"Нова Зора" - брой 34 - 23 август 2011 г.

Сподели във Facebook
"Студената война" – идеологически сблъсък или война за ресурси
Стефан АНЧЕВ

„Студената война” е термин, изразяващ* състоянието на политическите отношения между държавите победители и техните съюзници след края на Втората световна война. Приема се, че за първи път той е използван от финансиста Бернард Барух през 1947 г., и е популяризиран от журналиста Уолтър Липман. Терминът е свързан с конфронтацията между водещите тогава суперсили САЩ и СССР и техните съюзници, базирана на идеологическо, икономическо и военно съперничество. Този период e свързан с многополюсния модел в глобалните политически отношения, но въпреки кризисното на моменти обтягане на отношенията (в това число и редица локални „горещи войни”), не се стига до открита война между двата блока.

През първите 25 години на „студената война” американската историография от т. нар. реалистична школа обвинява за конфронтацията „тоталитарния съветски комунизъм и неговия лидер Сталин”. Интересното е, че действията на съветското правителство, във вътрешно- и външнополитически план се определят като резултат от някакъв агресивен план. Нещо повече, управляващите в Кремъл (определени като „притъпен режим”) неизменно търсят „конфронтация на международната арена”. Според Ситън-Уотсън „стремежът на съветското правителство към световна социалистическа революция го поставя в положението на перманентна война с всички държави, които не му се подчиняват или не се намират в близки отношения с него” (1). Ако подобно определение за водена политика, съответства на тоталитарна държава, то през последните 50 години САЩ напълно отговарят на него. Според авторите от тази школа „студената война” не е политика на Запада, а на СССР. За тях единственият способ за прекратяването й е отказът на съветските лидери от световната социалистическа революция, определяно от тези историци като „империалистическо доминиране в света”. Другият начин – неприемлив за тях – е Западът да се откаже от съпротива срещу съветската политика (2). Според Дж. Кенан дори в случаите, когато Кремъл показва сговорчивост и стремеж към премахване на конфронтацията, това трябва да се възприема като „тактически маньовър, използван в отношенията между врагове” (3). В по-ново време в американската историческа школа се появиха млади изследователи, наречени „ревизионисти”, които в своите изследвания като „главен злодей” определят не само „съветския комунизъм”, но и „американския империализъм”. Така например според братята Колко вина за „студената война” има „американската империалистическа експанзия, която се нуждае от запазване на световния капитализъм и традиционните общества”. Тези цели на американската политика се намират в противоречие с реалната международна обстановка след края на Втората световна война. Съвсем справедлива е тяхната забележка, че съобразно своето следвоенно положение СССР едва ли може да направи нещо извън Европа, с което да заплаши САЩ. Или пък ако го нямаше Съветският съюз, то след края на войната отношението на САЩ към „страните от третия свят” едва ли щеше да бъде по-различно (4).
Съвсем справедливо се смята, че Западът няма никакъв реален принос при освобождаването на Източна Европа, поради което тази нейна част се оказва под военното управление на съветската армия (5). Безсилието на Лондон и Вашингтон да променят новото статукво, както и нежеланието да се съобразят с него, предизвиква тяхната конфронтация, която през различните периоди на „студената война” е необоснована и твърде произволна.
След 1989 г. упорито се разпространи схващането, че причината за победата на Запада е кризата в социалистическата система. В подобно твърдение има истина, но както се случва при написването на историята след всяка война, това не е цялата истина. Трудно може да се обясни как една супер държава, световна сила и нейните съюзници, с много по-самостоятелна политика тогава, отколкото днес, могат да достигнат до разпадане на утвърдена вече политическа система само под влиянието на вътрешните фактори. След 1975 г. стана известен един много любопитен документ, № 68 на Съвета за национална сигурност на САЩ, според който “студената война” е само епизод от американската стратегия за „световно господство”, която днес е известна като „политика на отворените врати” (6).
Съществуват различни теории за възникването на „студената война”. В своите разработки авторите се разделят в мненията си за виновниците, обвинявайки за нея „съветския тоталитаризъм” или „американския империализъм”. Други отдават нейното начало на „взаимната зависимост” не само между двете следвоенни свръхсили, но и на двата блока, които те оглавяват.
Съществуват различни твърдения, които тръгват от пролетта на 1945 г., един превратен момент, когато започва сблъсъкът между лидерите на голямата тройка в Потсдам, или малко по-рано, по време на сепаративните преговори на съюзниците с отделни представители на губещата войната хитлеристка Германия. Особено популярна в предишната ГФР е 1941 г., когато към държавите от Запада принадлежи и Германия. Според Дж. Кенан „студената война” започва през 1944 г. Не са малко мненията, че тя започва още от 1917 г., с началото на Октомврийската революция в Русия и вземането на властта от болшевиките, когато западният свят започва своето противопоставяне на Съветска Русия (7). Враждебното и хладно отношение на западните правителства скоро преминава в гореща интервенция и намеса в гражданската война. През 1918 г. САЩ за кратко време се присъединяват към безуспешния опит на Запада да свали съветската власт (8). Съществуват и други мнения за нейното начало, свързани с края на Втората световна война.
Смята се, че решения на Ялтенската конференция, или по-точно по-късното несъгласие на Запада да ги изпълни, поставят началото на „студената война” (9). Като начало на „студената война” се взема и първата половина на 1946 г., или пролетта и лятото на 1947 г., последното твърдение е особено популярно, защото е свързано с „доктрината Труман”. Много съветски историци смятат за нейно начало преврата в Чехословакия през февруари 1948 г., а пълното й разгръщане свързват с „Берлинската криза” от април 1948 г. (10).
Според отделните автори съществуват четири периода, свързани с генезиса на „студената война”. Най-общо се свеждат до следното. Първият е определен като период на „трудното партньорство”, свързано с разделянето на сфери на влияние в следвоенния свят. Този период започва от началото на Техеранската конференция (ноември-декември 1943 г.) и завършва след Потсдамската конференция (юли-август 1945 г.). Като цяло завършекът на този етап трябва да се отнесе към есента на 1945 г., когато след разгрома на милитаристична Япония, СССР вече не е необходим като съюзник на САЩ или на Запада като цяло.
Вторият е известен като „студен мир”. Това е времето от края на 1945 г. до март 1947 г., когато официално е провъзгласена „доктрината Труман”. Следва времето на активната конфронтация от пролетта на 1947 г. до лятото на 1948 г. – краят на Берлинската криза.
Завършването на този втори период според някои автори представлява и начало на „студената война”. Тя се задълбочава с Корейската война, започнала през 1950 г., когато отношенията между СССР и Запада стават принципно противоположни (11).

