"Нова Зора" - брой 9 - 6 март 2007 г.

Необявеният тероризъм на НАТО - 1
Силвия КАТОРИ

Даниел Гансер е професор-доктор по съвременна история в университета във Вале, президент е на швейцарската Асоциация за изучаване на нефтения пик (ASPO). Проф. Гансер е автор на наскоро публикуваното справочно издание “Секретните армии на НАТО: тероризмът в Западна Европа”.
Според изследванията му САЩ са организирали терористични актове в Западна Европа в продължение на 50 години, а после лъжливо ги приписвали на левите партии, за да ги дискредитират пред обществеността. Същата стратегия се прилага и днес, за да се оправдаят войните за нефта със страха от исляма.

- Във Вашата книга, посветена на секретните армии на НАТО, се опитвате да обясните голямата опасност, която носят стратегията за дестабилизация и операциите на фалшивия тероризъм.
В книгата си разкривате как по време на “студената война” НАТО и западноевропейските разузнавателни служби, както и Пентагонът, са използвали секретни армии, вербували са шпиони в средите на неонацистките групировки и са организирали терористични актове, приписвани после на крайно левите.
Ако човек знае тези неща, няма как да не си зададе въпроса какво може да се случи, без изобщо да подозираме за това?

- Тук е много важно да се разбере какво е това стратегия за дестабилизация и как е работила през споменатия период от време. Това би помогнало да се осветли днешната ситуация и по-добре да се разбере до каква степен стратегията се използва и до днес.
Малко хора знаят значението на израза стратегия за дестабилизация. Затова е важно да се говори и обяснява. Това е всъщност тактика. При нея вашите престъпни действия се приписват на някой друг.
Терминът дестабилизация се отнася към сферата на емоциите, към целта да се внушава страх. Терминът стратегия обозначава насаждането на страх у хората - в случая страх от определена група. Тайните структури на НАТО са екипирани, финансирани и обучавани в ЦРУ, съвместно с МИ-6, британската разузнавателна служба, за борба с въоръжените сили на Съветския съюз в случай на война. Но също така и за да извършват терористични актове в различни страни. Това е изводът, който можем да направим от информацията, с която разполагаме.
Именно така спецслужбите на Италия използваха тайните армии още от 70-те години на 20 в. за подстрекаване на терористични акции. Целта бе да се насажда страх у населението и после да се обвинят комунистите като техни извършители.
През същия период комунистическата партия на Италия разполагаше със значителна законодателна власт в парламента. Стратегията за дестабилизация трябваше да дискредитира, да отслаби комунистите и да им попречи да влязат в изпълнителната власт.

- Но дори и да знаеш какво означават тези неща, трудно е да се повярва, че нашите правителства са могли да позволят на НАТО, на западноевропейските спецслужби и на ЦРУ да действат по този начин, защото се застрашава безопасността на собствените им граждани!

- НАТО бе в центъра на тази нелегална мрежа, свързана с тероризма. Секретният комитет за планиране и Секретният комитет на НАТО бяха тайният фундамент на Атлантическия съюз. Днес тяхното съществуване е категорично установено.
Но сега, след разкриването им, все по-трудно може да се каже кой какво е правил. Няма документи, за да се види кой е давал заповедите, кой е организирал стратегията за дестабилизация, как са се разпределяли ролите между НАТО, западноевропейските служби, ЦРУ, МИ-6 и терористите, вербувани от средите на ултрадесните групировки.
Единствено достоверно е, че вътре в тайните структури е имало елементи, които са прилагали стратегията за дестабилизация.
Терористи от средите на ултрадесните отговарят при разпити, че в тайната война били подкрепяни от спецслужбите и от НАТО. Но ако се обърнеш за обяснение към членовете на ЦРУ или НАТО - както аз правих няколко години поред, те се ограничават с отговори от сорта - да, възможно е, може би съществуват някои престъпни елементи, които са извън наш контрол.

- Тези секретни армии действали ли са във всички западноевропейски страни?

