"Нова Зора" - брой 38 - 26 септември 2006 г.

Вероятният модел на войната на близкото бъдеще?
О.з. полковник инженер Тодор АНДРЕЕВ

Тел Авив нападна Ливан, изпълнявайки плана на Вашингтон. Според този план Сирия и Иран следваше да бъдат въвлечени във войната, с което да се открие реална възможност за удари на САЩ и Израел по „несговорчивите” Дамаск и Техеран, това заяви наскоро президентът на Академията на военните науки на Русия, армейски генерал Махмут Гареев. Това обаче не може да не са го знаели военните специалисти на „Хизбула”.
Ситуацията кореспондира и с откровенията на експерти от Американския институт по предприемачество (American Enterprise Institute, AEI) - един от водещите аналитични центрове на днешната администрация, чиято основна задача е да не се накърняват интересите на крупния бизнес и транснационалните компаниии. Оттам заявиха, че в близките години военната стратегия на САЩ предвижда да бъде преустроено политическото пространство на целия Близкоизточен регион. Задачата била изключително трудна и нямало гаранции за успех. Всяка малка грешка можела да доведе до глобално поражение в текущото геополитическо противоборство. Въпросът, който се налага от само себе си, е дали вече не ставаме свидетели на подобна грешка? Съществува мнение, че еврейското лоби в САЩ чрез войните с арабите прочиства този район и осигурява комфорт на Израел. Според наблюдатели най-важният аспект на войната в Ливан е ритуалното принасяне в жертва на ливанския народ. Пленяването на двамата израелски войника от „Хизбула” бе само повод за начало на бойните действия, според ген. Гареев. Той смята, че народът на Сирия и Иран, подкрепени от световната общественост, не позволиха да се реализира американският сценарий и в това се състои тяхната главна победа. Нещо повече, безсмислената война протече неочаквано за САЩ и Израел.

Независимо от нейните ограничени мащаби тя е поучителна не само за бъдещето на региона, но и за военно-политическите събития в света. Тъкмо затова тепърва ще се изучава и анализира от военните експерти.
Офанзивата започна на 12 юли 2006 г. от бункера на ВВС на Израел. Бившият смел летец-изстребител в арабо-израелската война от 1973 г., 58-годишният Дан Халуц, чиито родители произхождат от Иран, станал началник на Генералния щаб, слушайки доклада на командира на ескадрилата, че поставената задача е изпълнена, екзалтиран изрече „Ние спечелихме тази война”.
Думи, които оттук нататък постоянно ще го преследват.
Генерал Халуц и офицерите му очакват авиацията да разруши сгради, мостове и пътища, армията на „Партията на бога” да се окаже разсечена на части, които подред ще се унищожават. Едновременно с това се проследяват ракетните установки РС ЗО и методично се унищожават заедно със складовете и арсеналите. А непосредствено след това се осъществява стремителният блицкриг - скок към река Литания. Силите със специално предназначение пленяват или унищожават върхушката на „Хизбула”.
Израелските командири добре са знаели, че един от главните принципи за водене на “нетрадиционните” войни е разкриване и унищожаване на главатарите, “ударът по главата” може да се окаже решаващ и те търсят тази възможност. В известен смисъл като първообраз на организациии, предназначени за борба с “нетрадиционен” противник, може да се приеме “Първи отдел” от популярния американски сериал “Наричаха я Никита”.
Но по кого се нанасят ударите с бомби и ракети от въздуха и морето без съприкосновение с противоборстващата армия, пита генерал Гареев. По мирното население, по градовете, промишлените обекти, енергосистемите, мостовете, пътищата, училищата, болниците. Когато всичко това бъде разрушено, врагът сам ще се предаде, смятат привържениците на безконтактната война, многократно прилагана от американците. Но дори срещу газовете и отровните оръжия са приети международни конвенции - Хагска и Виенска. Ген. Гареев е категоричен: “ООН трябва да забрани да се бомбардират градове и мирното население. Трябва тези способи за водене на бойни действия да се признаят за престъпление срещу човечеството”.
