"Нова Зора" - брой 23 - 7 юни 2005 г.

Пломбирани от единната валута?
Сп. “Икономист”

Лишени от своите “естествени защити” като възможност да девалвират или намаляват лихвените проценти, страните от еврозоната са обречени на политически съюз. Оттук идва и опасността за еврото при евентуален провал на Евроконституцията.
Така започва коментарът на лондонския “Икономист” за някои неблагоприятни тенденции, произтичащи от евроинтеграцията.
Оказва се, че с въвеждането на еврото, както и с уеднаквяването на лихвените проценти и изискването за бюджетен дефицит под 3%, се спъва растежът на най-развитите страни.
Какво да кажем за по-неразвитите и особено за онези, които чакат да се присъединят към ЕС от 1 януари 2007 г.? Може би за България това ще означава просто преминаване от един все пак временен към постоянен валутен борд - този на ЕС.
"Зора"

Как тези проклети французи се осмеляват да се бунтуват срещу безработицата и други "пошли" материални грижи, когато ги канят да претеглят залозите на следващия референдум (за Евроконституцията, от 29 май)?
Това се пита с досада брюкселският евроистаблишмънт по повод дебата, който разкъсва Галия.
Не е лишено от основание, че французите и някои други европейци искаха да изразят своя гняв по повод икономическото положение. Повече от едно десетилетие основните проекти на ЕС бяха от икономическо естество, отварянето на единния пазар през 1992 г., както и лансирането на единната валута през 1999 г.
Всеки един от тези проекти бе “продаден” с аргумента за икономическите му предимства. Но безработицата в дванадесетте страни на Евроландия докосва 9%, а растежът едвам крета. Съвсем не е учудващо, че политиците, които се стремят да прокарат последната блестяща идея на Брюксел, получават по-скоро хладен прием.
Единен лихвен процент за различни икономики
Критиката към политиката на Брюксел може би съвсем не е изненадваща. Но дали е справедлива?
Икономистите единогласно твърдят, че единният пазар е ускорил растежа, макар и в по-малка пропорция от обещаното. От друга страна, еврото облагодетелства търговията и прозрачността на цените - да не говорим за огромния практически напредък, който представляваше. Но е вярно, че редица въпроси, повдигнати от единната валута, дори преди нейното приемане, все още не са получили задоволителен отговор. Как по-малко производителните икономики ще се борят с конкуренцията от еврозоната, когато вече не ще могат да прибягват до девалвация? Единен лихвен процент за толкова различни икономики няма ли да породи проблеми?
Може ли Европа да има обща валута без ефективен контрол върху националните бюджети? Накрая - монетарен съюз дали е жизнеспособен без политически съюз, който да го подкрепя?
Проблемите на италианската икономика поставят първия въпрос по особено сериозен начин. От раждането на единната валута през 1999 г. стойността на работната ръка в Италия се повиши с близо 20% спрямо Германия, понеже германските предприятия бяха много по-ефективни при контролирането на заплатите и увеличаване на производителността. Германският износ редовно нарастваше, италианският се задъхваше, а икономиката на полуострова позна най-бавния растеж от големите страни на Евроландия.
Ако Италия имаше собствена валута, щеше да прибегне към девалвация, за да възстанови поне временно конкурентността. Това обаче е невъзможно в лоното на валутния съюз. Политиците от ЕС са сериозно обезпокоени.
В реч, произнесена в началото на месец май пред икономическия форум в Брюксел, Клаус Реглинг, отговарящ за икономическия директорат на Европейската комисия, заяви, че “загубата на конкурентоспособност от Италия не предвещава нищо добро за икономическото бъдеще на тази страна”. Някои европейски икономисти поддържат тезата, че само сурова рецесия, придружена с фалити и подяждане на заплатите, ще бъде в състояние да възстанови италианската конкурентоспособност. Отвсякъде се забелязва, че това не е единствената страна в еврозоната, която се сблъсква с нарастващи проблеми от този род.
Испания, Португалия, Гърция и дори Ирландия - пример за европейски успех, се натъкват на аналогични "предизвикателства".
Но ако Италия преживява спад на своята конкурентоспособност, защо Германия не е в пълен подем? В своята реч г-н Реглинг дава да се разбере, че и това би могло да има нещо общо с неадаптираните политики, последица от еврото. “Благоприятният ефект от големия германски износ - отбелязва той, - практически беше анулиран от стагнирането на вътрешното търсене”. И добавя: “Неизбежно е в един монетарен съюз страните, които имат по-малки от средните разходи и цени, да се натъкват на сравнително високи реални лихвени проценти.”
Когато Германия имаше нужда от ниски лихвени проценти, за да стимулира вътрешното търсене, тя не ги получи. Понеже процентите са фиксирани за еврозоната като цяло. Днес Германия би могла да бъде в коловоза. Защото, както обясни г-н Реглинг, “занапред са широко приети перспективите за слаб растеж”.
Монетарният съюз предполага политически съюз
Европейската комисия няма никакво ефикасно средство против вторичните ефекти на фиксираните обменни курсове и единните лихвени проценти за еврозоната: тези ефекти са присъщи на единната валута. Но заради контрола на бюджетните дефицити комисията държи да наложи своите виждания. Италия отново се оказва на мушката. Комисията има намерение да започне “процедура за извънреден дефицит” срещу италианските власти (и португалските), обвинявани, че пак са надхвърлили 3-процентната граница за публичните дефицити, фиксирана за страните от ЕС.
Еврократите преценяват, че залогът е в доверието към тях. Германия и Франция се изплъзнаха от санкциите на ЕК с настояване да се дефинират наново правилата на съюза, които управляват публичните дефицити. Редица анализатори заключават, че новите правила нямат никаква стойност.
Трудността да се наложи бюджетна дисциплина на националните правителства обяснява защо някои от самото начало поддържат мисълта, че валутният съюз трябва да се допълва от политически.
Доминик Строс-Кан, който изигра решаваща роля за лансирането на еврото, обясни в началото на май, че не трябва да се следва принципа - създаването на една обща валута е необратимо. Ако Европа не беше напреднала към политическия съюз, - заяви той, - щеше да настъпи време, когато политическите напрежения между членовете на ЕС биха могли да се задълбочат дотам, че да заплашат бъдещето на еврото.
Но за щастие на г-н Строс-Кан, избирателите в собствената му страна биха могли, разбира се, да изпратят едно послание, което ще усложни живота само на най-горещите защитници на политическия съюз.
Онова, което тогава ще се случи с валутния съюз, би могло да се превърне в следващия голям въпрос, на който ще трябва да се отговаря.

Нагоре
Съдържание на броя