- В процеса на изследването ми открих доказателства за съществуването на секретни армии не само в Италия, но и в цяла Западна Европа - във Франция, Белгия, Холандия, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия, Турция, Испания, Португалия, Австрия, Швейцария, Гърция, Люксембург, Германия. Отначало си представяхме, че съществува само една-единствена партизанска структура, и че секретните армии участват в стратегията за дестабилизация, както и в терористичните актове.
Но е важно да се разбере, че не всички секретни армии са вземали участие в терористичните актове. Трябва да се знае по какво се отличават те, защото всъщност са изпълнявали два вида дейности. Към днешна дата е ясно, че тези тайни структури на НАТО, известни с името Stay behind (“стой отзад”, т.е., да си в тила на противника, б.пр.), първоначално са били замислени като партизански движения в случай на окупация на Западна Европа от страна на Съветския съюз. САЩ твърдяха, че тези партизански мрежи са били необходими, за да се преодолее фазата на неподготвеност на страните, завладени от Германия.
Някои държави, които Германия окупира, например Норвегия, си направиха изводи от липсата на средства за съпротива срещу окупатора. Решиха, че в случай на нова окупация би следвало да са по-добре подготвени, да имат възможност за избор, да разчитат на секретната армия, ако класическата армия бъде победена.
В редовете на тези секретни армии има и честни хора, истински патриоти, които искат да защитят своята страна в случай на окупация.

- Ако правилно Ви разбирам, тези Stay behind са имали като първоначална цел подготовка за евентуално съветско нахлуване, но са използвани за съвсем други цели, а именно борба с левите партии.
Но е трудно да се разбере защо партиите от лявото крило не са провели разследване, не са разобличили тази дейност по-рано?

- Ако вземем Италия, ще се окаже, че всеки път, когато комунистическата партия се е обръщала към правителството за обяснения по повод секретната армия, действаща в страната под кодовото име “Гладио”, отговор не е получаван. Предлогът на управляващите бил, че това е държавна тайна.
Едва през 1990 г. Джулио Андреоти (премиер на Италия тогава) признава за съществуването на “Гладио” и нейните преки връзки с НАТО, ЦРУ и МИ-6. По това време съдията Фелис Касон успява да докаже, че истинският автор на терористичния акт в Петеано, през 1972 г., който разтърси Италия, и който и до днес приписват на активисти на крайно левите групировки, е член на неофашистката групировка “Нов ред”. Това е Винченцо Винчигера. Винчигера си дал сметка, че е извършил терористичния акт в Петеано с помощта на спецслужбите на Италия. Той разказал и за съществуването на секретната армия “Гладио”. По негови думи, през “студената война” тайните терористични актове причинили смъртта на жени и деца.
Винчигера твърди, че тайната секретна армия е под контрола на НАТО и има подразделения из цяла Европа. Когато тази информация получила известност, в Италия избухва политическа криза.
За секретните армии на НАТО се разбрало благодарение на разследването на съдията Фелис Касона.
През 1990 г. в Германия социалистите от ГЕСДП (германската социалдемократическа партия) вдигнали шум и обвинили християндемократическата партия, когато разбрали за съществуването на секретна армия в страната, както и че такива има във всички европейски страни, и че структурата е свързана с немските спецслужби. На свой ред християндемократическата партия заявила, че ако социалистите я обвиняват, ще огласят факта, че и те самите били замесени в заговора по времето на Вили Бранд.
Тези неща съвпадат с първите избори в обединена Германия (1989-1990 г.), когато социалдемократите се надявали на победа. Ръководителите на социалдемократическата партия се сетили, че случката не е подходяща за предизборна тема и в крайна сметка дали да се разбере, че съществуването на секретните армии всъщност било оправдано.
През ноември 1990 г. депутати от Европейския парламент заявиха, че не могат да приемат съществуването на тайни армии, нито пък да оставят без обяснение терористичните актове с неизяснен произход, и че трябва да се проведе разследване. Европейският парламент изпраща писмен протест до НАТО и до президента Буш-старши. Но нищо не било направено.
Проведени са обществени разследвания само в Италия, Швейцария и Белгия. Това са единствените страни, които донякъде слагат ред в тези дела и публикуват доклад за резултатите от разследването за секретните армии.

