"Нова Зора" - брой 37 - 13 септември 2011 г.

Сподели във Facebook
50 лева след двадесет години = ? хляб
  • И “втората пенсия” на идните поколения – на кукуво лято
  • Всички знаци на небето и земята показват, че не само сегашните пенсионери, но и поколенията, които вървят след тях, никога няма да видят прилични пенсии. Такива са простичките факти. А както бе казал Сталин, фактите се упорито нещо. И то въпреки ухайната партенка на управниците, че родените след 1960 г. сънародници ще получават и “втора пенсия, за което те вече плащат съответния кръвен данък в съответните частни, по правило чужбински фондове.
    Изчисленията показват, че средната осигуровка у нас се прави върху около 400-500 лв. Това означава, че средната “втора пенсия”, която ще получават хората в светлото бъдеще, ще е средно към 50 лв. Затова и изписваме словосъчетанието “втора пенсия” в кавички, защото да се нарече такава сума пенсия, е безбожно кощунство.
    Автор: Георги БОРИСОВ>> Пълния текст...
    "Американската мечта" на Б. Б.?!
    В началото на “прехода” „политическият елит” бе единодушен, че България трябва да следва икономическите, политическите и цивилизационните модели на благоденстващите страни от „демократичната общност”.
    Различията бяха само географски: едни обещаваха да станем „Балканска Америка”, други – „Швейцария на Балканите”, а трети ни пращаха в Европа през... Босфора. Днес, 22 години по-късно, когато ни предстоят местни и президентски избори, географски и политически сме в Европа, а по жизнен стандарт, грамотност на населението, медицинско обслужване и други “цивилизационни показатели” сме рамо до рамо със забравените и от бога, и от цивилизацията най-изостанали африкански страни. Разбира се, съвсем незаслужено. Което не попречи на поредните „успешни” държавници да се отчетат, сиреч похвалят, пред медиите. Хайде, Първанов си отива от президентството, но Борисов остава във властта и избирателите с право се чудят как ще изкарат наближаващата зима. Да им има проблемите...
    Къде сме ние наистина?
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Кандидат-президентско невежество
    Не зная колко са вече кандидат-президентите, но зная, че са много. Кандидати за високия държавен пост са и хора, които нямат шанс да съберат дори и един процент от гласовете на избирателите. Както трябва да се очаква, всички те са и твърде словоохотливи. Използват всяка възможност да ни запознаят с онова, което смятали да направят, когато заемат президентския пост. И при това показват изумителна неграмотност. Извинете, но те нямат и представа какво всъщност означава да си президент на Република България. Както изглежда, никога не са чели Конституцията, или ако все пак са го направили, нищо не са разбрали. Почти всички плуват в някакви фантасмагорични облаци, все едно не са от мира сего.
    Фанфарно обявената кандидат-президентска двойка на ГЕРБ Росен Плевнелиев и Маргарита Попова показа своето държавноправно невежество с целия медиен блясък. И Плевнелиев, и Попова обявиха, че те не са политици, а експерти. „Аз – заяви Плевнелиев - не съм политик, /.../, аз съм експерт и държа да остана такъв”. В същия смисъл изявления направи и М. Попова: ”Нашата сила е, че ние не сме политици, а сме експерти.” Само заради тези изявления избирателите още сега трябва да ги дисквалифицират и да ги изключат от предстоящите президентски избори, като впишат в съответната графа „освободени по непригодност”.
    Автор: Проф. Велко ВЪЛКАНОВ>> Пълния текст...
    „Студената война” – идеологически сблъсък или война за ресурси
    Ако се приеме, че „доктрината Труман” разчиства пътя за навлизането на американската помощ в Европа и е първият етап от такава политика, то “планът Маршал” е свързан със съживяването на икономиката на Западна Европа. И обърнете внимание, това се налага не от идеологически, културен или друг характер, а по икономически и военни причини, защото държавите от Западна Европа са необходими за американския експанзионизъм. Както обяснява Ачесън, износът на САЩ възлиза на 16 млрд. щ. д. годишно, като по-голямата част от него е предназначен за Европа, докато вносът възлиза на по-малко от 8 млрд. щ.д.
