"Нова Зора" - брой 33 - 16 август 2011 г.

Сподели във Facebook
Да издигнем паметник на жертвите от прехода
На 23.08.2011 г. страните от ЕС за първи път ще отбележат деня за памет на жертвите на тоталитаризма. Под „тоталитаризъм” в ЕС разбират две идеологии – нацизъм и комунизъм. В България също се раздвижиха различни маргинални групи. Т. нар. репресирани настояха за създаване на Институт за националната памет.
В подобни мероприятия няма нищо чудно - това са прояви на нестихващата класова борба в международен мащаб. Днес, както и по-рано, тя ефикасно се съчетава с борба на два фронта - на материалния и на идеалния. И отново, както и по-рано, левите извънсистемни опозиционни сили проявяват слабостта на идеологическия фронт от късните години на Съветския съюз и на европейския социалистически лагер. В годините на „студената война” съотношението на социалистическата пропаганда към антикомунистическата пропаганда беше 1 : 1000 (?!). Какво можехме да очакваме като краен резултат?
Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
Ще ни отнемат ли победата на Шипка?
Сред неотменимите дати, белязали върховете в националната ни история, 11 (23) август 1877 г. ще остане завинаги изписан с кървави букви. Защото на този ден се водят най-ожесточените и решаващи боеве при връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война. Това е върховното изпитание на защитниците на прохода - Шипченската епопея.
До тази славна страница от миналото ни се стига, след като в началото на август руското командване поверява отбраната на старопланинските проходи от в. Шипка до гр. Елена на ген. Ф. Ф. Радецки, а непосредственото ръководство на отбраната на Шипченския проход - на ген. Н. Г. Столетов.
Автор: Евгений ЕКОВ>> Пълния текст...
История на наградната система на България
В бр. 14/05.04.2011 г. съобщихме, че е отпечатан том 1 на част Втора от „История на наградната система на България”, автор - проф. д-р. ик.н. Петко Павлов, известен колекционер (и член на ПП „Нова Зора”). Наскоро излезе от печат и том Втори от поредицата „Български знаци”, която ще бъде издадена в четири тома. В общо три глави се обхващат следните знаци : Гл. IV. Знаци на държавни институции, ведомства и организации (Народното събрание, знака „Президент на Република България”, знаци на съда и прокуратурата, знаци на военизираните ведомства и организации: Министерство на вътрешните работи; на Гражданската отбрана на НРБ и на противопожарната охрана, както и знаци на функционални ведомства и организации: на министерствата на външните работи, здравеопазването, съобщенията, финансите, на банки и др.).
Глава V обхваща знаци на градове, общини и села на страната, разделени условно на райони (югозападен район; южен централен район; югоизточен район; североизточен район; северен централен район и северозападен район). Глава VI съдържа знаци на стопански ведомства и организации (знаци на промишлеността, строителството на пътища; на селското стопанство; на водното стопанство; на горското стопанство; на държавните железници и на автомобилния, въздушния и морския транспорт).
Автор: Тодор ПРЕДОВ>> Пълния текст...
Новото робство
Работодател от Шумен отмъсти на своя служителка, като й изплати заплатата в 18 килограма жълти стотинки, съобщи пресата. Причината за гаврата била там, че жената потърсила помощта на НОИ и на Инспекцията по труда, за да си получи полагащите й се според закона 3100 лв., които работодателят й не благоволявал да издължи. Казусът бе отразен в почти всички медии с много хихикане – къде от журналистически келешлък, къде от свещена простота.
А нещата хич не са за смях. И още по-точно – нещата са позорни, трагични, убийствени. Публична тайна е, че в т. нар. частен сектор Конституцията, законите и Кодексът на труда може да се каже, че просто не съществуват. За морал дори ни се види малко нетактично да споменаваме. Даже такава елементарна придобивка за наемния труд, какъвто е 8-часовият работен ден, въведен в България още през 1919 г. (в тежките следвоенни времена!), е отдавна-отдавна отменена от новоизлюпените “бизнесмени” и “тяхната” държава. Вярно, на книга работещият българин все още има някакви “права”, но повечето от тях са си най-обикновена фикция. Държавата е абдикирала и от тези си задължения, а казусът с унизената шуменка, която все пак е получила някакво съдействие от НОИ и Инспекцията по труда, е съвсем нетипичен - той е по-скоро изключение, отколкото правило. При това казусът още не е приключил – кой знае защо, на нас все ни се струва, че тази майка на две деца няма да остане още дълго на същата работа...
Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
На избори без гащи!
На 5 август т.г. започна регистрацията на кандидатите за участие в президентските избори и веднага ни бе подсказано, че ако не хляб, поне зрелището ни е гарантирано. Делегацията на ГЕРБ, водена от шефа на предизборния щаб Цветан Цветанов и заместник председателя на партията Искра Фидосова, се вреди първа. Заслугата е на младежките активисти на ГЕРБ, караулили цяла нощ пред ЦИК (в бившия Партиен дом). Кандидатът за президент на ГЕРБ все още е „Господин Фантом”, както казва Волен Сидеров, но партията грабна регистрационния №1, надявайки се, че така ще бъде и след преброяването на гласовете на 23 и 30 октомври 2011 г. Говорителят на ЦИК Ралица Негенцова обяви, че регистрацията ще продължи до 16 август, и че към 08.08.2011 г. са били регистрирани 84 партии и коалиции. Какво изобилие!
