"Нова Зора" - брой 44 - 1 ноември 2011 г.

Сподели във Facebook
Печалната победа на ГЕРБ
  • организиран хаос, купени гласоподаватели и победа на „правилните сили”
  • Минаха и първите избори две в едно. „Демократично” се сдобихме с нов президент и вицепрезидент, с нови или преизбрани стари кметове, както и с общински съветници. Специално при изборите за държавен глава опциите бяха две: „президент сянка” (на „Премиера Слънце”), или „президент в сянка” (на правителството). Резултатът от балотажа на 30 октомври го знаем. Едни си пуснаха гласа, дето се вика, доброволно и свободно, втори припадаха по опашките и пак не успяха да гласуват, трети се въздържаха от гласуване, а всички ще теглят последиците от вота и въздържанието. Някои със сигурност спечелиха, но изгубилите са много повече от неуспелите кандидати за постове.
    В известен смисъл и гласувалите, и въздържалите се станаха жертви на собствената си глупост, несъзнавайки, че играят в зле режисирана пиеса с предизвестен край.
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Мафията ни спретна "избори"
    Че ГЕРБ ни води към хаос и анархия, е ясно още от първите дни на сегашното управление. Но току-що отминалият вот на 23 и 30 октомври стана най-фрапантното доказателство за това. Откакто имам право да гласувам, това наистина бяха най-слабите и най-съмнителни избори. Целият процес бе манипулиран, обременен с инсинуации и противоречащ на Изборния кодекс!
    Противозаконно бе отнето правото на граждани да гласуват. Около 468 хиляди българи попаднаха в т. нар. забранителен списък, с което им бе попречено да участват във вота само заради това, че през последните 10 години са живели за известно време в чужбина. Хора, които са били в чужбина не повече от 3 месеца, също бяха в този списък и не успяха да гласуват. Лишени от право на глас се оказаха и много българи, които изобщо не са напускали страната през последните години.
    Автор: Евгений ЕКОВ>> Пълния текст...
    Демокрацията под конвой
    Изборите за президент и местни органи на властта в родината ни преминаха гладко. Отвсякъде. Признато бе дори от международните наблюдатели, които отбелязаха, че въпреки сигналите за нарушения вотът е легитимен. Някои от тях останаха будни и по късните доби на 23-и октомври, за да чуят на живо как се правят избори у нас.
    Месец преди 23-и страната бе обиколена – навсякъде, - от представители на воюващите за честното им избиране номинати и от предизборни щабове. В средствата за масова информация не бе коментирано, че когато вътрешен (тоест силов) министър е начело на Пр. Щ., гражданите - естествено - ще изпитат още по-голям респект към демократичните процедури и ниневластващите и ще привидят като реални всичките ПРЕД-изборни обещания. Ето едно наистина добро обяснение за енигматичното мълчание на социолозите в предварителните прогнози и данните от екзит пола. Гласоподавателите – боже, прости им, - били уплашени и не си казвали за кого гласуват. За първи път! Говорим за гласувалите, не за онези 229 844 недействителни бюлетини (а колко са всъщност?). Философски остава въпросът защо са недействителни и защо са толкова изключително много. Пътят към ада не само е покрит с добри намерения, но българите ще го извървят и по широки магистрали. От най-ново поколение.
    Автор: Илияна ВЕЛЕВА>> Пълния текст...
    Образователното дело на Христаки Павлович
    И до днес пазя учебниците, с които завърших някогашната – и единствена тогава у нас – Държавна политехника. Три от тях са писани от професорите Брадистилов, С. Иванов, Дим. Узунов. Десетките останали са на руски език, за нововъведените в горните курсове дисциплини трябваше да ползваме записки. Спасителен пристан ни беше Руската книжарница (по диагонал на Военния клуб в София). Срещу някакви 50 копейки или най-много две рубли, сума достъпна за всеки студент, се снабдявахме с трудовете на утвърдени преподаватели и учени. Същата книжарница после ме запали и по художествената литература и автори като Хемингуей, О’Хенри, Селинджър, Фицджералд и много други.
    Такива спомени ме налегнаха, когато във връзка с Деня на будителите се залових да проучвам делото на възрожденеца, учител и книжовник Христаки Дупничанин Павлович (1804-1848). Реформите на султаните в края на 19 век, макар и формални, дали основания на исканията на раята за справедливо правосъдие, черковна автономия и граждански права. Българите смело се застъпвали за разкриване на училища, появили се личности, които прозрели бъдещите духовни нужди на народа ни. Сред тях е и Христаки Павлович.