Бойци от разузнавателното подразделение „Маглан”, проникнали на територията на Ливан, дават първите две жертви. Командирите на „Хизбула” разделили 3-милната зона по протежение на ливано-израелската граница на множество „смъртоносни кутийки”. Всяка „кутийка” в класическите партизански традиции е снабдена с миникапани и дори с видеокамери, за да се следят настъпващите.
Израелските войскови разузнавачи съобщават, че на мястото на предполагаемите палатки открили маскирана стоманена врата, която води към добре укрепена мрежа от тунели. Нима бойците на „Хизбула” заимстват опита на виетнамците и са изградили инфраструктура, за която и външното разузнаване „не се е догаждало"? Над вратата дори имало монтирани телевизионни камери. Това е първият сигнал, че тези араби не са онези, които по време на успешните израелски войни воюваха примитивно, бягаха и се криеха.
Израелското разузнаване докладвало, че ислямистите разполагат с 4000 бойци и около 10000 резервисти, въоръжени с 4000 ракети РС p0 с близък (до 40 км) радиус на действие и около 100 пускови установки за тях, до 100 противотанкови управляеми ракети, основно остаряла конструкция „Малютка”, до 300 ръчни противотанкови гранатомети, до 150 минохвъргачки, до 20 оръдия, около 10 самоделни бойни машини на пехотата. Оказва се реално, че „Хизбула” разполага с 10000 бойци, 15000 резервисти с 8000 ракети РС ЗО, от които 1000 с радиус на действие 80 км, 200 противотанкови управляеми ракети, от които половината съвременни „Конкурс” и „Фагот”, 600 ръчни противотанкови гранатомети РПГ-29 с двойно кумулативни гранати, над 200 минохвъргачки.
Никой не е очаквал, че „Хизбула” притежава съвременно високоточно оръжие, прибори за нощно виждане, безпилотни самолети за разузнаване. Разузнавачите на Израел, които по американски маниер разчитат предимно на техническите средства, спътници, радиоелектроника и въздушно наблюдание, а не на агентурата, не знаят за противокорабните ракети, новите разузнавателни радари, средствата за прехват, новите средства за свръзка и наблюдание.
Според „Вашингтон пост” израелското външно разузнаване „Мосад” не е оценило адекватно бойните възможности на „Хизбула”. Авиационните удари не подкопават бойната мощ на противника и не оказват влияние върху количеството изстреляни ракети срещу Израел. Грешен е анализът на „Мосад”, че в случай на война ливанското население ще се обърне срещу „Хизбула”.
От друга страна, мощните контраразузнавателни структури на „Партията на бога” практически напълно прекратяват изтичането на информация към израелците. Разузнаването на „Хизбула” действа ефективно, като развръща широки мрежи на териториятата на Израел, вербувайки дори офицери с арабски произход. Израелският генерален щаб, на базата на неточна информация, планира да постигне целите на операцията с масирани въздушни удари и мобилната войскова група в състава на ударната бригада „Гелани”, два отряда армейски спецназ, усилени артилерийски подразделения и танкови батальони.
Мащабите на военната операция на Израел е сюрприз за „Хизбула”. Ливанците не са очаквали такава реакция от страна на ЦАХАЛ, признал пред “Ройтерс” Наим Касем, „човек номер две” в „Хизбула”, нито че офанзивата ще започне през юли. Бойците смятали, че израелската армия ще действа съвместно с въоръжените сили на САЩ. Предполагали, че операцията ще продължи 2-3 дни и ще се ограничи с бомбардировки, без съществено разрушаване на инфраструктурата на Ливан. По-късно става ясно, че администрацията на САЩ настоява да се постигне победа възможно по-бързо. И тогава Израел е принуден да започне активни бойни действия два месеца по-рано от предвиденото (т.е., през септември). Не случайно израелците сега предявяват към своето правителство претенции заради излишната прибързаност на операцията срещу „Хизбула”, липса на точен план за действията на военното и политическото ръководство, недооценяване на противника и лошо разузнаване.
