"Нова Зора" - брой 23 - 7 юни 2005 г.

Коалиция НО "Атака": Нашият проект за България
Продължава от предния брой

• Икономическият модел на България ще бъде моделът на възраждане на производството на материални и духовни блага

За днешната ни „замесена” с „неолиберално брашно” политическа “класа” бъдещето е ясно и светло. Влизаме в ЕС и нещата автоматически се оправят, тъй като ставаме част от т.нар. златен милиард. Към България се насочва “цунами” от чужди инвестиции, в резултат на което животът ни се превръща в един безкраен празник...
Едва ли има нещо по-наивно от подобни виждания. Ако тук въобще може да става дума за наивност. Защото това по-скоро е един циничен опит да се манипулира българското общество.
Манипулация в името на користните интереси на този т.нар. политически елит и на онези кукловоди, които от чужбина дърпат конците на нашите политически туземни "кукли”.
Но не това ще коментираме, а онази реална алтернатива, която следва да се изгради, за да може да се преодолее сегашното свличане в пропастта на небитието, към което се е запътила нашата Родина.
Какъв следва да бъде стопанският модел на България в условията на изключително враждебна външна среда и при условията на полуразрушено селскостопанско и промишлено производство.
Ключовите насоки на развитие на тази външна среда може да изразим чрез термина глобализация. Ако “копнем” по-дълбоко в явлението глобализация, трябва да кажем, че в резултат на научно-техническия прогрес светът от края на 20 век навлезе в нова фаза на технологическо развитие, наричана “информационно общество” или “общество на познанието”.
На практика става дума за формирането на нов технологически начин на производство, при който постепенно над фабрично-машинната система като базов начин на производство се „наслагва” цялостен качествено нов комплекс, изграден на основата на компютърна и комуникационна техника. Свързаните чрез информационни мрежи системи за възпроизводство на материалния живот на човека са обективната основа на съвременното явление, наричано глобализация.
Несъмнено глобализацията като явление е много по-сложна от своята основа. На своята повърхност тя все повече започва да се характеризира с глобалното движение на капитали, стоки, работна ръка, информация и културно влияние, преминаващи с лекота през националните граници. Глобализацията започва да обхваща буквално всеки ъгъл на световното социално-икономическо пространство. В пълен ход върви формирането на глобална производствена и финансова мрежа. Революционният прогрес на информационните технологии, комуникациите и транспорта също работи в полза на този процес.
Но едновременно с това следва да се каже, че глобализацията се осъществява като сложен и вътрешно противоречив процес. Обусловената от обективни обществени фактори всеобхватна интернационализация се реализира в съвременните условия най-вече в реакционната форма на един агресивен глобализъм, провеждан от някои водещи в технологически план западни общества и държави.
За нас изключително важно е разбирането, че България не може и не бива да се изолира от този процес, особено от неговите социално-икономически и технико-технологически аспекти. Но нейното „вграждане” в него в никакъв случай не бива да става за сметка на превръщането ни в придатък и ресурсен източник и по този начин нашето фактическо изчезване като народ и държава. Както за съжаление това става днес на основата и чрез механизмите на „неолибералния проект”.
Затова ние предлагаме нашия „Български проект за 21 век”, в чиято основа стои философията на солидарното общество, като проект за бъдещето на България
Несъмнено това бъдеще е невъзможно без възраждането на българското стопанство.
Това изисква като първа стъпка преодоляване на:
• Неолибералните нихилистични възгледи за ролята на държавата в икономиката;
• Виждането за т.нар. свободни пазарни сили като абсолютен и единствен „демиург” на позитивно икономическо развитие.
Световната, а и нашата практика демонстрират по показателен начин, че пазарните сили, пазарната стихия, ако не бъде регулирана и управлявана, може не просто да не създава позитивна динамика, но и да играе разрушителна роля.
Но само отрицание на тези възгледи не е достатъчно. Действително е нужна реформа, но с нова позитивна философия и принципи.
Цел на една позитивна промяна трябва да бъде увеличаването на колективната национална сила.
Държавата като основен инструмент на властта трябва да бъде използвана в името на дългосрочното национално благо.
