"Нова Зора" - брой 36 - 6 септември 2011 г.

Сподели във Facebook
Единението увенчава делото!
Само преди 126 години българите организираха и сътвориха едно от най-чудните исторически събития – обединението на Княжество България с така наречената Източна Румелия. През онези бурни дни от септември до ноември 1885 г. българите, чиято етническа територия бе разкъсана съвсем съзнателно на Берлинския конгрес 1878 г., и на които още тогава някои отричаха всякакъв принос за собственото им освобождение, се вдигнаха, и сами срещу почти цяла Европа, категорично изтриха от политическата карта на същата тази Европа една област с особено устройство, замислено с цел дебългаризацията й във времето.
Кой знае, ако не бяха тези решителни действия на народ, армия, политици, княз, може би сега край Ихтиман щеше да има митница, а в Южна България някакъв румелийски език!?..
Автор: Илия СТЕФАНОВ>> Пълния текст...
НАТО претърпя поредното поражение в Либия
НАТО претърпя поредното си поражение, въпреки че ожесточените боеве в либийската столица продължават. Гледано откъм днешния ден, окончателният изход на „битката за столицата” може да се реши и не в полза на привържениците на Кадафи. Но всъщност успехът им изглежда безспорен, доказват го събитията от последно време.
На 20 август, събота, точно в 20 ч, стартира операция „Сирена” (или „Русалка”) – старателно подготвена с участието на най-добрите „стратези” на западните разузнавания, дипломатическите служби и висшето ръководство на водещите натовски държави. Британската преса побърза да се похвали, че фазата на военното нахлуване в Триполи е разработена от сътрудници на английското МИ-6. Явно целта бе да се „бетонира” приоритетът на англичаните в „разгрома” на силите на Кадафи. Но събитията сочат, че английските „спецове” имат по-голям успех в разгонването на демонстрации у дома.
Автор: Фьодор ЯКОВЛЕВ>> Пълния текст...
По повод датата 9 септември 1944 г.
Колкото повече се отдалечаваме от датата 9.09.1944 г., толкова повече различни емоции ни затрудняват да видим нейното истинско място в българската история. Почитатели и врагове се надпреварват в остроумията - за едни тя е светлото утро на „доброто”, за други - началото на историческото „зло”, царувало цели 45 години в България.
Обвита в мистиката на ценностния подход, в новата „религиозна” мантия на капиталистическия глобализъм, датата все още разделя нацията и тя все по-малко си дава сметка за нейната същност. Сама по себе си тази дата е репер, точка от природно-историческия процес, в която беше опредметена абсолютната необходимост на процеса, произхождаща от съвместното действие на обективни и субективни фактори и от изискванията на геополитиката.
Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
Символът Тодор Живков
В тези дни, когато се навършват сто години от рождението на Тодор Живков, си заслужава да поразмислим за неговото място в съдбата на България. Може би страстите около името му вече са затихнали. Може би съвестта на злостните му клеветници е проработила, пък и някои от тях заедно с него вече са отишли в небитието. Може би двадесетте години примитивен капитализъм са ни направили по-мъдри, по-внимателни в оценките си, по-прозорливи, макар и със задна дата. Нали има приказка, че силата на българина е в неговия втори акъл. А ако и той не е достатъчен, най-добре е да оставим безнадеждните случаи на мира.
Вероятно си струва да си припомним кога и как дойде на върха Тодор Живков. Кои бяха ръководителите ни преди него – не само в кратките години след Девети септември, но и изобщо след освобождаването ни от турско робство. Ще е добре и да видим кои бяха неговите наследници. Какви качества имаха. Какво дадоха на България и какво взеха от нея. В крайна сметка основното мерило на всяка власт е едно: как живеят хората при нея. Става дума за повечето, ако не и за всичките хора. Единиците или стотиците винаги са живеели добре: аристокрацията и собствениците на роби в Рим, аристокрацията и собствениците на крепостни и други селяни в средните векове, собствениците на банки, предприятия и фирми в наше време. Не за тях става дума, а за останалите. За разликата в начина на живот между най-богатите и най-бедните. За съответствието между поученията на най-великите човешки умове: Пророците, Буда, Конфуций, Христос, Мохамед – и реалностите на нашия ден, при това не изобщо по земята, а в малка България, без която за нас целият останал свят губи смисъл.
Автор: Христо МАЛЕЕВ>> Пълния текст...
Тодор Живков, Доклад пред събранието с писателите
На 16 декември 1966 г. Тодор Живков изнася доклад пред събрание, организирано от Съюза на българските писатели. Заглавието е “За работата на Деветия конгрес на Българската комунистическа партия”. Стенографският запис на доклада е издаден в брошура през 1967 г. Най-отгоре на корицата и на заглавната страница има предупредителен надпис “За служебно ползуване!”.
Автор: Петър К. ПЕТРОВ>> Пълния текст...
"Студената война" – идеологически сблъсък или война за ресурси
Амбициите на САЩ за световно господство са политическа цел и в началото на Втората световна война. В своята книга “Американският век” Г. Люс, съветник към правителството и един от редакторите на “Тайм” пише - “...историческата мисия на САЩ е да превърнат 20 век в американски, а целия свят – в американски свят” (23). На тази база идва и определянето на стратегията след Втората световна война като “Pax-Americana” (“мир по американски”). Това означава светът да признае, че САЩ са единствената най-мощна държава, която може да налага своите цели, такива, каквито американците считат за правилни, и със средства, които те смятат за необходими (24).