Първата седмица групировката не успява да пробие граничната линия на отбраната на ислямистите. Ясно се вижда, че високоточното оръжие не е панацея на съвременната война. Отрядите на „Хизбула” са усвоили тактиката на „мрежовоцентричната война”. Колкото и странно да е, концепцията за мрежовоцентричната война е възприета и в американската армия, разработена е през 1998 г. от адмирал Артър Цебровски съвместно с Дж. Гарсткав в резултат на анализ и благодарение на опита от локалните войни. Военно-политическото ръководство на САЩ я възприема и активно я реализира в дългосрочната програма за “революционна военна трансформация”.
Тази концепция е смятана за нов революционен принцип, който ще се прилага при водене на войни от всякакво ниво и мащаби в бъдеще. Войната и цялата военна (отбранителна) организация на държавата, въоръжените сили на целия театър на военни действия, групировките на действащите и резервни войски на отделни направления и фронтове ще се управляват по съвършено нов принцип.
Утвърждаването на този нов принцип се диктува от революцията в информационните технологии, които през последното десетилетие фундаментално променят съдържанието на войните от ново поколение, технологиите и начините за воденето им, революционизират способите за управление на въоръжените сили в процеса на подготовката и воденето на войни. Така войните придобиват различно от досегашното съдържание и облик - липсва ясно разграничен фронт, няма разделение “тук сме ние - там е врагът”.
Съгласно мрежовоцентричната концепция на бъдещите театри на военни действия или в близост до тях отрано се създават и развръщат електронни (компютризирани) мрежи за разузнаване, информация и управление, които съставляват единно информационно-управленско поле. Електронните мрежи в съответните бази (които събират, обработват, анализират и оценяват информацията за противника, своите сили и обстановката) се свързват в единен информационно-управленски комплекс, осигуряващ непрекъснато оперативно управление (командване) на силите.
Голяма част от новите елементи на мрежовоцентричната война успешно прилагат бойците на „Хизбула”, очевидно разработени от самите тях. Те воюват на малки групи, които трудно се разузнават, оперират автономно, често зад гърба на противника, изпълнявайки единна задача. Тези бойни групи контролират определени участъци от територията, където за тях има отрано подготвени убежища и запаси с всичко необходимо. Действията им се контролират от един център с помощта на съвременни средства за свръзка. Те са обучени да действат и в случай, че е парализиран главният команден пункт, а това е сериозен сигнал за набирането на опит в арабския свят, който респектира дори високоразвитите страни и армии.
Израелският генерален щаб прехвърля нови части. В хода на настъплението израелците се натъкват на организирана отбрана, чийто гръбнак са укрепените райони, свързани с населените пунктове чрез системи от тунели, запаси от оръжие, боеприпаси, продукти и вода. Подходите към тях са осеяни с мини, сред жилищните домове са скрити тежки артилерийски системи и установки РС ЗО, бойците от шиитската групировка всеки ден обстрелват Израел с по двеста ракети средно. Бойците на „Хизбула” дори разгадават кодовете и следят постоянно променящите се честоти на израелските военни радиостанции, прехващайки съобщения за нови загуби на ЦАХАЛ. Именно „Хизбула” първа съобщи за загиналите израелски войници, което означава и медийно покритие.
След непрекъснати авиационни удари в продължение на две денонощия, на разсъмване, израелските подразделения подхождат към градчето Бин Джебел. Настъплението завършва драматично. Първият отряд на бригадата „Гелани” влиза в града, попада в предварително подготвена засада, отрязан от основните сили, цял ден води тежък бой и чак когато се стъмва, е евакуиран. Всеки трети от попадналите в обкръжение войници е убит или ранен.
