системи и други оръжия, без да се поиска реципрочно разоръжаване от съседните страни. БНА беше отлично въоръжена и можеше съсращаването на оръжията и военната техника да бъде добре изтъргувано. И като получаване на политически дивиденти, и в чисто икономически и финансов смисъл. Но на управляващите послушковци бе размахан пръст от някакъв треторазряден американски експерт, че “Западът не е съгласен България да продава оръжия на терористи”. Няма нито един доказан факт българският военнопромишлен комплекс да е въоръжавал терористи.
Нашата страна стриктно спазваше международното законодателство в областта на производството и търговията с оръжие. Но след като и БА вече не е такъв консуматор на военна продукция, какъвто беше, ВПК трябваше да загине.
Без някой да ни натиска, политическите пигмеи, които управляваха, пристъпиха към ликвидирането на военнонаучните институти. За света не е тайна, че за нуждите на отбраната България бе разработила изделия без аналог в света и заслугата беше на научните звена на армията. Те обаче бяха закрити първи. Част от бившите научни работници се ориентираха към частния бизнес, а някои бяха дадени на прокурор за разгласяване на военни тайни, които вече съвсем не бяха тайни.
Без капка логическа мисъл бе закрито научно-техническото разузнаване, което беше част от Националната разузнавателна служба. Само бившите служители могат да разкажат какъв огромен обем информация, адресирана към националната сигурност и отбраната, бе умножена... по нула. Пак без логика бе заявено, че “България няма да разузнава приятелски страни”. Сега едни се хапят от яд, а други броят личните си придобивки от послушаниеито.
И лека-полека стигнахме до днешния ден, в който Република България реално не разполага със система за национална сигурност и отбрана. БА е превърната в експедиционен корпус за изпълнение на задачи, за които може да се спори дали допринасят полза за националната ни сигурност. Нито една обидна дума не казваме по отношение на нашите войници, сержанти и офицери, които участват в международни мисии в горещи точки по света. Това им е възложено, това им е воински дълг и те го изпълняват много достойно. И професионално. Но това е друга тема, и твърде спорно е твърдението, че за България е изгодно подобно участие.
Като се изключат няколкото бригади, останали в състава на БА, с предназначение да рекрутират състав за участие в мисии, боеготовна и боеспособна армия не се вижда. Доста смехотворно звучи гръмкото и помпозно наименование Национална гвардейска част. Пак нищо обидно за момчетата, специално подбрани да са лицето на държавата пред чуждестранни гости. Но функциите на тази рота са чисто церемониални. Каква ти тука чест?
И нещо друго се набива на очи. Като изключим гвардейците с тяхната красива униформа, символизираща славното минало на войската ни, офицерите и генералите нямат парадна униформа. Това деморализира не само тях, бие по достойнството и авторитета на войската. Защото ако камуфлажът е най-подходящ за изпълнение на бойните задачи, той не дава необходимия представителен вид на военните ни. Дори в тържествени случаи генералите рапортуват на върховния главнокомандващ, облечени в кожена тужурка три-четвърти!
Естествено, след подобна черна, но неизмислена картина, възниква въпросът, дал заглавие на две безсмъртни творби от двама безсмъртни автори: “Какво да се прави?” Ето моментът, в който трябва да се забрави политиканството и угодничеството, и да се потърси екпертното мнение. И да се внимава кои са истинските специалисти. И кои са от слугинажа.
В сегашното състояние на системата за национална сигурност и отбрана неизбежно е създаването на национална гвардия, която може да се нарича по какъвто и да е начин, не е нужно да подражаваме и в името. Въпросът у държавното управление да узрее тази идея, издигната от майора от резерва Манол Тенчев още в средата на 1993 г. Тази идея вече присъства в публичното, общественото и медийното пространство, на нея не са чужди президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Георги Първанов, настоящият военен министър Веселин Близнаков, както и последните трима началници на Генералния щаб на БА.
Днес мнозина политиканстващи “специалисти” се упражняват по темата, търсейки място под небето, но обществеността е достатъчно подготвена и настроена да се вземе правилното решение.
Следващото, което неизбежно трябва да се направи, е незабавното създаване на система за военно обучение на гражданите. Нека дори да повтори по смисъл закритото на 15 септември 1990 г. начално военно обучение в средните училища, лошо няма. Възрастта на 16-17-годишните (9-10 клас) е най-благодатната почва за усвояването на първоначалните военни умения, които трябва да разглеждаме много по-широко - като подготвеност за оказване първа помощ на пострадали, за правилни реакции при внезапни екстремни ситуации, за правилно поведение при бедствия и аварии - все умения да помогнеш на себе си и на ближните.
Естествено, да се придобият и умения за боравене с оръжие и общоопасни средства, които умения позволяват да се оцелява и при военни действия или терористични актове.
Така ще може да се изгради и нова национална система за сигурност и отбрана, която е необходима, независимо от членството ни в НАТО и ЕС и която ще допринесе дори за колективната сигурност на съюзниците и коалиционните партньори. България ще бъде уважавана като силна страна, а не като някакъв безволев послушко. Защото добре е известно: силата не се нуждае от посредник!

Нагоре
Съдържание на броя