"Нова Зора" - брой 45 - 8 ноември 2011 г.

Сподели във Facebook
НОЩТА ПОМЕТНА ОТ СРАМ!
Людмил НЕДЯЛКОВ

„Нощта е бременна с изненади” – рече Ахмед Доган вечерта след първия тур на местните и президентските избори. Вероятно Сокола е имал предвид обрата, настъпил в общините Кърджали и Кирково, след като шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов се похвали, че е разбил монопола на ДПС. Оказа се, че там няма да има балотаж с участието на ГЕРБ, тъй като ДПС спечели изборите още на първия тур. Като признание за провала на анти-ДПС кампанията на управляващите в републикански мащаб дойде изявлението на самия Бойко Борисов, че балотажът на президентските избори ще е сблъсък между ДПС и ГЕРБ, а не между лявото и дясното. Сблъсък, при който основната задача на ГЕРБ била да докаже, че и без ДПС може да бъде избран президент на България. Това струваше на данъкоплатците над 35 млн. лева, което на фона на непрекъснатите призиви за финансова дисциплина и строгост са много пари. Затова ли бяха всичките напъни на управляващите – да излъчат две „сенки”, наричащи се президент и вицепрезидент, десетина кмета на областни центрове и няколко десетки на по-малки общини, плюс 1600 общински съветници? Дребна цел на дребни духом хора!
Изненади в истинския смисъл на думата тези избори не предложиха. Нито „организираният хаос” в деня на първия тур и нощите след него, нито сигналите за изборни нарушения и фалшифициране на резултатите на двата тура не би трябвало да ни учудват. Напротив, те се очакваха, имайки предвид организаторските способности на Цветан Цветанов и неговото МВР, както и нефелното изборно законодателство, прието „в 12 без 5”. Приетият от парламентарното мнозинство нов Изборен кодекс предвиждаше едновременното провеждане, уж за икономия, на местни и президентски избори, но точно с това нововъведение управляващите оправдават изборния безпорядък. Сякаш се изненадаха от собствения дефицит на административен капацитет?! За хаоса допринесоха още: партизанската подмяна на състава на избирателните комисии (в това число на отказалите да участват в балотажа 170 членове на секционни и областни избирателни комисии); дежурните „фантоми” в избирателните списъци (над 450 000 души); забранителните списъци, лишили от право на глас в местните избори други над 400 000 души, които според вехтозаветните масиви на ГРАО не живеят на постоянен адрес; стотиците „избиратели”, регистрирани на един и същи адрес; двуметровите чаршафи за местния вот и алогичните изисквания за тяхното попълване (за цвета на химикалката, за рамката и формата на знака в съответното квадратче, за броя на печатите и др.), довели до огромния брой „недействителни” бюлетини.
Според БСП те са били 700 000 за трите вида листи, а само за първия тур на президентските избори – 229 884. Добавете и непозволената агитация в дните за размисъл и гласуване на двата тура, извършвана дори от премиера Борисов, плюс други „дребни нарушения и затруднения” като полицейското, мутренското и депутатското присъствие около и във секционните и общинските избирателни комисии (СИК и ОИК) и ще разберете защо някои хумористично настроени наблюдатели сравниха изборите със „Студио Х”, а БНТ разкри рубрика „Избори Х”. В шумотевицата около по-дребните измами обаче се потули главното основание за касиране на изборите. А именно фактическото лишаване от избирателни права на стотици хиляди напълно редовни избиратели. Затова пък всички станаха свидетели на потъпкването на закона от самата ЦИК, която фриволно удължи с 1 час изборния ден на първия тур и надхвърли с повече от едно денонощие 48-часовия срок за оповестяване на резултатите от гласуването. Едва в 03,00 ч на 27.10.2011 г., на четвъртия ден от прекратяването на гласуването за първия тур, ЦИК оповести официалните резултати. Венец на безобразията бе мълчанието на комисията за фрапантното нарушение на закона от депутатите на ГЕРБ Станислав Иванов и Иван Божилов, озовали се в Софийската ОИК в зала „Универсиада” и заснети от фоторепортер на в. „Сега” как мъкнат чувал с изборни списъци и протоколи. Докато двамата твърдяха, че уж били занесли закуски на колегите си от ОИК и помагали на бременна жена (каквато на снимката не се виждаше), шефът на предизборния щаб на ГЕРБ (вицепремиер и министър на вътрешните работи в отпуск) Цветан Цветанов оправда съпартийците си с това, че и червената депутатка Мая Манолова била засечена в ОИК Кюстендил. Сякаш едно закононарушение престава да бъде такова, ако бъде последвано или съпроводено от друго?! Обаче премиерът Бойко Борисов удари закона в земята, отричайки колегите му да са били там, където ги е заснел фоторепортерът! Бременната с изненади нощ пометна от срам, а от мъртвата й утроба изскочиха призраци като в нощта на Вси светии! При такъв подход и при такава организация на следващите избори редящите се на опашки гласоподаватели и членовете на различните СИК и ОИК могат да забременеят и да родят, преди ЦИК да е оповестила резултатите от вота! Ако разбира се, чувалите с изборни протоколи не заминат директно към пунктовете за изкупуване на вторични суровини.
