"Нова Зора" - брой 40 - 4 октомври 2011 г.

Сподели във Facebook
Студена пот
  • Безсилието на властта и престъпността
    на средствата за масово осведомяване
  • В с. Катуница, Пловдивско, избухна междуетническо противпоставяне. Поводът - смъртта на 19-годишно момче, покосено от автомобил, плюс още една смърт – на 16-годишно сърдечноболно момче, припаднало и после починало, вероятно заради потрес от видяното и преживяното.
    В резултат на това 2000 разгневени футболни фенове и жители на селото, опожарени цигански къщи, скандирания „Смърт на убийците!”, и много полиция и жандармерия – както в доброто старо царско-фашистко време. Липсваха само пожарникарите на Захарчук. С други думи - мили родни картинки в годините на „ромското включване”.
    Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
    Каскадата от провокации и тяхната цена
    Кой представлява по-голяма заплаха за националната сигурност – задържаният под стража ромски бос Кирил Рашков или футболните агитки? Сега, когато пиша тези редове, не ми е известно становището на Консултативния съвет за национална сигурност, който предстои да проведе своето заседание. Но затова пък знам, че след кървавия инцидент в асеновградското село Катуница, битката се пренесе в полето на интерпретациите. Доколкото сме изправени пред остър, локален обществен конфликт, с подчертани етнически измерения, в нашето царство на медийните ментета, много бързо, дежурните самономинирали се “активни борци за етнически мир” получиха изненадващо поле за изява. Неадекватната обществена представа за социалните и етническите проблеми е също такава заплаха за националната сигурност, както и самите сблъсъци.
    Така че „войната” в Катуница и в Пловдив не е война между българи и роми. Обществените протести, поне през първите два дни, бяха породени от демонстрираното чувството за безнаказаност и надзаконност, което излъчва г-н Кирил Рашков (т. нар. Цар Киро), неговият род и съответстващите на тази представа негови действия. Влиятелни чужди медии вече успяха да игнорират публично утвърдената представа за противоправната икономическа активност на Рашкови като мотив и заряд на общественото избухване. Истината е обаче, че протестите носят патоса на едно възмущение от необяснимия за мнозинството граждани начин на натрупване на свръхголеми богатства в годините на прехода, от чувството за гарантирана от институциите безнаказаност, особено на местно равнище. А това семейство Рашкови неразумно и непредпазливо демонстрира вече от години.
    Автор: Мирослав ПОПОВ>> Пълния текст...
    К(Л)АТУНИЦА!
    В разказа си „Номенклатурата” Чудомир описва отчаяните усилия на Лальо Пърликачулят, назначен с ходатайства за магазинер в секцията по постройка на крайбалканската железопътна линия, да разтълкува и изпълни нареждането на главната дирекция на постройките. Защото последната му заповядала писмено да направи веднага списък на целия инвентар съгласно новата номенклатура. Нито той, нито попът, нито някой от приятелите му знаел какво означава проклетата дума. Един от приятелите му по кръчма, Духтито, предъвквайки втората половина на думата (клатура), дори допуснал, че началството може да му се подиграва, дето само стои по цял ден в склада и си клати краката. „Клатура... От клатене трябва да произлиза” – заключил той. Пърликачулят не приел това обяснение, но като не могъл сам да разнищи ваджишката дума, легнал болен и умрял. Имал съвест и срам, човекът! За разлика от нашата държава, която двадесет години си клати краката по „циганския въпрос” и ще продължи да се прави на умряла лисица, докато не пламне цяла България.
    Случилото се на 23-24 септември 2011 г. в пловдивското село Катуница е показателно не толкова за някакво етническо напрежение, колкото за изчерпващото се търпение у обикновените хора от безнаказаността, държавното и партийно покровителство на забогателите при прехода мутри. Независимо от етническата им принадлежност. Щом върховете не могат да управляват по новому, а низините не искат да живеят по старому, възниква революционна ситуация. „Арабската пролет” не се роди от „Фейсбук”, а от гореспоменатото противоречие, и от едни други неща.