    Автор: Мариана АНГЕЛОВА>> Пълния текст...
    ОБЪРКАНА БЪЛГАРИЯ В ЕДИН ОБЪРКАН СВЯТ
    Ако се опитаме да разберем какво става около нас, вероятно най-трудно ще ни бъде да намерим верните мащаби и пропорции между събитията и явленията на нашата действителност. По-близките до нас предмети – не само материални, но и духовни – ни изглеждат по-големи, отколкото са наистина. Това, което се е случило вчера, ни се струва по-съществено от станалото преди месец или година. Животът около нас ни изглежда по-истински от битието на далечните народи. И ето че не само ние, българите, но и всички останали хора, живеем в един изкривен и не съвсем истински свят. Но тогава как да се разберем едни-други, как да намерим това общо, което ни свързва като личности, които си въобразяват, че са въплъщение на най-високо организираната материя ако не във вселената, то поне на планетата Земя?
    Тези и подобни на тях мисли ми идват наум през последните седмици, когато нашите жалки избори за президенти и кметове ни преследват по петите независимо от желанието ни дали да мислим за тях, или пък да ги игнорираме. Защото ако погледнем нещата в тяхната сериозна перспектива, ще видим, че става дума за една малка страна, от която почти никой в света не се интересува. Цяла България може да се побере в един по-мащабен съвременен град. Не говоря за гигантските урбанистични конгломерати, в които могат да се поместят две-три, а и повече Българии. Тези глобални човешки центрове се управляват, при това доста по-успешно, от несравнимо по-малък брой политици, чиновници и други бюрократи, отколкото ги имаме у нас. И ето че при един по-смислен механизъм за организиране на живота на българите ние бихме могли да получим значително по-добри резултати от сегашните с много по-малък брой депутати и всякакви други канцеларисти. Защо не сме го направили досега? Кой ни пречи да го направим утре? Не разбираме ли, че имитацията на изтърканите модели на други и различни от нас страни ще ни тласка все по-назад във вечното съревнование между държавите, което е безпощадно, а изоставането се заплаща с размиване на националната идентичност, със загуба на суверенитет и в крайна сметка – с изтриване от картата на земята?
    Автор: Христо МАЛЕЕВ>> Пълния текст...
    Гневът на мравките
    Гражданските протести в Съединените щати под лозунга “Окупирай Уолстрийт” започнаха по призива на излизащото в Канада двумесечно списание “Ад Бъстърс”. В Канада – защото “свободните медии” на олигархията в САЩ никога няма да публикуват такъв манифест. Ето този знаменит текст, който накара жители на стотици американски градове и градчета да излязат на улицата: “Решавай! И то бързо! Държавата и корпорациите са решени да ни смажат. Няма да те чакат. Страхуват се, че демонстрациите ще се разширят. През XVII век борсовата спекулация е била престъпление. Спекулантите свършвали на бесилката. А ето че днес управляват държавата и финансовите пазари. Тиражират лъжи, които замърсяват ефира. Спекулантите знаят много добре, даже по-добре от вас, как корупцията и кражбата станаха всекидневие, как системата е настроена така, че да работи срещу вас, как корпорациите утвърдиха господството на един тънък слой олигарси, журналисти, политици и съдии, които живеят в царски палати зад високи огради.
    В същото време 6 млн. американци бяха изхвърлени от домовете им, а всяка година един милион души се разоряват и не могат да плащат за медицинска помощ. Всяка година 45 хил. американци умират, лишени от лечение. Реалната безработица наближава 20 процента, а гражданите – в това число и студентите – работят цял живот, и се трудят като роби, без да могат да изплатят дълговете си. И ако все пак имат работа, това пак не им дава никакви перспективи в този свят на феодални господари и крепостници.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Съвременните военни интереси на САЩ в Африка
    Голямата част от Африка получи „независимост” след Втората световна война. 1960 г. се смята за Година на Африка, тогава 13 държави получиха независимост, по-голямата част - бивши френски колонии и подопечни територии на ООН, намиращи се под френско управление. Страни като Камерун, Того, Република Мадагаскар, Конго (бивше Френско Конго), Дахомей, Горна Волта, Бряг на Слоновата кост, Чад, Централноафриканската република, Габон, Мавритания, Нигер, Сенегал, Мали, както и Нигерия (най-голямата по население страна, принадлежаща на Лондон, Белгийско Конго - най-голямата по територия) получиха „независимост”. Днес тези страни рядко попадат в обектива на световните информационни (или дезинформационни?) средства. Най-много да се види някой репортаж как някъде е избухнала война, станал е преврат, проведени са избори, но най-вече се показва природата.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    ГЕРБЪТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
    “Имало е и по-тежки времена,
    но никога не е имало по-подли”.
