"Нова Зора" - брой 9 - 6 март 2007 г.

Софиянската концесия за “Чистотата”
Д-р инж. Емил МАРКОВ

В последната предприсъединителна еврогодина в София избухна фойерверк от корупционни скандали, огрял “финалната права” на българския маратон в ЕС. Афери за стотици милиони на тема смет, топлофикация, електроразпределение ограбиха бюджета на Софийската община и бръкнаха дълбоко в джоба на всеки жител на столицата.
Ако се вгледаме внимателно в грубия бандитски почерк на софиянската сага на прехода, ще видим учудваща повторяемост на действащи лица и корупционни сценарии.
Един от тях безспорно е концесията за “чистотата”. Обект на многогодишни критики и обещания, тя с нищо не се доближи до цивилизованото решаване на един от най-сложните комунални проблеми.

В първите месеци на встъпването ни в ЕС този проблем стана най-коментирания и в Столичния общински съвет и в медиите. И това е така, защото все по-трудно ще бъдат скривани от чиста и богата Европа пирамидите на Софиянските бали. Чувствителността на ЕС дори към потенциалните замърсители на европейската околна среда е всеизвестна и ние вече я изпитахме по възможно най-болезнения начин.
Несъмнено и на боклука в София ще му дойде редът. Може би концесионерите на боклука точно това и целят, щом години го депонират и балират, нещо, което никъде в Европа не се прави. Като всички вълци на прехода, изпразнили българската и софийската кошари, концесионерите сигурно се готвят да навестят и брюкселската кошара. Усвояването на еврофондовете, продаването зад граница на “капитализирани” у нас печалби - това са известни сценарии за замитане на вълчите следи. Появиха се информации в печата, че концесията по “чистотата” в София щяла да бъде продавана чрез Лондонската фондова борса. Бе посочен и евентуалния купувач - британския инвестиционен фонд “Икуест”, който вече бил придобил собственост и на “София сити - център”, чието строителство се свързваше с концесия за чистотата “Вълк”. Както казват: процесът тръгна. И на нас, софиянци, и на кмета, не остава нищо друго освен да гледаме как замита следите си видният софийски предприемач Румен Гайтански, известен в столичните бизнес и хай-лайф среди с фирменото лого Вълк.
Няма да е излишно, а може да се окаже и интересно, по този повод да припомним само няколко факта, макар и вече преекспонирани:
- Концесията за “чистотата” в Столицата беше създадена през 1999 г. с договор, подписан от най-дългогодишния кмет на София и най-видния "свободен демократ" г-н Стефан Софиянски и псевдоевроконцесионери някои си “Волф” и “Дитц”. Псевдо, защото не след дълго стана известно, че едноличен собственик и на двете фирми е именно г-н Вълк;
- Ежедневно в София се произвеждат 1000 т битови отпадъци, за които сегашния Кмет официално обяви, че годишно възлизат на 350 хил.т., а според други са дори 2 пъти повече;
- За тяхното събиране, извозване и “депониране” (както научно се изразяват за сметищата софийските управници, ние, жителите на София, плащаме такса “смет”, която за времето на съществуване на концесията се е увеличила до внушителната сума от 98 069 481 лв., разделени на 470 000 домакинства възлиза на 210 лв. за всяко.
- Само за въведената от Софиянски и концесия нова технология в съхраняването на сметта т.нар. балиране са предвидени 26 млн. лв., а 3 млн. лв. ще струва извозването на балите до базите за балиране. Отделно 50 500 000 лв. кметството ще плати за почистването и извозването на сметтта.
Не е известно в Европа и в цивилизования свят някъде да се прилага подобно трайно консервиране на боклука, и то в смесено състояние. Навсякъде събирането става разделно и незабавно се преработва;
- В печата се появиха твърдения, че концесионерите, г-н Софиянски и съветници, ежегодно са прибирали в джобовете си не по-малко от 30 млн. лв. от таксата “смет”, която заплащали. Не е трудно да се пресметне колко стотици милиони са “капитализирали” в построените бизнесдворци, в най-скъпите леки коли и в безспорните позиции на топ милионери.