С неуспех завършва и опитът да се стовари въздушен десант в град Тир. За две седмици непрекъснати боеве само на някои пустинни участъци израелците се вклиняват в отбраната на „Хизбула” на дълбочина само 8 км. В началото на конфликта Израел потвърди загубата на 8 танка „Меркава”, а според други източници те са били 20. От началото на август в хода на боевете израелската армия внезапно започва да губи по 3-5 танка „Меркава” на ден. Най-добрите бронирани машини в света горят като свещи в Ливан. Рекорден се оказва 9 август, когато ЦАХАЛ се лишава от 17 бронирани машини. На следващия ден - с още 13. Данните постъпват по информационни канали, контролирани от „Хизбула”, но Тел Авив нито веднъж не ги опровергава, нито ги потвърждава. Накрая експерти преброяват, само за една седмица боеве, унищожени десетки танкове. Израелското командване обаче се надява именно на „Меркава” за решителните боеве. Някои израелски генерали се опитват да се оправдаят за най-неуспешната си операция с ръчния противотанков гранатомет РПГ-29 „Вампир”. Израелският в. „Аарец” писа, че става дума за масова употреба на ръчни противотанкови гранатомети РПГ-29 „Вампир”, и че Русия ги била продала на Сирия, откъдето попаднали в ръцете на „Хизбула”. Руското министерство на външните работи опроверга тези съобщения, а Израел не е предоставил доказателства за обвинението си. Шумът, вдигнат от израелските власти по повод на РПГ-29, направи само рекламна услуга на руското оръжие и създаде „лоша репутация” на „най-добрия танк в света”.
РПГ-29, калибър 105,2 мм, маса в заредено състояние 11,5 кг, е приет на въоръжение в Съветската армия през 1989 г. и е предназначен за борба - денем и нощем - с най-съвършените танкове, снабдени с динамична защита и мощна броня, която не се пробива от обикновени кумулативни боеприпаси. Тандемната бойна част на гранатата ПГ-29В с маса 4,5 кг лети с начална скорост 150 м в сек. и на разстояние до 500 м пробива броня с дебелина 650 мм.
Прочутите „Меркава” („Колесница”), гордост за конструкторите и смятани за неуязвими, търпят сериозни загуби от огъня на противотанковите оръжия на „Хизбула”, руски системи, наричани „оръжията на бедните”. Не е шега един толкова скъп танк да бъде спрян от пословично евтин гранатомет, десетки пъти по-евтин от съвременните управляеми противотанкови ракетни оръжия, и хиляди пъти по-евтин от танка.
Във всички партизански конфликти тактическата схема за употребата на гранатометите е практически еднаква и затова се предполага, че израелското разузнаване е запознато с нея и войските са били предупредени. Предполага се и че израелските офицери знаят, че за борба със „скитащи разчетами” редовната армия трябва да отделя значителни сили, макар и да ги отклонява от изпълнение на главните задачи.
Израелската армия тактически много правилно използва танковете „Меркава” при потушаване на палестински групировки в сектора Газа и на Източния бряг. Те влизаха в градските квартали само под прикритието на вертолети, с които танкистите поддържаха пряка връзка. Унищожаването на голямото количество танкове в Ливан говори за сериозни грешки в използването на бронираните машини. В конкретните бойни условия те следва да бъдат използвани под прикритието на самолети или вертолети, с предварително огнево „прочистване” на територията. Но очевидно за боевете на територията на Ливан не са достигали вертолети. А екипажът на всеки танк има ограничен обзор, той не вижда добре какво става отстрани и отзад и може да стане лесна „плячка” за скрития зад камъните гранатометчик.
Британският в. „Таймс” съобщи, че в бункери на командването на „Хизбула” са намерени британски прибори за нощно виждане. На 14 юли „Хизбула” изстреля по израелски кораб противокорабната ракета С-802, разработена в Иран по китайска технология, при което бяха убити четирима израелски моряци.
За да спечели време за нова сухопътна операция, Израел обяви 48 часа прекратяване на бойните действия. Призовани са още 15 000 резервисти, групировката нараства до 40 000 души и 900 танка. На границата с Ливан се съсредоточават всичките боеспособни части на израелската армия.
