"Нова Зора" - брой 23 - 7 юни 2005 г.

Кой има право да се съпротивлява?
Оса ЛИНДЕРБЕРГ
Ерик ВИИК

Уважаеми г-н Минчев, предлагам Ви превод на статия, публикувана в шведския ежедневник “Афтонбладет” на 18 май 2005. Статии с такова съдържание и насоченост в последно време рядко се появяват в шведския свободен печат.
Мисля, че гледната точка на авторите ще бъде от интерес за читателите на “Нова зора”.
Желая Ви успех на изборите.
Поздрави: Илия Илиев
Стокхолм, специално за "Нова Зора"

Отговорни политици и техните довереници искат да ни накарат да вярваме, че хуманитарната - и от гледна точка на международното право - катастрофа в Ирак, е един демократичен проект. Швеция не е никакво изключение.
През пролетта ние се опитахме да предизвикаме дебат относно окупацията на Ирак и правото на иракчаните да се съпротивляват. Опитът ни се провали. Никой не пожела да участва в разискванията по принципния въпрос - ако иракчаните нямат право да се съпротивляват на окупационните сили, то има ли в такъв случай някой народ от миналото или в бъдеще право на организирана съпротива, когато е нападнат, окупиран и ограбен?
Солидарните критици клеймят по принцип съпротивителното движение и увещават, че трябва да бъдем “смели” и да признаем, че даже болезнените действия могат да имат положителни последици, а именно - един “демократичен избор”.
Тези, които безогледно отхвърлят сравнението на ситуацията в Ирак със съпротивата срещу нацизма по време на Втората световна война, погазват по този начин и фундаменталния правен принцип. Според него при разглеждане на въпроса за вината се съди единствено деянието, не и извършителя. Хората загиват от бомби, картечни залпове, бронетранспортьори независимо от това кой натиска спусъка.
Тези, които днес защитават присъствието на САЩ и т.нар. партньори в Ирак, приемат за чиста монета два основни мита, които се ползват от окупаторите във през всички времена. Първият е, че коалиционните сили трябва да останат, защото в противен случай в Ирак ще настъпи хаос и ще избухне гражданска война, че окупационните сили са необходими, за да гарантират ред и сигурност.
Според британското медицинско списание “Ланцет”, убитите от окупационните сили иракчани са над 100 000 души. Е, за какъв ред и сигурност става дума?!
По време на окупацията значително ескалира престъпността сред цивилното население на Ирак, както и всякакъв род вътрешни противоречия. Изборите през януари допринесоха за превръщането на етническата и религиозна принадлежност във все по-доминиращ и значим фактор в иракската вътрешна политика. Що за логика има в твърдението, че тези, които всъщност подклаждат хаоса, трябва да останат в страната... за да го преустановят?
Зад този хуманен мит се крие един класически колониален подход на белия човек, т.нар. цивилизационна мисия спрямо горкичките икономически неразвити народи, които не могат да се грижат сами за себе си...
Не по-малко расистки и лицемерен е и вторият мит - че съпротивата в Ирак се състои от нагли, принадлежащи към различни секти терористи, жадни за кръвта на цивилното население и на тези, които дръзват да мислят по-различно. Този мит трудно може да бъде оборен, защото представата за арабите като за тъмнокожи, жестоки и подозрителни варвари, е съществена част от западноевропейската култура. Тя се мултиплицира в модерната ислямофобия, подклаждана допълнително от емигрантския проблем и особено от терористичния акт срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.
Наскоро в популярното шведско телевизионно политическо предаване “На дневен ред” външният министър Лайла Фрейвалдс заяви, че в Ирак съпротивително движение няма. Според нея става въпрос за “терористи”, които действат изключително срещу цивилното население. Но каква е действителността?
Авторите на тази статия проследиха по интернет ежедневните репортажи на съпротивителното движение в Ирак по една от електронните им страници. През седмицата 30 април - 6 май се съобщаваше за 93 акции. От тях 82 бяха директно насочени срещу окупационните сили - предимно бомби по пътищата, взривни устройства, монтирани в автомобили, атаки на самоубийци срещу военни конвои, стрелба с гранатомети срещу базите на окупаторите и улични боеве. Седем атаки бяха насочени срещу местни полицаи. Накрая - две атаки по цивилни обекти - атакувана бе погребалната процесия на известен кюрдски колаборационист и пазарът в едно градце с предимно шиитско население.
Ако човек не вярва на информацията на иракската страница в интернет, може да се обърне към известния на Запад Американски център за стратегически и международни проучвания (CSIS). В негов доклад от декември 2004 г. са посочени 4 303 акции на иракската съпротива за периода септември-октомври същата година. От тях 77% са насочени срещу окупационните сили. В останалите случаи става въпрос за обикновени обири, нападения срещу полицаи и служещи. Само 4,2% от атаките са срещу граждански обекти.
Американските военни сили разполагат със собствени данни, които “Ню Йорк таймс” цитира в своя статия от 11 април 2005 г. Обобщените данни за периода от март 2003 до март 2004 г. сочат, че нападенията срещу цивилни обекти представляват около 8% от всичките акции. Което означава, че акциите на съпротивата срещу цивилни обекти са значително по-малобройни от онова, което ни се внушава. Обаче действията на съпротивата срещу окупационните сили са многократно повече от официално оповестяваното.
За шведската действителност причината за подобна асиметрия е липсата на шведско движение за солидарност с Ирак, което да окаже натиск върху медиите и да изисква правдива и своевременна информация. В миналото тъкмо мощното движение за солидарност с Виетнам принуди пресата да публикува реалистични репортажи за войната там.
Ние, разбира се, не приемаме атаките срещу цивилното население и полицаи, които нямат нищо общо с действията на окупаторите. Неоспорим факт е обаче, че тези действия са само малка част от акциите на съпротивата.
Безпринципността на определени обществени групи, използването на обърканата ситуация или чисти провокации от страна на верски секти, не отнемат принципното право на иракчаните да се борят срещу окупаторите.
Ние сме привърженици на мирното решаване на проблема, но сме сериозно разтревожени от наличието на реален риск от избухване на гражданска война в Ирак. За съжаление окупационните сили не намаляват този риска а напротив - подклаждат го.
Неоспоримото право на иракчаните на съпротива срещу окупацията би трябвало де се превърне в основа на едно широко движение за солидарност с иракския народ.
Ако световната левица наистина се противопоставя на империализма, тя би трябвало да подкрепи иракската съпротива.
Този, който наистина е разтревожен от насилието на великите сили срещу по-малките нации, трябва да разбере, че именно иракската съпротива препятства американската армия да настъпва напред, прегазвайки страна след страна, в преследване на добре известни цели.
Така както през осемдесетте години на 20 век принципно и хуманитарни съображения обединиха социалдемократите и буржоазията - а не общата омраза срещу съветизма за общи действия по време на кризата в Афганистан, така и днес същите принципи би трябвало отново да ги принудят да се намесят в случая с Ирак.
Отговорността за трагедията в Ирак е обща - човешка и принципна - независимо дали искаме или не, мълчим или действаме.

Превод: Илия ИЛИЕВ

Нагоре
Съдържание на броя