"Нова Зора" - брой 43 - 25 октомври 2005 г.

Европейската конституция "за" или "против"
Иван АЛАДЖОВ, д.ю.н.

Hа 29 май т.г. във Франция бе проведен референдум за приемането на т.нар. евроконституция. Тя бе отхвърлена от 55% от гласоподавателите. Същото се случи и на референдума в Холандия, два дни по-късно. Отрицателен вот се очаква и в Полша, Дания и със сигурност през есента на 2006 г. - във Великобритания. Освен в Испания (но при изключително ниска избирателна активност) и минидържавицата Люксембург - с общо население колкото един провинциален град, и в Португалия, не се очакват проблеми с предвиденото допитване до народа.
В повечето държави от Стария континент, а особено в новите страни-членки, критиките към Европа и бъдещата обща конституция са медийно и обществено табу. Освен във Франция, и в малките страни, където открито се дискутира Евроконституцията, отрицанието на гражданите към нея е най-силно. Кои са причините за негативното отношение и критиките на информираната част от европейците към този бъдещ общ закон?
След дългогодишни подготовки и преговори на 29.10.2004 г. от държавните ръководители на страните-членки на ЕС бе приет текстът на Договора за европейска конституция (ДЕК). Той е нормативен акт с важно значение за бъдещето на 25-те държави, членуващи в ЕС, с население 450 милиона души. В правен смисъл ДЕК представлява изцяло нов вид документ - хибрид между конституция и международен договор. Предвидено е той да влезе в сила в рамките на идните 2 години след процедури по приемането му в отделните страни-членки на ЕС.
Държавите, които приемат ДЕК, едновременно с това се отказват и от значителна част от собствения си суверенитет. Народът, като основен суверен на всяка страна, трябва да има право на решаващ глас при приемането на основен закон. В конституционното право това е възможно само по два начина: или чрез референдум, който е и най-демократичният израз на народната воля, или чрез конституционно-парламентарни избори, на които да се гласува и приемането на съответния основен закон. Затова във всяка страна, в която за утвърждаването на Евроконституцията не бе приложен един от тези два метода, срещу нейното действие като основен закон може да се подаде жалба в най-висшите съдебни инстанции.
За да не се оспорва действието на ДЕК впоследствие, в 10 страни от ЕС ще се проведат референдуми. Това са: Португалия, Испания, Франция, Англия, Бенелюкс, Холандия, Дания, Чехия и Полша. В две от страните, в които се води широка обществена дискусия за или против Евроконституцията, ДЕК бе категорично отхвърлен от народа. Очаква се, референдумите там или да бъдат повторени в бъдеще, или да бъдат обявени впоследствие като имащи единствено консултативен характер, а ДЕК да бъде приет на по-късен етап от националните парламенти.
В останалите 15 страни от ЕС ДЕК няма да се приеме по нито един от двата начина. В тези държави е предвидено той да се приеме с обикновено гласуване в националните парламенти, което е процедура за ратификация на международни договори, но в никакъв случай не и на основен закон. Това означава, че неговото действие там може да бъде обжалвано пред най-висшите съдебни инстанции, а ДЕК в тези страни не може да има действието на конституция.
И по съдържание ДЕК се отличава от повечето конституции - огромен обем - 460 члена в повечето случаи с множество подалинеи, заемащи в оригиналната версия 485 страници. Освен че този проект за основен закон посвещава над 2/3 от разпоредбите си на икономическите взаимоотношения (което е абсолютно нехарактерно за конституцията), в текста се срещат и редица конкретни разпоредби, също нетипични за такъв закон. Например чл. 3 предписва ЕС да се гради върху принципите на “конкуренцията, свободната търговия и пазарната икономика”. Но това представлява директно предписване на неолибералния модел за икономическо устройство на участничките в ЕС, независимо от демократично избраната в тях управляваща политическа сила. Според някои това прилича на постулатите на конституциите на бившите соцстрани, но под друг знаменател.
В този раздел е обявена и целта на ЕС за “пълна трудова заетост, социална справедливост, развитие и преодоляване на бедността”. Но това не е нищо повече от благозвучна декларативна добронамереност. Никъде не се посочват конкретните механизми за реализиране на такава нереализуема задача в стопанство, изградено на принципите на неолибералната пазарна икономика. А тя е изцяло подчинена на стремежа към максимална печалба за частноправните икономически субекти. Те възприемат човешкия фактор в производството все повече като пречка в максимизирането на печалбите. Дори чл. 210 (2а) изрично изключва възможността за хармонизация на националните законодателства на страните-членки по линия на социалната политика на ЕС. Дефакто това предоставя нормативен картбланш за социален дъмпинг, т.е.приравняване на стандартите в Европа, но на значително по-ниските източноевропейски социални нива.
