"Нова Зора" - брой 23 - 7 юни 2005 г.

Виновните трябва да отговарят
Станислав СТАНИЛОВ

Станимир Калоянов не празнува своя рожден ден, загина няколко дни преди 28 май, без да дойде в съзнание, пометен от случайността, от човешката арогантност и злоба, които по правило се изливат там, където мястото е “най-тънко”. В кв. “захарна фабрика” Стенли трябваше да празнува абитуриентската вечер на децата на свои приятели. Железни пръти го застигат по пътя, така и не дошъл в съзнание.
Станимир Калоянов е президент на асоциацията “Древна българска земя”, преподавател в НБУ, възпитаник на Великотърновския университет. В професионалната му биография фигурират десетки изследвания, свързани с древната история на българските земи, като “Оброчни релефи на Тракийския конник от Лудогорието”, “Траките в армията на Александър Македонски”, “Художествена керамика от околностите на Абритус”, “Тракийският цар Арифарн”, “Древна Странджа в историческата книжнина”, “Проблеми на тракийския урбанизъм в гетските земи” и много други трудове.
Забележително фин и коректен човек, учен с бъдеще и любимец на колеги и приятели. Ето това е проф. Станимир Калоянов, който стана поредната свидна жертва на разбойническия преход към “пазарна икономика” в България, обусловил повечето от нещастията в иначе уж мирна България.
Разбира се, че у нас няма закони, разбира се, че в България на първоначалното (а всъщност ен-то поред ограбване) натрупване хората на духа ги стъпкват, разбира се, че няма съд, който да намери виновника за българските и циганските нещастни делници, но все пак справедливост трябва да има. Редно е да има държавна власт, която да я подсигури. Защото ако продължи така, пътят към ада няма да бъде постлан с добри намерения, а ще бъде трънлив. За всички.
Мир на праха на Станимир. Дано няма други.

"Зора"

На 31 май вечерта в "Пирогов" умря Станимир Калоянов, пребит с тояги от банда разярени цигани. Арестувани с обвинение в убийството, все още няма. Запомни се коментарът на другия ден след нападението, когато представителка на Хелзинкския комитет по правата на човека обясняваше по телевизията на зрителите, какво се е случило.
Циганинът Атанас Иванов от гетото в "Захарна фабрика" искал да си купи бира от кафене в квартала. Било му отказано, с което се нарушавали неговите права. Загрижен именно за тези права, той повикал 30-40 авери от махалата и нападнали заведението. Нищо повече... За Станимир, който лежеше в кома със счупен череп, защитницата на циганските права не каза дума тогава. Но протестира, че в затворите лежали многократно повече цигани, отколкото българи, а процентното съотношение трябвало да бъде еднакво. С други думи, няма значение колко българи и колко цигани са извършили престъпление - съда трябва да издава присъди, спазвайки процентно съотношение!
Сетне стана ясно, че въпросният циганин бил пиян и съдържателят с право отказал да му продава алкохол, както е според разпоредбата на общинските власти. Оказа се, че Станимир Калоянов изобщо не е участвал в боя, а тръгнал да се прибира малко преди това и циганите го пресрещнали на улицата, и че били не 30-40, а 80-100 души. С други думи, циганите го били само защото не е циганин, т.е. само защото е българин.
Тук трябва да кажа, че аз лично познавам проф. Станимир Калоянов от времето, когато беше аспирант в Института по тракология при БАН. Това, което писа в. “24 часа” - че има “изключително мек характер, спокоен и толерантен човек” е напълно вярно. Напълно изключвам с нещо да е придизвикал своите нападатели, освен с това, че е “друг”, както се изразяват проучвателите на съвременните междуетнически отношения.
Коментарът в медиите, след като Станимир почина, беше доста скромен, обективен в информацията и лишен от реален анализ. Политиците, задъхани от предизборната надпревара, само отбелязаха, че виновните трябва да бъдат наказани, без нито един да поеме отговорност. По същото време главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов прави своята предизборна кампания в Благоевград, което значи, че смята своя “мандат” на полицейски шеф за успешен.
Ако питате съдии и прокурори техните “мандати” също са успешни. А това, че по селата банди от цигани всяка година ограбват реколтата и никой не може да ги спре, че шайки крадли-джебчийки шетат в обществения транспорт из градовете, че цели цигански квартали не си плащат електроенергията и т.н. няма значение.
Няма значение, че в България е обществена практика циганите да живеят от социални помощи, а работни места за хора с ниска или без квалификация да стоят свободни. Хубав пример е отговорът на един циганин, нает от доц. Живко Аладжов на археологическите разкопки във Велики Преслав, на поканата да започне работа: “Абе, ти къде си виждал циганин да работи, чи ма караш да купая...” “В безделието са корените на всяко зло” - е казано в житието на Св. Климент Охридски. Затова загина Станимир Калоянов. И не само за това.
Загина и защото властите толерираха и толерират циганското безделие и превърнаха в правило техния живот на гърба на обеднелите българи. Узакониха го, така да се каже. Убедиха ги, че тяхно право е да искат, без да имат каквито и до било задължения. И друг път съм цитирал отговора на протестиращи цигани пред кметство в малко провинциално градче - на въпроса какво искат, отговарят: “К"вот дадеш...!”
За политическия елит обаче циганите не са паразитстващи на гърба на обществото социални номади, а електорат, който може да вкара някого в парламента. В резултат бе регистрирана тяхна етническа партия “Евророма” начело с наскоро излезлия от затвора Цветелин Кънчев, помилван за добро поведение от вицепрезидента Марин, отново в нарушение на Конституцията, както в случая с ДПС, за което днес всички политици си гризат пръстите.
Проф. Станимир Калоняво няма да се върне сред нас, убийците няма да получат заслуженото, дори и да ги намерят. Виновните обаче трябва да отговарят. Виновните се знаят много добре - виждаме ги всеки ден по страниците на вестниците, по екраните на телевизионните програми. Усмихнати и със самочувствие, те ни убеждават, че “трябва да продължим” към благоденствието, което сме получили и получаваме от 15 години насам. И нито дума за смъртта, която коси българите - от цигански тояги или от здравна "реформа" - няма значение. Като ни откарат бездиханни в Орландовци, Малашевци или Захарна фабрика всички сме равни. Там никой за нищо не отговаря. Но в живота е точно обратното и за всичко станало, трябва да отговарят ония, от които зависи качеството на живота в България. Политическата класа на либералната демокрация, която допусна и узакони циганския терор в България, която го предизвиква и толерира, която узакони грабежа, терора и корупцията като форма на обществени отношения.
Само смяната на тази класа може да направи от държавата ни място, където циганите не убиват учени, а почтено си изкарват хляба. Почтено - значи с труд! И спазват законите еднакво с българи, турци и евреи. Досега властниците не поискаха да го направят и затова трябва да си вървят!
Наближава моментът, в който става възможно да ги превърнем в политически трупове и няма да зависим от тях.
Стига да го поискаме!
Да си върнем България!

Нагоре
Съдържание на броя