"Нова Зора" - брой 9 - 6 март 2007 г.

Двойните стандарти на Хага
Илко ДЕБЪРЛИЕВ

Още от началото на кървавите конфликти в бивша Югославия на страниците на нашия вестник изобличавахме неведнъж антисръбската и антиправославна линия, която следваха не само разнородни правозащитници, но и официалните международни институци. Става дума за това, че “лоши” бяха само сърбите. А хърватите, и особено мюсюлманите - все едно дали боснеци или косовари - се определяха за невинни жертви. Теза, която бе тиражирана с цялата мощ от почти всички водещи световни медии.
Миналата седмица Международният трибунал за престъпленията в бивша Югославия определи в свое решение масовото клане в Сребреница през 1995 г., при което бяха избити близо 8 000 босненски мюсюлмани, като геноцид. Постанови също, че Сърбия не е отговорна за геноцида - само дето не е използвала влиянието си върху босненските сърби, за да предотврати клането в Сребреница. И - о, чудо! - признато бе дори, че офицерите от югоармията, сражавали се на страната на босненските сърби, не са изпълнявали заповеди от Белград, а са действали на своя глава. Затова и съдът реши, че Сърбия няма да изплаща обезщетение за случилото се.
Само трябвало да се дадат гаранции, че това няма да се повтори.
Както се казва, благодарим и на това. Но защо все пак съдът така срамежливо реши, че масовите убийства в други части на Босна по време на войната през 1992-1995 г. не са геноцид? А и каква е наистина разликата между двете деяния? Когато го извършат сърби, почти винаги е геноцид. Но ако е работа на хървати и мюсюлмани, тогава се оказва просто “масово убийство”...

Нагоре
Съдържание на броя