Х. Кисинджър определя САЩ след Втората световна война, като “толкова могъщи, което им дава самочувствието да прекрояват света по свои собствени мерки” (25). Тази цел е облечена в идеологическа обосновка като борбата срещу комунизма и противопоставянето му (“сдържане” с всички средства: икономически, политически, военни, психологически). Целта е недопускане на СССР до ресурсите на Евразия, след като източната и централна част от Европа е в сферата на съветското влияние. В началото на 20 век британският геополитик Харолд Маккиндер развива концепцията за “евразийската територия”, включваща целия Сибир и значителна част от Средна Азия. По-късно се появява и концепцията за “сърцето” – Централна и Източна Европа, като важна отправна точка за доминиране над Стария континент.
Автор: Стефан АНЧЕВ>> Пълния текст...
Цифрите на възхода
  • Радвай се, народе, цените ни вече са два пъти по-високи от немските!
  • А и финансовият ни сектор е най-стабилният в света
  • Радвай се, народе, доста цени у нас са вече двукратно по-високи от германските!
    Кило захар във Федералната република е 1,30 лв., у нас – 2,40. Само от януари досега храните в България са поскъпнали с близо 25 на сто и вървят нагоре. Според данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата с по-високи цени са брашното, млечните продукти, яйцата и варивата. Сега килограм ориз струва 2,24 лв. при 1,99 през януари. Сиренето се е “закръглило” с още 20 стотинки, а яйцата – с 6. Кашкавалът надскочи и Стефка Костадинова – от 7,80 лв. на 10, 40 лв. килограмът.
    Автор: Иво ГЕОРГИЕВ>> Пълния текст...
    "Европейците" от ЕВН съвсем си разпасаха пояса
  • Австрийският монопол ограбва пенсиите на хората, преди да са ги получили
  • Гаврите на австрийския жичкаджийски монопол ЕВН, чийто бивш служител и настоящ обслужващ персонал е енергийният министър Трайчо Трайков, продължават с все по-страшна сила. 40 пенсионери от Смолян и Момчиловци внесоха жалба срещу ненаситната фирма.
    Австрийците са си уредили, и то с крещящо незаконен “договор”, таксите за тока да се превеждат направо по сметката на чужбинските навляци, още преди пенсионерите да са получили пенсиите си. Когато пощите закъснеят с превода, ЕВН изключва тока на гражданите, като по този начин ги изнудва да й плащат и по 40 лв. за “включване”. За раздутите сметки, токовите удари, прекъсванията на тока и другите издевателства - да не говорим. Така родопските българи са като безправна рая в собствената си страна.
    Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
    Богати-бедни
  • Ако може, Дянков ще сложи измервателни уреди и касови апарати на комините
  • С приближаването на втората (може да се каже и вторична) световна криза за управляващите гербери става все по-трудно да поддържат мита за финансовата стабилност и относителното благоденствие на България. Не че някога сме вярвали в тази илюзия, но и да я имахме, мините, които започнаха да експлодират в началото на третата година от мандата на ГЕРБ, би трябвало да ни събудят. На практика всички „успехи” на управлението на Бойко Борисов и компания се оказаха грандиозни провали. За по-предишни управници народът е казал: „Евтини на брашното, скъпи на триците!”. Днешните обаче са най-евтини на обещания и хвалби. И не по-малко щедро от други пилеят народната пара за предизборна реклама.
    Да вземем „бума” в туризма, за който съобщи неотдавна Националният статистически институт. Той бе опроверган от най-рейтинговия министър в правителството Росен Плевнелиев, който се спряга и за потенциален кандидат президент на ГЕРБ... Според министъра на регионалното развитие и благоустройството имало драстично разминаване между данните за броя на туристите, с които кметове и общини обосновават исканията си за изграждане с държавни средства на пречиствателни станции за отходните води, и декларираните легла, за които се плащат такси. Например в община Созопол отчитали 80 000 легла в курорта, когато настоявали за пречиствателна станция, а плащали такси само за 2000. Обаче проверка на ВиК-дружествата показала, че в разгара на туристическия сезон в града е имало не повече от 40 000 души. Кметството в Несебър пък подало данни за 650 000 легла, докато според статистиката на ВиК ставало въпрос за 350 000. Възмутен от тези мошеничества, министър Плевнелиев заплаши, че държавата няма да налее и един лев за пречиствателни станции, докато не се уточнят от три независими източника истинските цифри за легловата база. Така той се противопостави не само на премиера Борисов, обещал прибързано чисто море, а и на директивата на Еврокомисията, според която още до края на 2010 г. трябваше да бъдат изградени пречиствателни станции в градовете с население над 10 000 души, а до 2014 г. – в тези с население под 10 000 души.
    Автор: Трендафил ВЕЛИЧКОВ>> Пълния текст...
    Защо чешката крона стана световен шампион?
    В телевизионен коментар финансистът Емил Хърсев изтъкна отличното състояние на чешката крона. “Ако преди 20 години някой бе предвидил на глас, че играчите на световните финансови пазари панически ще бягат от валутите на САЩ и Германия, за да купуват чешки крони, много хора биха се изсмели” – каза Хърсев. И допълни: “Днес валутата на бившата комунистическа република обаче е едно от малкото останали убежища за световните финансови спекуланти. Според големите борсови експерти чешката валута е една от най-сигурните в света.”
    Констатицията на Хърсев не е никак пресилена. През целия посткомунистически период чешката крона бе едно от най-стабилните парични средства в света. Това се вижда от следния простичък факт: при падането на Берлинската стена 1 долар струваше 28 крони, а в настоящия момент – 16,80 крони. Това означава, че през последните две десетилетия икономическото състояние на Чехия е било много стабилно, че преминаването от един към друг обществен строй е вървяло плавно, без извънредни ситуации и сривове, без ограбване на народните спестявания и малкия бизнес чрез галопираща инфлация или банкови кризи и икономически катастрофи.
    Автор: Георги БОРИСОВ>> Пълния текст...

    Зора е!
    Зора е!