"Нова Зора" - брой 38 - 26 септември 2006 г.

Малки хайлайфни драми
Георги БОРИСОВ

От ден на ден става все по-хубав животът на простолюдието, ама елитът пак не е добре. Вече минаха цели 17 години откакто доносите на Юнал Лютфи и Георги Марков събориха комунизма, а държавата още не е отпуснала на елита персонални боинги, та да скъси съвсем разстоянието, което го дели от бутиците на Запада.
Алиса Софиянска например трябваше да си купи аеровозило от собствения си джоб. И не стига тая колективна трагедия, ами всеки ден се случват и разни персонални драми. Ето само някои от тях. Както съобщават световните агенции, от претоварването с власт г-жа Емел Етем я боли кръстът, но понеже е правоверна, е принудена да се преструва, че я боли полумесецът.
Тежка шизофрения мъчи и натомана Соломон Паси. Той пък се разкъсва между българската си простотия и природната си лакомия, а наоколо няма никакъв мъдър Соломон, който да го разреже на две.
Сън не я хваща и г-жа Антонина Стоянова - даже в Швейцария тя все сънува кошмара, че ромите са й откраднали евроатлантическите ценности, та вече няма с какво да излезе на улицата.
Ромите, от своя страна, ги мъчи расовата дискриминация - из цяла България уличните псета лаят не само колите на етническите българи, турци, арменци, евреи и чужди дипломати, но и каручките на етническите цигани.
Като пример тук ще посочим страдащия заради двете си дълги специализации в СССР Иван Костов, които го правят една от най-свидните рожби на традиционната българо-съветска дружба.
Много душевни терзания глождят и кандидат-президента Първанов. Той е забелязал, че политиката му трябва да е толкова гъвкава, че не е ясно дали изобщо ще му остане гръбнак.
Още по-незавидна е драмата на земеделския министър Нихат Кабил. Всеки следобед той се буди в кабинета си с мисълта, че ако имахме тенекия, можехме да залеем Европа с консерви, ама вече нямаме домати.
Стряскат се в съня си и аграрните спецове - ако искаме да имаме тенекия и домати, казват те, трябва да си нямаме министър Кабил. А нямаме ли си министър Кабил, къде тогава отива Тройната коалиция?
Та ето такива драми измъчват елита ни ежечасно, да не говорим за колективната трагедия, причинена от липсата на персонални боинги.
Добре поне, че простолюдието от ден на ден живее все по-хубаво. Във Варна и София върху главите на децата ни вече се срутват цели сгради, нарочно оставени неремонтирани от тъмното комунистическо минало.
В светлото настояще здравната реформа върви като по вода, освен за раковоболните вече няма лекарства за астматиците, диабетиците и всички останали.
Номиналните доходи растат неукротимо и неуморно, реалните вече си строшиха врата от пързалките по нанадолнището. Поради което и частните, и държавните дългове растат. С една-едничка цел впрочем - да направим децата и внуците си още по-едри собственици. На дългове към чуждите банкери, естествено. В края на краищата и банкерите трябва да живеят от нещо, нали?

П.П. В редакцията току-що се получи новината на деня. В очакване на преговорите за приемане на Република Македония в ЕС Скопие иска от София да му отпусне за главен преговарящ Меглена Кунева. За целта край Охрид вече се строи АЕЦ, която Мегленка да закрие.

Нагоре
Съдържание на броя