Казват, че това били най-лошо организираните и най-добре манипулираните избори от 20 години насам. Винаги е имало съмнения в честността на изборите, винаги загубилите са оспорвали резултатите, но за пръв път нарушенията са в такива размери, че послужиха като повод за искания за касиране на вота. Първа поиска касиране „Зелената партия”, след това за частично касиране заговориха от БСП и ДСБ. Но най-потресаващото бе отправеното от ГЕРБ искане за касиране на изборите в общините Кърджали, Кирково и Тетевен, където герберските кандидати се провалиха. Един вид, управляващите си намериха майстора в лицето на ДПС и писнаха срещу наложената от самите тях организация на изкупуването на гласове! Крадецът вика: „Дръжте крадеца!”.
Касиране най-вероятно няма да има. Нито пълно, нито частично, понеже партиите се боят да не загубят и това, което вече са спечелили. Няма да има и повторно преброяване на 3,5 млн. бюлетини, за каквото настояваше в парламента Волен Сидеров. Нито пък някой ще бъде осъден за хаоса по време на тези избори, щом Главният прокурор Борис Велчев смята, че лошата организация на изборите не е престъпление. Кучетата си лаят, керванът на измамниците си върви! „Като искат да касират изборите, да ги касират. Но аз не виждам никакво основание за това” - отсече пред Нова телевизия премиерът Борисов. На първия тур имало „неудобства и затруднения”, които щели да бъдат отстранени на следващите избори. Разбирай, компрометираните шашми ще бъдат заменени с по-съвършени. Що се отнася до „невалидните” бюлетини, те били в рамките на „нормалните” 7 %.
Няма по-сляп от този, който не иска да види, и по-глух от този, който не иска да чуе! Изборите бяха пълен провал от гледна точка на демократичните европейски правила, но в същото време те белязаха триумфа на политическата посредственост и арогантност.
Никой няма да бъде наказан за лошата организация и манипулациите, понеже трябва да се започне от премиера Борисов и вицепремиера Цветанов. Не друг, а самият премиер наруши закона, дърдорейки по всички телевизии в деня на първия тур за „убедителната преднина” на двойката Росен Плевнелиев – Маргарита Попова, за твърдото си поведение пред Съвета на министрите от ЕС в Брюксел и за голямата отговорност, която ще се стовари върху ГЕРБ след спечелването на тези избори. Дори козата от с. Ново железаре и овцата Радка от Варна, които бяха използвани като подвижни билбордове в дните за размисъл, бяха арестувани, а на премиера му се размина! Нещо повече, получи „целувки по едно деликатно място” от Яне Янев и Атанас Семов, които в продължение на два месеца го „уволняваха”. След провала на РЗС на първия тур двамата изведнъж решиха да не допуснат трети мандат на Първанов – Доган, като подкрепят Росен Плевнелиев. По-добре президент с черен печат за Германия, отколкото нормален, но подкрепен от Доган срещу една целувка!
Всъщност заявената от Доган подкрепа на двойката Ивайло Калфин – Стефан Данаилов бе по-скоро удушаване чрез прегръдка. Първо, защото тя не се прояви на първия тур и по никакъв начин не пролича от резултата на балотажа, за който в общините, контролирани от ДПС имаше рекордно ниска - 30 % ,избирателна активност; второ, защото, подобно на откровението му за „разпределянето на порции”, направено в с. Кочан преди парламентарните избори през 2009 г., словесната подкрепа за Калфин, в замяна на една “целувка”, отблъсна от урните стотици хиляди българи, които биха гласували анти-ГЕРБ; трето, защото целта на Доган не беше кандидатът на БСП да победи, а да може той да се похвали, че и този президент е избран с помощта на ДПС. Сега спокойно може да твърди, че въздържайки се от гласуване, избирателите на ДПС са наклонили вота в полза на ГЕРБ. Който твърди обратното – да го докаже!
