"Нова Зора" - брой 45 - 8 ноември 2011 г.

Сподели във Facebook
В предумишлен сговор САЩ и Европа екзекутираха Кадафи
Методи ГЕОРГИЕВ

Предумишленото убийство е най-тежко престъпление срещу личността в правните системи на 132-те държави, членки на ООН. Повече от ясно е защо. Човек е съвършено творение на природата, а като индивид, сам е неповторим и сияен творец. В екзалтацията си религиозните мислители доближават човека като съвършенство до Бога.
В голям брой страни убиването на престъпник, каквото и да е сторил, е недопустимо като юридически инструмент. Във връзка с битовия инцидент в село Катуница слабият и в нервите си лидер на “Атака” Волен Сидеров поиска незабавно да бъде възстановено смъртното наказание в България. Това потресе цялата страна. Ответът бе също незабавен: Волен-Сидеровата партия “Атака” бе обезкостена в току-що преминалите избори с мизерните 4%.

Отказът от прилагане на смъртно наказание е предусловие – sinne gua non, - за членуване и принадлежност към Европа. Мъчително бавно и Америка изкачва стъпалата на цивилизацията. В немалко щати обаче продължава убиването чрез юридическа церемония. Но убиването – както добре знаем, – е атавистичен остатък от времената, когато сме били влечуги. Не разискваме другото ужасяващо състояние на човешко самоизтребление – войната. Тезата в случая е, че е недопустимо съвременните общества, ако искат да влязат или наистина са влезли в съвременността, да упражняват човекоубийството като правно-наказателна санкция. Що се отнася до Европа забраната има силата на конституционна разпоредба. Справка: Брюксел, председателят на Европейския съюз Негово превъзходителство г-н Жозе Барозу (Йосиф Барух) пряк потомък на Мойсей.
Моралните фарове на света – Европа и САЩ, извършиха предумишлено убийство на Муамар Кадафи, един макар и неформален държавен глава на Либия. Неформален, защото беше нещо много повече: предтеча, първостроител и идеолог за една не само съвременна, но и проникваща в бъдещето чрез някои свои практики социална държава.
Допреди половин век Либия съществуваше на световната географска карта само по име. Това, което светът знаеше за нея, бе, бе е бивша италианска колония с територия повече от милион и половина квадратни километра (петнадесет Българии). Население – също милион и половина предимно араби и бербери. Гъстота – един жител на един квадратен километър. Към 200 племенни общности от по няколко стотин до няколко хиляди души живееха из пустинята или предпустинните места като номади – това първо. Второ, по племенни белези Либия се делеше на две: Триполитания и Киренайка. И трето, пак по племенна надпревара Идрис І бе крал и държавен глава. Либия нямаше железници, липсваха съвременни шосейни връзки, а стопанската й динамика съответстваше по бързина на камилски керван...
През 1969 г. един 27-годишен офицер от Кралските въоръжени сили – те наброяваха 2-3 хиляди войници, извърши преврат и свали Идрис от власт. И с вдъхновението на месия провъзгласи началото на Либийската революция. Този млад пророк бе взел пример от освободителните движения в колониите на Африка; от дързостта на Фидел Кастро и Салвадор Алиенде в Латинска Америка; от могъщата социалистическа вълна в Източна Европа; от Китай и Виетнам в Азия. Муамар Кадафи написа проекта за модерно устройство на Либия, сложи му наслов “Зелената книга”, а в подзаглавието поясни, че това е либийският път към социализъм. За 40 години Кадафи осъществи такъв размах, че резултатите надминаха всички досегашни практики за социално устройство на държавата. Всъщност Кадафи успя да приложи некапиталистическия принцип на производство и разпределение в обществото: “От всекиго според способностите, всекиму според труда...”
В недрата на Либия бе открит петрол и добивът бързо нарасна до внушителните 12 милиона тона. Това опази и спаси Либийската революция, тъй като при липса на икономическо съдържание отношенията между революционерите бързо се израждат в жестока междуличностна борба. Загиват и революционерите, пропада и революцията. Петролът в ръцете на държавата придаде нужната енергия и мощ на социалистическия проект на Кадафи. Към Либия потекоха кредити и капитали, покривани от петрола и истинската либийска пролет настъпи в следващите години.
В състава на екип на Националната телевизия имах възможността да посетя няколко пъти тази изникнала от небитието на пустинята и бързо развиваща се страна. Отново преживях шемета на моята младост, когато България осъществяваше най-вълнуващата строителна епопея на съвременната си история: за две-три петилетки да постигне онова, което други страни и народи при други условия бяха постигнали за столетия...
