"Нова Зора" - брой 9 - 6 март 2007 г.

Триумфът на цивилизацията
Норман Д. ЛИВЪРГУД

В най-общото си значение културата включва знание, вяра, изкуство, морал, закон, обичаи и други способности и навици, усвоени от хората като членове на дадено общество.
По същество културата е сборът от всички технологии и ценности, които определят човешкия живот. Определението на културата се променя в зависимост от това как тълкуваме човешкия живот и ценностите. Ако определяме човешкия живот само като физическо съществувание, и ако в основата на стойностната система е само себезадоволяването, то тогава културата ни е материалистична, независимо от степента на технологичния напредък.
В това есе ще изследваме основите на човешката култура на базата на висока степен метафизическо познание според запазеното във “Вечна традиция”* и ще видим как загубата на контакт на съвременния свят с този първичен източник е всъщност, главната причина за странния катастрофален разпад на световната култура в наше време.
В есето ще направим разграничение между човешката култура като общ термин (цивилизация) и отделните специфични култури (наприме, тази на САЩ). Предложеното определение на световната култура като синоним на цивилизацията се различава от изразеното мнение на много мислители.

Цивилизацията ни съвсем определено няма обединяващ принцип. Степента на обединение, което неясният термин “модерна цивилизация” включва в себе си, в много случаи е “обединение на разединението”. Обявява се, че дадени народи са свързани (повърхностно) чрез разпространение на технологията и общото приемане на определен начин на мислене, чиято същностна природа е създаване на допълнителен разпад. (Алън У. Уотс: “Върховната идентичност”)

Един от главните източници на модерното разбиране на културата е немската интелектуална традиция. Немската антропология прави разграничение между Kulturvolker и Naturvolker, тоест, между хората, които правят култура, и онези, които не правят.
Един от водещите немски антрополози - Рудолф Вирхов, характеризира борбата на Бисмарк с католическата църква като Kulturkampf - борба за култура. Вирхов има предвид борба за установяване на либерални, рационални принципи, които да изместят мъртвото бреме на средновековната традиция, мракобесие и авторитаризъм.
Концепцията за културата на “Вечната традиция” включва както материалните, така и духовните й аспекти. Материалната култура не е цел сама за себе си: предназначението й е да осигурява възможности за вътрешно, духовно развитие. Културното развитие се определя не като притежание и господство, а като вътрешно израстване, изразено чрез личен морал и готовност за обществена работа в интерес на общото благо.
Културата на Съединените щати се унищожава целенасочено от варварски заговор (кабал), превзел контрола над страната. Хунтата от кукли на конци на Буш II неуморно затрива институциите и ценностите й.
Ако вашият дом се изгори целенасочено от пиромани, а колата ви е открадната от банда крадци, вие ще побеснеете и ще направите каквото е нужно, за да спрете атаката срещу вашата собственост. Но години наред едно много по-ценно наше притежание целенасочено се разрушава пред очите ни - нашата култура, културата на Щатите. А по-голяма част от гражданите на страната ни не помръдват и пръст, за да спрат това нечувано престъпление!
Твърдението ми, че културата на страната ни се разрушава целенасочено, може да ви изглежда крайно, но ви призовавам да се взрете честно във фактите, а след това да ги определите по някакъв друг начин, ако изобщо е възможно. На всички ни се иска това разрушение да спре, но не е възможно да постигнем каквото и да било, като си заравяме главите в пясъка на невежеството.
“Висшият кабал” и неговите кукли на конци от хунтата на Буш II разрушават целенасочено културата на Щатите, защото това улеснява източването на ресурси и заграбването на контрола както в САЩ, така и в целия свят. Унищожението на културата на САЩ от тази варварска орда започва в началото на 20 в. и продължава ускорено и в наши дни.
За да получим ясна представа за картината на разрушението, нека да погледнем внимателно съществени елементи от нашата култура под удара на активно унищожение.