следва

Бележки:

1) Батюк В., Евстафьев Д. Первые заморозки. Cоветско-американские отношения в 1945-1950 гг. М. 1995., с. 5.
2) Пак там.
3) Кеннан Дж. Истоки советского поведения. //США: экономика, политика, идеология. - № 12, 1989. с. 46.
4) Батюк В., Евстафьев Д. Первые заморозки... с. 7-8.
5) По подробно по този въпрос, Виж Амброуз С. И. Стремеж към глобализъм. Американската външна политика от 1938 до началото на 90-те години. „Петър Берон” С., с. 66-67 и сл.
6) Уткин А. И. Американская стратегия для XXI в. М., 2000. С. 17-18 Виж още по въпроса Плащинский Ал. Начальный период „холодной войны” и формирование концепции глобального лидерства США. // Белорусский журналь 2002/1.
7) Плешаков К.В. Истоки „холодной войны”: размышления участника советско-американской конференции. //США экономика, политика, идеология. - № 4, 1991. с.37-38.
8) Тезата, че „студената война” започва от 1917 г. има и други поддръжници, но в случая аз се позовавам на един от тях. Фридман М. Дж. Холодная война. Испытание американской мощи и проверка идеалов. // Внешняя политика. Апрель 2006 г. с. 12.
9) Индукаева Н.С. История международных отношений 1918-1945 гг. Томск, 2003., с. 157.
10) Плешаков К.В. Истоки „холодной войны”: размышления участника... с. 38.
11) Виж по-подробно по въпроса за генезиса на “студената война” с повече факти и техните анализи Батюк В., Евстафьев Д. Первые заморозки... с. 195-212.; Филитов A.M. „Холодная война”: историографические дискуссии на Западе. - М. Наука, 1991. с. 112.

Нагоре
Съдържание на броя