Генералният щаб дава заповед за нова, най-голямата през последните 20 години, сухопътна операция. Подразделения на ЦАХАЛ започват да се придвижват със задача за 7-10 дни да излязат на рубежа на река Литания, на 20-30 км от границата, и да прочистят територията от пускови ракетни установки на „Хизбула”. Скоро офицерите на израелската армия разбират, че лимитът от време за операцията е почти изчерпан. Светът иска от Израел да прекрати бойните действия и да изведе войските. В Тел Авив са наясно, че имат изход - в близките дни да постигнат сериозен военен успех, иначе войната ще се счита загубена. Към Бейрут настъпват внушителни сили - над пет бригади, поддържани от танкове, артилерия и вертолети, но скоро са спрени.
В края на седмия ден само на един участък предните подразделения на израелската армия излизат на река Литания. Водят се активни преговори за примирие.
Войната продължава 34 дни. В последния ден генерал Халуц седи в своя знаменит бункер на командването на ВВС в Тел Авив, и очаква резултатите от масираното авиационно нападение над Ливан. В този момент му докладват, че ракета на „Хизбула” е свалила вертолет СН-53 „Си Сталон”.
Според очевидци, Халуц се почувствал разбит, лично и професионално. После в открито писмо до войниците на ЦАХАЛ той признава своите „грешки, които до една ще бъдат поправени”.
Военни анализатори смятат, че ако войната бе продължила още три денонощия, Израел щял скъпо да заплати за този авантюрен марш. За израелските генерали било важно на всяка цена да фиксират предния край на офанзивата по бреговете на Литания. Примирието заварва много израелски части полуобкръжени.

Според „Франс прес” за 34 дни боеве загиват 1300 души и над милион се превръщат в бежанци.
Най-много пострадали мирните ливанци. В тази страна са убити 1084 мирни жители, една трета от които деца. В Израел загиват 41 мирни жители. От страна на ливанската армия и „Хизбула” са загинали 109 бойци, от ЦАХАЛ - 119. Загинали са и 4 наблюдатели и един миротворец от ООН. В Ливан са ранени 3700 души, в Израел - 583 граждани и 312 военнослужещи. По други данни са загинали 1200 ливанци и 157 израелци. В Ливан са повредени или разрушени 145 моста, 32 бензиностанции, 7000 домове и 29 обекти от инфраструктурата. Без жилища са останали 900 хил. жители.
Седмиците бойни действия, твърдят критиците на ЦАХАЛ, показват, че израелските военни тактически са некомпетентни и стратегически недалновидни, а тяхното прославено разузнаване е много слабо. Политическото ръководство на армията демонстрира неувереност. Командирите се показват невъздържани. В много случаи войниците се оказват необучени, снаряжението некомплектовано. Независимо от множеството случаи на героизъм, част от войските на ЦАХАЛ се оказват на границата на метежа.
Израелската армия очевидно се е надявала на американския опит при воденето на бойните действия. Поколението израелски генерали, привърженици и майстори на сухопътните операции, се е сменило с поколение поклонници на „компютърните игри” - генерали, абсолютизиращи въздушното превъзходство над противника и възможностите за „безконтактен” начин за водене на война с високоточни оръжия.
Но ако тази теория някак си още работи в пустинята, то в пресечена местност, още повече в местност, където изобилстват естествени укрития, просто буксува. По територията на Израел са изстреляни над 6000 ракети, от които над 200 (за наличието на които израелското разузнаване сериозно се е съмнявало), имат радиус на действие до 80 км.
„Безконтактна война” не се получи. „Авиацията може само да поддържа наземните войски; тя не е способна да спечели войната - нито една война въобще”, заявява запасен израелски офицер. Нито една от поставените задачи в хода на операцията не е изпълнена. Не са освободени двамата израелски войници,чието пленяване провокира войната. Войските на „Партията на бога” не са пострадали съществено и не са отхвърлени отвъд река Литания. Ракетните обстрели не са прекратени.
Войната на Израел срещу Ливан потвърди изводите на американския полковник от резерва Ралф Петерс, автор на 20 книги, издадени след войната в Ирак, че технологията не печели военната операция. И тогава, и сега мащабните бомбени и ракетни удари не постигнаха своите цели. Военното разузнаване се оказа неефективно. Главна причина отново е прекаленото увлечение по технологиите и пренебрежителното отношение към „човешкия фактор”. Разузнавателните спътници не могат да видят какво има в човешките души, компютрите не могат да подсказват импулсивните действия на човека.
