"Нова Зора" - брой 43 - 25 октомври 2005 г.

Н. В. Избирателят иска думата
Станислав СТАНЧЕВ

Аз съм “средностатистическият” избирател. Досега винаги гласувах за БСП, а ти гласуваше за СДС, онзи - за ДПС.
Някои от нас “се прехвърлиха” към НДСВ. И така - години наред... Правехме го независимо дали става въпрос за избор на депутати, за президент или за кмет. От време на време ни "писваше” и всички вкупом, или по-голямата част от нас, “хуквахме” да гласуваме за нещо по-различно - движение, партия, или за някоя по-екстравагантна личност.
Всъщност ни се искаше да гласуваме против всички, доскоро любими, партии и лидери, но законът не ни разрешаваше. Затова го правехме косвено - давахме гласа си за който и да било друг, но не и за тях. И дори спряхме да гласуваме.
Анализаторите и социологическите агенции определиха вота ни като протестен.

След няколко седмици ние, гражданите на София, ще трябва да си изберем кмет.
Няма начин, може ли да се живее без кмет? В Швейцария може и да може, но ние не станахму Швейцария на Балканите, както някои пропагандираха в началото на "прехода". Та нека сме наясно: този път ще си избираме нашия кмет. Не на БСП, на СДС, на НДСВ, или на ДПС, а нашия - на “средностатистическите” избиратели. Ние вече не ви вярваме - защо трябва да повярваме на кандидата, предложен или подкрепен от вас?
Трудно ми е да приема, че с кмет, само защото е предложен от БСП, ще живея по-добре през следващия “половин” кметски мандат. “Другарите” от БСП забравиха, или по-точно почти се отказаха от предизборните си ангажименти, веднага след като седнаха в министерските кресла. Нещо повече - ръководителят на мегаминистерството на икономиката и енергетиката, Румен Овчаров, най-безпардонно заяви да не си правим илюзии, че в бъдеще държавата ще субсидира области на икономиката, които имат проблеми. И че връщане към социализма не може да има.
Да, бе! Връщане към социализма... Социализъм, драги, строят отдавна Исландия, Швеция, Норвегия, и т.н. западни държави. В тях има вси-чко, нужно за социалната основа на един по-сигурен живот.
Госпожице Дончева, не мога да гласувам за Вас в качеството Ви на кандидат на БСП. Сигурен съм, че БСП има своите съображения и цели, за да ви предложи за кмет, но те едва ли имат нещо общо с моите съображения и с моите интереси.
А ти, колега, “средностатистически” избирател, за кое СДС ще гласуваш? Те не станаха ли няколко? Това движение беше атрактивно за много хора, сигурен съм, че си имал основание да го подкрепяш. Уважавам твоите различни убеждения. А също и правото ти да изразиш свободно волята си на предстоящите избори. Но искам да те попитам: не се ли оказаха прави онези, които твърдяха, че повечето от активистите на СДС са бивши комунисти, а и онези бяха прави, които добавяха: “да, но калпави комунисти”? Пък и какво да очакваме от хора, които така бързо променят идеите си? Всъщност те вече отдавна нямат и идеи... Да погледнем към кандидатите на твоите седесета. Светослав Гаврийски, подкрепен от Демократи за силна България на Иван Костов. Другият Минко Герджиков, покрепен от СДС Петър Стоянов, предишно СДС на Надежда Михайлова. Гаврийски е известен финансист, а Герджиков от две години е заместник на Стефан Софиянски по финансовите въпроси. Софиянски, както всички знаят, е обвиняем по няколко дела и предстои снемане на имунитета му, а Герджиков беше “дясната му ръка”. И ти, избирателю, си помисли добре какво са направили за теб тези “големи специалисти” и “експерти”. И докато мислиш, не забравяй, че партии, които предлагат еди кого си, са имали теснопартийни мотиви, за да го направят. И съвсем не са имали време и желание да разсъждават коя личност би била най-добра за кмет на София.
Стигнахме до симпатизанта на НДСВ. Ти, любезни, трябваше, както винаги досега, доста да чакаш - буквално до последния момент, за да чуеш името на лансирания от твоята партия кандидат Милен Велчев. Напълно в стила на НДСВ в началото се обмисляше вариант за общ кандидат с БСП. После се чакаше лидерът Сакскобургготски да се върне в страната. И накрая, за да е пълно объркването, самият Милен Велчев се опита да получи и подрепата на СДС. Вероятно защото не е бил твърде уверен в победата само с НДСВ зад гърба си. Той не каза ли преди няколко месеца, че при неуспешни за НДСВ избори не го привлича идеята да бъде в Народното събрание? Защо ли е тръгнал да става кмет? Но ако смяташ, че подходът на НДСВ е сериозен и отговорен, можеш да гласуваш за кандидата, който ти предлагат. На твоя отговорност обаче.
И какво да правим ние, “средностатистическите” избиратели, след като не желаем да гласуваме за вашите партийни кандидати? А, момент! Някои като Венцеслав Димитров например, се изхитриха и се регистрираха като “независими”. И защо не? Венци Димитров няма почти нищо общо с партиите, най-напред беше в СДС, сетне бе лидер на Партията на демократичния център, накрая - съучредител и на НДСВ.
