"Нова Зора" - брой 43 - 25 октомври 2005 г.

Нуждаем се от крила, за да летим
Реч на президента на Боливарианска република Венецуела - Уго Чавес Фриас,
произнесена на Шестдесетата генерална асамблея на ООН

Преди два броя в. “Нова Зора” се ангажира да публикува речта на президента на Венецуела, тъй като въздействието при произнасянето й пред юбилейната 60-а сесия на ООН бе изключително. Става дума за един смел реформатор и социално отговорен държавен глава, който не се поколеба да хвърли ръкавица на световния хегемон.
Известно е, че венецуелският президент бе и продължава да бъде обект не само на политически интриги и манипулации от страна на мощните съседи от Север, но и на заговори, застрашаващи живота му. И все пак този политик и народен водач се превърна в легенда и упование на милиони онеправдани от новия световен ред и глобализацията, и не само на територията на Южна Америка.

Ваши Превъзходителства, приятелки и приятели, добър ден.
Основната цел на това събитие бе изцяло изопачена. Като център на дебата ни бе наложен един зле наречен процес на реформи. Той поставя на втори план най-неотложното, за което народите по света призовават, а то е вземане на мерки, за да се посрещнат истинските проблеми на нашите страни, свързани с развитието и качеството на живота.
Пет години след срещата на върха на хилядолетието суровата действителност е, че повечето от набелязаните цели, въпреки скромността им, по същество няма да бъдат постигнати.
Претендирахме, че към 2015 г. ще намалим наполовина гладуващитe 842 млн. души. Но очевидно с днешния ритъм целта ще бъде постигната някъде през 2215 г.! И трябва да видим кой от нас би доживял да го чества?!.. Ако все пак човешкият вид надмогне разрухата, която заплашва околната среда.
Оповестихме и стремежа си да постигнем през 2015 г. задължително всеобщо начално образование. Със сегашните темпове ще бъде постигнато вероятно след 2100 г. Нека се подготвим да го честваме тъкмо тогава!!!
Това, приятелки и приятели от цял свят, ни води до еднопосочно и много горчиво заключение: ООН изчерпаха своя модел и съвсем не става дума единствено за реформа. 21 век изисква дълбоки промени, възможни само чрез обновяване на организацията. Защото трябва да се каже - и това е чистата истина - че тя не струва.
Реформите, които ние, от Венецуела, предлагаме на света, имат според нас две решения: едното е начаса, мигновено, а другото е решение, свързано с мечтите, с утопията. Първото е белязано от утвърдените споразумения по стара схема. Ние не ги заобикаляме, дори внасяме конкретни предложения за съществуващия модел в близък срок. Обаче мечтата на мирния свят, мечтата никой от нас да не изпитва срама на глада, болести, неграмотност, срама от крайната нужда, трябва да получи освен корени и крила. Нуждаем се от крила, за да летим.
Знам, че съществува неолибералната ужасяваща глобализация, обаче съществува и реалността на един взаимносвързан свят. И той не е проблем, а предизвикателство. На основа на националните реалности трябва да обменим познания, да обединим пазарите, и в същото време да разберем, че има проблеми, които не могат да се решат на национално ниво. Нито един ядрен облак, нито световните цени, нито една пандемия или затоплянето на планетата и озоновата дупка са проблеми, възможни да се решат на национално ниво.
Докато напредваме към един нов модел на ООН, трябва да имаме предвид четири спешни реформи, които внасяме на тази Асамблея. Първата е разширяването на Съвета за сигурност, както в постоянните му категории, така и в непостоянните. В него като постоянни членове трябва да влязат нови развити страни и страни в развитие. Втората е подобряването на методите на работа, за да се увеличи прозрачността, уважението и приобщаването. Третата е незабавна отмяна - говорим го от шест години, ние от Венецуела, - на правото на вето в решенията на СС. Това е елитарен остатък и привилегия, несъвместим с демокрацията, с идеята за равенство. И на четвърто място - засилване ролята на Генералния секретар, неговите политически функции в рамките на превантивната дипломация. Тежестта на проблемите изисква дълбоки промени - само реформи не стигат, за да се възстанови това, което очакват народите по света.
Освен реформите Венецуела призовава за преустройство на Обединените нации. И както добре знаем ние, във Венецуела, Симон Родригес Боливар - Робинзонът от Каракас, бе казал: “Ще открием, или ще загубим...”.
