"Нова Зора" - брой 43 - 25 октомври 2005 г.

Българското бъдеще и образователната реформа
Проф. Евгений ГИНДЕВ
продължение от бр. 42

Всъщност тежестта на изпълнителските функции се прехвърля от висшиста върху полувисшиста като по-евтино, без да бъде по-малко престижно. Частните фирми винаги предпочитат бакалаври пред магистри, тъй като са по-непретенциозни и по-лесно подлежат на "фирмено обучение". Това е тесногръда позиция, но е факт.
И още нещо, което обикновенно се премълчава. Бакалавъро-магистърското етажиране, при което магистърското образование се разглежда като надстройка над бакалавърското образование, е възникнало в хуманитарната среда. За мен е много трудно да си представя подобна надстройка в природно-техническа среда. Някъде тя е просто невъзможна, например в медицината.
Който познава добре бившето полувисше и висше техническо образование, веднага ще схване разликата в преподаването на отделните дисциплини, например на висша математика. Това са принципно различни неща. Аз съм преподавал и в полувисше и във висше училище.
По необходимост разглеждах “Справочник за образователно-кволификационна степен магистър - 2005/2006 г." (първа част) на СУ. В раздела по специалности японистика, китаистика, кореистика, четем следното: “Магистърската програма по източноазиатските култури е предназначена за специалисти - китаисти, кореисти и японисти, както и на неспециалисти - ориенталисти, филолози, хуманитарни и специалисти от други направления в науката. Тя предоставя възможност за разширяване и задълбочаване на познанията за Източна Азия, представяна в своята съвкупност на завършилате бакалавърската степан по китаистика, кореистика и японистика, а на представителите от други специалности - за регионална специализация в съответната област. Тази магистърска програма цели също така ... да бъдат привлечени към такива изследвания бакалаври, получили профилирана подготовка в други области (международни отношения; икономика; културология; социология; етнография; история; философия и др.)”.
Дори повърхностното вглеждане в цитираната анотация и запознаване с учебния план оставя тъжно впечатление. Очевидно е, че не става дума за задълбочаване на бакалавърските познания в основната специалност на студентите. Предложената учебна програма е вариация на принципа за “общата култура”, каквато всеки бакалавър може да получи и без да си харчи парите.
Трудно ми е да си представя какво ще представляват в живота новоизпечените магистри, на кого ще са нужни и защо изобщо се произвеждат. Едно време такава подготовка се даваше в различните следдипломни курсове за усъвършенстване на специалистите.
В периода 1996-2001 г. четях лекции по “Обща теория на надеждността” в Транспортния факултет на Техническия университет София, на студенти IV и V курс. Хорариумът беше 80 часа. След преминаването на бакалавърски програми, "...надеждността" изчезна като самостоятелна дисциплина, вля се в “Техническа експлоатация” с общо 20 часа. Бях ужасен. Та нали преподавах на бъдещите въздушни диспечери. Всички знаем и виждаме какво означава надеждността в авиацията.
Разбира се, отказах повече да преподавам. Откровено казано, не си представям висше техническо образование с по-малко от 5000 учебни часа плюс 1000 часа за семинари, колоквиуми, консултации, научни секции, клубове по интереси и изпити.
Образователният разврат, който пораждат многобройните университети, понякога приема странни форми. Преди три години случайно разбрах, че в Бургаския свободен университет се чете дисциплината “Икономическа математика”. Чете я мой много добър приятел и колега, сега академик на БАН. Тъй като от дълги години работим заедно в различни специализирани научни съвети към ВАК, при първа възможност го попитах: “Чух за икономическата математика. Досега знаех за математика за инженери или за математика за икономисти, но не бях чувал за икономическа математика. Би ли ми обяснил какво е това?” Той се засмя и отговори: “Времето е друго. Трябва да сме модерни и привлекателни за студентите”.12 Ето как академикът ме просвети за днешния ден. Благодарение на него по-късно разбрах защо в българските военноучебни заведения вместо старата “ретроградна” дисциплина “Военна педагогика”, вече се чете модерната и привлекателна “Теория на лидерството”. Ако не знаете, ще ви кажа. В БА няма вече командир на взвод, рота, батальон и т.н. Има лидер на взвода, лидер на ротата и т.н. Няма бойци, има комбатанти.13
