"Нова Зора" - брой 39 - 27 септември 2005 г.

Кризата на неолиберализма в България
  • и формирането на работеща алтернатива
  • Доц. д-р Нако СТЕФАНОВ

    Неолибералният политико-икономически модел, иницииран официално със споразуменията на т.нар. Кръгла маса и утвърден чрез програмата "Ран-Ът", на шестнадесетата година на своето съществуване навлезе в пика на своята криза. Но тази криза на неолибералната практика на българска земя за съжаление не означава лъч светлина за българския народ, особено за най-отрудената му част, т.е. за мнозинството. Точно обратното. Независимо дали демонстрира постъпателна динамика, както беше през 90-те години, или се гърчи в криза, неолиберализмът бележи със знака на ужасяваща социална деструкция лицето на Майка България.

    Относно някои параметри на кризата на неолиберализма у нас

    За да не сме голословни относно кризата, нека да коментираме само два факта от процеса на текущото ни „дередже”.
    Първият факт са наводненията. Несъмнено това е бедствие, причинено от развихрилата се природа. Но огромните загуби дали са само плод на природата, или са и резултат на неолибералното мислене и практика?! Та нали съгласно неолибералните постулати държавата трябва да се „смали” до незначителна величина. Всичко се решава от частната собственост, индивидуалната иницатива и законите на пазара.
    И ето, бедствието настъпи. А бившето правителство, явно ръководено от неолибералното си мислене, не бързаше да създава кризисен щаб. И само това ли? Нима огромните материални и уви, и човешки загуби, не са резултат и на 16-годишно нехайство относно поддръжката на съществуващите и създаването на нови отводнителни канали, разпределителни водни мрежи, на занемарена подготовка за борба с извънредни ситуации?! На разбиване на дигите, използвани като източник на инертни материали от мургавата част на населението. На липсата на грижи и на „вечния” недостиг на средства за почистване на коритата на реките от натрупвания, на отсъствието на ефективна комуникация предвид прогнозите, а също така на координация и изпреварващи действия с оглед оттока на води от язовири и други водосборни съоръжения, отдадени под аренда на арендатори „кътащи” вода „догоре” - за да могат да я продават изгодно.
    Кумулацията на всички тези „рожби” на неолиберализма, изброени по-горе, умножена по силата на природното бедствие, даде страшния ефект на трагедията за повече от 300 000 граждани на страната ни. И ако това не е израз на дълбока криза, тогава какво е криза?
    Вторият факт се коментира непрекъснато от момента, когато се „избистриха” резултатите от изборите и започна гигантската подмяна на вота на избирателите. Използвайки крилатия израз на Фридрах Дюренмат, ще повторим след него, че „Политиците деполитизираха политиката”. В резултат на тази „деполитизация” това, което беше ясно на малцина, започна да се изяснява на мнозина. А именно, че така наречените основни политически сили не са някакви структури, придържащи се към леви, центристки или десни принципи. Не, те са просто неолиберално котило, заченато на кръглата маса.
    Е, за да не си кривим душата, ще признаем, че някакви полутонове съществуват. Едни се бият в гърдите, че са фундаменталисти-неолиберали, други си „заплюват” центъра, а трети свенливо заявяват, че са за „социал-либералния модел”. Но всичко това са различия минимални. И доказателство за нищожеството на тези различия е фактът, че т. нар. лява БСП се съюзи с НДСВ и ДПС и назначи човек с „дясна икономическа философия” за ключова правителствена фигура - тази на финансовия министър, определяща на практика поне половината от социално-икономическата политика на всяко правителство.
    Несъмнено подобна „политическа игра” и подмяна на вота е способна да омерзи даже онези, които все още гласуват на изборите за някаква политика, била тя лява или дясна, или центристка, а намират след изборите ... "буламач". И ако това не е израз на дълбока криза, тогава какво е криза?
    Дълбоката криза на неолибералния модел може да открием даже в „успехите”, с които го „кичат” средствата за масова (дез)информация. Така например с гордост се заявява, че скокът на новозакупените леки коли тази година спрямо миналата ще „удари” 45%. Ето, виждате ли колко е забогатяла България! Е да, ама нека го кажат това на онези, които останаха без домове и получиха или ще получат неадекватни суми за възстановяване на жилищата си. И дори по съветите на Фликеншилд от МВФ, държават трябва да е "консервативна" в отпускането на средства за реабилитиране на щетите от наводненията...
    Или пък как изглежда този скок, ако помислим, че тази година търговският ни дефицит вероятно ще надхвърли 4 милиарда долара?!
    Т.е. зад тези „успехи” се крие още един скок в социалната диференция и още по-голям срив на търговския баланс. Казано по-друг начин „успехите” на неолиберализма са толкова големи, че вместо да стопират, те ускоряват деструкцията на българското общество.

    „Двата слона” на неолибералния модел

    Кризата на неолибералния модел си е криза, ала светлина в тунела не се вижда. Обратното. Кризата му засилва социалната деструкция. А тя по закона на доминото води до още по-големи поражения на обществената тъкан. „Гниенето” обхваща все по-големи обществени пространства. Ражда нови метастази от типа на фашизоида Жеков, целящ създаването на антикомунистическа партия с идеал „Царство България”, реколта 1941-1944 година, т.е. фашистката държава. Остава само да поиска жълти звезди и по 50 000 лева за отрязана комунистическа глава...
    Затова е редно да се запитаме защо при тази криза „взорът отнийде надежда не види”? И даже „Атака”, която сякаш в един момент събра душите на сърцати българи, започна да се „запъртъчва”. И тук с горчивина ще трябва да признаем, че една от ключовите причини за безалтернативната доминация на неолиберализма у нас е липсата в широкото публично пространство на големи обществени идеи и конструкции, които да представят работещ отговор на неолибералния модел.
    Какви могат да бъдат тези идеи? Кое може да бъде работещата алтернатива на неолиберализма?
    Навярно отговорът трябва да дойде, като погледнем на какво се обляга неолиберализмът. Като идейно-политическа и социално-икономическа философия и практика той се опира на „два слона”.
    От едната страна е индивидуализмът - в демонстрацията му на частна собственост и инициатива. Затова нашенските неолиберали гледат всичко да приватизират, но не просто поради идейни подбуди. Общественото, както и да го въртиш, ограничава келепира. Докато „свещената частна собственост” не налага такива ограничения. А неолиберализмът „се въди” по богаташките дворци на нуворишите, на „новите българи”, а не в бедняшките колиби.
    От друга страна, т.е. „вторият слон”, това е пазарът, но разбиран като глобален пазар, в който „най-силният да побеждава”. Пазар, в който няма място за националната държава. В този глобален пазар се предвижда „да работят” само глобални сили и наднационални обединения, които да осигуряват благоприятни условия за действията на „големите играчи” - транснационалните корпорации.
    Ето защо нашенските неолиберали в различните им разцветки са „влюбени” в глобалистката конструкция НАТО и „драпат” към наднационалната структура ЕС.

    (следва)

    Нагоре
    Съдържание на броя