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    В Европа не искат да живеят с цигани!
    Как мислите, какви хора не ще за съседи т.нар. европеец? Ако списъкът ви започва с Юнал Лютфи, Тримата мускетари или Съветската армия освободителка, отговорът ви е решително погрешен.
    На първите три места сред нежеланите съседи са наркоманите, престъпниците и пияниците. Що се отнася до почетното четвърто място, то е твърдо запазено за волните цигани, познати тук-там и с романтичното прозвище “роми”.
    Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
    Паметници...
    Научихме със закъснечие, че през юли 2008 г. в Прага се е провела международна конференция на тема “Европейската съвест и комунизмът” и е приета декларация, в която се иска международен съд над комунизма. И още, че той е отъждествяван от “прогресивното демократично” човечество с Хитлеровия нацизъм. Защо е това отъждествяване, може да си обясни всеки ляво мислещ човек, който знае, че съвременната демокрация е дясна и демагогска според мнението на Чърчил, и щом не е измислено по-добро общество за сега, той и другите (лишени от неговата откровеност) “десни” са склонни да я обслужват и да налагат световната власт. Но недорасли до законите на общественото развитие, те си позволяват да определят кое е “зло”, кое – “добро” и да практикуват внос и износ на революции и демокрации. Доказателства – бол, като се започне в най-ново време от намесата в Ирак и се премине през арабските страни днес, но винаги в посока към богатите на ресурси кътчета на земята. Дали наистина не разбират съвременните радетели за човешките права или твърде добре разбират ситуацията, щом организират такива належащи мерки като пражката конференция, за да унищожат онова, което не успяха да унищожат с помощта на Хитлер през Втората световна война – т.е. СССР, по-точно Русия, и идеята за по-справедливо общество?!
    Автор: Димитрина ОВАНЕСЯН>> Пълния текст...
    1 октомври - национален празник на Китайската народна република
    КНР - потайната свръхдържава
    Днес Западът, дори когато говори за китайската заплаха, се утешава, че КНР има слабо присъствие на глобалния финансов пазар и че БВП на Китай (преизчислен по официалния занижен курс на юана) е много по-малък от американския.
    Но истинските размери на брутния вътрешен продукт на Китай не знае никой, освен самите китайци. За него може да се съди по обема на производството. А в Китай то е съпоставимо с това на цялото останало човечество. Отнася се и до текстила, химическите влакна, персоналните компютри и т.н. Усреднявайки натуралните показатели, може да се заключи, че китайското производство днес се равнява на 2/3 от световното (без Китай), т.е. на около 40 % от световния брутен продукт.
    Автор: Александър АНИСИМОВ>> Пълния текст...
    Мечове и щитове на Балканите
    Американската програма “Звездни войни” или европейският “Противоракетен щит” пристига в румънското село Девеселу. След четири години системата на американската противоракетна отбранатрябва да стане оперативна в тази румънска база. Договор за това подписаха преди няколко дни румънският министър на външните работи Теодор Баконски и американският държавен секретар Хилари Клинтън. Базата е на около 100 км северно от българската граница и на около 350 км югоизточно от Белград. Решението на Букурещ Румъния да стане част от американския противоракетен щит несъмнено е най-крупната промяна в архитектурата на сигурността в тази част на Европа, по-голяма дори и от самото присъединяване на Румъния и България към НАТО.
    Автор: Драгутин МИНИЧ>> Пълния текст...
    Жив пред българската история
    През втората половина на 80-те години, на летните срещи с писатели в почивната ни варненска станция, Живков вече имаше вид на престарял и трудно ориентиращ се в обстановката човек, говореше като навит часовник, на места с „гафове”, непростими за ранга, който заема. Мислено го сравних с Брежнев и старческата му вцепененост.
