"Нова Зора" - брой 23 - 7 юни 2005 г.

Залезът на европейската мечта?
Петко ПЕТКОВ

Случи се това, което социологическите проучвания на Запад предсказваха отдавна.
Въпреки “ефекта Сапатеро”, на който разчиташе Жак Ширак, за да пробута на французите Евроконституцията, на референдума от 29 май 54,87% от френските гласоподаватели казаха “Не!”. Нищо че я ратифицира австрийският парламент (на 11 май), както и двете камари на германския парламент (Бундестагът я ратифицира на 12 май, а горната камара Бундесратът - на 27 май 2005 г.).
Малко преди това в Германия ГСДП, партията на канцлера Герхард Шрьодер (друг голям радетел за обединена Европа) претърпя унизително поражение на местните избори в провинция Северен Рейн-Вестфалия. За първи път лидерът на опозиционния ХДС Ангела Меркел изпревари по рейтинг Шрьодер (с 50% срещу 44%). Според проучване на общественото мнение, поръчано от държавната телевиция Це Де Еф, само 27% от анкетираните биха гласували за ГСДП, докато за ХДС ще гласуват 52%.
Спомнете си, че именно ХДС се обяви против прибързаното приемане в ЕС на България и Румъния, както и че във Франция лидерът на Националния фронт Жан Мари Льо Пен окачестви на 1 май т.г. приемането в Съюза на двете балкански страни, като нежелателно, но все пак по-малко зло от приемането на Турция. Лидерът на Австрийската партия на свободата пък каза, че България и Румъния не бива да помислят за ЕС още 20 години.
Така ще ви стане ясно на колко хлъзгава основа почива нашата “европейска мечта”*.
Печатът и опозицията в двата стълба на ЕС - Франция и Германия, подхранват страховете на населението, че приемането на България, Румъния и особено на Турцияу ще доведе до масов прилив на евтина работна ръка от изток, или до изнасянето на заводите към евтината ралботна сила на Ориента.
Учудващо е, че нашите евроинтегратори сякаш не забелязват неблагоприятното обръщане на настроенията в Западна Европа и продължават да лансират представата за България като бедна, но симпатична страна.
В клуба на богатите обаче не обичат бедността. Още повече, когато тя се представя за добродетел от политици, затънали в корупция и вътрешни раздори, които изнасят на показ пред ЕС. Да не говорим за отношението към българите на обикновените европейци. За тях българин е синоним на фалшификатор на евро, контрабандист, трафикант на наркотици и хора, в това число на бебета и деца за нуждите на западните педофили. Проститутки, крадци на автомобили, хакери, просещи роми и др. - това е “лицето” на България за западните бюргери, които треперят за своя стандарт на живота.
А какво правят в това време нашите “елитчици"? Размахват като знаме на триумфа подписването и ратификацията на един договор (за присъединяване към ЕС), който може никога да не влезе в сила.
Защото, за да стане нашето членство пълноправно, а не на книга, този договор трябва да бъде ратифициран от всичките 25 страни, членки на ЕС. В една само от тези страни да се получи засечка и ще кажем “адио” на Европа.
Засега такава перспектива се очертава за Германия (след идването на ХДС на власт) и във Франция, където се очакваше правителството на Рафарен да подаде оставка след провала си на референдума от 29 май. Някои говорят и за оставка на президента Жак Ширак, макар той да не дава признаци на такава готовност.
Всичко това показва колко прибързана е била радостта на нашия “политически елит” от подписването на договора с ЕС. В платформата на ОДС дори бе записано, че България е пълноправен член на НАТО и на ЕС! Когато журналистът Георги Коритаров обърна внимание на тази фактологическа грешка, Филип Димитров го посъветва “да не търси под вола теле”.
Очевидно привилегията да търсят теле под европейския вол се пада на ОДС. Както и на ДСБ, чийто лидер Иван Костов също си присвои успеха с еврочленството, забравяйки дори, че молбата за него бе подадена през 1995 г. от правителството на Жан Виденов. Две години по-късно служебният премиер Стефан Софиянски депозира молба за членството на България в НАТО. Приемането ни в двата съюза обаче се разви в обратен ред: първо, Паси ни набута в “коалицията на желаещите” в Ирак, после в НАТО и чак накрая се стигна до подписването на договора с ЕС. След унизителни компромиси, като закриването на 3 и 4-и блок на АЕЦ “Козлодуй” и отмяната на мораториума за продажба на българска земя на чужденци, в това число извън ЕС.
Така или иначе, за разлика от Германия или Франция у нас няма парламентарна партия, която да е против членството в ЕС. Различията са само как да се държат българските политици в отношенията си с евробюрократите. И кои са максимално допустимите компромиси с националния суверенитет и достойнство.
