"Нова Зора" - брой 38 - 26 септември 2006 г.

Еликсири "втора употреба"
Рени МЕРЕТЕВА

“Понякога божиите и хорските работи са в ръцете на някой трети”
Станислав Йежи Лец

Ако пък този трети, като управляващата тройна коалиция например, хич не го е грижа нито за Всевишния, нито за себеподобните, работите съвсем се оплескват. Най-сигурен белег за некадърното и безхаберно управление на една държава е нейното разединение - политическо, икономическо, социално, етническо, религиозно и пр.
Пред прага на европейската общност и в днешната българска реалност Кубратовата заръка “съединението прави силата” е изместена от по-удобната максима “разделяй и владей”. Заради държавническото безсилие и некомпетентост на властимащите очакваните реформи буксуват, а отговорните за това институции отчитат дейност с писане и презентиране на купища проекти, програми и стратегии.
Авторите на един подобен документ от шейсетина страници са си поставили амбициозната задача да овладеят демографския срив, мотивирайки младите хора да създават семейства, да раждат и отглеждат децата си в България. Дотук добре. Инициативата, подкрепена и от Българската православна църква, е похвална и навременна, защото според зам.-председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Йордан Янев 3,5 млн. наши сънародници живеят извън граница. Факт е и че населението в страната ни е застаряващо, а съотношението между числеността на отделните етноси изобщо не е в полза на българите, които са на път да се превърнат в малцинство. Само че в “Националната стратегия за демографско развитие от 2006 до 2020 г.” се натъкваме по-скоро на статистически данни, прекроени лозунги и сложна чиновническа стилистика, отколкото на конкретни социални и икономически механизми за адекватното разрешаване на този ужасно сериозен проблем.
Основна цел на Министерството на труда и социалната политика е “постигане на качествено възпроизводство (това благопожелание спокойно може да се използва и в някоя програма на Земеделското ведомство, само дето изядохме елитните стада още в началото на "демократичните промени") и отговорно родителство в семейна среда”, посочи гордо г-жа Емилия Масларова.
Семейството е определено като “базов компонент” и “репродуктивен идеал в съзнанието на днешните българи". То “съхранява и спазва основните ценности на обществото”, а децата са основен приоритет на държавата.
Г-жа Масларова явно не е осведомена, че близо 50% от всички родени бебета са извънбрачни, а за около 60% от тях има данни и за бащата. Друг проблем е търговията с деца, която въртят някои представители на “ромското малцинство”. Докато разни платени експерти си изсмукват от пръстите популистки послания, М. Карбовски и екипът на “Отечествен фронт” спазариха за 1 500 евро нероденото бебе на 33-годишна жена от с. Камено. Пък чиновниците нека си пишат дългосрочни стратегии, обречени да събират прах... Ако законите не се спазват, а виновните не се наказват, нещата няма да се променят, защото само в това село за същите престъпления има 15 дознания, но само 1 осъден.
Друг акцент в програмата на г-жа Масларова и нейното министерство е “необходимостта да се преодолее разбирането, че средствата, отделяни за образование, са разходи, а не социална инвестиция, която се възвръща”. Браво, браво. Остава да видим какви са реалните резултати от това епохално откритие през тази учебна година да речем.
Някак не е удобно да коментираме каква е възвращаемостта от консумацията на вкиснато мляко и сухи малограмажни пасти и кифли - абе, нещо като “качествено възпроизводство”, съпроводено с остри стомашно-чревни спазми... Мирише на схемата на сървайвър, но в туземни, пардон, български условия.
Инициативата за безплатна закуска на децата от 1-ви до 4-ти клас е на предишната социална министърка Христина Христова, но кой ли пък я помни нея. Сегашната фирма доставчик “Ърбан елексир” обаче стоварвала храната и млякото ден по-рано, а миналата седмица повече от 100 училища в София не са получили доставката. И това ли трябваше да се стовари върху злочестата кметска глава, та и без друго пренатовареният Бойко Борисов да разпраща писма до всички отговорни институции. Така де, малко ли му е столичния боклук, че да балира и “инвестициите” на социалното министерство? Какво да се прави, така стоят нещата с повечето обществени поръчки в България - вместо еликсир, вкиснато мляко.
