"Нова Зора" - брой 38 - 26 септември 2006 г.

Избирателят - в капана на популизма?
Д-р Мария СИМЕОНОВА

Между кризата на властта и кризата на доверието
Кои са основните характеристики и особености на предстоящите президентски избори

Според редица анализатори основните интриги на предстоящите президентски избори ще бъдат две.
Първата е дали ще се стигне до балотаж, или настоящият президент ще спечели още на първия тур? Втората интрига е кои ще бъдат двамата претенденти за президент, които ще се борят за доверието на избирателите на втория тур?
Според редица социолози и наблюдатели твърде вероятно е това да бъдат настоящият президент Георги Първанов и лидерът на партия “Атака” Волен Сидеров. Настоящият анализ е само още един непретенциозен опит да се добави един щрих в това необхватно поле и впечатляващо многообразие от анализи и прогнози.

Няколко неща заслужават по-специално внимание. Смята се, че вотът на избирателите ще бъде “протестен”, т.е. наказателен, което означава не “за” нещо, а “против” нещо. Така че за пореден път на тези избори, както и на всички предишни избори след 1990 г., вотът ще бъде насочен най-вече срещу политическата класа, самоопределила се като “елит”.
На тези избори се очертава и друго - да има много популизъм и манипулативни обещания, които напоследък намират твърде благоприятна почва у нас.
Популизмът е характерен за времена на промени, които довеждат до ситуацията цели групи от населението, и цели региони дори, да губят своята сигурност. Времената на промени поставят под въпрос установения порядък, в такива исторически ситуации възникват популистки протестни движения, които служат като вентили за натрупаното обществено напрежение. Именно това става изходна точка на разбирането за популизма.
Голяма част от хората, разочаровани в своите очаквания за просперитет, които не са получили удовлетворение и на своите надежди за справедливост, са склонни да изпаднат в почти перманентно състояние на недоволство и протест. В променените условия и попаднали в една нова реалност немалко хора изгубиха своята лоялност и емоционална привързаност към традиционните партии и институции.
Колкото повече бързата промяна поставя под съмнение традиционната политическа система, толкова повече се увеличават и шансовете на популизма. Популистите говорят с езика на обикновения човек и така създават впечатлението, че са негови защитници, че те дори са народът. Подхранват и илюзиите, че представляват неговите интереси много повече от другите политици.
Старите идеологии в значителна степен загубиха своето влияние и привлекателност. Така се образува идеен и ценностен вакуум, от който новите течения се възползваха. Популизмът придобива значение и поради факта, че традиционните партии продължават да преживяват криза на доверието.
Засилващото се недоволство в държавата (и от държавата) се превръща в благодатна почва за популистки протестиращи групи, които изразяват негодуванието на гражданите и се развиват като анти-партии. Днес такива процеси вече представляват типично явление за политическото развитие на Европа.
Важна роля за популяризирането и привличането на още поддръжници към тези нови популистки движения играят медиите. Предупреждение в този смисъл отправи преди повече от две десетилетия Умберто Еко. Той посочи, че медиите започват не само да отразяват събитията, но и да ги случват.
Нещо повече, медиите вече не само определят кое е политически важно и значимо, но свеждат политиката все повече до “новини”, които предизвикват интерес почти само в случаите, когато се отклоняват от нормалното. Като правило започна да се търси необичайното, сензационното, а когато тази линия се превърне в принцип и при подбора, подреждането и представянето на политическата информация, политиката се превръща на свой ред в шоу, в спектакъл. Без подсилващата и подхранваща роля на медиите популистките протестни движения не биха били възможни, или поне нямаше да се представят като толкова значими и влиятелни.
В тази “телевизионна демокрация”, както я наричат някои западни изследователи, политическите аргументи вече съвсем не са толкова съществени. Те се превръщат в лозунги и заклинания, мултиплицирани от медиите. По тази схема популистите успяват да артикулират често неясното недоволство на гражданите и да го превърнат в инструмент за собствените си цели.
Популизмът опростява и елементаризира съществените проблеми на обществото и ги представя в своите лозунги като най-близки до народа. Както вече стана дума, популистите се представят за изразители на волята на обикновените, на “малките” хора в обществото, които нямат други възможности да изразят своето мнение и да защитят своя интерес.
