"Нова Зора" - брой 34 - 23 август 2011 г.

Сподели във Facebook
Псуваш ли българите, значи си “македонски патриот”
Евгений ЕКОВ

“Преброяването в България изяде 750 хиляди македонци”, простена тези дни скопският вестник “Дневник”. Причина за този вопъл са оповестените от националната ни статистика данни, съгласно които на отминалото преброяване на населението като “македонци” са се записали само 1 600 души. “Познавачите” на “македонската диаспора” от вестника припомнят, че при преброяването през 2001 г. бройката на “македонците” в България е била 5 071, а при едно умопомрачително “преброяване” в страната ни, в средатата на миналия век, дори са били записани 250 хиляди. Че това последното е станало за една нощ и с милиционерско насилие, старателно се пропуска!
Бройката 750 хиляди “македонци” не е използвана досега. От Скопие вече са искали София да признае, че “македонското малцинство” у нас наброява над 2 милиона души, колкото са живеещите в Благоевградска област и наследниците на бежанците от Вардарска и Егейска Македония. Но такъв странен брой “макета” за пръв път се явява като численост.

Самото издание така и не обяснява откъде е изкопало 750 хиляди “македонци” в България.
Но не числеността на обявените за живеещи в страната ни наследници на Александър Велики е важна в случая. По-важно е, че тази численост, както пише в. “Дневник”, е посочена от Министерството на външните работи на Македония. Следователно става дума за официална македонска позиция, а не за поредният, познат ни до погнуса вестникарски кьорфишек. Което означава, че с тази публикация правителството на премиера Никола Груевски дава ясен сигнал към България, че не смята да промени и на йота водената от него антибългарска политика.
Впрочем тази политика не е секвала за миг и при предишните македонски правителства, управлявали страната след обявяването на „независимостта” й през 1991 г. Без значение, че наложената икономическа блокада на републиката от север и юг бе едно сериозно предизвикателство за върхушката в Скопие. Паническият страх, който я обзе тогава, я принуди да потърси помощ от България за коридор, но оказаната бърза и безусловна подкрепа не бе оценена реално! Нещо повече, недружелюбието и претенциите към страната ни останаха с ясно видима тенденция към ескалиране. След като в Македония разбраха, че България не може да бъде принудена да признае наличието на македонска нация, (за което не съществуват нито исторически, нито етнически, нито международноправни аргументи), усилията им бяха насочени към признаване на „македонско малцинство” в Пиринския край. Управляващите в Скопие македонисти са водени от разбирането, че това би означавало Ipso faсto (по силата на фактите) признание на такава нация.
Македония полагаше, полага и днес, огромни усилия за постигане на тази цел, като при това си служи с всички възможни средства. И по-различно не би могло да бъде, край Вардара икономическата, политическата власт и медиите се държат от отрочетата на бивши служители на УДБА, повечето потомци на смесени бракове от баща сърбин и майка “македонка”. За тези “сърбо-български македонци” етноидеологемата “македонизъм” е последното убежище, предвид бедността – 35 % официална безработица - и натрупващото се междуетническо напрежение с албанците.
Особено показателен за дивия антибългаризъм на управляващите в Скопие е и фактът, че Македония (според техни икономически експерти) губи годишно около 1 милиард евро от транспортни загуби, причинени от липсата на жп връзка с България. Защото всички товари за и от Югоизточна Европа задължително преминават през Сърбия.
От българска страна линията е построена до границата, но от македонска страна остават едни 63 км. Македонският сърбомански елит предпочита да губи този 1 милиард евро, но да не рискува с особено близки връзки от двете страни на границата.
Показателно е също така, че демографската картина в Македония много бързо се променя в полза на албанците. Ако през 2001 г. албанците бяха 17 %, то през 2011 г. те са вече 25 % от населението. Сърбоманският елит на Македония обаче е готов и това да приеме, само не и да отиде на подобрение на отношенията с България.
Но дори в Скопие да кажат, че в България има и 5 милиона “антични македонци”, ефектът ще е същият. Само те си вярват на глупостите. Макетата така са се побъркали на тема история, че ще вземат да си останат... в историята! Защото безспорен исторически факт е, че изобретател на македонизма като етническа идентичност е сръбският историк Стоян Новакович. Това се случва след Берлинския конгрес от 1878 г., когато географската област Македония остава в рамките на Османската империя. До този момент същият историк, както и редица други известни сръбски историци, лингвисти, пътешественици като Вук Караджич, Йован Цвиич, Стефан Веркович, на базата на личните си проучвания, съобщава в своите писания, че българите са подавляващата част от населението в тази област.
Доминиращата по това време сръбска национална доктрина, формулирана в известното “Начертание“ на Иван Гарашанин от 1848 г., поставя задачата Сърбия да воюва за всеки метър територия, освободена от Османската империя, внимавайки единствено да не влезе в конфликт с Русия. Историкът Новакович обаче ясно вижда, че славянското население в Македония се самоидентифицира като българско, че идеята за българско национално обединение е пуснала дълбоки корени, както и факта, че сръбската национална идея няма почва в областта. Затова той лансира идеята, че на българщината в Македония може да се противопостави единствено македонизмът.
От този момент Новакович става политик и се ангажира в услуга на сръбската политика за присъединяване на Вардарска Македония към Сърбия. Той разглежда македонизма като временно явление и етап от сърбизирането на населението, през който следва да бъде ликвидирано всичко българско на тази територия. Следователно антибългаризмът се залага като иманентна, същностна черта на македонизма.
Подготовката за внедряване на македонизма във Вардарска Македония започва по време на Втората световна война, а непосредствено след нея - и практическата му реализация. Македонизмът остана официална идеология и в “независима” Македония. Един от преките резултати от налагането му до днес е, че с писания като тези в “Дневник” представителите на сърбоманския елит в Скопие се правят на “големи патриоти”. А така е лесно да бъдеш “патриот”. Псуваш ли българите, значи си македонски патриот.

Нагоре
Съдържание на броя