"Нова Зора" - брой 38 - 26 септември 2006 г.

Политическото родео е сложна игра
"Зора"

На 19 септември 2006 г. стартира официално президентската кампания в България. Политическият биг брадър обаче започна много по-рано - като сървайвър, така да се каже.
Някои от номинираните се отказаха или бяха принудени да се откажат от надпреварата. Дни преди последния срок за регистрация в ЦИК стана ясно, че Бойко Борисов няма да се кандидатира, нито ще подкрепи „общия десен кандидат” Неделчо Беронов. След като си поигра на нерви с костовистите и социолозите, столичният градоначалник заяви, че даже нямало да гласува на 22 октомври, тези избори не му били интересни, това не бил неговият мач. Борисов нямал интерес и към премиерския пост, но ако не му отпуснели пари за ремонт на бул. ”Цариградско шосе”, на следващите парламентарни избори щял „да ги отвее” всичките и сам да осигури тези пари. Той обеща на Иван Костов, ако му осигури (при необходимост) парламентарна подкрепа при недостатъчно депутати на ГЕРБ, никога да не се коалира с БСП. ГЕРБ още не е станала партия, а Борисов мисли за бъдещата си управляваща коалиция. Интересен ход. След всичките му номера около “подкрепата” за „общия десен кандидат”, оставаше само Иван Костов да му повярва, че не иска да става премиер. Дали пък Борисов не се стреми към царска корона...
Така или иначе, пропадна и последната надежда на някогашните „сини” демократи и антикомунисти с късна дата, да се видят обединени с единна президентска кандидатура срещу „левицата”. Стана ясно и от социологическите проучвания (в случая на Кольо Колев), че част от разочарованите от лидерските боричкания в дясното пространство припознават като „свой” сегашния ни президент и ще гласуват за него. Хич не ги е еня, че той все пак започна политическата си биография от ОКЗНИ. Властта им е по-мила, май.
Що се отнася до единствения човек в тази страна, който според същите социолози и политолози имаше шанс да се "пребори" с Георги Първанов, сиреч Бойко Борисов, той показа, че нито е десен, нито е ляв, ами си е още фен на „Негово Величество”. Нали Симеон го превърна от охранител в главен секретар на МВР. И сега, също като „царя”, Бойко Борисов отказа да е кандидат-президент на своята партия ГЕРБ, като провали шанса да бъде издигната и друга кандидатура.
Симеон СКГ прошепна, че ще призове симпатизантите на НДСВ да гласуват „по съвест”. Затова не им препоръча директно да гласуват за никого, но обеща на балотажа НДСВ да бъде срещу Волен Сидеров. Ето го толкова анализираният вариант на “протестен вот”, в нови одежди. Решението на СКГ партията Му да не издига своя президентска кандидатура, въпреки че една от първите се беше регистрирала в ЦИК, бе оценено от сегашния държавен глава като разумно. Вярно е.
Решението Му да не се кандидатира лично за президент, нито да допусне друг жълт кандидат, е и разумно, и дори реалистично. Помним онези “800 дни”, „успешното” управление, скандалната „царска реституция” и не по-малко скандалната Савойска афера. Сега остава неговите протежета да се кандидатират и за президенти, та политическото им самоубийство да стане факт. Президентски пост, освен всичко друго, не би позволил да се реституират имоти, дето вече са „царска собственост”.
Това е доста силен коз все пак.
Същото впрочем стори и Бойко Борисов, принуди ДСБ да изтегли иска си срещу неговото незаконно съвместяване на обществена длъжност с участие в частни фирми, изкара една почерпка от „общия десен кандидат” Беронов и приключи със заявлението, че не само няма да го подкрепи, но дори няма да гласува. Отдавна никой не е натривал така носа на Командира и на големия седесар Петър Стоянов. Бойко Борисов може като нищо да гласува и срещу Волен Сидеров, ако има балотаж. След това ще се почерпи, защото е по-добре да имаш врабче в шепата, отколкото орел в небето. Боклукът на столицата все някак ще се урине, от само себе си дори...
Все пак на 19 септември, вместо да говори за избори, Борисов откри реконструираното предгарово пространство. По ирония на злата съдба, същият ден рухна 4-етажна сграда на ул. ”Алабин” и уби две момичета. Дали да не го пишем в графата “лоша поличба” за кмета?
В политическото родео са обособени седем двойки, но съвсем не бива да ги бъркаме със светите седмочисленици. Като едни фаталисти, те демонстрираха задоволство от изтеглените номера в интегралната бюлетина и ги изтълкуваха като знамение за своята победа. Може би следващият път на избори трябва да се хвърлят и по едни карти таро, може те да са още по-добра поличба.
Торбата с лъжите обаче прозира издайнически. Ференц Дюрчани, дето взриви Будапеща, изглежда им е дошъл дюшеш... Докато се говори за запазване на етническия мир, докато се смесва етническата толерантност на българина с търпимостта към противоконституционната ДПС, на Запад нея отдавна я наричат турската партия в България.
Българските войски остават в Ирак, и вече ни искат такива и за Афганистан, Ливан и може би Иран. Излиза много сложна тази предизборна надпревара.