Изводът е прост. Независимо от цялата натрапваща се модерност в образованието, трябва да мислим какво казваме на студентите дори и с наименованията на учебните дисциплини... 14 Ще кажа няколко думи и по още един нашумял въпрос - тестовото оценяване. Неговите защитници го обявяват за обективно и независимо от пристрастията на оценяващия и затова - като абсолютно задължително. Това не е вярно.
Тестването като елемент от процеса на вземане на решения (оценяването), е междинен етап и като такъв е и самият процес, докато актът на вземане на решение принадлежи на субекта на процеса, който е извън процеса.
Проблемът с тестването е методологичен и гносеологичен (познавателен). В първо приближение е допустима статистическа интерпретация, но това предполага предварителни ограничения, например дали конкретната извадка на даден въпрос съдържа допълнение (в смисъл на теорията на множествата) или допълнението е в рамките на генералната съвкупност. Казано по-просто дали извадката съдържа верния отговор или не.
С примера искам да посоча, че и тестуването не избягва субективния момент, а го прави анонимен (това са тези, които създават тестовете). Следователно, тестът е удобен и бърз инструмент за масова оценка на достигнато равнище на знанията на обучаемите, но за окончателна оценка не е подходящ.
В класическата педагогика индивидуалната оценка е наистина индивидуална, т.е. съобразена с конкретния изпитван. Спомням си, че водих курс от 5 обучаеми по дисциплина с хорариум от 240 часа. В края на учебната година не ми беше нужен никакъв изпит, за да оценя безпогрешно знанията на всеки един от тях.
И една интересна подробност.
Терминът тест произхожда от средновековна Англия и е религиозна изпитателна клетва, която полагал всеки кандидат за държавна служба, за да докаже, че не е католик.
Ще спомена и за съществено различие по съпътстващите цели между българските университети и англосаксонските университети, от които сега преимуществено се заимства.
Университетите в Англия и САЩ се стремят не само да дават фундаментални знания, но и да създават навици за живот, поведение и връзки в бъдещата професионална среда. Затова студентския живот там е регламентиран и пълен с различни клубове, общества и спортни мероприятия.
Това у нас го няма. Ще кажа - за съжаление!

Бележки
12. Известният Бюфон има раздел в 4 т. на своята “Естествена история”1 озаглавен “Политическа аритметика” (по-точно - морална или нравствена аритметика - Essai d’аrithmetque morale), но смисълът едва ли съвпада с интерпретацията на икономическата математика. Много неща се изясняват, ако се познава научната атмосфера на 18-и и на 19-и век. Така например в теорията на вероятностите Даниел Бернули въвежда понятието “морална надежда” като особена форма на математическата надежда (очакване). От тази форма се ползва и Лаплас в знаменития си труд “Философско есе за вероятностите” (виж “Бернули, Лаплас, Колмогоров. Вероятности”. Изд. “Наука и изкуство”. София, 1982, с. 50). Във формален запис, ако Х е случайна величина, то и log Х също е случайна величина. Тогава математическата надежда на log Х е моралната надежда, която се противопоставя на Х.
13. Виж “Речник по национална сигурност”, издание на ВА “Г.С.Раковски”. 2004 г.
14. Видно е при възникването на нови “модерни” и “привлекателни” учебни дисциплини като информатика или икономикс. Те носят ясно изразен конюнктурно-пазарен нюанс и смислово не могат да бъдат научно или педагогически защитени.

(следва)

Нагоре
Съдържание на броя