"Нова Зора" - брой 34 - 23 август 2011 г.

Сподели във Facebook
Следващият юбилей е след пет години
  • Денят на Конституцията – пропуснат шанс да се вгледаме в нея
  • Методи ГЕОРГИЕВ

    20-годишнината на Конституцията мина без Бойко Борисов да се покаже този ден на екрана. Нямаше никакво движение и сред депутатите: медиите съвестно бездействаха. Само именитата парламентарна председателка поръси с босилек празни думи скучаещите народни избраници, все едно е сторила водосвет... Чухме отново познатите скоропоговорки за крещящата необходимост от изначални промени на основния закон, приет след едногодишно обсъждане от Великото народно събрание.
    Не ни върви на конституция... Не ни върви на конституции въобще...
    Още не бяха стихнали възторзите от 1879 г., задето новоосвободена България се е сдобила с документ за самоличност – основен закон. И само две години след това законът бе отменен. В следосвобожденския ни политически речник влезе и трайно се настани чуждицата “суспендирам”, сиреч отмествам, отстранявам, окачвам настрана. Същественото е, че у нас “суспендирам” не се употребява самостоятелно като сказуемо, а неизменно се прикачва към съществителното “конституция”. Смисълът на езиковата съставка “суспендирам конституцията” стана напълно ясен за поданиците на Александър Батенберг, когато Негова светлост князът поиска да управлява България (временно – да речем година, две, три, пет – не повече!) еднолично, на своя глава и отговорност. Нещо като възвестената днес “политическа воля” на Цветан Цветанов. За да въведял Князът ред и приличие в държавата, да бъде поевропейчена тя, партиите и най-вече поданиците й. Суспендирането (отмяната) на конституцията от княз Батенберг раздели българския народ. Половината поданици овчедушно подкрепиха Негова светлост, другата половина го осъдиха и никога не му простиха. Но и никога повече под българското небе не се въдвори единение, сговор и задруга.
    Търновската конституция бе потъпквана многократно от цар Фердинанд, от неговия син цар Борис ІІІ и от ред правителства на техни величества. Нарушенията на конституцията по вътрешния ред на държавата, а и сключването на договори с други страни – без знанието, волята и съгласието на Народното събрание, водеха след себе си беда след беда за България.
    Антиконституционни, т.е. в разрез с Основния закон, са:
    - нещастно водената Балканска и още по-трагична Междусъюзническа война – 1912-1913 г.
    - захвърлянето на неутралитета и влизането на България – 1915 г., в Първата световна война на страната на Австро-Унгария и Германия
    - превратът на 9 юни 1923 г. правителството на Александър Стамболийски, избрано с пределно мнозинство само два месеца преди това
    - утвърдените чрез указ от цар Борис III противоконституционни действия на заговорниците, осъществили преврата. Това даде пътен лист на несекваща поквара в обществения ни живот до 9.9.1944 г.
    - превратът на 19 май 1934 г. постави всички партии вън от закона. Разпоредбите на дошлото по този начин правителство отново бяха “узаконени” от царя
    - четири предълги години (1934-1938 г.) българският политически живот се осъществяваше не чрез парламент, а с наредби и прочие царски грамоти. Монархът назначи за министър-председател – връх на собствената му представа за демокрация – началника на личната си канцелария Георги Кьосеиванов...
    Антиконституционната летопис на България, изброена в най-едрите си сюжети, не спира дотук. На 1 септември 1939 г. пламна Втората световна война. Горчивите уроци от националната ни история изглежда като да бяха пробудили искрица разум у управниците, защото тутакси те обявиха неутралитет. Нещата обаче траяха от ден до пладне. По-нататък хукнаха припряно бързо и целево към завъртане на България в орбитата на хайл-хитлерова Германия.
    На 1 март 1941 г. министър-председателят – титулуван господин професор доктор Богдан Филов, подписа пагубния протокол за присъединяване на България към оста Рим-Берлин-Токио. Нарушението на конституцията бе двойно: първо, германските войски бяха стъпили на българска територия още преди подписване на протокола във Виена. И второ, парламентът бе поканен да одобри стореното няколко дни по-късно. Ами ако не беше го одобрил?! Шестстотинхилядна германска армия бе преминала Дунава в боен ред и се бе разположила на юг до Родопите, на изток до Черно море, на запад до линията Видин, Кула, Кюстендил, Петрич...
    Въз основа на Търновската конституция на 8 септември 1946 г. бе направен референдум – допитване до българските граждани, за промяна формата на държавно управление. Съществувалата 67 години монархия бе отхвърлена чрез гръмотевичен вот: 92.7 % от гласувалите 4 300 000 граждани провъзгласиха България за Народна република.
    След Основния закон от 1879 г. историческата ни летопис е очертана от още три конституции:
    - Димитровската - от 4 декември 1947 г., наречена така по името на председателя на комисията по изработването й Георги Димитров;
