"Нова Зора" - брой 45 - 8 ноември 2011 г.

Сподели във Facebook
Парадоксите на Балканите са безкрайни
Евгений ЕКОВ

Ако може да се признае на управляващите в Скопие, че са “царе” на нещо, то е... на скандалите. Правят ги от воле.
Повод за поредния скандал, предизвикан от властимащите край Вардара този път, както пише скопският вестник “Дневник”, е изпускането на думата “македонски” в доклада на Европейската комисия за напредъка на Македония. Това бе тема на разговор на заседанието на съвместния парламентарен комитет Македония-Европейски съюз, което се състоя на 3 ноември 2011 г. в Скопие. По думите на германския евродепутат от гръцки произход Георгиос Шацимаркакис пропускането на думата е предизвикало “огромни реакции на Скопие”.

Изпускането в доклада на ЕК на така прескъпото за сърбомакедонистите в Македония прилагателно обаче не бе единственият проблем, пред който те се изправиха по време на интерпарламентарната среща.
В делегацията на ЕС участваха и българските евродепутати Андрей Ковачев от групата на ЕНП и Станимир Илчев (АЛДЕ). Още в навечерието на отминалия форум те, заедно със своя колега Евгени Кирилов (ПЕС), изпратиха на 25 октомври 2011 г. съвместно писмо до еврокомисаря по разширяването и политиката на добросъседство Щефан Фюле. То бе в отговор на безпокойството на граждани и неправителствени организации от възможно допълнително увеличаване на напрежението между България и Македония чрез грубо изопачаване на историята.
Както вече в. “Нова Зора” разпространи информацията, в началото на месец октомври тази година в Македония започнаха снимки на международната филмова копродукция “Трето полувреме”. Действието се развива по време на Втората световна война. Според информацията, с която разполагаме, пишат във връзка с това тримата български евродепутати, сценарият на филма явно насажда омраза срещу България, особено сред младежите. Очевидно отново ставаме свидетели, твърдят те, на един от многото случаи на насърчаване на изграждането на македонска идентичност чрез исторически фалшификации.
Изхождайки от сценария на филма, Ковачев, Илчев и Кирилов припомнят, че добре известен факт е спасяването на между 48 000 и 50 000 евреи в България по време на Втората световна война. Това е ярка илюстрация на антинацисткия дух и нагласи на българското общество. По разбираеми причини обаче българският народ не би могъл да влияе върху събитията във Вардарска и Егейска Македония.
Тримата наши пратеници в Страсбург припомнят, че в своя брой от 22 октомври 2011 г. македонският ежедневник “Вечер” съобщава, че филмът има бюджет от 2 150 000 евро. Според Министерството на културата на Република Македония копродукцията, обявена за “проект от национален интерес”, е получила съществена държавна субсидия от 1 000 000 евро, както и 500 000 евро от Македонския филмов фонд. Генерален спонсор на филма е Спаркасебанк, Македония (АД). Фондът “Холокост срещу евреите от Македония” и Македонската еврейска общност също имат финансово участие.
Тази политика на Република Македония според представителите ни в Европейския парламент (ЕП) пряко противоречи на нашите европейски ценности, както и на текстовете на две резолюции на Европейския парламент.
Първата от тях е Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г. относно доклада за напредъка на Република Македония през 2009 г. Нейният параграф 33. “Призовава органите на Република Македония да вземат необходимите мерки, за да се премахнат условията за подбуждащи омраза изказвания, свързани със съседни държави-членки на ЕС, в средствата за масово осведомяване и сходните твърдения в учебниците.”
Втората е Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно доклада за напредъка на Република Македония през 2010 г. Параграф 5 “Призовава правителството да засили всеобхватния диалог между етническите общности..., както и да се въздържа от действия и инициативи, насочени към засилването на националната идентичност за сметка на останалите общности.”
А параграф 20 “Установява липса на напредък в съвместното тържествено отбелязване на исторически събития, споделяни със съседните държави-членки на ЕС, с цел допринасяне за едно по-добро разбиране на историята и добросъседски отношения, както е подчертано в предишния доклад; настоятелно призовава за въвеждането в училищата на учебници, в които няма идеологически тълкувания на историята.”
Не по-маловажен е и параграф 40, който “... подчертава значението на добросъседските отношения и разбирането на чувствителните за съседните държави-членки въпроси в този процес; призовава правителствата да избягват жестове и пораждащи спорове действия и изявления, които могат да имат отрицателно отражение и да предизвикат напрежение в добросъседските отношения.”
Вярваме, пишат авторите на писмото до Щефан Фюле, че мнозинството македонски граждани не споделят държавно провежданата политика, използваща езика на омразата за утвърждаване на национална идентичност в Република Македония за сметка на Република България. Бихме искали да припомним, допълват те, че Република България е съседна страна, която винаги е подпомагала Република Македония по пътя й към европейска интеграция, както и че именно тя първа призна официално независимостта на македонската държава през 1992 г.
Ето защо очакваме – апелират Ковачев, Илчев и Кирилов - да поставите въпроса за използването на езика на омразата срещу България (в този филм, в проекта Скопие - 2014 г. и др.) при официалните Ви контакти с македонските институции по повод процеса на присъединяване на Република Македония към Европейския съюз.
Бихме искали да Ви уведомим, че възнамеряваме да сезираме и организациите, участващи в реализацията на филма “Трето полувреме”. Ще настояваме те да оттеглят финансовата си подкрепа за филма, или да гарантират, че сценарият му ще бъде променен така, че да не съдържа исторически манипулации, които подклаждат език на омраза срещу съседни страни, пишат в заключение тримата.
Използвайки посещението си в Македония, Андрей Ковачев и Станимир Илчев поставиха въпроса за използването на езика на омразата към България в този филм в официалните си контакти с македонските институции по повод процеса на присъединяване на Република Македония към Европейския съюз. На 3 ноември се проведе тяхна среща в Собранието на републиката, на която те отново се противопоставиха на новите опити на Република Македония да манипулира историята на Балканите, както и за държавно провеждано насаждане на омраза спрямо съседните на Република Македония страни, и в частност спрямо България. Двамата евродепутати проведоха и двучасова среща с представители на Българския културен клуб в Скопие.
Засега обаче усилията на българските евродепутати да спрат снимките на копродукцията “Трето полувреме” остават под въпрос. Въпреки дузпата, която бихме на Скопие, Брюксел не бърза да зачете попадението ни.
Цялата тази филмова разпра става още по-парадоксална от факта, че тя се провежда в месеца на българския филм в Скопие - ноември 2011 г. - в кинотеката на Република Македония с едни от най-гледаните и награждавани български игрални филми през последното десетилетие.
Парадоксите на Балканите са безкрайни!

Нагоре
Съдържание на броя