"Нова Зора" - брой 39 - 27 септември 2005 г.

Записки на страничния наблюдател
  • юли-август 2005 г.
  • Проф. Евгений ГИНДЕВ
    (продължение от бр. 38)

    10.

    Чета вестници, гледам от време на време телевизия. Чета, гледам и се питам: на какъв език пишат и разговарят в държавата България?
    Отварям първия ми попаднал вестник и чета: “Спортистката изпусна мачбола в тайбрека на втория сет” ("Монитор", 19. 09. 2004 г.).
    Преглеждам обявите на българските фирми: “Стома индъстри”, “Болкан нюз корпорейшън”, “Енерджи сейвинг”, “Ти Би Ай Асет мениджмънт”.
    Голяма реклама. Усмихната млада жена с надпис: “Мария интернешънъл" (?).
    Пускам телевизора. По националната телевизия вървят новини на чужд език.
    Отивам в кварталния магазин. Предлагат ми Zagorka и Ledenika.
    Прибрам се и сядам пред компютъра. Започвам да работя. Операционната система е на английски.
    Спомням си, че във Франция тя е на френски, в Германия - на немски, в Русия - на руски, в Япония - на японски, в арабските страни - на арабски, в Гърция - на гръцки. Във Франция дори няма думата "компютър". Викат му ординатьор.
    Ако отидете в Полша и си поискате хот-дог, няма да получите нищо, пък може и да ви глобят. Трябва да кажете “горещото куче”. Впрочем, хот-догът се появява в Америка като заместител на германското “франквюртер”.
    Американците се отличиха езиково и през 2003 г. Пържените картофи, известни като “Френч фрайз”, станаха “Фрийдъм фрайз”, а пържените филийки “Френч тоуст” - “Фрийдъм тоуст” (?). И то защо? Защото Франция се обяви срещу войната в Ирак!
    Така се отнасят към езика си сериозните държави!
    Как е в България, обясни бившият конституционен съдия Тодор Чипев: “Дори езикът на законите става варварски, половината е на английски" (в. “Сега”, 17.10.2003 г.) В Българската армия вече няма командири, има “лидери” - лидерът на ротата, лидерът на полка, лидерът на армията. Има лидери, но няма бойци и войници. Има комбатанти (!). Във вестник прочетох, че “често се създава атмосфера на неподчинение при изпълнение на различните задачи, което поставя на изпитание ефективността на лидерския стил на командира” ("Сега", 04.07.2005 г.)
    Едва ли обикновеният български гражданин разбира (не трябва и да разбира!) такива чуждоезични, но модерни думи: кастинг, мониторинг, мениджмънт, маркетинг, логистичен и др. Доскоро знаех общоприетия в България смисъл на “банда” и “бандит”. Но по медиите (?) ми разясниха, че вече няма "музикална група", а "банда" или "бенд". Как тогава трябва да наричаме членовете на музикалната група?
    Повдигнах езиковия проблем, защото той е от главните съставляващи на родолюбието. Нито една политическа партия не му обръща внимание и това е още едно доказателство колко са родолюбиви българските политици. Какъв отвратителен парадокс - днес един политик се цени по знаенето на чужди езици, без значение дали знае майчиния си български език. За много от тях българският език не е майчин, но поне знаят добре официалния език на Република България. А то, както е тръгнало, по граничните КПП вместо любезното “Добре дошли в България”, ще трябва да се напише: “.... в България интернешънъл”.
    Ще го допуснем ли?

    11.