Действителността днес в ЕС потвърждава тези съмнения. През последните години в повечето държави-членки постоянно расте безработицата, достигайки вече над 10%. Расте и делът на заетите, живеещи в относителна бедност (с приходи под 50% от средните), достигайки още преди разширението на изток шокиращата цифра от около 100 млн. души. По данни на Евростат от 1998 г. това са 28% от цялото население на ЕС. Днес тяхната численост се е покачила значително.
В отделните страни делът на бедните варира от около 50% за Португалия, Гърция и Испания, около 35% в Ирландия, Италия и Англия, до 20% в Белгия, Холандия, Франция, Германия и Австрия и над 10% дори в Люксембург, Швеция и Дания, които са трите страни с най-висок жизнен стандарт в ЕС.
Друга стратегическа политическа цел на ДЕК е превръщането на ЕС от чисто икономическа и във военна организация. В чл. 11(4), 15(1), 46(1, 2, 6) и 213 е формулирана “Общата политика за сигурност и отбрана”, утвърждаваща ЕС като военен съюз. Тя изисква от страните-членки усилено въоръжаване и “структурно военно сътрудничество”, а чл. 40(1, 3, 5) и 210(1) създават и регламентират “Европейска служба за изследователска дейност, въоръжения и военен потенциал”. В тях се разглеждат и случаите на военни международни операции, които ще се провеждат от ЕС. Успоредно с това обаче ДЕК не съдържа разпоредби за ограничение на въоръженията и за заклеймяване на войните като нелегитимни средства в международната политика. В това отношение общата отбранителна политика копира американската стратегия за превантивни войни по целия свят. Процедурите по вземане на решения, произтичащи от нея, не могат да бъдат охарактеризирани като демократични. Чл. 39(2, 3), 40(4) и др. не предвиждат те да се приемат от единствения демократично избран орган - Европарламента (ЕП), а от Съвета на Европа и Съвета на министрите. Техните решения обаче не подлежат на обжалване дори пред Европейския съд.
Като основен дефицит на този закон западните специалисти изтъкват недостатъчната демократичност при законотворчеството и вземането на решения в ЕС и свързаната с това липса на прозрачност за гражданите на съюза. Единствената демократично легитимирана институция - Европейският парламент, въпреки увеличението на парламентаристите до 732 души, остава и според ДЕК институция на ниво формален център на властта със силно ограничени правомощия. В неговата компетентност е само одобрението, и то на част от проектозаконите и директивите, без да разполага със законодателни възможности. Единствената активна функция, отредена на ЕП, е приемането на финансовия бюджет на ЕС. Законодателният монопол и занапред остава резервиран за Еврокомисията и за Съвета на Европа.
В Европейския съюз е силно ограничено законодателното влияние и на националните парламенти, въпреки че близо 2/3 от всички закони се приемат на равнище ЕС. На парламентите е предоставена само функцията на камара за регистриране на постановленията на евроинституциите и за привеждане на взетите решения в изпълнение при задължителен приоритет на европейското право. Предоставената им възможност да изискват от Еврокомисията преразглеждане на направените от нея предложения за закони е крайно недостатъчна, защото окончателното решение си остава изцяло монопол на комисията. Тези правомощия на националните парламенти силно ограничават ролята им в законодателния процес и ги декласират до ниво на консултанти с маргинално значение.
Такива са възможностите, предвидени в чл. 47(4) от ДЕК и за гражданската законодателна инициатива. Решаващата дума и в този случай е оставена в привилегия на Еврокомисията, което сериозно ограничава директната (партиципативната) демокрация на гражданското общество в Европа. В допълнение може също да се отбележи, че в Първата част от ДЕК незадоволително са регламентирани и основните права на гражданите, които не отговарят дори на стандартите на Социалната харта на Съвета на Европа още от 1961 г.
Общото впечатление, което оставя Договорът за европейска конституция, е, че той утвърждава главно неолибералния икономически модел за устройство на европейското общество, пренебрегва демократични принципи и полага основите на качествено нови силови и военни структури и на крупен военно-промишлен комплекс на ЕС. Последствията от тази политика ще бъдат появата на неизбежно съперничество между ЕС и САЩ, нарастване влиянието на оръжейното лоби в политическия живот на Европа, ограничаване на гражданските права и свободи и орязване на социални придобивки и на жизнения стандарт на обществото, вследствие на ускореното въоръжаване.
Всички споменати фундаментални промени в структурата и функционирането на Европейския съюз ще бъдат следствие от действието на един договор за конституция, в който определението “договор” постепенно ще се изтласква все повече на заден план за сметка на понятието “конституция”. И това ще се прави независимо от факта, че основният закон на ЕС ще бъде приет в повечето страни чрез нелегитимната процедура за ратификация на обикновени международни договори. Дори отрицателен народен вот в крайна сметка ще бъде най-вероятно пренебрегнат.
Имайки предвид всичко това, няма нищо чудно, че широка част от информираното европейско гражданство е категорично против т.нар. Договор за европейска конституция. И, естествено, се противопоставя на преследваното тотално икономизиране на обществото и на живота на хората.

Нагоре
Съдържание на броя