Популистите се опитват по всевъзможни начини да дискредитират, и с всички средства, включително клевети и инсинуации, своите противници и да ги заклеймят като врагове на народа и опасни за държавата.
Популизмът се роди като един съвременен политически феномен, със сериозен потенциал и възможности за политическо влияние и затова изисква много прецизно, сериозно и задълбочено обсъждане в научните среди и в медиите. Би било неточно обаче той да се интерпретира като съвършено ново политическо течение. По-скоро в дискусиите за неговата същност и проявления би могло той да се приеме като една специфична форма на политиката, като вариант определени политически действия. Известно е, че популизмът всъщност съпътства всяка политика. Особеното днес са именно метаморфозите и мащабите на това явление, което вече подменя реалния предмет на политическия живот. Наистина, както писаха някои анализатори, днес все повече политиката се превръща в популизъм, а популизмът - в политика.
Дотук маркирахме някои особености на подобни формирования в Западна Европа като база за сравнителен анализ и възможност да открием спецификите на явлението в България.
Преди време проф. Андрей Пантев писа, че лидерите отразяват текущото качество на нацията. При това настръхнало ежедневие могат да настъпят всякакви изненади и обрати в реакциите и поведението на хората. Нашият анализ показва, че напоследък в България се появиха доста популистки формации и партия “Атака” например е една от тях.
Характерно за популизма е да достигне до обикновения човек, използвайки публичното говорене за неговите икономически и социални тревоги и безпокойства, за да създаде измамната представа за бързото им и лесно решаване. Дотук партия “Атака” (да не се бърка с парламентарно представената Коалиция НО “Атака”, която участва на парламентарните избори през 2005 г. и има свои народни представители в 40-ото НС - б.р.) насочва посланията си именно към хора, които се чувстват неуспели, които обществото сякаш завинаги е изхвърлило зад борда. Хора, загубили своите илюзии и надежди, които гледат с омерзение и на политиката, и на политиците, останали без ориентири, които не вярват на никого. В България този тип поведение, което демонстрира партия “Атака”, според нас няма да получи сериозна подкрепа в обозримо бъдеще, ако икономическата ситуация в страната се стабилизира и повече хора усетят промяна към по-добро. Застъпваните тук мнения и тези по обсъжданата тема бяха проверени от нашия екип в различни проучвания. Какво успя да “улови” нашият екип? Ще маркирам само няколко неща.
В процеса на работа нашият екип установи, че все по-малко хора изразяват одобрение и доверие към съществуващите по-стари или по-млади традиционни партии, независимо дали са управляващи или в опозиция. Немалка част от хората изразяват неодобрение към участниците в тройната коалиция. НДСВ, най-вече заради повсеместната корупция, която правителството на НДСВ превърна едва ли не в норма, заради престъпната приватизация и грабежа на държавна и общинска собственост, заради бездействието на държавните органи за защита правата на българските граждани, работещи в чуждестранни фирми, заради обидното отношение към интелекта на България. Управляващите (от НДСВ тогава) поканиха чужди инвеститори с обещания за “висококвалифицирани специалисти срещу ниско заплащане”. (Впрочем това бе лайтмотивът в много изказвания и на експрезидента Петър Стоянов, и на Костовото правителство, б.р.)
Разочарованите, загубилите от прехода все по-трудно припознават в БСП лява формация, която да формулира и защити новите социални очаквания и възникващите социални интереси, умение да формулира ясни и разбираеми политики и послания, или последователност от действия, принципно насочени към промяна в качеството на живота, в социалната и в политическата действителност.
Появи се криза на доверието към всички партии от целия политически спектър и разбираемо “електорално отчуждение”. Хората вече не са много склонни да се самоидентифицират с една или друга формация. Появи се и нарастващо недоверие към публичните политически фигури. Публиката заподозря, че вместо да изразяват в адекватна форма обществения интерес, политиците се занимават с политиката като с... частен бизнес. Вместо обществени интереси, преследват частни, групови или собствени такива. Част от проблема е и че политиците всъщност не успяват да убедят хората, че това не било точно така. “Всички са маскари”, “Никой не се интересува от нас”, това се повтаряше от симпатизантите на различни политически сили.