- И сега какво? Тези тайни армии все още ли действат? Съществуват ли национални секретни структури, които са извън контрола на държавата?

- За историка е трудно да отговори на такъв въпрос. Няма официална история за всяка страна. В книгите си аз анализирам факти, които мога да докажа.
Що се отнася до Италия, има доклад за резултатите от разследването. В него се твърди, че секретната армия “Гладио” е закрита. В Швейцария през ноември 1990 г. също бе проведено парламентарно разследване за съществуването на секретната армия Р 26. И тайните армии, складирали взривоопасни вещества на много места в Швейцария, бяха разформировани.
Но в другите страни нищо не се направи. Във Франция президентът Митеран уверяваше, че това е минало, после стана ясно, че секретните структури съществуват, защото Джулио Андреоти даде да се разбере, че френският президент лъже. “Вие твърдите, че секретните армии не съществуват, но вие, французите, присъствахте на тайно съвещание през есента на 1990 г. Така че не казвайте, че те вече не съществуват”. Митеран бе много обиден на Андреоти, тъй като след разобличаването му трябваше да коригира изявлението си. По-късно бившият шеф на френските спецслужби адмирал Пиер Лакост потвърди, че секретните армии все пак ги има във Франция, и че Франция също е замесена в терористичните актове.
Трудно е да се каже дали всичко свърши. И дори ако структурите на “Гладио” се разформироват, може да се създадат нови, за да продължи използването на стратегията за дестабилизация и операцията “лъжлив флаг”.

- Може ли да се каже, че след разпада на СССР САЩ и НАТО продължиха да развиват стратегията за дестабилизация и операциите “лъжлив флаг” на други фронтове?

- Моите изследвания са съсредоточени върху периода на “студената война” в Европа. Но са известни операции “лъжлив флаг” по други места, където бе доказана отговорността на съответните държави.
Например терористичните актове от 1953 г. в Иран, които бяха приписани на иранските комунисти. Но се изясни, че ЦРУ и МИ-6 са ползвали агент-провокатори, за да организират свалянето на правителствотото на Мохамед Моссадек и това е извършено в рамките на войната за контрол върху нефта.
Друг пример са терористичните актове в Египет през 1954 г.. Отначало те бяха приписани на мюсюлманите, впоследствие, при разследването по делото Лавон, бе доказано, че авторите на терористичния акт са агенти на Мосад. В случая Израел искаше да накара британските войски да не напускат Египет, да останат там, за да защитават и Израел в това число.
Така че разполагаме с исторически примери, че стратегията за дестабилизация и операциите “лъжлив флаг” се използваха в САЩ, Великобритания и Израел. Изследванията трябва да продължат в тази област, тъй като другите страни също са прилагали стратегията.

- Тези тайни структури на НАТО, създадени след Втората световна война под влиянието на САЩ, за да формират партизански отряди в европейските страни с цел съпротива срещу съветско нахлуване, в крайна сметка бяха използвани, за да осъществяват престъпни операции срещу европейските граждани? Всичко това показва, че САЩ не са имали целите, за които говорят!

- Правилно поставихте въпроса. САЩ са заинтересовани от политически контрол. Политическият контрол е основен елемент от стратегията на Вашингтон и Лондон. Ген. Джералдо Серавале, ръководител на “Гладио” - италианската мрежа на Stay behind, посочва примери в своята книга. Той разказва как е разбрал, че САЩ не ги интересува подготовка на партизани за случай на съветско нахлуване, когато видял агенти на ЦРУ да помагат за обучението на ръководената от тях секретна армия. Те се интересуват от това армията да налага контрол над комунистическите активисти.
Страхували се, че комунистите ще дойдат на власт в страни като Гърция, Италия, Франция. Именно затова трябвало да се прилага стратегията за дестабилизация - да се насочва и да влияе върху политиката на определени страни от Западна Европа.

(следва)

Нагоре
Съдържание на броя