    На европейците, свързани с пазара в САЩ, са необходими финансови средства, за да не замре американският експорт. Развитието на икономиката е обвързано и със създаването на добре обучена армия, която да възпира разширяването на съветската зона в западна посока. Ключова позиция в този замисъл заема Германия, чиито каменовъглени мини и стоманолеярни заводи трябва да заработят.
    Автор: Стефан АНЧЕВ>> Пълния текст...
    България в геостратегическия триъгълник Брюксел-Москва-Вашингтон. Културна и духовна идентичност
    Уважаеми колеги,
    Преди година тук, в София, заедно с президента Георги Първанов, представихме емблематичната книга “Светът без Русия?”, с подзаглавие “Докъде води политическото късогледство”, на големия учен и държавник, наш искрен приятел акад. Примаков. Днес (дори само в контекста на процесите в арабския свят) на всички е ясно, че това е изключително важен за целия свят въпрос.
    Но за нас, българите, има и един друг жизнен въпрос: Може ли България без Русия? Този въпрос се поставя многократно през последните над 130 години след Освобождението на България. И макар че отговорите често са разнопосочни, историята си е казала думата. Русия е нужна на България! Каквито спорове и противоречия да е имало или има между правителствата на двете държави, понякога изострящи се до степен на икономически, военен или политически конфликт при княз Батенберг, при царете Фердинанд и Борис I, или при премиерите Костов и Борисов, то близостта между двата народа е константна величина.
    Автор: Светлана ШАРЕНКОВА>> Пълния текст...
    От първо лице за човека "На крачка зад държавния глава"
    Почти не е за вярване, че от времето, когато “На крачка зад държавния глава” видя бял свят, са изминали близо десет години. Спомням си трудностите, които авторът трябваше да преодолее, за да издаде книгата си, както и радостта му, когато най-сетне успя да я представи на българската публика. Тогава Иван Боев ми предложи да въведа читателите в темата, като напиша “няколко думи” в началото на неговата книга. Преглеждайки текста си сега, с опита на изминалите години и изживените събития, ми се струва, че казаното тогава е валидно и за новото време. Нито посоката, по която се движи следдесетоноемврийска България, нито отношението към някогашните връзки на страната ни със своя главен тогавашен съюзник - Съветския съюз, не изискват особени промени в нашето тълкувание за тях.
    Може би поради спецификата на времето, или пък по други причини тази уникална книга на Иван Боев преди осем години сякаш не успя да получи цялото внимание, което без съмнение заслужаваше. Тогава много хора, включително някои официални държавни и партийни фактори, нямаха интерес да се знае истината за връзките ни със Съветския съюз, както и за отношенията на Тодор Живков със стопаните на Кремъл.
    Автор: Христо Н. МАЛЕЕВ>> Пълния текст...
    СССР не беше обречен на поражение
  • В близките години ще видим аналогичен по мащаб механизъм за срив на „западната” система
  • Ритуалните песни и танци на либерастите по повод годишнината от разрушаването на СССР приключват, затова вече може да говорим сериозно на тази тема. Ще припомня отново накратко логиката на икономическо развитие в периода, когато действаше парадигмата на научно-техническия прогрес.
    Същността на тази парадигма е ускореното (в сравнение с предходното, феодалното) развитие и разделението на труда за сметка на използване на кредитната система. Значението на разделението на труда отбелязват и икономистите (а по-точно философите, които се занимавали и с политикономия, но тогава още нямало подобно понятие) от 16-17 век, а после създателят на съвременната политикономия Адам Смит отбелязва, че задълбочаването на разделението на труда неминуемо води към нуждата от разширяване на пазарите. Съответно и цялата световна икономическа система трябва да бъде съставена от постоянно разширяващи се системи (клъстери), които рано или късно трябвало да влязат в стълкновение и остър конфликт.