Партиите се променят, променят се и техните избиратели. Все по-малко стават избирателите, склонни да гласуват само защото веднъж вече са гласували за една партия. Все повече са склонни да избират истински и да се въздържат, когато искат да накажат своята партия, или пък гласуват за друга. Накратко казано, избирателите стават все по-недоволни и по-раздразнителни.
Във връзка с прогнозите за евентуален балотаж между Сидеров и Първанов, представлява интерес както за изследователите, така и за политиците какъв е съставът на симпатизантите на “Атака” към днешна дата. Защото на парламентарните избори от 2005 г. други хора и с други идеи подкрепиха кандидатите на Коалиция Национално обединение “Атака”. Склонни ли са те да повторят своята подкрепа и на президентските избори? Анализът показва, че подкрепилите Коалиция НО “Атака” съставляват доста разнородна и пъстра група, а проблемите, които постави формацията тогава, намериха широк отзвук в обществото.
Коалиция НО “Атака” проблематизираше теми, които са важни и болезнени, по които обществото и днес е особено чувствително и които не се обговарят достатъчно ясно в публичното пространство, а също и теми, по които се запазва мълчание. Ето някои от аргументите на гласували за Коалиция НО “Атака”, с които разговаря нашият екип.
- Коалиция НО “Атака” беше припозната като нова, различна формация, която назовава нещата с истинските им имена. Назовава нещо, от което другите бягат, защото използват обтекаеми и най-често кухи фрази. Фрази, които най-често автоматично излитат от устата на политическите фигури.
- Това бе формацията, която разобличи продажността на досегашните политици и цялата политическа върхушка от всички цветове.
- Това бе формацията, която не прояви сервилност пред западните нови партньори и “покровители” и международните институции, разобличавайки техния егоизъм и лицемерие в опитите да унищожат българското конкурентно производство и предприятия и да унизят България и българите, превръщайки я в колониална територия със силно ограничен суверенитет.
- Това бе формацията, която се опита да стопира ДПС като партия, чийто електорат е преобладаващо от определен етнос, която е “преяла” от престоя си във властта и превръща определени региони на страната в свои феодални владения.
- Това бе формацията, която се противопостави рязко на опитите да се толерира ромския етнос, като му се опрощават задължения за ток, вода, транспорт. Противопостави се на съществуващата безнаказаност заради постоянните кражби и други престъпления с извинението, че не работят, нямат средства за препитание и смятат, че другите са длъжни да ги подпомагат.
- Пак според мненията на гласували за Коалиция НО “Атака”, с които нашият екип разговаря, в България, по време на изборите от 25 юни 2005 г., отново се е доказала практиката, че при нас национализмът може да се появи само като фарс, като се има предвид и поведението на лидера й.
Проучванията сочат, че повече от половината от електората на Коалиция НО “Атака” са разочаровани и омерзени леви избиратели, които не припознават БСП като лява и социална партия. Тъй като БСП е заела политическото пространство от крайно ляво до центъра и на практика не остави политическо пространство за други леви формации - влиятелна комунистическа партия например - те дадоха гласа си за Коалиция НО “Атака” заради издигнатите социални послания и лозунги.
За избора на тези 300 000 души огромно влияние оказа и Политическият кръг “Зора”, който има доста симпатизанти сред левите избиратели. Така те повярваха, че ще имат свое политическо представителство в парламента, което адекватно да защитава техните интереси.
За Коалиция НО “Атака” гласува и част от т. нар. мек електорат, който всеки път гласува различно на избори. Тези хора са извън “твърдите ядра” на традиционните парламентарни партии, които определено не харесва и сега заложи на нещо ново и обнадеждаващо. Още повече че тези хора правят своя избор най-често в последния момент преди деня на изборите.
На Коалиция НО “Атака” симпатизират и десни избиратели, които се родеят или се смятат за наследници на Иван Дочев например и неговата крайно дясна формация, която се представя като националистическа.
Коалиция НО “Атака” привлече и част от електората на ВМРО, който има националистически, патриотични нагласи и на който му импонират по-категоричните реакции и риторика против ДПС, турците, ромите. Тези избиратели са против закриването на реакторите на АЕЦ “Козлодуй” и против промените в Конституцията на Р България, които разрешават купуване на българска земя от чужденци.

следва

Нагоре
Съдържание на броя