Според експерти главен военен извод на тази война е фактът, че при Бин Джебел и Марун Ал Расаом е разсеян митът за „непобедимостта” и „мълниеносността” на израелската армия. Израелските елитни подразделения - ескадрилите изстребители и частите със специално предназначение - могат да си останат най-добрите в света, но Близкият изток видя посредственото ниво на голяма част от армията. Командващият пехотните и десантните войски на Израел, бригадният генерал Йоси Хайман, пръв от представителите на израелското командване, призна вината на Израел в ливанската война. Хайман каза, че той съзнава своята отговорност за лошата подготовка на пехотата, за духовното и физическо изтощение на войниците, за „надменните” изказвания на старшите чинове.
Израел пуска над Ливан 200 хил. бомби, от които 20 хил. още не са се взривили, без да се смятат касетните бомби, с които е осеяна земята в много градове и села в Южен Ливан. За 34 дни война израелската артилерия и авиация са използвали в Ливан хиляди касетни снаряди и бомби. Всеки заряд съдържа 200 дребни, с размер по-малък от топка за тенис, сфери, набити със смъртоносни игли. Разпилявайки се при взрива на различни страни, тези сфери създават обширна зона за поразяване. Сферите могат да представляват и мини, които не се взривяват веднага и запазват силата си продължително време, подобно на печално известните противопехотни мини.
Генералният секретар на ООН осъди Израел за употребата на касетни бомби в райони с мирно население. „Този вид оръжие - каза Кофи Анан, - е забранено за употреба в зоните с мирно население”. Според него „ако дори една касетна мина продължава да лежи в селскостопанските полета, това значи, че рано или късно тя ще се вриви, и ще загинат хора”. Анан поиска от Израел карта на местностите, където са разпилени тези мини. В Южен Ливан са открити 359 места, където са употребени касетни бомби. Това значи, че в тези райони се намират около 100 хил. невзривили се мини.
Днес ние наблюдаваме промени в съотношението на силите в света, когато развитите страни вече трудно ще могат безнаказано да използват огромното си икономическо и военно-техническо превъзходство. Ирак беше последната „лесна плячка” за „развитите страни”. Днес бойците на „Хизбула”, решавайки своите локални задачи, фактически демонстрират на света какво ще стане, ако иракският сценарий бъде разигран в Иран или Сирия. Но дали тези уроци ще бъдат разбрани? Едва ли.
Защо не беше възприет урокът на Афганистан. Поради това, че тази страна е отдалечена и не е въвлечена в световната информационна мрежа, се създава лъжливо впечатление, че там нищо особено не се случва. Въпреки че под снежните върхове на Хиндукуш войските на практически всички развити страни търпят стратегическо поражение.
Няма съмнение, че съществува вероятност в бъдеще арабо-израелската конфронтация да нарасне и да предизвика нова война. Но в нея еврейската държава ще изпълнява ролята на отбраняващата се страна. Ето защо в Израел се чуват гласове да се потърси пълноценен мир със Сирия, като й се върнат Голанските възвишения. Иначе, за да укрепи своята сигурност след 34-дневната война, на Израел не му остава нищо друго освен след известно време да проведе нова операция в Южен Ливан, за да създаде буферна зона до река Литания.
Дали случаят „Хизбула” не потвърждава предвижданията на американски изследователи, че в края на „студената война” и разпадането на биполярната система на международната сигурност има вероятност светът да навлезе в епохата на хаос и анархия? Хаосът, казва професор Мартин Либицки от университета за национална отбрана на САЩ, ще се разпространява според това как все повече страни ще стават несъстоятелни като държавни образувания. За какво друго говори фактът, че за пръв път армията на независима държава не защитава територията си, народа си от чужда агресия, както това се случи с ливанската армия?
