"Нова Зора" - брой 39 - 27 септември 2005 г.

Айде, айде, та нишчо!
  • Подготвя се нова наказателна акция с участие на България
  • Румен ВОДЕНИЧАРОВ

    И друг път сме употребявали този “банцки” израз (на банскалиите) за провалените очаквания. За институция като ООН може да се каже също и “Напънала се планината, та родила мишка”. 46 страници стратегия на ООН за 21 век, и пак нищо ново. Пожелания за ликвидиране на бедността (поне на 100 млн. жители до 2010 г.), пожелания за устойчиво развитие, пожелания за питейна вода за Африка... и толкоз. Осъждане на международния тероризъм, но без приета от всичките страни дефиниция за това що е то.
    Тревога за глобалното затопляне, но без резолюция, че причината за него е глобализацията и удвояването на земното население за последните 50 години, довело до удвояване на консумацията и на горива.

    И много малко за бъдещето на ядрената енергетика, която засега е алтернативата на техно-логии (по мощност), замърсяващи атмосферата с вредни емисии. Всъщност на сесията на ООН точно по въпроса за ядрената енергетика се видя защо се тъпче на едно място с прилагане на двойни стандарти. От една страна, страните от НАТО (САЩ и EU-3 - Англия, Германия и Франция) са за строеж на ядрени реактори за производство на електроенергия. В ход е планът Буш-Чейни за строеж на 19 нови реактора по Западното крайбрежие на САЩ. Франция, с нейните 45 реактора, е най-големият европейски износител на ток. А в Германия “зелените” осъзнаха заблудата си и изоставиха борбата за закриване на АЕЦ.
    От друга страна, достатъчно беше една суверенна страна като Иран, да бъде закачена от американския президент на “оста на злото”, за да се продължи натискът на изброените велики сили за прекратяване на програмата й за мирно използване на атомната енергия.
    Именно това пролича на септемврийската сесия на ООН. От “другарския съд” обаче не излезе нищо. Новоизбраният президент на Иран Махмуд Ахмади Наджат, без да го стяга връзка, усмихвайки се, даде на световните лидери да разберат, че страната му ще развива ядрена енергетика, и то със собствен обогатен уран, без да се съобразява със заплахите въпросът да бъде предаден на вниманието на МААЕ (Международна агенция за атомна енергия) и на Съвета за сигурност на ООН.
    След двете войни в Залива доверието в ООН и неговите институции спадна застрашително. В САЩ 65% от гражданите нямат доверие в ООН.
    В Европа недоверието е още по-високо (в Русия до 90%), след като се видя, че световният полицай САЩ изобщо не се съобразяват с резолюциите на ООН за Близкия изток. Всъщност, това е политика на САЩ и по отношение на договореностите по т.нар. човешко измерение. Всеки международен документ, който противоречи на вътрешното законодателство на САЩ, се отминава с мълчание, защото приоритет имат американските национални интереси.
    Така например Република България, която в сравнение със САЩ е млада демокрация, е ратифицирала всички дадени й документи на ООН. Съединените щати обаче не искат и да чуят за отмяна на смъртното наказание, за забрана на противопехотните мини, за Договора от Киото (1997г.), а тези дни и за Договора за забрана на ядрени опити (CNTB).
    А иначе, когато им изнася, САЩ охотно се подпират с международни договори. Един от старите договори, от времето на студената война, под който стоят подписите на 170 страни, е Договорът за неразпространение на ядреното оръжие (1972 г.). Парадоксално е, че Иран е страна по този договор, но други две ядрени държави - Пакистан и Индия, не са се присъединили към него. Северна Корея също.
    По този случай натискът спрямо Иран е тотален: и от САЩ, и от ЕС. Но Индия и Пакистан са оставени на мира. Засега те не са закачени за “оста на злото” и санкциите на страните от Г-8 спрямо тях бяха изоставени.
    От геополитическа гледна точка кампанията срещу ядрените програми на Иран и Северна Корея изглежда другояче. Има въпроси с понижена трудност, на които могат да се дават бързи отговори. В кръга на шегата, например, ако Александър Томов беше успял преди години да възседне като лидер столетницата БСП, със сигурност нямаше да има нито ГОР, нито ДАР, нито БЕЛ, нито партия “Социалдемокрация”, нито "Коалиция на розата".
