"Нова Зора" - брой 43 - 25 октомври 2005 г.

По европейските стандарти
Ангел БАРУСОВ

Сградата на Европейската комисия в Брюксел. Светая светих на поредната българска вяра в чудеса, където редовно дърпат ушите на родните мегаполитици. Освен Барозу и незабравимият Ферхойген тук свещенодействат още 24 хил. щатни бройки, всяка от които разходва средно по 270 листа на ден, ще рече общо 15 тона хартия.
Именно тия 24 хил. щатни бройки продуцират, мултиплицират и интоксинират живота на 454 млн. европейци с 6 тона директиви, тълкувания и прочие скрижали дневно. Точно те определят размера на дупките в полозите на кокошките носачки, големината на марките в ушите на едрия рогат добитък или допустимия шум при работа с косачки за трева.
В Европа вече не е останало нищо, което да не е описано, обрисано и орисано от брюкселските щатници. “Земеделските теглични возила” (тракторите) например се гърчат в мъртвите хватки на 58 разпоредби. Не са забравени дори морковите. Вярно, че засега те все още запазват кръщелното си име, но пък са ръкоположени от зеленчуци за плодове.
Преди разширението миналата година брюкселската словесност се превеждаше на 15 канонични езика, като възможните варианти за превод бяха 110. Сега езиците са вече 24, а вариантите 420. Всъщност цялата евросъюзна книжнина се списва на един-единствен - по-мъртъв и от латинския - език, който може да се нарече и “европейски”. Ето някои образци от тоя “европейски”: “Въжената линия е съоръжение за превоз-пренос на хора по въже - успоредно на въжето и по протежение на определеното трасе”.
Директивата “за безопасност на персонала на електросъоръженията” пък определя “дневния лимит на допустимите вибрации, въздействащи върху горните и долните крайници”. Пак тя предписва и начина, по който трябва да се изчислява тоя лимит. И така, лимитът е “корен квадратен от сбора на квадратите (rms) (на общата стойност) на стойността на ускорение на измерваните честоти, установени при ортагоналните оси a hwx, a hwy, a hwz, определени в раздел 4 и 5 на приложение А към норматив ISO 5349-I (2000)”.
Ако някой си мисли, че тия шедьоври на чиновническата омилетика се каканижат от някакви щатни бройки средня или още по-долня ръка, греши. Всички евронормативи се освещават едва на трето четене, и то след многократно съгласуване между конклавите на Еврокомисията, Европарламента и Съвета на Европа.
Резултатите от това тънко изпипване също си ги бива. През 2000 г., да речем, брюкселските високопреосвещенства едва не усмъртиха половината сергийна търговия в ЕС с директивата си продавачите да се снабдят със скъпи-прескъпи хладилни витрини. Не по-малко забавна бе и енцикликата, която повеляваше на италианците да пекат пиците си не на дърва, а в газови печки. И точно в такива нормативи се проявява обединителната роля на брюкселския клир - цяла Европа скача като един човек, за да се пребори за тяхното отменяне.
А допълнителна сакрализация на работите придава фактът, че тия 24 хил. брюкселски падрета и сестрици са не само най-скъпо платените щатници на континента. Освен че заплатите на повечето от тях надхвърлят тия на френския президент, те кадят европейския си тамян и сред най-скъпите декори в света. Само ремонтът, причинен от подмяната на сбърканата, отровна азбестова изолация на светилището в Брюксел, продължи 13 вместо 8 години, като изплюска общо 1,4 млрд. евро от катърсезонната стрижба на евросъюзното стадо.

Нагоре
Съдържание на броя