    Имаме си министър-председател, имаме си и правителство. Това е добре. По едно време имахме министър-председател, но нямахме правителство. Това беше лошо. Българските политици радостно се втурнаха към ЕС, но не забравиха властта. Ръководството на БСП масово се пренесе от “Позитано” на “Дондуков”. Както заяви председателят на партията в програмната си реч пред 45-ия конгрес (а) партийните кадри трябва да се реализират във властта, и (б), това ще бъдат личности с европейска ориентация.
    Досега наивно мислех, че за всяка политическа партия властта е средство за реализиране на партийната програма, а не на партийните кадри. Като гледам “великото червено преселение на народите” от партията към властта, много се съмнявам, че наличните партийни кадри могат да реализират каквато и да е програма, щом като дори партийни говорители стават депутати.
    Чудя се, разбират ли членовете и симпатизантите на БСП какво значи “европейска ориентация” на червените избраници за властта? Словосъчетанието е безсъдържателно, откъдето и да го погледнеш. Освен русофобския си подтекст, то няма нищо друго - едва ли някой в БСП се е затичал към Африка или Азия. Изглежда, че окончателното социалдемократизиране на БСП я превръща в русофобска партия.
    Ако в “Коалиция за България” има истински европейци, те са други. Спомнете си, че през 1997 г. група социалисти-ренегати напуснаха БСП. Сред тях бяха Николай Камов, Ивайло Калфин, Филип Боков, Елена Поптодорова. Сега вижте къде и какви са тези хора днес, и всичко ще ви стане ясно - колкото по ренегат, толкова по-богат!
    Дошло е ренегатско време.
    Катализатор на общественото напрежение се оказа назначаването на новите областни управители.
    Изненадва ме само хайлашкото поведение на щурмоваците от “Атака”. Не че съм против извънпарламентарната политика. Сегашните управляващи политици от друго не разбират.
    Притеснява ме примитивната реакция, липсата на гласност за действителната мотивация, произтичаща от дълбините на историята и свързана с така наречените исторически асоциации. Те нямат нищо общо с национализма, шовинизма, фашизма, нацизма, с новата европейска толерантност. Нескопосни ученически анализи на ставащото, като опуса на Веселин Стойнев - “Опасната истерия с областните управители” (в. “Сега”, 27.08.2005 г.), са повече повод за майчинска загриженост към авторите. Нека читателите да си представят какво ще се случи в Полша, ако воевода на някое воеводство (съответства на нашите областен управител и област) назначат етнически руснак! Или да кажем префект във Франция - от пакистанските мюсюлмани!
    Преди две години отец Боян Саръев даде част от истинското обяснение на проблема: “Не може един поробител, който си е отишъл от държавата преди 100 години, да продължава да управлява държавата” (интервю пред в. “Монитор”, от 8.08.2003 г.).
    Лично аз нямам нищо против турчин да бъде български министър-председател - имало е и има други български министри, които не са били и не са етнически българи. Но съм против, че за да станеш български министър, трябва да си турчин (или някакъв друг). Това е абсурдно и много, много опасно. Това е недопустимо.
    Президентът и правителството играят лоша игра. Рано или късно те ще платят политическата цена. Но ще платим и всички ние, и то по-жестока и реална цена. Избраният от тях път е път към историческата пропаст.
    Изглежда, в широкия смисъл на думата ренегатството е заразително. Коалиция “Атака” е пред разпадане. Политическият съвет на коалицията сне Волен Сидеров като лидер, но се оказа, че решението, според него, имало само морална стойност. Вървят слухове за задкулисни договорки и за тайни срещи с върли политически противници. Партията на Сидеров “Атака” подбира членовете си по ръст и проявява трогателни грижи към кръвопреливането. Обществото не вижда съществена опозиционна дейност на представителите на коалицията в парламента. Външните изяви на част от тях приличат на хулиганство, а това дразни и уморява. Няма агитационна дейност, нищо не се разяснява и обяснява на симпатизанти и на обществото. Чувства се безсилие да се работи сериозно и в перспектива. Имам мрачното усещане, че един успешен експеримент е на приключване. Ако излезе така, жалко за пропилените надежди и за пропуснатите възможности.
    Нека да не бъдем прекалени песимисти - това не е и не може да бъде краят на патриотичната идея. Тя е жива, докато има българска народност, докато има хора, които се осъзнават като българи. Нима ние, българите, сме по-лоши от циганите?
    Просто трябва да се започне отново и поновому.
    Някой ще попита: докога? Ще отговоря: докато успеем!

    (край)

    Нагоре
    Съдържание на броя