За тези политици, които вече са в НС, най-важният въпрос е на кого България дължи това “благо” - подписването на договора с ЕС? Договор, до който се стигна без фактически да са водени преговори от българска страна; но чиято ратификация от 39-ото НС мина редом с ратификацията на Европейската конституция, която проклетите внуци на Балдуин отхвърлиха!
Ето как обитателят на Балдуиновата кула в Търново си го върна на Калоян!
Ех, някои твърдят, че Договорът от Ница предвиждал разширението на ЕС да приключи с приемането на България и Румъния. Тоест, че само турското членство ще отпадне, но кой знае? Нали трябва нашето членство в ЕС да бъде ратифицирано в страните-членки на Евросъюза. За техните народи това членство съвсем не е наложително, както се опитват да го представят нашите политикани.
Лицемерието на Европа не е от вчера. Бащата на Европейската конституция, бившият френски президент Валери Жискар Д’Естен подготви документ, откриващ пътя за присъединяването към ЕС на Турция, докато самият той твърдеше, че това присъединяване ще е краят на Съюза! Ако французите не ни бяха препънали по пътя към ЕС, щяха да го направят холандците, които проведоха референдум за Евроконституцията на 1 юни.
България може да е симпатична, но не дотолкова, че нейната кандидатура за ЕС да отклони вниманието на западните гласоподаватели от икономическото положение в собствените им страни. Там дебатът за вътрешна политика на съответните правителства, десни или леви, взе превес над този за абстрактното европейско бъдеще. Това в крайна сметка стана за наша сметка: за сметка на тъмните балкански субекти.
Правителството на СКГ не противопостави нищо освен предизборни обещания да работи така, че да се гордеем с България. Костов обещава силна България в обединена Европа; Софиянски, като лидер на БНС, обещава да продължи напред (стига съдът да прекрати делата срещу него, докато получи депутатски имунитет); “Новото време” казва, че сега е моментът да помислим за бъдещето, а БСП обещава промяна (вместо премахване) на точковата система за пенсиониране и 160 лв. минимална пенсия в края на мандата на левицата. Ами ако пак върне мандата, както през 1997 г.?
Едно е ясно: докато управляващите не направят така, че народът ни поне мъничко да заприлича на европейците по стандарт на живота, по дисциплина на труда, по хигиена и екология, както и по количество на производството, българите ще бъдат нежелани и отхвърляни от ЕС.
Само “слепци с очи”, които представят желаното за действително, могат да търсят теле под евровола! Днес тези слепци са плъзнали по села и градове да симулират съпричастност с проблемите на хората, пострадали от наводнения и смерчове, но целта им е друга: лов на гласове.
Управляващи и управлявани, народни избраници и народ живят в различни светове, говорят на различни езици и нито се слушат, нито се чуват. Затова, когато политическите демагози калесват хората да гласуват за тях, те си мислят дали изобщо си струва трудът да ходят пред урните, за да гледат същите муцуни в 40-ото НС! Гласуването при тази система на попълване на листите е като да бъркаш в чувал с усойници и пепелянки: каквото и да извадиш, все отровна змия ще е! В най-добрия случай изборът може да се оприличи на купуването на котка в чувал.
Тези, които народът ще “избира” по предложение на “основните политически сили”, отдавна са се преселили в благоденстваща Европа, докато мнозинството избиратели тънат в своята балканска нищета.
Но и негласуването им не наказва политическите въжеиграчи, а ги бетонира във властта. Те могат да бъдат изритани от нея само от други народни избраници. В противен случай народът ще се самонакаже, оставайки си у дома в изборния ден, чиято дата, както постоянно ни уверяват социолозите, доскоро не знаеха цели 2/3 от избирателите.
На този фон въпросът за членството ни в ЕС не е толкова същствен. По-важно е като какви ще влезем в обединена Европа и ще я има ли изобщо България.
Някога сме съперничили успешно на две империи - Византийската и Латинската, а днес политиците ни предлагат България да бъде погълната от трета - тази на ЕС, но безуспешно. Засега.
Ако след френското “Не” на Евроконституцията ЕС, е заплашен от разпадане, както прогнозират някои анализатори, дали не е по-добре нашето членство да се отложи?

P.S. Мишел Онфрей нарече “кретени” онези французи, които се обявиха против Европейската конституция. Очаква се и повече от 60% от холандците да се изявят като “кретени”, отхвърляйки този документ на референдума от 1 юни 2005 г. Ако в Германия бяха провели всенародно допитване, резултатът също би бил едно “Не”!
Европа на кретените е ясна, но какво да кажем за кретените у нас, които продължават да твърдят, че България е пълноправен член де юре на ЕС. И че френският референдум няма да промени това положение.
Както заяви самият Оскар Лафонтен на един митинг, предшестващ референдума във Франция: на Германия не са й разрешени референдуми. Гласувайте поне вие!

Нагоре
Съдържание на броя