Без малко да пропусна генерал Бойко Борисов. И той е “независима” кандидатура! Довчера беше човек на “царя” и на НДСВ, но това не му пречи да твърди, че е независим.
За повечето от нас Борисов е симпатична личност, а някои казват - и добър полицай. Но едва ли всички си даваме сметка, че това впечатление е създадено под психозата на пропагандата. Името му, без съмнение, е твърде познато. В последните години бомбардираха с това име ушите ни безспир. Само че може ли да е симпатичен и да заслужава уважението ни човек, чиято снимка стоеше до лика на Симеон в предизборните клипове за парламентарните избори, а Борисов твърди, че “била поставена там без неговото съгласие”?
Човек, който участва в листатата на НДСВ и след като спечели депутатско място, се отказа. Подаде оставката си от поста главен секретар на МВР, защото законът бил орязвал правомощията му. Човек с най-малкото странни мотиви в желанието да стане кмет на София. Защо странни ли? Защото след като вече не е главен секретар, не можел да отиде в чужбина, за да уреди оставането си там на работа... А да остане в България, “на улицата”, било опасно - можело да го очистят. Излиза, че кметският пост му е необходим, за да го охранява държавата. Господин Борисов, нали имате охранителна фирма? Защо трябва да Ви пази държавата, а през това време ние да Ви тестваме за кмет?
Странна е мотивировката и на инициативния комитет, според която толкова начетен и компетентен човек като Бойко Борисов не може да остане без работа. Ние кмет ли ще си избираме, или ще търсим работа на безработни политици? Що се отнася до големите му успехи като главен секретар, да не забравяме, че за тях свидетелстват най-вече собствените му изявления по медиите. Кой знае защо аз не съм се почувствал по-спокоен и по-защитен, като се движа по софийските улици...
В този лабиринт от зависими и “независими” ще трябва да си намерим кмета. И наистина щяхме да сме доста затруднени, ако не се беше появил Велизар Енчев.
Но вместо да говорим за журналиста, дипломата и публициста Енчев, по-добре да надникнем в неговата предизборна програма, чийто девиз е: “Гражданите срещу олигархията”. И докато някои от ползващите се с голям медиен комфорт кандидати заявиха, че нямат нужда от програма, Велизар Енчев си е поставил конкретни задачи и е формулирал конкретните действия за осъществяването им.
Този път май наистина трябва да погледнем в програмите на кандидатите (доколкото имат такива).
А това, че някои от вас, уважаеми съграждани, не са чували за кандидатурата на Велизар Енчев - нямате вина.
При българския вариант на демокрацията вече дни наред, дори и след официалното регистриране на кандидатите, по държавната телевия например се повтарят имената само на 5-6 кандидати, подбрани по особен признак, а други имена дори не се споменават.
Започнаха и телевизионни дебати - пак само “за избрани” и вероятно срещу добро заплащане. Да не говорим за проблемите, които трябваше да преодоляват независимите кандидати при подготовката на документите за регистрацията си. Но тези, които познаваме Велизар, включително и от авторското му коментарно предаване по телевизия “7 дни” знаем, че неговите обещания и намерения едва ли ще се чуят от устата на друг кандидат. И което е по-важно - той никога не обещава, ако не може да го изпълни.
Има нещо, което е много по-важно от дупките по улиците и бездомните кучета. Това е премахването на условията за съществуване на корупцията, кражбите и безстопанствеността, всесилната олигархия. И най-добрият “специалист по всичко” да си изберем за кмет, ако не се премахне това вредно образувание, ще има гладуващи, просяци, клошари, умиращи пенсионери бeз лекарства, безработни младежи, които не виждат перспектива за бъдеще в България.
А що се отнася до дупките по улиците и кучетата, дори е смешно да се обещава. Това са най-простите въпроси за решаване, които досегашният кмет Софиянски не пожела да реши. По време и на трите си мандата!
И докато на Татяна Дончева й бяха нужни 5-6 медийни изяви, за да стигне до девиза "ликвидиране на корупцията", без да обясни как ще направи това, аз четох месец преди началото на квметската кампания програмата на Велизар Енчев. С нея той продължава отдавна водената война срещу мафията и олигархията.
Нещо повече: толкова убедителна и силна ми изглежда кандидатурата му, че не само Татяна Дончева, а и другите по-популярни кандидати се принудиха да заговорят за корупция.
Да, ние “средностатистическите” избиратели, този път ще гласуваме. Но не както ни подсказват партийните централи.
Ще гласуваме по съвест. И никой няма да ни спре да го направим.

Нагоре
Съдържание на броя