Цели страни може се окажат под контрола на “новите войни”. Талантливият военен учен Ралф Питърс стига до неутешителния извод, че въоръжените сили на “цивилизованите държави” не са в състояние ефективно да се противопоставят на “класата на новите войни” и установените от тях политически режими. И професорът от Калифорнийския държавен университет и Американския военен университет Роберт Дж. Банкер подчертава, че днес човечеството преживява епоха на преход от стабилност към хаос, който застрашава с разрушение цялостната система на независимите нации-държави. Съществува опасност цялата система на международни отношения да се разпадне пред лицето на новите опасности и предизвикателства, на които тя не е готова да противостои. Войната като сблъсък на две държави отстъпва мястото на хаоса - война във формата на схватки на групировки вътре в страната и на международната арена, които се борят не за държавна политика, а за нови социални и културни ценности. “Новите войни”, организирани в “частни армии” от транснационални “компании от наемници”, ако не бъдат потушени, ще подменят държавните структури. Вярно е, че Ливан понесе колосални загуби, но се засили влиянието на шиитската диаспора, а „Хизбула” се превърна в доминираща политическа сила. В очите на арабския и мюсюлманския свят „Партията на бога” се превърна в олицетворение на съпротивата срещу Запада, безспорен победител.
Бедата на световната общност не се изчерпва с избухналата нова гореща точка. Много по-опасна е появата на нова форма на въоръжена екстремистка групировка, която има всички атрибути на държавността - територия, население, армия, инфраструктура, училища, болници, телевизия и т.н. Тя показа своята висока ефективност и най-вероятно ще се превърне в образец за създаване на подобни образувания в страните, където съществува вакуум на властта.
Според експерти в условията на война, подобна на ливанската, победа би могла да се очаква, ако се използва схемата на полковника от американските ВВС Джон Бойд, известна като “примката ООDA”, което ще рече: О - observe (наблюдавай); О - orient (ориентирай се); D - decide (решавай); A - act (действай).
Ключово в победата се оказва ориентирането. Войната срещу националната съпротива преди всичко е война на идеи. Затова в етапа ориентиране е така важно да се разполага с пълна и адекватна информация за противника, за неговата култура, традиции, образование, възпитание, намерения. Хо Ши Мин е разбирал Америка по-добре, отколкото тя е разбирала него и водачът на „Хизбула” шейх Насрала най-вероятно разбира израелците по-добре, отколкото те него. Защо Израел не чу думите на Евгений Примаков преди войната, че Тел-Авив никога не може да победи „Хизбула”?
През последните 1000 години нищо съществено не се е променило в Близкия изток. Кръстоносците и евреите успяват да променят нещо, но до момента, когато ислямските държави са разделени и нямат изразен лидер. Ще успее ли етническият азербайджанец Ахмадинеджад да стане съвременен лидер на Изтока, както навремето етническият кюрд Салах-ед-Дин, който формира силна централизирана държава, ликвидира кръстоносците и не позволи на Европа с оръжието си да се закрепи на Изток?
Отговорът на сериозни наблюдатели е не.
Времената днес са други, и еднолично лидерство не може да има не само от страна на Запада, но и на Изтока. Но много от тях отбелязват, че централизираните и силни държави в третия свят днес получават технически възможности за ефективно противопоставяне на потенциалната опасност от силни противници. Не е важно дали това ще бъде ислямският Иран или светска Сирия, ислямска Малайзия или съвсем неислямската Венецуела. Безсмислената война на Израел срещу Ливан открои тази нова реалност и дано светът се съобразява с нея.

Но ако сме реалисти, трябва да признаем, че сега вече има опасност заедно с Ирак и Афганистан Ливан задълго да се превърне в „гореща точка” на картата на Средния изток, което означава най-сериозна криза в политиката не само на Тел Авив, но и на Вашингтон. В тази връзка не е изключено радикалните елементи в администрацията на Буш, начело с вицепрезидента Чейни и министърът на отбраната Ръмсфелд, с още по-голяма упоритост да поискат с един удар да разрежат „гордиевия възел” и да въвлекат САЩ в нова военна авантюра - този път срещу Иран.

Нагоре
Съдържание на броя