"Нова Зора" - брой 39 - 27 септември 2005 г.

Седем смъртни гряха
  • Управленците ни прислужват на изселниците в Турция
  • Милко НИКОЛОВ

    Проблемите, свързани с българо-турските отношения, имат многовековна давност. Ужасяващото положение по българските земи след падането на Търновското (1393 г.) и Видинското (1396 г.) царство под игото на османските нашественици, се определя еднозначно като робство дори по съвременните стандарти. Издадените през 19 век, под натиска на европейските сили, султански фермани уреждат формално някои минимални облекчения за българите - християни (гяури).
    Берлинският договор (1878 г.) задължи Османската империя да проведе реформи в европейските вилаети по модела на приетите за о-в Крит (през 1868 г.). Но които не бяха осъществени. Осъществи се само етническото прочистване на част от Източна Тракия с идването на повече от 200 хиляди мухаджехири-преселници, които се нанасят в българските села и заграбват имотите на населението, потърсило спасение в княжеството.

    В периода след Освобождението българо-турските отношения добиват и междудържавен характер. При това вековно наслоените чувства на рабска зависимост в българите-християни и расово-религиозно превъзходство на потурнаците са се съхранили и до днес в народопсихологията.
    Тези отношения са вече исторически обременени, усложнени на верска основа и съпътствани с провали на нашите управленци, носещи белезите на смъртни грехове спрямо българските национални интереси.
    Ето защо набелязаните седем изложения са обосновани фактологически, обвързани с правните стандарти на ООН, Съвета на Европа, ОССЕ и Европейския съюз, с действащите двустранни договори, Българската конституция и законодателството на страната. Ясно е, че преднамерените твърдения и словесни еквилибристики могат да предизвикат само неблагоприятни последици за застъпваната кауза.
    В годините на "прехода" нашите управленци със смайващо престараване обслужват петоколонците от етническата партия с недостойни деяния, във вреда на българския народ. Седем основни проблема би трябвало да бъдат поставени на широко публично обсъждане, да получат обществена подкрепа и да предизвикат законодателни мерки и адекватни действия на всички властови равнища.
    Първият се отнася до издигнатите нормативни бариери пред нашите сънародници, преселници от времето на турското робство в близки и далечни страни. Въпреки българските си корени, те са лишени от възможността да получат съгласно Конституцията (чл. 25, ал. 2) българско гражданство по облекчен ред. В противоположност на това престъпно отношение, изселилите се по своя воля и свободно избрали турско гражданство лица “запазват” предишното си българско гражданство, ведно с протичащите от него предимства, без да изпълняват конституционно утвърдените си задължения към българската държава.
    Вторият проблем засяга участието в българските избори за президент, за народни представители и за местни органи на власт на десетки и стотици хиляди чужди граждани, неправомерно притежаващи български документи за самоличност. Така с целенасочена външна помощ и съдействието на нашите управленци по престъпен начин се подрива националното единство, независимостта и суверенитета на страната.
    При провеждането на последните парламентарни избори бяха очевидни множество нарушения на действащите нормативни разпоредби. Преднамерено създадените възможности за неконтролируемо “гласуване” у нас и в чужбина осигуриха на етническата партия почти двойно по-голям брой депутати, което опорочи провеждането и резултатите.
    Третият грях е подписването на двустранно междуправителствено споразумение през 1998 г. за неправомерно изплащане на десетки милиони лева български пенсии в Турция. То се изпълнява от българска страна в нарушение на законовите изисквания в сферата на социалното осигуряване и при неспазване на чл. 5, ал.4 на Конституцията, за сметка на лоялните данъкоплатци и в ущърб на българските пенсионери. Такъв подобен случай в цивилизования свят няма!
    На четвърто място, но не по-малко важно по значимост и първо по хронология, е неизпълнението на договореното преди 60 години от правителствата на двете държави компенсиране на бежанците от Източна Тракия (за отнетите им къщи, селскостопански земи и други недвижими имоти), чиято стойност възлиза по сегашни разчети на десет милиарда долара. Нашите държавници избягват поставянето на този проблем или го споменават само между другото. На изселилите се през 1989 г. лица от турски произход обаче бе запазено правото на собственост (на расова основа), а стойността на продадените или отчуждени сгради бе възстановена 12-кратно.
    Петият грях е премълчаването на жестоката участ на 385-хилядното българско население в Източна Тракия, унищожено чрез геноцид (в международния смисъл на думата) в периода след Освободителната Руско-турска война и Берлинския конгрес (1878 г.).
    Наличието и статутът на българското национално малцинство е признато - наред с гръцкото, и с действащия понастоящем Лозански договор от 1923 г. Поради липса на лично и национално достойнство сегашните ни управници не поставят дори формално искане за публично извинение в името на “добросъседските отношения”, въпреки че геноцидът е обявен от световната общност за престъпление срещу човечеството.
    Шестият грях е всестранната подкрепа на прокламирания от ДПС “етнически модел”. Неговото съдържание се свежда примитивно до едностранна “толерантност” и предоставяне на населението с небългарски корен на привилегии, пак на расова основа.
    Според истинската си същност споменатият модел е насочен против суверенитета и единството на българската нация, както и срещу териториалната цялост на страната. Базиран е на идеи и цели, противоречащи на утвърдените в световната общност - включително Либералния интернационал - принципи за индивидуални права, лична отговорност и реципрочност. Тези идеи и цели противоречат и на съдържащите се в Българската конституция идеи за премахване на бариери между гражданите, на основата на религиозна и етническа принадлежност.
    Седмият грях е постоянно натрапваното на всички равнища на властта внушение за мащабни престъпления на българския народ по повод т.нар. възродителен процес, провокиран от действията на чужди агенти преди и след август 1984 г. Под претекста за запазване на етническия мир не се допуска информирането на нашата и световната общественост за продължаващия над 600 години отродителен процес. Процес, съчетаващ геноцид срещу коренното население, поробване, помохамеданчване и потурчване на “гяурите”, внушаване на страх и покорство пред заплахата на ятагана.

    (следва)

    Нагоре
    Съдържание на броя