"Нова Зора" - брой 34 - 23 август 2011 г.

Сподели във Facebook
КФОР се превърна в слуга на албанската мафия
Владимир БУКАРСКИ

Случващото се днес в Косово остава извън рамките на здравия разум. През 1999 г. Сърбия бе бомбардирана цели единайсет седмици само заради желанието си да запази Косово в своите граници. Обратното - никой не бомбардира Прищина, когато „Република Косово”, съвсем не призната от всички държави, пречи на сърбите от Северно Косово, обитаващи тези земи от древността, да живеят в рамките на единна Сърбия (право, признато от голям брой държави, в това число и от някои членове на Съвета за сигурност на ООН и ЕС). Сръбските лидери ги търсят по цял свят заради военни престъпления срещу човечеството, но никой не изисква да бъде предаден, и дори не започва разследване за дейността на косоварския терорист, а сега министър-председател на „Република Косово” Хашим Тачи.
Бившият прокурор на Международния съд за бивша Югославия Карла дел Понте открито обвини Тачи в отвличане на хора (по-конкретно сърби) с цел отнемане и продажба на органи. В Доклада на Съвета на Европа от 2010 г. Тачи е наречен „ръководител на криминална група от косовски албанци, която се занимава с търговия на оръжие и човешки органи”.

Преди 12 години светът крещеше за „хуманитарната катастрофа” на косовските албанци. Сърцераздирателните (и както се оказа по-късно професионално режисирани) кадри по Би Би Си и Си Ен Ен обиколиха света. Днес, като последица от блокадата, медицинският център в Косовска Митровица няма лекарства и кислород за онкологично болните, но светът все едно си е глътнал езика...
Преди две години редица водещи държави, въпреки резолюция 1244 на ООН, признаха независимостта на „Република Косово”. В последно време специалните части на Хашим Тачи ROSU опитват да контролират изцяло сръбския анклав в Северно Косово, а международните сили КФОР („Сили за Косово”) трябва да осигуряват стабилност в региона, пак според вече споменатата резолюция 1244. Но КФОР открито застанаха на страната на Прищина.
„Досега повечето косовски сърби смятаха КФОР за миротворци, които да защитят сърбите от нападения. Но командването на КФОР ясно заяви, че чиновниците от Косово са единствената законна власт, с която биха си сътрудничили и на които могат да предадат властта. Преди петнайсет дни те помогнаха на косовската полиция с транспорт и храни, по време на митническия скандал, а после КФОР стана окупационна сила, поддържаща въвеждането на митници с цел насилственото им откъсване от родната Сърбия” - това пише Сабина Фрейзър, директор на европейските програми на организацията ICG (Интернационална кризисна група), която трудно може да заподозрем в симпатия към сърбите. В ръководството на тази организация влиза и Джордж Сорос, а сред висшите съветници е Збигнев Бжежински.
Същото казва и генералът в оставка, американският дипломат Джералд Галучи, който повече от три години е представител на ООН в Косовска Митровица, и който поддържа провъзгласяването на независимостта на Косово. „КФОР, под командването на Ерхард Бюлер, отиде отвъд пределите на своя мандат”.
Всъщност май по-скоро официален Белград иска признаване на независимо Косово в днешните му граници в замяна на влизане в ЕС, и дори не помисля за присъединяване на сръбския анклав в Северно Косово. Но какво може да помогне на сърбите в подобна ситуация? Капитулацията бе подписана от президента Борис Тадич през 2010 г., когато прие ултиматума на ЕС за съвместна резолюция по повод Косово, сътворена в Брюксел. По настояване на ЕС Сърбия заличи точката за „недопустимост и неприемливост” на отделянето на Косово. По думите на последния президент на Югославия Воислав Кущуница, „от септември 2010 г. Сърбия заприлича на човек, който блуждае в тъмното със завързани очи”.
Душан Пророкович, бивш държавен секретар в Министерството на Косово и Метохия в сръбското правителство, дава интервю на сайта Balkananalysis.com, в което казва, че през 2010 г. Борис Тадич приема план, според който не ООН (където сърбите имат значителна подкрепа и разбиране), а ЕС ще решава съдбата на Косово (където сърбите нямат нито подкрепа, нито разбиране). Освен всичко друго, това бе камък в градината на Русия, страната, която би могла да помогне на Сърбия в Съвета за сигурност на ООН.