През януари 2005 г., на Световния социален форум в Порто Алегре, бе поискано седалището на ООН да се премести от САЩ, заради продължаващото насилие, което упражняват над международното право. Днес вече знаем, че никога не е имало оръжие за масово унищожение в Ирак. Народът на САЩ винаги е бил много строг към управляващите си по отношение на истината. Народите по света - също. Никога не е имало оръжия за масово унищожение и въпреки това през главата на ООН Ирак бе бомбардиран, и продължава да е окупиран. Затова предлагаме ООН да се премести от държава, която не уважава резолюциите. Някои посочват Ерусалим за седалище, превърнат в интернационален град като алтернатива на САЩ. Предложението има благородството да даде отговор на конфликта, в който живее Палестина, обаче съществуват пречки. Затова имаме друго предложение, свързано с писмото на Симон Боливар от Ямайка, големият освободител на Юга, написано през 1815 г. - преди 190 години. В него Боливар предлага да се създаде международен град, който да стане седалище на идеята за обединение. Боливар бе един мечтател. Но мечтаеше за това, което днес е вече реалност...
Според нас, дошъл е часът за създаване на международен град извън зависимостта от която и да било държава. Със силата на морала той трябва да представлява нациите от света. Този международен град трябва да възстанови нарушеното в продължение на пет века равновесие. Новото седалище на ООН трябва да е на Юг, “И Югът съществува!” - казваше Марио Бенедети. Можем да го изградим там, където се пресичат граници, или на територия, символизираща света. Нашият континент е готов да предложи такава почва, на която да се изгради равновесието на планетата. За него говореше и Боливар през 1815 г.
Госпожи и господа, изправени сме пред безпрецедентна енергийна криза в света, пред опасно намаляване на доказаните запаси от изкопаеми горива. Започва да се изчерпва и нефтът. Към 2020 г. дневната консумация на петрол ще е 120 млн. барела, с което, без да отчитаме бъдещо нарастване, за 20 години ще се консумира толкова петрол, колкото е разходвало човечеството досега. Следователно ще има увеличение на емисиите от въглероден диоксид. Затоплянето на океаните, от своя страна, е основен фактор за разрушително нарастване силата на ураганите, нещо, което видяхме в последните години.
Ползвам случая да предам още веднъж нашата болка и мъка на народа на САЩ, който е братски народ на народите на Америка и на народите по света. Неетично и недопустимо е да жертваш човешкия род заради безумните действия на социално-икономически модел с галопиращ разрушителен капацитет. Самоубийство е да настояваш за разпространението му и да го налагаш като единственото средство срещу бедите, на които точно той е всъщност причинителят.
Наскоро президентът на САЩ беше на събрание на Организацията на американските държави и предложи на Латинска Америка и Карибите да се отворят към натиска на пазара, тоест, да приемат неолиберализма. Но нали точно това е основната причина за големите нещастия и трагедии, които нашите народи преживяват. Неолибералният капитализъм е това, което Вашингтонското съглашение постига. Това са по-висока степен на мизерия, неравенство и безкрайна трагедия за народите от нашия континент.
Сега повече от всякога се нуждаем, господин Президенте, от нов международен ред. Да си спомним, че Генералната асамблея на ООН, на своята шеста извънредна сесия през 1974 г., когато някои от тук присъстващите дори не са били родени или са били много малки... Та преди 31 години бе приета декларация и програма за действие за Нов международен икономически ред, а на 14 декември същата 1974 г. бе приета и Хартата за права и икономически задължения на държавите, одобрена с мнозинство от 120 гласа, с 6 против и 10 въздържали се. Но така се получаваше, когато в ООН се гласуваше, защото тук сега не се гласува. Сега се одобряват документи, като този например, който днес разобличавам от името на Венецуела като недействителен, анулиран и незаконен. Този документ е невалиден.
Ние не можем да приемем откровено циничната диктатура в ООН. Срещнах се с президента Нестор Кирхнер и показах документа. Той беше връчен преди пет минути на всички нас, само на английски език, и бе одобрен с едно диктаторско удряне на чукчето. Аз го отхвърлям като нелегитимно, възмутително и незаконно.
Чуйте, г-н Президент, ако ние приемем диктатурата тук, в този салон, ние сме загубени. Гасим светлината и затваряме вратата и прозорците! Сега повече от всякога казваме, че искаме отново да подемем неща, останали някъде по пътя, като например одобреното предложение на Асамблеята през 1974 г. за Нов международен икономически ред. Член 2 от текста на онази харта потвържава правото на държавите да национализират собственост и природни ресурси, намиращи се в ръцете на чужди инвеститори, предлагайки създаване на картели на производители на суровини.
В резолюция 3201 на ООН от май 1974 г. бе изразена решителност да се работи за спешното създаване на Новия международен икономически ред, базиран, - моля Ви, чуйте ме добре - “на справедливост, независимо равноправие, взаимна зависимост, общ интерес и коопериране между всички държави, каквито и да са техните икономически и социални системи, да коригира неравенството и се поправят несправедливостите между развитите и развиващите се страни, и се осигури на сегашните и бъдещите поколения мир, справедливост и икономическо и социално развитие, което да се ускорява със сдържан ритъм”, затварям кавичките. Това е част от онази историческа резолюция от 1974 г. Задачата на Новия международен икономически ред беше промяна на стария икономически ред, възприет в Бретън Уудс (б.р. рожба на Бретън Уудс са финансовите институции МВФ и Световната банка)... Мисля, че президентът на САЩ говори вчера тук 20 минути, както ме уведомиха, и моля за разрешение, Ваши Превъзходителства, да завърша моето обръщение.