Роди ли нощта на изборите поне една от изненадите, с които беше бременна според Доган? Да, ако имаме предвид третото място на „независимата” Меглена Кунева, или факта, че Светльо Витков от „Хиподил” изпревари кандидата на „Синята коалиция” Румен Христов. Така наречената традиционна десница докосна дъното, закъдето се е запътила и „Атака”. Но всяко зло за добро: България я е имало и ще я има и без такива политици. Ще я има и без ГЕРБ и въпреки ГЕРБ. Неприятно е, че Бойко Борисов сграбчи и президентството в полицейската си хватка, но така остана сам срещу всички проблеми. След като премахна и последната пречка пред едноличния си режим – архитекта на тройната коалиция Георги Първанов, Бойко Борисов се лиши и от оправданието „Първанов ми пречи” за провалите на своето управление. След тази „победа” върху него и ГЕРБ ще се стовари цялата отговорност за мизерията на българите, закрепена и в проектобюджета за 2012 г., приет от Министерския съвет на 31.10.2011 г. Жестовете на помирение, отправени от РЗС и ДСБ чрез подкрепата им за Росен Плевнелиев са същата юдинска целувка, както словесната подкрепа на Доган за кандидатпрезидентската двойка на БСП.
Трилърът „Борисов прави избори” несъмнено ще има и международен отзвук. Какви ли грами ще изпрати на Държавния департамент американският посланик Джеймс Уорлик, който проследи пресконференциите на ГЕРБ и БСП след двата тура? А европейските посланици дали са повярвали, че демокрацията у нас не е в опасност? И че точно Плевнелиев е човекът, който ще изпълни със съдържание президентството и ще го превърне в център-нападател по националните приоритети, реформите, европейската и евроатлантическата ориентация? Или пък че правителството има морал и капацитет да се бори с корупцията и организираната престъпност? Едва ли.
След като чак в Дания се удивиха на хаоса „мейд ин ГЕРБ”, Европейският съюз ще става все по-бдителен към случващото се у нас. Съответно и влизането ни в Шенген ще става все по-трудна мисия. Защото борбата, която Борисов и Цветанов водят срещу „Октопода”, повече прилича на разчистване на сметки в подземния свят.
Уверенията на новия президент Росен Плевнелиев, че ще води България само на Запад, са като самопредлагане на лека жена. Кой на Запад умира за такъв съюзник и партньор? Холандия, Австрия, Франция, Дания, Финландия, Великобритания или Германия, която преди години е сложила черен печат върху паспорта на новоизбрания ни държавен глава? „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш” - казва героят на Николай Хайтов от „Мъжки времена”. „Прозападният президент” е истински нонсенс в условията на съвременния глобализиращ се свят. Само политически дилетант може да загърби Изтока в лицето на Русия, Китай, Япония, Турция, Иран и арабския свят. Ако платената любов се нарича проституция, как се назовава самопредлагането за безплатен секс? Ами детето, заченато от такава „любов”?
Може нощта наистина да е „бременна с изненади”, както каза Доган, но изборната нощ у нас продължи прекалено дълго. Време е петлите да пропеят и да изринат тъмнината преди следващите избори, които могат да се окажат и предсрочни парламентарни. Ако не искаме да заспим завинаги, трябва да превърнем всеки ден в ден за размисъл, а не да мислим след като сме направили белята, подкрепяйки поредния политически измамник. Истината за тези президентски избори е една: Росен Плевнелиев е президентът, избран с най-малко гласове от всичките си предшественици. При 46% избирателна активност, за него гласуваха 54% от участвалите във вота, т.е. 1 700 000 души, докато за Калфин гласуваха 1 500 000 души. Сиреч, Плевнелиев е президент на 1/3 от гласоподавателите и в никакъв случай не може да е национален лидер, още по-малко независим и надпартиен. Самият премиер му каза след първия тур, че ако не беше ГЕРБ и ако Бойко не го бе направил министър, никой нямаше да го знае. А Йорданка Фандъкова щеше да си бъде още детска учителка. (Погледнато от този ъгъл, никой нямаше да познава и Бойко Борисов, ако „Царят” не го беше направил от бодигард главен секретар на МВР и от майор пожарникар, генерал лейтенант. А пък ако България имаше по-щастлива съдба, Кобургът и до днес щеше да си стои в Мадрид.).
Толкова за независимостта на „надпартийния” президент! В това управление никой, освен Бойко, не е независим, дори Цветанов. Какво остава за страхливия Плевнелиев, който знае, че при създадената от МВР „организация” и магаре да бяха номинирали от ГЕРБ, пак щеше да стане държавен глава. Дори членовете на обругаваните заради хаоса избирателни комисии се погнусиха от политическия бардак, в който бяха напъхани срещу мизерно възнаграждение и 170 от тях отказаха да се явят на балотажа. Още няколко кошмарни нощи щяха да им дойдат много. Както пише Гео Милев в поемата си „Септември”:
„Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба”...
Нашата нощ прекара мъчителна бременност и накрая пометна от срам!
Управляващите нарекоха изхвърления плод победа, забравяйки казаното от Наполеон след битката при Бородино: „Още една такава победа и ще остана без армия!” След колко ли такива „победи” България няма да я има?

Нагоре
Съдържание на броя