"Нова Зора" - брой 39 - 27 септември 2005 г.

Коалиция “Атака”:
Ще се превърне ли в резерв на българската десница?
Чавдар ДОБРЕВ

На 2.06.2005 г., т.е. 22 дни преди парламентарните избори, написах открито писмо до главния редактор на в. “Нова Зора” Минчо Минчев. Избрах този начин на общуване с общественика и поета М. Минчев, въпреки близкото ни редакционно сътрудничество, поради една-единствена причина - исках да подчертая, че става въпрос за важни въпроси, които тепърва ще имат последици и за които би трябвало да бъдат информирани читателите на вестника.
Тогава се появиха факти от вътрешно естество, свързани с градежа на Коалиция “Атака”, които лично мен, като ляво мислещ интелектуалец, ме озадачиха, тъй като ставаше въпрос за морални отговорности пред националното дело. Останах учуден от структурирането на Коалиция “Атака”, в която водещите фигури се подбираха най-вече от току-що изявили патриотизма си персони или от субекти, отлюспени от СДС при първата или втората вълна на поредното прочистване в редиците му. Възлова роля в този смисъл получи депутатът от 37-ото Народно събрание Павел Шопов, известен като най-близък сподвижник на Филип Димитров. Разчу се, че това е било за сметка на проф. Огнян Сапарев, който вместо да води листите на Коалиция “Атака” в Пловдив-град, където има огромен обществен авторитет, е бил пратен в Смолян, откъдето, напълно понятно, не влезе в 40-ото Народно събрание. Изглеждаше очевидно, че кандидат-депутатите на ПК “Зора” бяха поставяни от Волен Сидеров на “ветровити” места в листите, което също предопределяше тяхното отпадане при евентуален изборен успех. Такъв е случаят с Румен Воденичаров, на когото може би най подхождаше да бъде кандидат на коалицията за някой от многомандатните райони в София или Варна. По-късно се разбра, че е бил “разместен” от водача на “Атака”и вместо в Русе, е пратен в Разград. Изборният резултат е идентичен с този на Сапарев. Излизаше, че В. Сидеров отрано е резервирал сигурните места (доколкото биха могли да бъдат сигурни!) за активисти на десницата.
Смути ме, че човек с обществен авторитет като строителя Георги Карауланов умишлено е бил изместен на второ място в листата на Коалиция “Атака” за Хасково, при което в знак на протест Минчо Минчев е изтеглил и своята, и неговата кандидатура. За проф. Христо Мермерски, за инж. Александър Момчилов, за синовете на Николай Хайтов - Александър и Здравец, направо не ми се говори.
Възникналата ситуация с реденето на листите подсказваше, че лидерът на Коалиция “Атака” урежда - като идеология и организация - кандидат-депутатските листи зад гърба на ПК “Зора”, и то в ущърб на разбиранията на членовете и съмишлениците на ПК “Зора” за позитивната роля на патриотизма у нас и в съвременния свят. Още повече че именно те бяха тези, които събраха 14 000 подписа само за 10 дни, за да бъде регистрирана коалицията пред ЦИК. Малко по-късно ме изненадаха някои предавания на телевизия “Скат”, в които изпъкваше емоционално акцентираното поведение на Сидеров, когото и днес продължавам да смятам за подготвен журналист с талантливо перо. В тези предавания прошумяха от устата му фрази, които призоваваха към открит етнически конфликт в България, или реплики от рода на: “Да смажем “циганската сган”. За “циганската сган” гарантирам, че я чух дума по дума. Що се отнася до агресивния антикомунизъм, Волен Сидеров винаги се е гордеел, че е негов трубадур и факлоносец.
На такъв ранен етап донесох текста си в редакцията на в. “Нова Зора”. Главният редактор Минчо Минчев го прочете, и воден от чувството си за екипност и толерантност към Сидеров, предпочете да не го отпечата. Аргументът му бе, че текстът на писмото ми щял да въздейства върху ляво ориентираните избиратели, които ме познават от години като автор на статии във вестника. Той предпочете да се съхрани единството в коалицията и битката да се води за висок изборен резултат.
По-сетнешният развой на събитията потвърди голяма част от моите наблюдения и доказа, че тревогата ми не е била напразна. Същевременно изборният успех на “Атака” надхвърли очакванията ми. Изтече време оттогава и онова, което се случи, в голяма степен потвърди моята правота. С това свое писмо аз отново настоявам да бъде публикуван текстът на писмото ми от 2 юни 2005 г., което само загатва за действителното положение и с обяснимия тон на опипване на нещата открива началото на бъдеща полемика.
15 август 2005 г.

Открито писмо до г-н Минчо Минчев,
главен редактор на в. “Нова Зора”