    - Социалистическата конституция от 1971 г., изработена под председателството на Тодор Живков и
    - действащата днес конституция от 12 юли 1991 г. Двайсетгодишнината й не бе зачетена, както подобава на една уважаваща себе си държава. Ще продължиим да повтаряме това!
    Когато след 10 ноември 1989 г. начена уличната демокрация, България бе разпъната на кръст и насечена на части, защото присъди произнасяха митингите: България не е правова държава, документите й не са редовни, защото е член на Варшавския договор, а не на НАТО, няма правни учреждения, тристепенни съдилища, административен ред. Докато голямата и безспорна истина е, че никога през своето съществуване България не е живяла при тъй развита - и по хоризонтала, и по вертикала - правна система. Чрез разклоненията на правния си организъм тя достигаше всяка клетка на обществото, всеки гражданин, всяка хижа и дом.
    Тепърва изследователи и историци ще осмислят значимостта, а и високият пример на миналото. Не бе стрелян и убит на улицата нито един гражданин, не бе поруган нито един човек, не бе озлочестено нито едно дете. България бе високо развита правова социалистическа държава.
    След едногодишно обсъждане действащата днес конституция бе приета с тържествен акт – собственоръчно подписване от всеки депутат. Цяла България наблюдаваше този момент на национално единение, единодействие и сплав. И когато обзети от възрожденска гордост, се прегръщахме пред телевизорите, една шепа депутати от т. нар. Съюз на демократичните сили, извърнаха глави от поднесения им текст, захвърлиха писалките и заплюха конституцията. От 400 депутати общото число на дезертьорите бе 39. И срамът ще гложди само собстввената им съвест. Ако разбира се, имат такава. Ето имената на някои от тези много сини, тъмносини и главно слабоумно сини, които презглава напуснаха възвестяването на днешната ни Конституция: Иван Костов, същият, който всеки ден ни учи как да работим и да се жертваме за Отечеството; Александър Йорданов, който напускайки парламента, изрече убогите думи: “Днес е един добър ден за българската демокрация”. От другите неподписали Конституцията ще припомним Димитър Луджев, Александър Чирков, Кирил Маричков, Иван Пушкаров, Снежана Ботушарова, Александър Янчулев, Тодор Кавалджиев, Златка Русева, Пламен Даракчиев, Петър Марков, Георги Марков. Вярно е, че само позорният стълб ще съхрани техните имена, но още по-вярно е, че отново и отново бе посято семето на националното разединение.
    И при ясните членове на конституцията, след приемането й започнаха противоборства, кавги и взаимна ненавист. Спорът за графичния образ на националния герб продължи повече от две години. И през това време България нямаше държавен печат, тъй като депутатите от следващото Обикновено народно събрание отказваха да прочетат по еднакъв начин конституционния член 163: ”Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит”.
    Смисловата и текстова яснота на този член ни сродява по изказа си с Мойсеевото законодателство. Тъй както библейските повели “Не кради”, “Не лъжи”, “Не убивай” и т.н. не могат да имат каквото и да е друго тълкувание, така и конституционната повеля “Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит” обезсмисля всяка друга приумица. Но мъдреците от Народното събрание са като лудите: нямат почивен ден. “Защо лъвът да е един, а не няколко?”; “Защо лъвовете да са гологлави, а не с царски корони?”; “Защо липсват панделки, окачалки, пендари и пафти – нали гербът трябва да е красив, шарен и накичен?”...
    И го кичосаха.
    Нормалните депутати отстояваха приетия текст и обясняваха, че лъвът сам по себе си е символ на сила, царственост и величие; че отделният лъв е знак, няколко лъва - глутница. Гербът на Канада е кленов лист, а не клон, натежал от кленови листа. Орел, даже двуглав, се среща в държавните гербове. Но няколко орли – такава смешна глупост няма. В споровете се намеси и Светлин Русев. Той даде сразяващ аргумент срещу конституционалистите: “Ако оставим герба само с един лъв – независимо от предписанията на Великото народно събрание – ще предизвикаме френския автомобилен завод “Пежо”, който ще ни съди и ще ни осъди: лъвът е негова търговска марка!” Защитниците на конституцията отпуснаха ръце и сложиха оръжие. Зер Светлин е началник на художниците.
    Не зная дали в днешния си вид гербът ни е красив, изключителен и неповторим. Може и да е така, но е неконституционен, т.е. не е както са го предписали и подписали 361 депутати от Великото народно събрание. Който и юрист да попитате, ще го потвърди. Разминаването с конституцията е повече от очевидно. Нали и дядо Петко Рачов Славейков бе завещал на своите съвременници, а и на идващите поколения: ”Не-про-ти-во-кон-сти-ту-ци-он-ству-вай-те!”
    Пропуснахме двайсетгодишнината и шанса да се вгледаме в Основния закон, а то значи и в себе си. Следващият юбилей е след пет години, но Бойко Борисов, дори и да поиска, няма да може да вземе участие в него, понеже няма да е министър-председател, нито президент.``

    Нагоре
    Съдържание на броя