    Тези думи принадлежат на великия руски поет от 19 век Некрасов. Какво е било в Русия по това време, днес е трудно да преценим. Но това, което видяхме на последните избори у нас, напълно отговаря на думите на поета. За организационния хаос и безкрайно сложните листи, няма какво да се добави. Това определено е замислено предварително, за да се стигне в крайна сметка до страховития брой от общо 700 000 недействителни бюлетини. Сам по себе си факт, достатъчен, за да се постави под въпрос легитимността на изборите. За пръв път обаче станахме свидетели на директен опит да се манипулира вота, като се лишат български граждани от правото на глас чрез т.нар. забранителни списъци, които управляващите вместо да прочистят от “мъртви души”, ги прочистиха от... живи хора. В тези списъци фигурираха онези граждани, които нямат право да гласуват за местна власт, защото настоящият им адрес е в чужбина. Само че в тях попаднаха и хора, чийто адрес е в България и отговарят на изискването за уседналост.
    Автор: Константин ВРАНОВ>> Пълния текст...
    Борисов "назначава" президент?
    Той е навсякъде!
    Изборите в България са всъщност за президент, но по вестниците шества главно премиерът Борисов. Специалисти от фондация “Медийна демокрация” наблюдаваха седем български всекидневника преди изборите. Изводите са тъжни...
    Новите таблоиди първоначално обещаваха да отразяват обективно предизборната кампания, после обаче бързо станаха инструмент за поръчкова журналистика, твърди политоложката Християна Христова.
    Автор: Антоанета Ненкова, DW>> Пълния текст...
    Дянков мори БАН с глад
    Има два начина да ликвидираш някой или нещо. Или или като го умъртвиш - физически или юридически, или като го умориш от глад.
    Така сега кабинетът и неговия финансов “гений” Дянков се разправя с БАН. След като - определено предизборно - правителството уж отстъпи пред учените от БАН и се отказа от най-налудничавите си идеи за нейното закриване, министър Дянков упорито продължава да работи именно в това направление.
    Автор: д-р Теодор БОЕВ>> Пълния текст...
    Жив пред българската история
    Започнах да питам в своите публикации от началния етап на прехода кому е нужно да се „изпомпват” и обезценяват предприятията? Къде отлетяха парите от външнотърговските дружества? Какво се случи с производствените им активи в чужбина? Кой спечели от изкуственото подхранване на опозицията, станало не без съдействие на лидерите на БСП.
    Ако преди да замина за Москва предпочитах прагматизма на Луканов пред лявата фраза на Лилов (Лилов го ценях заради толеранса му към българската интелигенция, като член на Политбюро, през 70-те и началото на 80-те), сега действията на Луканов онагледиха себе си като авантюристични, объркани, стимулиращи незаконното забогатяване на определени среди от номенклатурата и обслужващия ги персонал.
    Автор: Проф. д-р Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
    Аз се възхищавам от Владимир Путин
    Отминалият 11 октомври бе неработен ден в Македония. Съгласно закона за празниците, гражданите на републиката празнуваха т. нар. Ден на народоосвободителната война и антифашисткото въстание. На тържество по повод празника македонският президент Георге Иванов заяви, че мисията на управляващите е да вкарат Македония в голямото европейско семейство. Но за да не си помисли някой, че в Скопие нещо се е променило Иванов обяви недвусмислено: „Никой не може да навреди на конституционното име на Македония, както и на нашата идентичност. Не трябва признаване, нито потвърждение за това, което сме”. Или казано с други думи, македонизмът и занапред остава водещ за управниците край Вардар и те ще го следват без резерви. Като доказателство за тази политика в Македония от месец с пълна пара се снима игралният филм “Трето полувреме”. Действието се развива през 1942 г. и разказва за футболния мач между ФК “Левски” и ФК “Македония” от шампионата на обединената футболна лига на България.
    Марин льо Пен, пред в. “Комерсант”>> Пълния текст...

    Зора е!
    Зора е!