Уважаеми господин Минчев,
Като редовен автор и искрен сподвижник на съзидателното дело на в. “Нова Зора” бих искал да споделя някои мисли, свързани с предстоящите парламентарни избори в контекста на поместваните във вестника материали.
Става дума предимно за читателски писма, в които се подлага на отрицание единствено политиката на БСП като главен виновник за всичките сполетели ни беди (отношението към другите участници в изборния процес показва изненадваща липса на интерес към тях или направо отсъства). Допускам, че част от авторите на такива писма са привърженици на социалистическата партия, разочаровани от определени ходове на своето ръководство. Но би могло да се допусне също, че това е начин на мислене, който в последна сметка обслужва българската десница или либералния център, оглавяван от НДСВ, ДПС и Новото време. По принцип в подобни писма се изразява безусловна подкрепа на предизборната Коалиция “Атака”, но странно е, че тази подкрепа е за сметка само на БСП.
С оглед на последователната национална политика, която “Нова Зора” провежда - струва ми се, - по-подходящо би било, ако вестникът отразява обективно и толерантно всяка нотка на родолюбие, проявена от различните предизборни формирования - въз основа на задълбочен анализ на програмите и заявената политическа воля. В такива случаи важна е националноотговорната позиция, все едно дали е изразена от Андрей Пантев (“Коалиция за България”), от Стела Банкова (“Атака”) или от армейски генерал Любен Петров.
Горното твърдение не би трябвало да пречи на ангажиментите, които редколегията на “Нова Зора” е поела към “Атака”. Но същевременно вестникът е призван да проявява политическата си широта и обединяващите си импулси дори и в такава напрегната предизборна обстановка.
Ще подчертая още нещо. Основната част от читателите на “Нова Зора” са български патриоти, привърженици - по биография и разбирания - на левицата, и по-конкретно на БСП. В голямата си част тези хора са недоволни от едно или друго решение на дадени социалистически лидери, защото, според тях, по такъв начин се изневерява на националната и социалната идея.
През изминалите няколко години тези хора не престанаха да се възхищават от родолюбието на четирима депутати от “Коалиция за България” и на един независим депутат (с такова възхищение не беше възнаграден нито един депутат от другите парламентарни партии).
Наред с това длъжен съм да отбележа, че фактите са по-различно оцветени, отколкото се представят в отделните публикации на в. “Нова Зора”. Например поведението на “Коалиция за България” по Иракската война бе съпроводено с редица действия, които би трябвало отново да уточня. Първо, още преди започване на Иракската война Висшият съвет на БСП се обяви против българското участие в нея, считайки я за нарушаване на принципите и устава на ООН. Второ, през април миналата година над двайсет членове на Висшия партиен съвет на БСП поискахме свикване на специален пленум, на който БСП да заеме позиция за изтегляне на българския контингент от Ирак. Това предложение беше възприето и от председателя на БСП Сергей Станишев. На последвалия пленум БСП препотвърди началното си становище, по-късно формулирано като провеждане на политика за незабавно изтегляне на окупационния корпус от Ирак.
Давам този пример, за да се разбере, че нещата вътре в БСП не са протичали еднопланово - имало е дискусии, понякога много остри, имало е и противоречия, които не всякога са излизали на първи план.
От своя страна редакцията на “Нова Зора” неведнъж е доказвала, че защитава интересите на огромния слой от ляво настроеното българско население. Вестникът не е пренебрегвал и отстъпленията от националната идея като допускането да се разположат американски бази у нас, участието на България в иракската авантюра, пасивността на БСП като опозиционна сила, председателството на българската десница като аванпост на интересите на модерната свръхдържава и пр., и пр.
Последното наблюдение би трябвало да предполага едно по-прецизирано отношение на в. “Нова Зора” към платформите, програмите и поведението на различните партии, които участват в предизборната борба, включително и Коалиция “Атака”.
Що се отнася до “Атака” човек изпитва поначало благоразположение към коалицията, поставила на пиедестал патриотичната идея. Не може обаче да не ме тревожи обстоятелството, че на изборите се явяват пет или шест формации под егидата на патриотизма, че част от тези формации, изникнали като гъби преди година или две, бяха създадени от личности, внезапно събудили се родолюбци. Даже Иван Костов закачи на знамето на своята партия девиза “Силна България”. "Коалиция на розата", не без публичен успех, размахва същия трицветен флаг. Не проумявам същевременно как и защо родолюбието не успява да обедини патриотичните обединения, които се кълнат във вярност на народните интереси. Кое ги разлъчва? Само себелюбието, или и някаква неизвестна на нас причина? А не намаляват ли така шансове за успех на изборите?
Очаквах, че в Коалиция “Атака” (тъй като основен участник и организатор в нея бе Политически кръг “Зора”) ще участват повече уважавани фигури на лявото движение, доказани родолюбци като арм. генерал Любен Петров, неколкократният герой на социалистическия труд Георги Карауланов, проф. Бончо Асенов, доц. Нако Стефанов и самият Вие, г-н Минчев. Но тези имена липсват. Доколкото фигурират дейци на ПК “Зора” и в. “Нова Зора”, те са с периферийна роля или сбутани на второ, трето и четвърто място в листите на “Атака”.
През последно време у нас се дискутира дали е възможно съставянето на дясно или дясноцентристко правителство след изборите (и то при положение, че БСП спечели тези избори). Такова дясно правителство, ако бъде съставено след изборите, би осигурило траен колониален режим и още по-невиждан грабеж на милионите българи. Именно тази нерадостна перспектива, яхнала мулето на антикомунизма, подтиква редица опитни манипулатори от България и чужбина да създадат в настоящия момент схема за отнемане на гласове и проценти от “Коалиция за България”. Ще е досадно, ако сега основното е да се организира подобно отнемане на гласове и проценти от едни в полза на дясното управление или на толкова желания от някои циментиран следизборен съюз между БСП, НДСВ, и ДПС, но при сериозно отслабени позиции на левицата.
Смятам за свой дълг да изложа пред вас тези мои тревоги, които отразяват реални и видими страни от днешната предизборна ситуация.

С уважение:
Чавдар ДОБРЕВ
2 юни 2005 г., София

Нагоре
Съдържание на броя