    Освен това ме дразнеше, че се поддава на ласкателства, че се съгласява да му пренапишат биографията и че се обгражда със земляци от Правец, Ботевград и района. Не възразяваше да го рисуват видни художници и да му правят скулптурни портрети. Сваляше и качваше партийните кадри извънредно често, което създаваше впечатление, че се намираме в политическа менажерия. Той стана родоначалник на откровеното раздаване на привилегии за елита му, през неговото управление се оформи ясният профил на номенклатурната класа (Валентин Вацев я определя като съсловие) с разделения, профилиране и форми за забогатяване, послушание и нагаждачество. В партията се развихри кариеризъм, непознат през предишните десетилетия.
    Автор: Проф. д-р Чавдар Добрев>> Пълния текст...
    Б. Б. - бомбата със закъснител
    Този човек, станал по каприз на съдбата министър-председател на България, отдавна ни кара да се питаме той дали наистина е нормален политически деец.
    И речникът, и политическото поведение на Бойко Борисов издават една объркана душевност. Упражнявайки своите функции, господин премиерът използва крайно примитивни изразни средства, убеден, че така се доближава до народа. Но греши. Езикът на народа понякога е груб, защото са груби условията, при които живее. Езикът на Борисов е груб, защото е груба неговата душевност. Той издава едно лошо възпитание. Какво наистина трябва да мислим за възпитанието на човек, който публично заявява, че не му дреме кои кръгове от БСП се бият през службите, като е забравил само да уточни какво всъщност е онова, на което не му дреме. Имало е в нашата история държавници, които не всякога са се изразявали достатъчно изискано (А. Ляпчев: „Со кротце, со благо и со малко кютек”), но огромната им култура е била в състояние да компенсира някои отклонения от нормите за добро поведение. У Борисов такива норми няма, защото няма, както изглежда, и култура, която да ги изработи.
    Автор: Проф. Велко ВЪЛКАНОВ>> Пълния текст...
    За водата и истината
    Беглият преглед на българските средства за масова информация може да направи много и разнообразни констатации, но на първо място са скриването на истината и дребнотемието. А когато истината е скрита, значи тези, които го правят, целят да поддържат установения анестезиологичен унес на народа, да се пренесат в негова „жертва”, като вършат вместо него тази „мръсна” работа политиката и по този начин ни отнемат тежкото „бреме” за управление съдбините на отечеството.
    Написаното, разбира се, е тема за много сериозен разговор, но не за това искам сега да споделя с вас своите наблюдения и да изкажа и моето мнение.
    Автор: Свилен ДИМИТРОВ>> Пълния текст...
    Съвестта няма почивен ден
    Смисленият житейски път на Стоил Фердов като изявен строител, общественик и ръководител в най-грандиозния модернизационен проект в новата българска история – периода на социалистическото съзидание – отдавна е превърнал неговото име в символ на всеотдайност, съпричастност и любов към България, към нейния настоящ и утрешен ден, към величието, славата и неповторимостта на славянския свят. От крилете на младостта и въглищния прах в гара Куциян, през устрема, вярата и дързостта на РМС, до мъдростта и широкия размах на ръководителя – генерален директор на БДЖ и зам.-министър на транспорта, Стоил Фердов премина като неизменен победител на волята над трудностите в попътните сражения на битието. Премина, облъхнат от вярата в един нов живот, в един нов път на любимото Отечество.
    Когато България, с гърмящите колела на славата, събираше възторга на света и завистта на недоброжелателите, Стоил Фердов ръководеше удвояването и електрификацията на жп линиите в България; строеше най-модерните разпределителни гари на Балканите; отчиташе горещия пулс на фериботния комплекс; следеше графиците на превози и производства, с две думи – беше генерал на една близо стохилядна железничарска армия, която освен сладката умора на усилния ден и сладостта на честния хляб, имаше своите прекрасни дворци – почивни домове, санаториуми, профилакториуми и здравни заведения, която беше уверена в своя утрешен ден и бе спокойна за бъдещето на децата си.
    Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...

    Зора е!
    Зора е!