Към 1985 г. в Либия работеха хиляди чуждестранни специалисти инженери, технолози, строители, архитекти, проектанти, лекари, инструктори и преподаватели от едва ли не всички националности: англичани, германци, французи, италианци, американци, испанци, канадци, руснаци, поляци, чехи, българи, южнокорейци. Числеността на либийското население бе нараснала на 4-5 милиона. Работа имаше бол и за всички. Невръстните бяха в детски ясли и градини, а подрастващите без изключение бяха обгрижени от безплатно и щедро обезпечено образование. Строяха се жилища и домове, държавата даваше обилни кредити и помощи на младите семейства, нямаше безпризорни деца, бедстващи и изоставени хора. Мрежата от болнични заведения функционираше безотказно, обслужвана от висококвалифицирани лекари и медицински персонал. 18 000 наши съотечественици работеха през годините в Либия. Съветски учени бяха установили, че Сахара лежи върху вода, но на големи дълбочини. “Булгаргеомин” прочут държавен тръст, изпрати и поддържаше няколко стотици геолози и миньори, които извършваха практическа работа по сондиране, установяване и каптиране на подсахарската вода. 1000 – словом: хиляда - дълбоководни помпи с капацитет над пет милиона кубически метра вода на секунда бе извършеното и завършеното от тях дело. Пясъците на Сахара са фосфатни и при наличието на вода превръщат и ще превърнат пустинята в градина. Това не бива да звучи фантазно, защото Северна Африка е била житница на Рим преди 2000 години. Либия на Кадафи даде пример, че нещата отпреди двайсет века могат да изглеждат и днес полезни, красиви и достойни за човека.
Инцидентът с българските медицински сестри в Либия е част от историята, която разглеждаме. Муамар Кадафи игра главна и в наши очи – зловеща роля. Загрижеността на цяла България за съдбата на осъдените ни сънароднички даде резултат. В дистанция случаят не се е променил, но днес трябва да се притурят и някои нови нещица. Може би петдесет, може би сто хиляди чужденци – работещи като наемни специалисти, оказваха с частното си присъствие различни и нежелателни влияния върху младото, формиращо се либийско общество. В Либия имаше забранителни режими – за алкохол, за истеричната западна музика, за по-свободно битово поведение. Либийските ръководители, начело с Кадафи не можеха да останат безучастни към скрижалите не революцията. Чужденците, в това число и българите, произвеждаха, потребяха и продаваха нелегално, и то в големи количества алкохол, произведен от портокали. Този занаят упражняваха мъжете. Жените, е – не съвсем всички, но по-изкушителните, имаха и друго занимание... Не са много онези, които могат да издържат на шумоленето на високовалутните либийски динари, връчени кеш тук и сега. Тъй че нека оставим завесата невдигната...
Не прави чест обаче на ония наши съотечественици, които към днешна дата празнуват и трият радостно ръце от убийството на Муамар Кадафи. За велика българска правдина те са единици.
Бъбривата журналистка Велислава Дърева, първа, на страниците на столичен всекидневник показа радостните си сълзи на 31 март т. г., когато НАТО започна ракетната си стрелба срещу Либия и прицелно срещу Кадафи. Дърева размаха юмруци: “Земните дин на диктатора са преброени! Ура!” Оставям личния позор на журналистката на самата нея. Но ще припомня друг женски глас, прозвучал още по-позорно. Гласът бе на г-жа Хилъри Клинтън, височайш държавник на Съединените щати, втори след президента на тази антихристиянска страна. Хилъри Клинтън, която е дала чрез родилни мъки живот на своята дъщеря и - тъй или иначе – е предназначена от природата да създава, а не да унищожава живот, заяви с гласа на палач: “Кадафи да бъде убит!”. И американските пилоти изпълниха нейната заповед.
И още един човек даде безсрамен израз на радост от убийството на Кадафи. Това бе нашето момче – сополанкото външен министър на Бойко Борисов.
Глобалните и генерални убийци на Муамар Кадафи – предтеча, първостроител и идеолог на либийската държава и народ - са Съединените американски щати и все по-разединяващата се Европа. И се знае защо: Либия държи в недрата си петрол, много петрол. А зад петрола стоят проценти, дивиденти, печалби и капитализъм.
Преди 150 години един световен учен – Карл Маркс, публикува забележителната си книга “Капиталът”. Тази книга придоби значение на нова Библия, защото постави началата на основна промяна на днешното престъпно устройство на обществото: войни, нескончаеми войни, убийства, сблъсък между цивилизациите, конкуренция, пазари, банки и кризи. При честване на 2000-ата година Карл Маркс беше – със световно единодушие – обявен за учен на хилядолетието, милениума. С убедеността на велик учен Маркс бе заявил, че новият, некапиталистически свят ще настъпи с неизбежността на естествен закон.
Ето метафората, с която Маркс обясни защо това ще стане:
“Когато някъде има 10 процента печалба, Капиталът спи.
Когато процентите печалба са 20, Капиталът отваря едното око.
При 30 процента печалба Капиталът ококорва и двете очи.
При 40 процента – е готов за скок.
При 50 процента печалба няма такова престъпление, което Капиталът не е готов да извърши, за да грабне печалбата”.
Муамар Кадафи бе убит, защото в лицето на своята – оттук нататък - нещастна Либия, Съединените щати и Европа видяха да лъщят за заграбване 100-200 и 300 процента печалба. Екзекутираха Кадафи, защото беше непреодолим за американци и европейци като китайската стена.
Ние, в България сме наясно по въпроса, тъй като Христо Ботев ни го е обяснил с висок глас:
“Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царуват!..”

Нагоре
Съдържание на броя