"Нова Зора" - брой 39 - 27 септември 2005 г.

Дамска чанта за 26 хиляди евро
Марина КОЛДОБСКА

Приписват на кралица Мария-Антоанета, че била казала на гладните французи: като нямате хляб, яжте пасти. Припомних си тази случка, когато мой познат ми разказа следната история. Възрастен московчанин се главил за шофьор при известна салонна лъвица. Веднъж лъвицата му наредила да прибере от някакъв хайлайфен бутик дамската чанта, която си била запазила. Връчила му парите и смаяният шофьор изведнъж разбрал, че държи в ръцете си пакет от 26 хиляди евро. Изплашил се да не би в това да се крие някаква измама, но нямало как. Ако не искал да загуби работата си, трябвало да тръгне.
И така, отишъл нашият шофьор в бутика, предал парите, взел чантата и... получил сърдечен пристъп. Горкият човек, той изобщо не можел да си представи, че е възможно да се изхарчат толкова пари за такава дреболия. Столичната хайлайфна дама объркала всичките му представи за света.
След това злоключение единственото чувство, което ще изпитва този възрастен шофьор към т. нар. нов руски елит, ще бъде омразата. Моля да не ме смятате за наивна защитничка на социалното равенство. Отлично си давам сметка, че такова животно нема и че всички опити за налагането на социална справедливост навсякъде по света са завършвали с кървища. Но все пак непрекъснатите опити за установяване на социална справедливост показват, че причина за тях е желанието на унизените и оскърбените да си отмъстят за крещящата социална несправедливост. И точно заради това късогледството и наглостта на сегашната руска върхушка са толкова опасни.
За да ги оценим в цялата им прелест, да разгърнем списания като “Вог”, “Офисиел” или “Харпърс базаар”. Тези списания са просто каталози на изкушенията. На Запад обаче те са предназначени за средната класа - макар и скъпи, техните оферти са все пак по джоба на добре платения професионалист. В Русия положението е съвсем различно. Хайлайфните журнали са сигнал за бясно прахосничество сред съпругите и държанките на предприемачите, които участват в бандитската подялба на руските петродолари.
През този моден сезон тези списания ни примамват с хайлайфни мокасини, като ни препоръчват да оставим “евтините” обувки на “ония, дето заминават в служебна командировка по жп трасето “Москва-Воркута” (за лагерите в Сибир - б.пр.). Ба! За хайлайфа е вече срамно дори да отскочи за някой и друг ден до Барбадос! Защото това не е шик, много е евтино - билетът например струва само хиляда долара. Освен, разбира се, ако не “отскочим” с частния си самолет.
В тези списания се разказва със затаен дъх за четирите луксозни яхти на Роман Абрамович, които се клатушкат край Лазурния бряг. На едната милиардерът закусва, на другата обядва, а на третата похърква в следобедна дрямка. Навремето турският парламент беше подарил яхта на Ататюрк. И с пълно право - Ататюрк не е бил кой да е, спечелил е война, спасил е Турция от унищожение, с една дума - той наистина е бил мастит държавник, направил е много за своя народ. Същевременно никой от нас, обикновените руснаци, не е чувал нищо за каквито и да било заслуги на Абрамович.
Да, вярно - няма общество, което да не се нуждае от елит. Но що е това елит? За да принадлежиш към истинския елит, не е достатъчно само да си политик, бизнесмен, учен, интелектуалец, спортист. Елитен политик е само онзи, който допринася много за обществото. Елитен бизнесмен е само онзи, който дава много на народното стопанство. Елитен интелектуалец е само онзи, който постига много в науката, изкуството, културата и т.н. На такива люде луксът им отива, нещо повече - той просто им се полага заради приноса им за материалното и духовно благоденствие на народа. И когато случаят е такъв, обикновените хора възприемат техния лукс не като социална несправедливост, а тъкмо като израз на социална справедливост от страна на благодарното общество.
А що за птици имат претенции да представляват днешния руски елит? Корумпираните бюрократи, нефтените барони, авторите на кичовати хитове. Тяхната завидна финансова кондиция, без да са направили нищо значително, говори най-малко за две неща. Първо, обществото все още не си е изградило верни критерии за това кое в обществения живот е ценност, и кое не. И това е така именно защото най-вкусните парчета от националната торта се присвояват по правило от ония, които не ги заслужават. Второ - тяхното наситено с мирис на петрол богатство не е спечелено с труд и пот. И затова тези паразити и техните още по-паразитиращи съпруги и държанки го прахосват с толкова лека ръка.
Засега.
След което пак идват революциите и гилотините, на които свършват циничните шеги на циничните Марии-Антоанети.

Сп. “Новое время”, Москва, 17 юли 2005 г.

Нагоре
Съдържание на броя