Пазарните механизми и конкуренцията следва да се разглеждат като полезно средство за това да се държат производителите в кондиция, но не и като начин за решаване на който и да е от големите въпроси на живота - как трябва да бъде управлявано обществото и в каква посока.
В конкретен план това означава формиране на следните базови насоки:
1. Осъществяване на стратегическо прогнозиране, планиране и програмиране на основни насоки за развитие.чрез механизмите на държавната власт;
2. Активизиране ролята на държавата, както и на обществото, чрез споменатите обществено-държавни съвети в сферата на продуктово-отрасловото преструктуриране, екологичната регулация, технологично и производствено обновяване и стимулиране;
3. Решителна борба срещу стопанската и нестопанската престъпност и корупция, които сами по себе си играят разрушителна роля за формирането на позитивна икономическа динамика;
4. Прекратяване на приватизацията. Преразглеждане на приватизационните сделки.
На основата на върнатите на обществото производствени структури, а също така на базата на производствените структури в областта на инфраструктурата, ключовите отрасли и там, където съществуват естествени монополи, създаване на т.нар. национални предприятия.
Следва да се приеме специален Закон за националните предприятия, на основата на които да се формират основните постъпления в бюджета. Печалбите и данъчните постъпления от мрежата от национални предприятия трябва да бъдат ключовите източници за финансиране и поддръжка на системата на безплатно здравеопазване и образование, даващи равни шансове за всички граждани на България, а също така функционирането на държавния апарат, както и гарантирането на националната и социалната сигурност на страната ни.
Именно затова националните предприятия трябва да се пазят като зеницата на окото. Те не подлежат на приватизация и продажби на частни лица. В случай на необходимост те могат да бъдат преструктурирани, но не продавани;
5. Концентрация на финансови и валутни средства чрез специално създаден фонд или банка за отпускане на кредити при най-благоприятни условия - ниски лихви, срокове и начини за погасяване, ипотеки, насочени към развитие на производството - промишлено или селскостопанско, особено ориентираното към използване на високи технологии, съвременни начини на организация и продуктово обновяване и иновации. В тази връзка приемане на специален Закон за защита на кредита. Формиране на национална информационна система за кредитополучателите, както и система за застраховане на кредитите;
6. Провеждане на активна държавна политика предвид усъвършенстване на фирмите и предприятията. Държавна подкрепа по премахване на функционалната и статусно-диференцираната уравниловка, както и по формиране на съвременен тип управление на хора, материали, процеси, оборудване и информация на равнище отделна организация;
7. Максимално активизиране на държавата за сключване на споразумения, изграждане на отношения и други, чрез които да се улеснява развитието на стопанските взаимодействия, включително износа на български стоки, както и изгоден внос на енергийни източници, суровини и материали. Това означава да се формира нов тип външна политика, доста по-различен от това, което наблюдаваме през последните години.
Тук следва да се създаде е една нова философия и съответно действия, основаващи се на разбирането, че същността на страната ни е в това, че тя не бива да служи за стена, разделяща Запад от Изток, Север от Юг.
Подобна ориентация би означавала превръщането ни в периферия, макар че ако искаме да сме искрени, ние вече сме такава периферия.
8. Българската селскостопанска земя да се обяви за свещена и неприкосновена. Тя не е просто средство за производство, но хранителница на българския дух, на праха на нашите предци, кръвта на загиналите за България. Поради това тя не може да подлежи на сделки и трансфер на лица - юридически и физически, с чуждо гражданство. Особено внимание за развитието на селското стопанство в България чрез държавна подкрепа на уголемяването му чрез сдружаване, коопериране и комасация, както и на целенасочено подпомагане на селскостопанското производство чрез данъци, мита, кредити, подпомагане на селскостопанската наука и изследвания, и други.
Трябва ясно да се разбере, че бъдещето на българското селско стопанство е в разработката и развитието на иновационни технологии за обработка на създаваните в страната ни селскостопански продукти. По този начин продуктиje, в които би бил вложен значителен интелектуален потенциал, ще могат да бъдат конукрентни и желани на пазарите по целия свят.