Спорен е въпросът с възвращаемостта и на една друга обществена поръчка за 3,2 млн.лв., с която г-жа Масларова ловко удари с един куршум два заека. Спортните екипи и обувки, които ще бъдат раздадени на 40 000 първолаци, са изработени от трудови кооперации на хора с увреждания. Така от социалното министерство осигуряват хем дрехи за малчуганите, хем някой лев за инвалидите. Каква обаче е чисто образователната стойност на тази инвестиция и как тя ще се възвърне, не е много ясно.
Ако семействата с доходи под 200 лв. са успели да постигнат мечтания “репродуктивен идеал” за 2 или повече деца, по-малките поне ще могат да износят дрехите на каките и батковците. А къде остана “пиететът (благоговението) към образованието”, както е записано с курсив във Вашата стратегия, г-жо Масларова? При всичките Ви претенции, че разбирате от социална политика, трябва да знаете, че за едно дете съвсем не е достатъчно да е що годе облечено и що годе сито, за да се превърне в образован гражданин, полезен на обществото. Необходимо е то да расте в семейна и социална среда, която икономически да обезпечи и други негови нужди, освен битовите - културни и духовни например. Или казано просто и ясно, нужни са далеч по-сериозни инвестиции. Г-жо министър, неизпълнените обещания на “лявата” ви партия за 20-процентно увеличение на доходите не са забравени от хората, нито им убягват поредните ви предизборни опити да ги будалкате с “реформи” в данъчната политика. Неща, които със сигурност ще ви бъдат припомняни в дните на започналата кандидатпрезидентска кампания.
Като сме заговорили за реформи, няма да е излишно да попитаме и просветния министър Даниел Вълчев защо въвеждането на електронното образование зацикли и защо подозрително напомня сагата с е-правителството (не само заради очевадното сходство на тръжните документи по двата проекта). Или защо все още има училища без копирни маши примерно?
Каквото и да си говорим, нещата винаги опират до пари, а те все по-рядко стигат там, където има най-остра нужда от финансиране. Затова пък, нейсе, дочакахме “революционните промени” в системата на обучение и оценяване на учениците с въвеждането на прословутите тестове по европейски образец. Естествено, има мнения “за” и “против” формата и съдържанието им, но ние ще се ограничим да цитираме само едно - това на журналиста Петър Волгин (пред в. ”Новинар”, 15.09.06 г.). Според него “за един съвременен млад човек е напълно достатъчно да знае кой е написал “Маминото детенце” и да не бърка Любен Каравелов с Любо Ганев” (или пък с Любен Дилов-син). По неговата логика трябва да сме доволни, ако в бъдеще децата все още различават Христо Ботев от Христо Стоичков и Васил Левски от едноименния отбор. И понеже революцията в образованието отново не е предвидила предмета “Религия” да се изучава редовно, вероятно ще е напълно достатъчно учениците да знаят само, че Мохамед и Христос са различни пророци, но това не е чак толкова важно, защото “всички религии учат вярващите на добро и взаимопомощ, но хиляди години те били използвани за насаждане на вражда и омраза между хората” (цитатът е от “Човекът и обществото”, учебник за 4-ти клас на изд. ”Просвета” 2005г.).
Ето, че пак се оказахме по католици дори от папа Бенедикт Шестнадесети, който цитирайки византийския император Мануел Втори, си навлече гнева на целия ислямски свят.
Това, което е по-тревожно за нас като граждани на православна християнска държава, е, че и по нашите земи се появиха нови проповедници на “истинския ислям” (дали има и фалшив?), различен от този, за който младите хора в Родопите са слушали от своите баби и дядовци. А това е още един сериозен аргумент, който да провокира социалния и просветния министър да реагират адекватно на обществените реалности.
Колкото до “тезисите” в новата стратегия на г-жа Масларова, те могат да бъдат съкратени до десетина фундаментални истини - вяра, семейство, собственост, достъпно и гарантирано здравеопазване и образование, личностна и професионална реализация, предвидим и стабилен бизнесклимат, политически елит, който не живее в паралелна реалност, добър жизнен стандарт, културна и духовна идентификация. Иначе няма как да се съхраним като нация и да се чувстваме достойни българи не само в Европейския съюз, но и в собствената си страна.

Нагоре
Съдържание на броя