    Автор: Михаил ХАЗИН>> Пълния текст...
    Либийската опозиция – симбиоза между
    сътрудници на ЦРУ и "Ал Каида"
    Така наречената либийска опозиция представлява смес от политически опортюнисти, партизани муджахидини, някога обучени от ЦРУ, като например Абдел Хаким ал Хасиди от т. нар. Либийска ислямска бойна група, който открито признава тесните си връзки с „Ал Каида” от времето на войната в Афганистан. Несъмнено това увеличава недоверието към най-странния военен поход на Вашингтон от последно време. Освен това в опозицията участват високопоставени членове на режима на Кадафи, решили, че „тревата е по-зелена” (т.е. успехът е по-реален) на страната на подкрепяната от САЩ, Великобритания и Франция опозиция, както и откровени главорези, които с одобрението на Вашингтон, Лондон или Париж напипаха шанс за контрол над една от най-богатите земи в света. Тази „опозиция”, за разлика от Тунис или други места, никога не е била „ненасилствена”. Това е въоръжено въстание, война на едни племена с други племена, а не бурен стремеж към демокрация.
    Днес Вашингтон убеждава страните, членки на НАТО, да подкрепят група тирани и да прогонят предишната група тирани, понеже не отговарят на онова, което Пентагонът нарича „пълен спектър на доминация”. Либийската „опозиция” има добре познатия образ, създаден от Си Ен Ен или Би Би Си – неясни силуети на младежи, които замерят с камъни, крещят лозунги за „свобода и демокрация” пред подходящо разположени камери.
    Автор: Уилям ИНГДАЛ>> Пълния текст...
    "Нова Зора" подкрепя
    инж. Стоян Проданов
    за кмет на Ямбол
    В надпреварата за кмет на община Ямбол се включи русофил номер 1 на града инж. Стоян Проданов. Това стана, след като политически партии, формации, видни обществени деятели и представители на културата поискаха нов модел на управление в града, съвсем различен от досегашния, и той да бъде осъществен именно от областния председател на Движение „Русофили”. Те считат, че само инж. Проданов със своя свободолюбив дух и опит в управлението със зачитане на чуждото мнение може да даде възможност гражданите на Ямбол, чрез своя ум и талант, да вземат реално участие в местното самоуправление.
    Всичко това предизвика свикването на първото заседание на Обществения съвет в хотелски комплекс „Тунджа”, където коалиция „За Ямбол”, както и партии и сдружения извън коалицията, но подкрепящи нейното решение, категорично заявиха, че застават зад кандидатурата на Стоян Проданов. Общественият съвет е орган за развитие и просперитет на Ямбол в изборите за местно самоуправление - 2011 г. В него участват авторитетни имена, сред които бившият шеф на ГЩ на БА ген. Цветан Тотомиров, председателят на НДСВ – Ямбол Минчо Спасов, председателят на ПП “Нова Зора” Минчо Минчев, председателят на ПП “ОБТ, Български лейбъристи” проф. Кръстьо Петков; многократният олимпийски, европейски и световен шампион по борба Петър Киров; председателят на ПП “Европейска сигурност и интеграция” Тома Томов; бившият кмет на Ямбол (два мандата) инж. Николина Хаджигеоргиева; бившият шеф на РДВР–Ямбол ген. Димитър Ангелов, народната певица Славка Калчева, проф. Стефан Пенев, бизнесмени, хора на изкуството и други.
    Автор: Магдалена ГЕОРГИЕВА>> Пълния текст...