    Сега да зададем елементарния въпрос (може и на човек от улицата): Какво кара Иран да развива собствена ядрена програма? Не са ли единствените в Близкия изток онези (между 100 и 200 ядрени заряда) притежание на Държавата Израел? Това е другата страна на уравнението, което САЩ не искат да решават. Отговорът е: дори в Иран и Ирак да дойдат на власт демократични режими, тези страни ще търсят пътища за установяване на ядрен паритет с Израел. Това е гордиев възел, който може да бъде разсечен само по един-единствен начин - като Близкият изток се превърне в безядрена зона.
    И тук отново виждаме двойния стандарт, практикуван от САЩ.
    Израелската ядрена програма започва тайно още в петдесетте години на 20 век и завършва в 1968 г. с изготвяне на първата собствена атомна бомба. Сега Израел има на въоръжение повече от 100 ядрени заряда, както и средства за тяхното доставяне до арабските столици. За израелската програма никой нищо не говори. В 6-месечните доклади, които Конгресът на САЩ изисква от разузнавателните ведомства, Израел не се споменава. Но затова пък в доклада от 2003 г. са отбелязани 18 страни, включително и съюзници на САЩ: България, Пакистан и Тюркменистан, като притежаващи балистични ракети.
    Подкокоросани от турския Генерален щаб, американците направиха необходимото да ликвидират единственото възпиращо оръдие на българската армия - ракетите "СС-23", които имаха радиус на действие 600 км и отклонение на целта +/- 60 метра.
    Тези, които с лека ръка унищожиха оръжия за 5 млрд долара (1/2 от държавния дълг), спестени от залъка на българския народ, не само не са осъдени, но са отново и във властта.
    Проблемът в Близкия изток се състои в това, че САЩ не разглеждат арсенала на Израел като заплаха, но всички останали страни мислят точно обратното. След “победата” на САЩ през 2003 г. иракската армия не съществува, талибаните в Афганистан са отстранени, сирийската армия напусна Ливан. С конвенционални оръжия Израел може да победи всякаква комбинация от арабски армии. Ядрени оръжия вече не са необходими. За предпочитане е нито една страна в Близкия изток да не притежава атомни бомби, отколкото всички да разчитат на тях. Това е големият шанс на президента Буш - да наложи резолюциите на ООН на Израел и Иран и да превърне кризисния район на Близкия изток в безядрена зона. Направи ли това, той би останал в историята.
    Но ястребите от военно-промишления компклекс явно мислят за следващата война, която да ги спаси от рецесия. Войната с Иран с положителност вече е планирана и разработена в детайли. Американските военни бази в бившите съветски републики са вече готови. Форсира се решението на българския парламент за разполагане на “военно-технически съоръжения” на САЩ на българска територия (бази звучи отблъскващо и издаващо намеренията). Туземните генерали вместо да си скъсат демонстративно пагоните, казват, като Г. Пирински за членството в НАТО: “Вижте, ако се претеглят плюсовете и минусите, то плюсовете биха натежали...”
    Иран, естествено, се тревожи от нарастване на военното присъствие на САЩ в региона. Първият ирански атомен рактор е пуснат през 1967 г. по времето на шаха и той е построен по американски проект. Сега обаче американците са против всякакви реактори в Иран, включително и против руския 1000-мегаватов реактор, който се строи в Бушер. “Явно, че Иран за последните 18 години е постигнал повече от очакваното”, констатира МААЕ. Собствени суровини за добив на уран, както и голяма подземна фабрика за обогатяването му в Натанц, на 130 мили от Техеран.
    Не се знае колко са руските атомни физици и инженери, гастарбайтери там, но само високопроизводителните центрофуги за обогатяване на уран тип Р-2 са 300 на брой. Иран е на път да стане действително ядрена сила, ако ядрената му програма се остави без контрол.
    "Иран трябва да бъде заставен да избира между атомни оръжия и международната общност”, казват ястребите от страните на НАТО. “Иран трябва да бъде оставен на мира да развива ядрена енергетика, но под съответния контрол, с който вече се е съгласил" - казват Русия, Китай (15% от горивата идват от Иран) и Индия.

    Този път “коалиция на желаещите” няма да има. Америка е тази, която ще трябва да избира: един нов балансиран двуполюсен свят, или ново блато (преди да е пресъхнало старото в Ирак) и "тероризъм без граници”.
    Живеем в интересен свят, но за съжаление, ролята на България в него е незавидна.

    Нагоре
    Съдържание на броя