Номер 1 - Неделчо Беронов и Юлиана Николова, ясно обещават край на лъжите, и отваряне на досиетата на ДС, връщане на Кърджали, както и промяна на статуквото чрез предсрочни парламентарни избори и промяна в конституцията. Ами г-н Беронов като председател на Конституционния съд не обърна ли внимание на изказванията на Доган за обръча от фирми?! Тайна велика ест. А как реагира на предупрежденията за антиконституционния характер на ДПС? Връх на абсурда е обещанието на един конституционен пазител да съдейства за промяна на конституцията и за промяна на статуквото, установено въз основа именно на нея. Но зад гърба му е „благодетелят” Костов, който, ако у нас имаше правосъдие, отдавна да не си говори с теменужките. Беронов ще го отнесе: и да има балотаж, той ще мине без двойка номер 1 най-вероятно. Последните могат и да станат първи. Но когато първите станат последни, това е новина!
Двойка номер 2, о.з. генерал Любен Петров и Нели Топалова обещават незабавно изтегляне на батальона ни от Ирак и денонсиране на договора за американските военни бази.
Ами как така... Нали тъкмо тези бази ще повдигнат жизнения стандарт на околните райони и ще отворят работни местка за сума ти народ..., може би само от единия пол. Че и екологията, и инфраструктурата ще оправят, в положителен смисъл де...
На 22 септември, на официалното откриване на кампанията, в кино "Освобождение", в София, ген. Любен Петров най-после подсказа, че твърдата ръка, за която вече мечтаят българите, ще бъде неговата. "Генералът не умолява. Той заповядва и заповедта се изпъл-нява", заяви той и предизвика аплодисментите на събраното множество в залата. БНТ и Би Ти Ви обаче нямат никакво намерение да излъчват каквито и да било негови послания без заплащане. Така телевизиите стават плячка на другите двойки.
Ген. Любен Петров започна нова подписка, която ще предхожда гласуването на 22 октомври. Тя ще събере гласовете в отговор на въпроса "да" или "не" на мисията в Ирак, на американските бази в България, и съдбата на АЕЦ "Козлодуй". Този своеобразен референдум не бива да остави нито един българин равнодушен. Особено ако се смята и за родолюбец.
Двойка номер 4, проф. Григор Велев и о.з. генерал Йордан Мутафчиев, обещава да засели Странджа-Сакар, Трънско и Лудогорието с 1 млн. българи от Украйна и Молдова. Чудесно, остава само те да се съгласят да заменят сегашния си статус срещу перспективата да станат бързо европейци, сиреч членове на ЕС, и реалната такава да изпаднат в положението на преселници. На тях България, сиреч президентската двойка, обещава по 30-40 дка общинска земя и безлихвени кредити за закупуване на селскостопански сечива. Професорите и те ли ще стават чифчии!
Двойка номер 5, Петър Берон и Стела Банкова, е достатъчно позната, за да има нужда от представяне. Само дето някои пуснаха шегата, че на Петър Берон му трябвала още една кампания, за да влезе в Гинес като кандидат за участие в президентски избори. Въпросът "кой го хвърли в надпреварата" и го убеди да се номинира и как събра петнайсетте хиляди подписа чака своя отговор пред много избиратели, които вероятно ще му дадат гласа си.
Двойка номер 6 и двойка номер 7 (Волен Сидеров-Павел Шопов и Георги Марков - Мария Иванова) са просто хора от миналото на СДС, което още ни горчи в устата. Сидеров остава верен на популистката ксенофобия; а Марков не може да изличи спомена за „сините шутове”, митинги, шествия, палежи и бдения. Срещу тези отцепници от дясното пространство ще се съсредоточи и барабанният огън на бившите им “съдружници в престъплението” от ДСБ и СДС.
Какво ново обещава Георги Марков ли? Ако стане президент, бившият конституционен съдия щял да връчи мандат на... ОДС! Това вече е политическа фантастика: ОДС е труп. Интересно, как десните ще постигнат съгласие за премиер, като не могат да го постигнат за президент дори? Само едни предсрочни избори и десницата ще отиде в музея на восъчните фигури. Никак не е случайно, че лидерите им в НС отказали да подпишат искането до КС, съчинено от Г. Марков, за обявяване на второто правителство на Станишев за антиконституционно. В частност, Георги Марков се анонсира като защитник на АЕЦ "Козлодуй". Нищо чудно да обещае да възстанови и мавзолея на Георги Димитров, за да открадне каквото може отляво...
Развръзката на тези президентски избори изглежда ясна. Може да се окаже и не толкова прозрачна обаче. Ако достатъчно избиратели отидат пред урните, новият стар президент може да видим още на първия тур. В противен случай ни чака балотаж, страната не може да остане без държавен глава. Без граждани, може, но без държавен глава - не. И ниската избирателна активност, за която говорят вкупом социолози и политолози, ще е най-малкото наказание за нашия „политически елит”. Разбрахме, че и унгарският лъже, но унгарците не са тъй търпеливи.
У нас кандидатпрезидентските двойки са доволни от своите номера в интегралната бюлетина, но дали и избирателите са доволни, ще видим на 22 октомври. А след това?

Нагоре
Съдържание на броя