Задълбочаващата се повече от 10 години криза със сметта в София можеше да не се допусне. Можеше отдавна да бъде прекратена и да не се стига до днешната незапомнена и трудно заличима комунална катастрофа. Много са аргументите за това твърдение. От стотиците милиони, набирани с такса “смет” от столичани досега, не е вложен нито лев за съвременното технологично решаване на проблема. Нищо не е направено дори за начално разделно сметосъбиране, сортиране и неделимото от тях технологично третиране (преработване). Не е разработван подобен цялостен инженерен проект, отговарящ на съвременните изисквания за екологичност и ефективност (технологична и социално-икономическа). Столичната “система” е само за събиране, извозване и съхраняване - трайно, може би за поколенията! Тази основна технологична характеристика на системата разкрива нейния антикомунален и кризисен характер. Информацията за подхода по проблема в Европа, с която от години лягаме и ставаме, категорично доказват, че въпросът е решен не само в столицата на ЕС, но и в големите градове.
Още преди 10 години стана известно предложение за кредитиране на подобна технология, на което не се обърна никакво внимание. Като го сравнявам сега само с посочените цифри, се убеждавам, че софийският проблем със сметта, още преди нейното концесиониране, щеше да се реши трайно, екологично и с реален социално-икономически ефект. Но това изключваше възможността нар. концесия за сметта. В едни други времена бързо би било установено, че в последните 10 години проблемът целенасочено не е решаван. Първооткривателите-концесионери купиха този най-мръсен комунален сектор не защото ги вдъхнови лозунгът “За чиста и красива София!” Вдъхновиха ги общинарските гаранции за вноските на милион и половина сметоплатци и пълното безконтролие по отношение на начина за разходване на средствата.
Кое е важното за всеки концесионерски-комисионерски бизнес: първо неограничения суровинен ресурс; второ осигурени “оборотни средства”. Всичко това обуславя потока от несвършващи печалби.
Налага се да уточня: не отричам печалбата и личната инициатива, които движат прогреса, но осъждам категорично печалбите, които користно се извличат в комуналната сфера за сметка на назрелите условия и здравето на хората, както и тяхното обедняване. Всяка материална повинност и насилствено заплащане на стоки и услуги, които не са потребни и са натрапени силово на платците, е рекет. А рекетът не е икономическа категория. Да се остави той да мотивира каквато и да е дейност, особено в комуналната сфера, е престъпление. Рекетът трябва да бъде единствено обект на процесуално-наказателния кодекс, в който няма преференции и имунитети за концесионери и политици, дори и европарламентарни.
В този смисъл убедено твърдя, че софийската концесия по “чистотата” а защо не Софиянската, е антисоциална и не може да се декорира с комунална фразеология, защото е престъпна дейност от социална, от икономическа, екологическа и юридическа гледна точка.
Комисионерските нагони за колосални печалчи - с всички средства, винаги са носили социални, природни и нравствени опустошения. Концесията, която беше главното оръдие на колониализма, и за която вече бяхме повярвали, че е отживяла времето си, се оказа оръжие и в епохата на неоколониализма, маскиран като глобализъм - политико-икономическа иновация, прилагана предимно в постсоциалистическия свят за организирано насилствено десоциализиране и ограбване на народа.
Българският преход се осъществи под лозунга за демократизация и европеизация. “Палмата на първенството” през този период принадлежи на Софиянската концесия “Вълк”.
Под това име вече 10 години триумфира пред очите на новосъздадената политическа класа на прехода и стана нейна нравствена емблема и присъда. Характерна черта на тази т. нар. политическа класа е перманентното възпроизвеждане на подобни кризи, изискващи отворена технологична верига от възможно повече и с по-скъпа издръжка звена.
Казано на обикновен език, това не е нищо друго освен обирджийство.
Докога ще продължава, зависи само от хората на София, от народа на България, който трябва да се научи да мисли и действа.

Нагоре
Съдържание на броя