"Нова Зора" - брой 39 - 27 септември 2005 г.

Верен ли е пътят?
Александър ЛУКАШЕНКО

На 15 септември в Ню Йорк започна юбилейната сесия на ООН - 60-а поред, която включва и среща на върха на ръководителите на държавите членки. В 16,30 ч Кофи Анан, генерален секретар на ООН, откри сесията.
Една от най-важните задачи пред форума е постигане на съгласие за плана “Задачи за развитие през бъдещото хилядолетие”. Основните въпроси в плана са създаване на нов съвет по правата на човека; тероризма; предотвратяване на геноцида и военните престъпления срещу цивилните граждани, разоръжаването, неразпространението на оръжия, учредяване на помирителна комисия и реформите в ООН. Според анализите на международните информационни агенции предложенията по създаването на нов орган за правата на човека след много дискусии и поправки се е оказал толкова изопачен, че е загубил смисъл. Особено остри били споровете по въпроса за реформирането на ООН. Но има ли нормален човек, който да си въобразява, че съгласието между 191 държави членки, е нещо лесно и просто осъществимо?!
Ню Йорк напомня сцени от филми, каквито ние в България, гледаме повече и от самите американци. Градската полиция, ФБР, "Сикрет сървис", Службата за сигурност към Държавния департамент, хиляди полицаи и агенти, както и близо 4000 въоръжени мъже от антитерористичната група “Херкулес” се грижат за безопасността, реда и кортежите на високите гости.
Българският президент също присъства на юбилейната сесия.
В своето слово, в полунощ българско време, на 15 септември, той декларира, че “Моята страна подкрепя изработения с цената на сериозни дипломатически усилия Заключителен документ (сред представителите на повечето държави той все още е до голяма степен неприемлив, б.р.), който е солидна основа за по-нататъшна работа....”. Президентът Първанов проведе срещи с Джордж Буш, на приема, даден от американския президент за чуждестранните държавни глави, както и с държавния секретар Кондолиза Райс и с колегите си от Финландия и Естония. Георги Първанов е изразил съчувствието си за пострадалите от урагана “Катрина” в САЩ.
Българските медии подминаха с мълчаливо неучастие някои от знаковите изказвания на сесията на ООН. Сред тях особено силно впечатление прави словото на Александър Лукашенко, президент на Република Беларус, който не спестява острите си критики срещу глобализацията и американския стремеж към тотална хегемония в съвременния свят. Достойнството и вълнуващата съпричастност към проблемите на света след епохата на студената война, оцветили ярко речта на беларуския президент, ни задължават да я публикуваме без съкращения. За историята и за истината няма малки и големи въпроси, когато става дума за съдбата на човечеството.
"Зора"

Реч на президента на Република Беларус на откриването на 60-ата сесия на ООН. Заглавието е на редакцията.

Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа,

Честният поглед към днешния свят е следният - защо в Организацията на обединените нации днес са се събрали лидерите на държавите от нашата планета. Ние заедно трябва да се разберем за главното - верен ли е пътя, по който водим своите страни и човечеството? На този въпрос трябва да отговорим пред себе си и пред нашите народи. Иначе няма да излезем от задънената улица.
Изминаха 15 години от времето на разпадането на моята страна - СССР. Това събитие промени изцяло уредбата на света. При всичките си грешки и пропуски на своите ръководители Съветският съюз бе опора и надежда за много държави и народи. Съветският съюз осигуряваше равновесие на глобалната система.
Днес светът е еднополюсен. С всички произтичащи от това последици - от картата на Европа изчезна процъфтяваща Югославия, тя бе разгромена; многострадалният Афганистан се превърна в огнище на конфликти и наркотрафик; кървавата война в Ирак продължава и до днес. Страната се превърна в източник на нестабилност за един огромен регион; на прицел са взети Иран и Северна Корея, Колумбия, Куба и други държави.
Беларус е държава както повечето други в тази зала. Тя изникна от отломките на “студената война”, успя да развие науката, стана високотехнологична държава с десетмилионен високообразован и толерантен народ. ООН ни причисли към развитите страни с високо ниво на човешко развитие.
Ние, както и вие, не искаме кой знае колко от планетата - мир и стабилност. Останалото ще създадем сами, със своя труд.
В моята страна няма конфликти - мирно и заедно живеят различни нации и народности, всяка от тях изповядва своята религия и начин на живот.
Ние не създаваме проблеми на съседите, нямаме претенции към територията им или към техния начин на живот.
Ние предадохме ядреното си оръжие, доброволно се отказахме от права върху ядреното наследство на СССР.
Днес подписваме Международна конвенция за борба с актовете на ядрения тероризъм и заявяваме, че решихме да се присъединим към Допълнителния протокол за гаранции по повод Договора за неразпространение на ядрено оръжие.
Ние създадохме здрав и успешен съюз с близката нам Русия.
Ние строим държавата си с нашия ум и въз основа на нашите традиции.
Но виждаме, че тъкмо този избор на моя народ не се харесва на всички. Не го харесват онези, които се стремят да управляват еднополюсния свят.
И как да го управляват?
Ако няма конфликти - те биват създадени.
Ако няма повод за намеса - създават се виртуални поводи.
За тази цел е намерено доста удобното знаме на демокрацията и правата на човека. И то не в истинското значение като власт на народа и защита на човешкото достойнство, а според трактовката на американското ръководство.
Нима светът стана толкова черно-бял, лишен от многообразието на цивилизацията, от многоцветието на традициите и начина на живот, който отговаря на копнежите на хората? Разбира се, че не. Просто това е не само удобен повод, но и лост за управление на други държави.
За съжаление ООН - нашата, на всички ни организация - позволява да бъде използвана като инструмент на такава политика. Говоря за това с особена горчивина и болка, като президент на държава-учредител на ООН, държава, която през Втората световна война отдаде живота на една трета от своя народ в името на свободата - своята, на Европа и на света.
Комисията по правата на човека произвежда резолюции за Беларус, Куба, за други страни. Опитва се да ги наложи и на Генералната асамблея на ООН.
Нима ООН не вижда истинските беди и катастрофи зад измислените “проблеми”?.. Беди, които никой освен ООН - общност на цивилизовани нации - не може да реши.
Неотдавна на нас, които сме тук, ни показваха карти и схеми с иракското оръжие за масово унищожение. Показваха ни ги в съседната зала. Къде е то? Къде е оръжието? Няма го.
А Ирак е потънал в кръв, разтерзан, хората са докарани до ръба на отчаянието. Терористите заплашват градове в Европа и Америка с употреба на оръжие за масово унищожение. Къде е откритият, независим, под наблюдението на ООН съдебен процес над затворниците от Гуантанамо? Колко души са там и кои са те?
Кой защитава правата на изтезаваните в Абу-Гариб и кой ще накаже мъчителите им, всичките без изключение?
Под предлога за борба с Бин Ладен ракети и бомби разрушиха Афганистан. Хванаха ли “терорист номер 1” на планетата? Къде е той?
Както и преди, той е свободен, а на територията на Афганистан и Ирак се раждат международни терористи, стотици и хиляди.
В независим Афганистан бе въведена чужда войска, в крайна сметка производството на наркотици там нарасна десетки пъти. Нима за това влязоха войските?!
Днес Беларус, Таджикистан, Русия, други постсъветски държави, буквално са заринати от вълна на “традиционни” наркотици от Афганистан и от насрещна вълна на невиждани досега синтетични наркотици от Европа.
Главите на суверенните държави Югославия и Ирак, по непотвърдени, абсурдни и измислени обвинения са хвърлени в затвора. Така по-удобно може да се скрие истината за унищожението на държавите.
Съдът над Милошевич отдавна се превърна в карикатура. Саддам Хюсейн, също като в един свят на диваци, е предаден на милостта на победителите. Техните права няма кой да защити, освен ООН. Защото техните държави вече ги няма, те са унищожени.
Но те трябва да бъдат на свобода и свободно да защитават своите права и човешко достойнство. СПИН и много други болести задушават Африка и Азия. Бедността и нищетата станаха истински, а не виртуални оръжия за масово унищожение, при това по расов признак.
Кой би могъл да сложи край на всичко това?
Кой ще изиска от САЩ да прекратят нападките срещу Куба и Венесуела? Тези държави определят сами как да живеят.
Търговията с хора се превърна в процъфтяващ бизнес. Да продадеш жени и деца в сексуално робство се превърна в нещо обикновено, едва ли не в норма на живот. Кой ще ги защити и ще потърси отговорност от потребителите на “живата стока”?
Как да приключим с този позор за цивилизацията ни?
Такъв е краткият и безутешен баланс на прехода към еднополюсно устройство на света.
Нима за това създавахме ООН?
Може би е крайно време ООН да приключи с вътрешните корупционни скандали и на дело да се захване с болките и бедите на света?! Отговорът на този въпрос, според нас, е очевиден.
Не бива да си крием главите в пясъка като щрауси.
ООН - това сме ние всички.
Именно ние с вас сме длъжни да вземем съдбата на планетата в свои ръце.
Ние с вас сме длъжни да разберем, че еднополюсният свят - това е еднолинеен свят. И освен това - едноизмерен.
Ние с вас сме длъжни да осъзнаем, че многообразието на пътищата към прогреса е непреходна ценност на нашата цивилизация. Само тя осигурява стабилност в света. Свободният избор на пътя за развитие - това е главното условие за демократичното устройство на света. Затова и бе създадена нашата организация.
Надявам се, това да го разберат и силните мира сего. Защото в крайна сметка еднополюсният свят ще се обърне срещу тях. Това осъзнаваха великите президенти на САЩ Уудро Уилсън и Франклин Рузвелт, които бяха в основата на Лигата на нациите и Организацията на обединените нации.
Ако ние се съгласим един с друг в главното, ще превъплътим принципите на многополюсността, на многообразието и свободата на избора в реалния живот, и в документите на ООН, от които трябва да се ръководим. Ние ще защитим света от тероризма, а слабите, жените и децата - от робство. Ние ще поемем защитата на всички беззащитни.
Тогава и ООН ще се превърне в истинска организация на обединените нации. В това е същността на реформите в ООН, а не в аритметичното увеличение на членовете на Съвета по безопасност. Благодаря ви.

16 септември 2005 г.

Нагоре
Съдържание на броя