9. Подпомагане чрез активна външна политика на нужните пазари за българската селскостопанска продукция, а също така формиране на съответен външнотърговски режим, който да подпомага износа на продукция, както и трансфера на най-високи достижения на световната селскостопанска наука;
10. Въвеждане на преференциална данъчна система, стимулираща акумулирането на капитали за производствени цели и обновяването на оборудването и технологиите.
11. Прекратяване чрез благоприятстваща финансова, данъчна, а ако е нужно и административна политика, на изтичането на капитали и финансови средства от страната;
12. Изграждане на преференциални данъчни и митнически тарифи и нетарифни регулации, съобразени с приетите международни задължения, но стимулиращи в максимална степен вноса на суровини и износа на готови продукти, особено такива с висока степен на добавена стойност.
Създаване на специален фонд външна търговия, който да отпуска кредити с ниска лихва при гарантирана сделка за износ на стоки с висока степен на вложена стойност. Едновременно с това строг контрол върху износа и вноса с цел пресичане на контрабандата, документната фалшификация и спиране на дъмпинговия внос на субсидирани стоки от други страни;
13. Стимулиране на привличането, регулиране и контрол на чужди и вътрешни инвестиции;
14. Поддръжка и подпомагане формирането и функционирането на различните научни, иновационни и развойно-технологични звена - университети, институти, лаборатории, технологически паркове и други както чрез данъци, кредити, мита, информационно обслужване и т.н. се стимулира разработката и внедряването на нови технологии и продукти, предвид повишаване на конкурентната способност на българското производство и развитието на българското технологическо предприемачество и иновационен потенциал.
Особен акцент върху развитието на българската наука. Превръщането й в основна производителна сила. Създаване на специален Национален научен фонд за финансиране на разработката и внедряване на различни научно-изследователски и научно-приложни проекти. Създаване на научна борса и търгове за тези проекти, в които ще могат да кандидатстват различни научни екипи и специалисти;
15. България трябва да стане страна-мост, която да трансферира технологии и знания, стоки и услуги, както от Запад на Изток и обратно, така и от Север на Юг и обратно.
За тази цел - акцент върху развитието на системата на образование.
България слредва да се превърне в регионален университетски и образователен център. Привличане чрез качеството на обучение на ученици и студенти от регионите на Югоизточна и Източна Европа, Близкия изток, Северна Африка и другаде. За това ние имаме най-сериозните предпоставки както в географски, така и в чисто културен план. Имаме потенциала и таланта бързо да се учим и да помагаме на другите да се учат, имаме психиката и чувството както да разбираме другите, така и умението да накараме другите да ни разберат.
Тази роля и място на България е осветено от нашата история, традиции и местоположение.
16. Развитие на транспортната ни система.
Особено внимание да се отдели на железопътния транспорт, неговото обновяване и разширяване.
Активно осъществяване на политика на превръщане на България в транспортен възел.
Разработка и развитие на нови форми на транспорт - дирижабли и други. По този начин именно чрез създаването на позитивни стойности, а най-вече чрез производството на конкурентни продукти в материален и духовен план следва да се извършва нашето приспособяване към реалностите на новата глобализираща се епоха, да се извършва нашето вграждане в глобалния свят. Подобен начин на вграждане означава не прекратяване на съществуването на нашата страна и народ, а точно обратното неговото развитие и възход в градущия 21 век.
Дойде време да се върне българската държава в България. Това ще бъде държава, която няма да изяжда гражданското обществено-политическо и стопанско пространство, но активно ще взаимодейства със своите граждани по формиране в страната ни на общество на солидарността. В това общество, където основното достойнство ще бъде трудът на отделния човек.
Дойде време да се възстановява, развива и възражда производството. Дойде време да престанем да делим старата собственост, а да създаваме ново производството и нова собственост. На работа братя българи.
Да си възвърнем България!

следва

Нагоре
Съдържание на броя