"Нова Зора" - брой 45 - 8 ноември 2011 г.

Сподели във Facebook
Парите и страхът потиснаха гнева
Евгений ПЕНКОВ

Който не е чел внимателно „Винету”, той не знае как да печели избори – това е главният извод, налагащ се след края на „Избори-2011”.
Защото на 30 октомври „индиански нишки” опасаха България. Направиха го точно както пише в любимата книга на премиера. След като партийният барабан на ГЕРБ за втори път призова избирателите пред урните, доста от тях се наредиха под строй, за да получат след „правилното им гласуване” полагащото им се.
Изпробвана и на първия тур от двойния вот, особено в по-късните часове, тази „нишка” в немалка степен реши изхода от балотажа в полза на кандидатите на управляващата партия. И за президент. И за вицепрезидент. И за кметове. Нейният успех се дължи на простотата, с която действа. И няма да е пресилено, ако се каже, че тя (нишката) е и една от най-блестящите форми на манипулации, сътворени от българския изборджийски гений. Навярно и затова тя бе прилагана масово, почти в цялата страна.
Какъв е механизмът на действие? В началото на гласуването част от организаторите влизат в тъмните стаички с фалшиви или любезно предоставени им от печатари бюлетини, които предварително са подпечатани с един печат. Как? Финикийските знаци знаят! След това пускат в урните внесените и изнасят навън оригинални бюлетини. Близко до секцията ги очаква първият желаещ да припечели 100-тина лева. Той получава изнесената бюлетина със зачеркнато квадратче за „точния кандидат”, влиза да гласува, взема чиста бюлетина и пуска обработената. След което предава на легитимираните най-често като „застъпници” празната бюлетина и си получава парите. И така процедурата се повтаря до безкрай, или по-точно... до „пълната изборна победа”.
Ако нещо случайно се обърка, „Винету” призовава „Поразяващата ръка”, който е шеф на партийния предизборен щаб, и той набързо изпраща синята кавалерия, пардон – сините полицаи, да въведат ред. „Спокойствието” е възстановено и изборният процес продължава по набелязания предварително план. А за да не би дебеловратите момчета, които масово го раздаваха застъпници на тези избори, да объркат нещо, следят добре облечени чичковци с коли от последен модел „Крайслер” нагоре.
И понеже контролираният вот си има все пак своите граници, Бойко Борисов и Цветан Цветанов заложиха и на манипулациите. Така например вечерта на 30 октомври - преди двете пресконференции - данните от паралелното преброяване на протоколите, извършвано от социологически агенции, показваха, че в Пловдив и Плевен кандидатите на ГЕРБ губят.
Тези данни не са изсмукани от пръстите. На сутринта обаче се пръкнаха нови данни. Как се получи това разминаване? И с какви данни работиха тези социологически агенции? Това са все пак копия от секционни протоколи. И въобще, защо нито един от тези въпроси не се коментира от медиите и политиците?!
Впрочем, Бойко Борисов осигури гласове за ГЕРБ в големите градове и като тихомълком продаде за смешни пари държавна собственост на олигарси. И сега тези градове си имат “верните” кметове. На прима виста се сещам за “Арсенал”, чиито държавни дялове бяха прехвърлени буквално преди 3 седмици на директора му за 41 хиляди лева (?!). Познайте от коя партия е новият кмет на Казанлък!
Но въпреки усилията на Борисов и Цветанов да наложат тотален контрол на вота, успехите им като че ли свършват дотук. Останалото е хаос – това е думата, с която най-кратко и най-точно може да се опише начина, по който преминаха изборите. Грешки, опашки, пропуски – това пък бяха основните изражения на този хаос, родени от въпиющата некомпетентност на изборните органи. Резултатът от всичко това е, че и сини, и жълти, и червени са единодушни, че такива избори не е имало. На коренно противоположно мнение са, разбира се, от ГЕРБ, но от тях друго не се и очаква.
Нали точно управляващите от ГЕРБ сътвориха този “уникален” Изборен кодекс, за който всички, освен Искра Фидосова и депутатската й компания, твърдяха, че ще доведе именно до това, до което съвсем очаквано се и стигна. Като на митинг няколкостотин души протестират в тъмното пред затворена селска избирателна секция, неуспели да гласуват, макар че са идвали по няколко пъти и са чакали с часове. При преброяването в секция в областен град купчина бюлетини са обявени с лека ръка за невалидни, защото се отклонявали от “точния хикс”. Куп използвани бюлетини се въргалят край боклукчийска кофа на улицата в друг областен град. Това са само няколко, но много типични за България сцени от току-що отминалите избори.
Пропуските в работата на изборната администрация предизвикаха недоволството не само на граждани, но и на участници в секционните избирателни комисии (СИК). Опашки от гневни чакащи имаше както пред секциите, така и пред общинските избирателни комисии, приемащи и обработващи протоколите. Като христоматиен пример в това отношение ще остане сагата с Общинската избирателна комисия (ОИК) в София, която на първия тур „успешно” приключи приемането на изборните книжа от СИК-овете почти 72 часа след края на изборния ден. Това пък предизвика протестите на подложените на необяснимо издевателство председатели на стотици комисии.
Успелите поне да влязат вътре в залата, където работи Общинската избирателна комисия, скандираха “Мафия! Мафия!”. За да потуши протеста им, властта най-безцеремонно вкара в действие родната полиция, която ни пази.
Всъщност вледеняващият страх, подсилван напълно съзнателно и от действията на полицейските органи, бе основното чувство, което изпълваше душите на хората на тези избори. Само мисълта, че някой може да разбере, че не си гласувал за ГЕРБ, че не си пуснал “правилната” бюлетина и че може да платиш за това с работата или бизнеса си, караше българите или да “изберат” № 2, или да не гласуват. Впрочем не бяха изключение и случаите, когато шпицкомандите на ГЕРБ, обикалящи с черните си джипове ромските квартали, директно “активираха” гласуването. Така бе например в един от циганските квартали на Дупница, където споменатите наши сънародници бяха буквално измъквани от къщите им, за да отидат “да упражнят правото си на глас”. Явно „Винету” и „Поразяващата ръка” не зачитат правото на „цветнокожите” да избират свободно, но “спечелиха” вота. Защото парите и страхът потиснаха гнева!

Нагоре
Съдържание на броя