Предметът на Новия международен икономически ред бе да се измени старият икономически ред, приет в Бретън Уудс през 1944 г. и който беше в сила до 1971 г. - до разрушаването на монетарната международна система. Но налице са само добри намерения и никаква воля за напредък по този път. Обаче ние вярваме, че това беше и продължава да бъде правилният път.
Днес искаме от името на народите, в случая от името на народа на Венецуела, един нов икономически ред. Крайно необходим е и нов политически световен международен ред, за да не позволим на шепа страни да се опитват да интерпретират безнаказано принципите на международното право, за да дават място на доктрини като “Превантивна война”, “Отговорност за защита” и т.н. Обаче нека се запитаме кой ще ни защитава и как ще ни защитава.
Вярвам, че един от народите, нуждаещ се от защита, е народът на САЩ, и това бе демонстрирано с трагедията след “Катрина”. Щом няма правителство, което да го защити от разрушенията на природата, дайте да говорим за това как да се защитаваме взаимно. Тези концепции, които очертават империализма, интервенционизма и се опитват да легализират неуважението към суверенитета на държавите, са много опасни. Пълното уважение към принципите на международното право и Хартата на ООН трябва да съставят крайъгълния камък на международните отношения днес. Те трябва да са и основата на новия ред, който предлагаме.
Позволете ми още веднъж да цитирам Симон Боливар, нашия освободител. В Ямайка той казва: “Колко добре би било, ако Панамският канал беше за нас, както и Коринтският за гърците, дано един ден да имаме щастието да организираме един висш конгрес на представителите на републиките, на кралствата и да дискутираме висшите интереси за мира и войната, с националностите от другите три части на света. Тази специфична корпорация би могла да се случи в някоя прекрасна епоха на нашето възраждане.”
Спешно е необходимо да се противопоставим ефикасно на международния тероризъм, обаче не като го използваме за претекст да развържем военни агресии и насилие над международното право. Тези неща се възцариха като доктрина след 11 септември (2001 г.). Само едно тясно и истинско коопериране и край на двойнствената линия, която някои страни от Севера прилагат по темата за тероризма. Ето как можем да приключим с този ужасен бич.
Господин Президенте, само 7 години след Боливарската революция венецуелският народ може да покаже важни социални и икономически завоевания. 1, 406 млн. венецуелци се научиха да четат и пишат за година и половина, ние сме приблизително 25 млн. души и след броени седмици, ще можем да заявим, че сме приключили с неграмотността и 3 млн. венецуелци, въпреки бедността, се приобщиха към началното, средното и висшето образование. 17 млн. венецуелки и венецуелци - почти 70% от населението, получиха за първи път в историята на държавата ни безплатна медицинска помощ, включително и лекарства, и скоро всички венецуелци ще имат прекрасна безплатна медицинска помощ. Днес се предоставят над 1,7 млн. т храни на ниски цени на 12 млн. венецуелци, 1 млн. ще ги получават временно безплатно. Тези мерки са осъществени при високо ниво на сигурност за изхранване на нуждаещите се.
Господин Президент, създадоха се над 700 хил. работни места, безработицата намаля до 9%. И всичко това в среда на вътрешна и външна агресия, която включва неуспешен опит за военен преврат, подготвен във Вашингтон; въпреки елементарните конспирации, клевети и постоянна заплаха от империята и съюзниците й, които стимулират злото.
Единствената страна, където една личност може да си позволи лукса да иска насилствено убийство на държавен глава, са САЩ. Така стана наскоро с един преподобен отец, Пат Робертсън, голям приятел на Белия дом, който поиска публично пред света моята смърт. Сега той се разхожда свободно и ако това не е международно престъпление и международен тероризъм?! Впрочем, ние ще се борим за Венецуела, за латиноамериканската интеграция и за света.
Потвърждаваме тук, в тази зала, нашата безкрайна вяра в човека, жадуващ днес мир и справедливост, за да оцелее като вид.
Симон Боливар, бащата на Отечеството ни и вожд на нашата революция, ни закле да не даваме почивка на ръцете си, нито покой на душата си, докато не видим Америка свободна. Няма да дадем почивка на ръцете си, нито покой на душата си, докато не спасим човечеството.
Господа, много благодаря!

Ню Йорк, четвъртък, 15 септември 2005 г.

Нагоре
Съдържание на броя