Но проблемът не е в Тадич, а в самото сръбско общество. Ако значителна част от сръбското общество не го искаше, никога нямаше да бъде извършена „булдозерната революция” от 2000 г., нито срамното предаване на Милошевич, Караджич и други сръбски лидери. Тези хора, също както съветските хора през 80-те години, се оказаха готови да разменят историятата и националната памет срещу паница леща. Сърбите може да ги съди всеки друг, но не и някогашните съветски граждани, които със същата лекота продадоха родината си за 30 сребърника.
Днес мнозина погрешно сравняват Борис Тадич с Горбачов. Подобно сравнение едва ли е справедливо. Борис Тадич може да се сравнява със своя „адаш” Елцин. Тадич е ранният Елцин, образец 1992-1993 г., който е готов заради демонстрирането на верност към Запада, да съсипе страната, да остави своите съотечественици извън изкуствените предели на държавата и да унищожи морално и физически патриотите на страната си. Днес сръбската полиция в Белград, напомняща повече палачите от нацистките концлагери, арестува не само демонстрантите срещу предателската политика на Тадич, но и доброволците, опитващи да преминат границата с Косово и да помогнат на свои роднини.
Под ударите е и Сръбската православна църква, последната духовна сила, защитаваща сръбската самобитност, обединението на балканските народи и единството с Русия. Изборите за сръбски патриарх през януари 2010 г., се превърнаха в спецоперация за недопускане избора на убедения противник на икуменизма, Черногорския и Приморски митрополит Амфилохий (Радович), когото подкрепят мнозинството сръбски духовници. Приложена бе технологията „избиране по жребий”. Благодарение на това патриаршеския престол зае човек, който никога не е оглавявал Сръбската църква независимо от процедурата. Патриарх на Сърбия стана фанатичният западник и икуменист Ириней (Гаврилович), който веднага след избирането си започна да прокарва прозападна и прокатолическа дейност, която цели подкрепа на режима на Тадич. Още на първата си пресконференция той изяви желание да се срещне с римския папа. Заяви желанието си Сръбската църква да мине към Григорианския календар. След безпрецедентен натиск от църквата бе изхвърлен Рашко-Призренският и Косовски епископ Артемий (Радосавлевич).
Най-обидното за сръбските западници обаче е, че всичките им прозападни усилия с нищо не помагат. В известната си книга „Дипломацията” Хенри Кисинджър дава карта на Югоизточна Европа в навечерието на Първата световна война. На тази карта под Сърбия пише: „Съюзник на Русия”. В книгата няма нито една друга подобна бележка, на нито една карта, под нито една държава.
Както отбелязва Душан Пророкович, Сърбия започва да се възприема като заплаха за Запада още от 1813 г., след сключването на Гюлистанския мир между Русия и Персия за разделяне на сферите на влияние в Каспийския регион и в Средна Азия. Великобритания била загрижена за нарастващото влияние на Русия в Азия, тя се стремила да пъхне щик в мекото подребрие на Русия на Балканите. Именно тогава Османската империя станала за Англия важна точка за прилагане на сила, а неспокойните сърби - пречка.
По време на балканските войни от 90-те години на 20 в., и особено през Косовската война, американците не крият, че целта им бе най-вече да накажат сърбите. За това многократно говориха висши политици, включително държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. За това пише в своята кинга „Курс към сблъсък: НАТО, Русия и Косово” и Джон Норис, бивш директор по комуникациите на зам.-държавния секретар на САЩ Строуб Талбот. Според Норис Косово е „модел за други държави, които се стремят да се освободят от диктаторски режими”. Норис недвусмислено посочва, че Сърбия била подаръкът за войната от 1999 г. и начин да се причинят неприятности на Русия, а Косово било само удобният инструмент.