1. Образованието

За да разберат, оценят, запазят и предадат по-нататък културата ни, гражданите на САЩ трябва да притежават знания и умения, получени в резултат на солидно образование. В предишна статия разкрихме, че членовете на “Висшия кабал”, които назначават президентите ни, сенаторите и другите представители на властта чрез многомилиардните си богатства, са представители на същите материални интереси, които целенасочено разбиват образованието в САЩ. Рокфелеровци, Фордовци, Морганови, Браунови, Хариманови, фамилията Дю Понт и други управляващи кланове искат производство на послушни, изпълнителни работници, а не мислители; те заявяват това достатъчно ясно в публикуваните си декларации.
“Цивилизациите могат да бъдат разбрани само от цивилизовани хора” (Алфред Норт Уайтхед).
Демокрацията изисква наличие на електорат, способен самостоятелно да се ориентира в дълбочина в ставащото по света - тоест, хора, независими от манипулациите на притежаваните от управниците медии. Ако гражданите на САЩ получат истинско, ефективно образование, то ние ще се научим да се информираме сами и ще сме в състояние да виждаме през плътното було на пропагандата, ще разпознаваме диктаторските действия на облечените във власт и ще предвиждаме и разпознаваме резултатите от неконституционните изстъпления на управниците ни.
В началото на 20 век управляващите групи в САЩ слагат началото на псевдообразователна система, произвеждаща випускници, неспособни да разбират ключови понятия като “свобода”, “правителство на народа”, “критично мислене”, и т.н. “Висшият кабал” искаше изграждане на работническа класа, тренирана да извършва механично дадена работа, без да се замисля върху социални или политически проблеми. На базата на това изискване бе създадена образователна система, фокусирана върху тренирането на умения, а не върху обучението. Благодарение на усилията в тази насока днес ние имаме гражданство, което не може дори да разпознае многократните лъжи на Буш-2І, нито пък е наясно, че той е извършил неописуеми по своята същност аморални действия. Тук изброяваме някои от тях:
1) Буш не спечели изборите през 2000 г., той подсъдно уреди брат му Джеб да отстрани от избирателните списъци на Флорида повече от 90 000 души (по-голямата част от тях негри), а десният Върховен съд го назначи за президент.
2) Буш-2 игнорира предупрежденията за предстояща терористична атака срещу САЩ. Всъщност, предвид известното днес за случилото се на 11.09. 2001 г., твърдението, че хунтата на Буш-2 го е организирала, изглежда твърде вероятно. Те обаче продължиха да отричат и да саботират комитетите за разследване на събитието - и досега не са отговорили на ключови въпроси като например защо самолетите за прихващане и предизвикване на принудително кацане останаха в базите си по време на случилото се.
Като се започне от налагането на противоконституционния “Пейтриът акт” (Патриотичният закон, б.р.), който отнема цивилните свободи на гражданите на САЩ, и се стигне до лъжите за оръжията за масово унищожение като оправдание на война, планирана преди да стане президент, до престъпното търсене на извинение за издевателствата над иракските арестанти, до номинирането на фанатично реакционни съдии, Буш-2 извърши дълга поредица отвратителни деяния, а след това пренастрои действителността за необразованите и поради това лесно водени за носа граждани на САЩ само чрез простичко обявяване на черното за бяло.
“Исторически тоталното унищожение неизменно се подготвя от предхождащ го процес на вътрешна дегенерация... Едва след завършване на този процес външен шок слага лесно край на цялото” (Джейкъб Бъркхард, “Сила и свобода”)

2. Втората група съществени елементи на култура ни, намиращи се в процес на унищожение, са финансовата, политическата, икономическата и социалната структури на САЩ. Финансовите и монетарни елементи се поемат от “Висшия кабал” в началото на 20 век. Останалите финансови, политически, икономически и социални структури се превземат от него с ускорена постепенност.

“Висшият кабал” систематично и целенасочено унищожава с ускорени темпове нашата култура чрез кукленото правителство на Буш-2. Подобни опити за разрушаване на култури и цивилизации са ставали и преди - и крайната победа винаги е била печелена от прогресивните и положителни сили. Рано или късно, човечеството ще разтвори сетива за своето духовно наследство - запазено от
Вечните мъдреци през потъналите в здрач периоди на културен упадък.
Триумфът на цивилизацията
“Наричаме се демокрация, защото управлението е в ръцете на мнозина, а не в ръцете на няколко хора. Така се осигурява реална справедливост за всички и всеки”
(Перикъл)