    100 години от рождението на Тодор Живков
    На 7 септември 2011 г. се навършиха 100 години от рождението на Тодор Живков. Специално създаден инициативен комитет организира честване на юбилея в град Правец, родното място на държавния глава на Народна република България в продължение на 33 години. В парковото пространство пред паметника на Тодор Живков, поставен през 2001 г. по повод 90-годишнината от рождението му (автор на скулптурата е проф. Секул Крумов) се събраха хора от града, близките населени места и гости, дошли специално за празненството. В музейния комплекс, организиран при родната къща на Тодор Живков, бе открита и музейна експозиция под наслов „Тодор Живков и светът - отминало настояще”. Названието на експозицията се оказа пророческо и оголена метафора за истинските настроения на присъстващите, които едва ли са очаквали официалните изказвания по повод стогодишния юбилей на един голям български държавник (независимо от допусканите погрешни стъпки в различни области) да продължат... седем минути. Плюс още три-четири, в които бяха поднесени цветя. Мнозина от събралите се на неголямото място пред паметника не скриха дълбокото си възмущение от подобно “политически коректно” отношение на управата. За разлика от преобладаващото отрицателно отношение към десетилетията, в които начело на държавата бе Тодор Живков, оповестено от официозните телевизии със съответните проценти и проучвания, оказа се, че има и българи, които не се срамуват от годините, когато страната ни вървеше по пътя на социализма.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Скопие пропиля 20 години история
    На 8 септември Република Македония отпразнува 20-годишния юбилей на своята “независимост”. За всеки, който се интересува от Балканите, е повече от ясно, че България винаги е помагала на Македония в най-трудните за новата държава времена, и очевидно така ще продължи и в бъдеще.
    Много хора забравят, нарочно или не, съдбоносния период в началото на 90-те години на 20 век и затова винаги е добре да се припомня, че България първа призна независимостта на Македония и значително допринесе за поставяне на началата на македонската демокрация и освобождението от югославския режим. Днес обаче гражданите на Македония са заложници на една смехотворна “антиквизация”, която е в противоречие не само с историческата истина, но и със здравата логика.
    Автор: Евгений ЕКОВ>> Пълния текст...
    Да послушаме сърцето си
    Любовта към България, към родината, няма историческо измерение, тя съпътства държавността още от нейното зачатие, далеч преди Княз Борис Първи да наложи волята си над непокорните боили. Тя се зарежда от човешката привързаност към домашното огнище, където си изплакал за първи път, от приспивната песен и от първата милувка на майката, от първите проблясъци на съзнанието, че си частица от една общност. Патриотизмът не се съизмерва нито с богатство, нито с бедност, нито с неук или с образован. Поривите му крият неистова сила, която може да окриля изпадналия в беда да върши чудеса, когато хора или Отечеството са в гибел.
    Ни ум, ни сърце скланя патриотът. Пристъпва към пищова, камата и требника и изрича: „Заклевам се да умра за свободата на България!” Така Колю Фичето се глави за Велчовата завера, но скоро го обзеха съмнения. Послуша сърцето си и реши - мистрията да държи за сабля. И не измени на дадения облог. В построените от него църкви, конаци, ханове и мостове вплете грифони, лъвове, лебеди, нимфи - греят като невероятна, пластична усмивка. „Паша ефенди - обръща се той към Митхад, - ако не построя този мост по терка си за 700 000 гроша, вземете ми главата!” Честта, която залага при строежа на моста над река Бяла, бе не само негова, но и народна.
    За бедите на озлочестената от турците Родина, за коварството и престъпността в припадналата свирепа нощ над Царевец, за скромния монах, книжовника реформатор, писателя философ, пише в „Похвално слово за Евтимий” летописецът Григорий Цамблак: “...Когато му съблякоха одеждите и го отведоха върху градската стена, за да бъде смъртта му позорна, каза на варварите: „О, несправедливецо, защо така безумно и унизително си изложил величието на моето достойнство? Прилично беше първом да се пожертва йереят, та тогава да последват жертвите... Те всички бяха поверени на мене, затова трябваше пръв аз да изпия чашата на заколението...” Така каза великият мъдрец и призова палача...”
    Автор: Стамен ДОЛАПЧИЕВ>> Пълния текст...

    Зора е!
    Зора е!