Причината за войната в Косово не са страданията на косовските албанци, а това, че Сърбия при Милошевич не върви по пътя на Запада. Единственото, което Западът иска от Сърбия, това е окончателно да скъса с Русия и да се нареди в източноевропейския блок, както направиха православните румънци, българи, черногорци и македонци. Обаче така сърбите вече няма да са себе си. Високият рейтинг на патриотичните сили в Сърбия, голямата подкрепа на Прогресивната и Радикалната партия, убедително сочи, че като нация сърбите трудно ще ги превърнат в колективен Юда. Но дори и пълна промяна на цивилизационния код на сърбите не можа да помогне на режима на Тадич. Като създаде проблема Косово, Западът вече не може да отстъпи.
Косово има стратегическо значение за целия Запад по линия на диалога с ислямския свят. Покойният говорител на Комитета за външна политика при Конгреса на САЩ Том Лантос, твърди, че „САЩ са заинтересовани да се създаде мюсюлманска държава именно в центъра на Европа”.
Днес Москва почти няма как да помогне на косовските сърби. Тя е отделена от Сърбия, през 1999 г. Украйна, Унгария, Румъния и България отказаха да предоставят на Русия въздушен коридор за кацане на руски десантчици в Косово. Но основната пречка е самият Белград. Неговата позиция бе такава, че три години след излизането на югославската армия, от Косово бяха изведени и малобройните руски контингенти. Москва обаче може да постигне разбиране с европейските държави по въпроса за заплахите, които режимът в Прищина носи на Европа. Днес само една държава в Западна Европа изразява пълно разбиране по косовския проблем, това е Испания, която сама се сблъсква със заплахата от сепаратизъм. Другите страни от „Стара Европа” също все повече се убеждават, че днешният режим в Косово е проблем за европейската сигурност.
Съвсем не всички в Европа са доволни от дейността на Хашим Тачи – косовският аналог на Басаев и Радуев, човекът, чиито действия отдавна накланят везните към доживотен затвор.
Както казва Душан Пророкович, ситуацията в Косово напомня все повече края на 19-20 век – усещане за липса на перспектива за бъдещето и все по-нарастващо напрежение. БВП на глава от населението в „Република Косово”, е на нивото на Източен Тимор. Пенсиите са около 60 долара месечно, безработицата надхвърля 50 %. Само една трета от бюджета на Косово идва от устойчиви източници, една трета – от международна помощ и една трета - от контрабанда на наркотици и пране на пари.
Единственото място за работа на косовските младежи са криминалните групи, занимаващи се с кражби, отвличане на хора и търговия с хероин. В течение на дълги години Западът трябваше да търпи тези паралелни криминални структури, осигуряващи някакви доходи за косоварите. Но както отбелязва Пророкович, рано или късно Западът ще трябва да реагира спрямо криминалния наместник в Косово и „да действа срещу него така, както навремето младотурците”.
Всъщност, Русия и Европа, чисто теоретично, биха могли да намерят решение на проблема на Балканите. Един от вариантите е предложението на вицепрезидента на либертарианския Институт CATO (американска организация за изследвания, б. р.) Тед Карпентър. В статия, публикувана в сп. „Nationale Interest” Карпентър предлага на Република Сърбия да бъде дадено право да излезе от състава на Босна и Херцеговина и да създаде „Голяма Сърбия” в състава на днешна Сърбия, Република Сръбска и сръбските населени пунктове в Косово, на север от р. Ибър, но при условие Белград да признае независимостта на останалото Косово.

Ако сложим извън скоби точката за признаване на независимостта на Косово, този план има право да бъде обсъждан и по-нататък. Вероятно създаването на „Голяма Сърбия” много повече ще отговаря на интересите на сръбския народ. Само че никой не може да помогне на сърбите да опазят националните си интереси. Никой, освен тях самите. И никой няма да помогне на сърбите, ако лидерите им продължат да изповядват като върховна ценност химерата на евроинтеграцията.

www.iraq-war.ru

Нагоре
Съдържание на броя