Сега се създава впечатление, че варварщината печели в опитите си да разруши цивилизацията, така че ние трябва да се опрем на по-широка перспектива, за да разберем как принципите на цивилизованото поведение в края на краищата пак ще триумфират.
От изключително значение е да преразгледаме принципите на цивилизацията, завещани от Платон и други учители от Вечната традиция, за да разграничим забуления й модел в световната история. В течение на много векове човечеството е било свидетел на различни видове империалистически набези и опити за установяване на световно господство - но те винаги са завършвали със собственото унищожение на силите, стоящи зад тях. Цивилизацията е поддържане на обществен ред чрез убеждение, не чрез сила. Идеалите на цивилизацията са наследство и на изтока, и на запада.
Крайният триумф на цивилизацията над
Независимо от - а в някои случаи точно поради тях!, - през вековете различните опити на тиранични лидери да поробят човечеството, нашият вид се развива във възходяща спирала към по-висока степен просветено съзнание, а именно: поддържане на учтиви отношения със себеподобните; практикуване на морална самодисциплина; развиване на способност за оценяване на красотата; развиване на автономна същност, която е способна да мисли и действа по собствена инициатива; развиване на умение да се прозира през текущи обществени митове и преднамерени отклонения от важни проблеми; разбиране на необходимостта от самообразование до края на живота на отделния индивид.
“Истински философ е оня, който никога не се уморява от натрупване на все нови и нови знания - който подценява наученото до момента, защото, строго погледнато, той не знае абсолютно нищо със сигурност - и който е готов да се възхищава на всички хора с постижения, с каквито той самият не може да се похвали”
(Херман Гаус: “Концепцията на Платон за философията”)
Също така и разпознаване на нуждата от обществена дейност, включително и факта, че общественото положение в даден момент изисква обществена реформа - умение за създаване на програма за реализирането й; развиване на искрено чувство на съчувствие и уважение към другите хора.
“Създаването на света е израз на победата на убеждението над насилието”
(Платон)
Длъжни сме да разбираме уроците на историята
За да разберем пътя на човечеството към просветено съзнание, трябва да изследваме същността на историческата битка за разбиране и свобода, опростявайки историческите процеси така, че да станат лесно разбираеми. В общи линии посоката на еволюцията на човека е една насочена нагоре спираловидна пътека, която с всеки нов цикъл постига по-висок напредък. Например дивачество: предкултурно ниво, характеризиращо се с пълна липса на сдържаност; диво и зверско. Варварство: културно ниво, характеризиращо се с насилие и минимална степен на сдържаност; по-усложнено от примитивното дивачество, но по-малко изтънчено от нивото на напредналата цивилизация. Запазване и разпространение на знание и ценности от цивилизованото общество на Вечните учени (Perennialist savants). Събуждане на интерес у хората към натрупване на знанията и ценностите на световната култура чрез ученията им. Цивилизация: ниво на човешко развитие, характеризиращо се с вежливост (самодисциплинирано поведение), грамотност (способност за четене и разбиране на прочетеното), усет за изкуството, закона, конституционно гарантираните права. Декадентство: упадък и разруха на цивилизационните фактори, което води до крах на културата.
“Цивилизацията е опит да се изтика насилието на последно място - като последно средство” (Хосе Ортега-и-Гасет)
Светът понастоящем е на нивото на дивачеството и се движи към варварството - доказателства за това твърдение са убийството на президента на САЩ, престъпленията на Буш І във връзка с аферата Иран-контрас, участието на хунтата на Буш-2 в ужаса на 11 септември 2001 г. и в други свирепи жестокости.
И все пак има хора по света, събудени за знанието и ценностите на една духовна култура на по-високо ниво. Но междувременно ние ще трябва да преминем през етапите на дивачеството и варварството. Унищожителните сили на тези периоди са мощни и последствията от тях са дълготрайни. Например след падането на Римската империя много завоевания на цивилизацията изчезват за стотици години...
“Ранното Средновековие е било определено ужасяващо. Гладът и чумата с върхова точка “черната смърт” и повтарящите се пандемии, непрекъснато са намалявали населението. Оцелелите масово боледували от рахит. Странни промени в климата предизвикват бури и наводнения, които се превръщат в масови бедствия заради канализационната система на империята, която - като по-голямата част от имперската инфраструктура - не работела. Фактът, че през 1500 г. - след липса на поддръжка в продължение на хиляда години - пътищата на римляните все още са били в най-добро състояние на континента - говори много за Средните векове. По-голяма част от другите пътища са били в такова състояние, че не е било възможно да се ползват повече. В същото състояние са били и всички европейски пристанища чак до 18 век, когато започва съживяването на търговията. Между загубените умения е бил строежът с тухли; в продължение на десет века в цяла Германия, Англия, Холандия и Скандинавия катедралите са били единствените издигнати каменни сгради. Основните земеделски сечива на крепостните селяни са били мотиката, вилата, греблото, косата и сърпът. Поради липсата на желязо не е имало плуг с колела и уши. Липсата на такива плугове не е било голям проблем на юг, където селяните са се справяли без проблеми с леката средиземноморска почва, но по-тежката почва в Северна Европа е трябвало да се разбива и обръща ръчно. Въпреки наличието на коне и волове, използването им е било ограничено. До около 900 г. не са съществували хамутът, впрягът и стремето. Това означава, че не е бил възможен двойният впряг. Селяните са работели и са се потели повече и са припадали от изтощение по-често от животните си” (Уилям Манчестер: “Свят, осветен само от пламъка на огъня”).
Дори и след изстрадването на културния колапс, човечеството непреклонно се движело обратно към цивилизацията. Животът в една култура на физически разправи, на липса на защитни ограничения, на “всеки човек със свой собствен закон” е брутално, страховито, несигурно постоянно състояние на война, изискващо от индивида разход на извънредна енергия за осигуряване на простото оцеляване. При завършване на всяка спирала в посока към цивилизацията, човечеството е отбелязвало възхода си с разработка на нова технология и ново осъзнаване и разбиране на света.
Въпреки че голяма част от човешката история е на пръв поглед безконечен разказ за тирания от някакъв вид, имало е стабилно движение напред към увеличена човешка свобода.
Ще разгледаме два примера, които показват как е запазена и разпространена Вечната мъдрост в човешката еволюция и движение нагоре.

(следва)

Нагоре
Съдържание на броя