До 4 септември 2011 г., наред с известните вече кандидати на другите партии и инициативни комитети, социолози и политолози ще мерят рейтинга и на „мъглявината”, сиреч на предполагаемия фаворит на Бойко Борисов. И в зависимост от щедростта на управляващите „скритият имам” на герберите ще „печели” още на първия тур или на балотажа. Друг резултат не се предвижда, тоест, не се заплаща... Парадът на мераклиите за държавен глава започна с фантом, мина през трима кандидати за „жълта книжка” и може би ще завърши с крадец, или с потенциален затворник. Шоуто трябва да продължи... Лудите не са кандидатите, а тези, които ги издигат, и най-вече тези, които „ще им гласуват”.
Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
Българският европеизъм
Провинциалният полуграмотен, хиперактивен и безпардонен бивш комсомолски елит, недопускан през годините на прехода до голямата държавна софра, измъчен „матреялно”, революционно и радикално настроен, е призован да изгори в борбата за глобалната демокрация и да натрие носа на Станишев, Пирински и свенливия Миков. И най-важното: този път мутроолигархията от слугински произход ще ни спасява от аристократичния маразъм на бившите господари... понеже ги познава добре и ще се „справи” с тях.
Мутроолигархът от слугински произход в епохата на късния социализъм е типичен Тартюф, далавераджия, спортист и обикновен домашен слуга в „имението” на номенклатурния аристократ, а сега, в епохата след „първоначалното” превръщане на капитала в потребление (плюскане), вече израства до буржоата Фигаро, който се върти ловко на пета и се подиграва на бившите си чорбаджии, че не могат да държат вече властта, а разпиляват и собствеността. Той е „честен частник“, както и велик държавник, прероден крал-слънце, ново, подобрено, интелектуално осмислено издание на късносоциалистическия самодържец. Ако не сме във времената на постмодерна, където симулацията (т.е. ментето) е най-купуваната на пазара стока, за малко и да повярваме!
Автор: Арх. Чавдар ЙОТОВ>> Пълния текст...
Битките за историята и историята на социализма в България
Перестройката в СССР и началото на българския преход започнаха с преоценката на социализма и зададените тогава интерпретации имаха ключово значение за неговото възприятие след това.
Горбачов обяви, че социализмът се нуждае от „повече демокрация”. И тъй като лозунгът беше също и за „гласност”, се очакваше, че чрез тази „гласност” ще се извършат открития, които радикално ще преначертаят историята на социализма. Тази история ще бъде освободена от идеологически изкривявания и ще бъде написана такава, „каквато е”.
В палатковия „град на истината” в центъра на София през 1990 г. стотици хора лежаха, искайки „истината”, но резултатът в крайна сметка се оказа нещо съвсем различно, нямащо нищо общо с “истината”. Добре известен парадокс на всяка голяма промяна - хората преследват едни цели, но се получава нещо съвсем различно. Непосредствено във физическия смисъл на думата историята на „градът на истината” завърши с най-големия палеж и в новата българска история - подпалването на Партийния дом. В интелектуалния смисъл на думата това, което последва, е съвсем не „голата” и освободена от идеологически пристрастия истина, а много по-идеологизирани и пристрастни, служещи на злобата на деня, изкривявания на тази история.
Автор: Проф. Васил ПРОДАНОВ>> Пълния текст...
Свършва ли примирието между правителството и ГЩ?
Всяка една от балканските държави има заслуга за мрачната слава на полуострова като барутен погреб на Европа. Съществува обаче една, която още сега може да възроди тази печална известност. И това не е Гърция с нейните дългове, улични протести и стачки, а Турция, в която икономиката процъфтява въпреки световната криза. За добро или за зло, тя е наша съседка и случващото се в нея ни засяга пряко, ако и да се правим на незаинтересовани. Причините за това са няколко.
Автор: Петко ПЕТКОВ>> Пълния текст...
Механизмът на геноцида над руснаците
Как да счупим машината за геноцида над руснаците? Отговорът ми е следният: първо трябва да я познаваме, да сме наясно с нейните механизми. Трябва да осъзнаем, че именно днес, в съвременността, руснаците ги убиват като народ (а също и „лицата, приравнени с руснаците” – сърби, белоруси, арменци и др.), като хора. Именно в съвременността. И едва тогава ще се появи възможност да изключим този механизъм от държавната практика.
Твърде често, и мнозина, използват машината за геноцид „на сляпо”. Ето например геноцидът над руските момчета в армията: прост и елегантен механизъм. Държавата се прави, че се бори с „гонката” *. Всеки полковник, в чийто полк се установи, че има „гонка” го наказват сурово, чак до снемане от длъжност. До какво довежда подобна практика? Полковниците прикриват всякакви подобни случаи с всякакви достъпни за тях начини. Ако държавата, вместо да наказва полковниците за фактическо наличие на ”гонка”, ги наказваше за фактическо прикриване на явлението, от „гонката” нямаше да остане и следа - за няколко дни само.
Това е пример как чисто технологически се осъществява скрит, „бял” геноцид – обявява се борба с явлението, а фактически то се поощрява и увеличава...
Автор: Вазен АВАГЯН>> Пълния текст...
Мъченици на политическото правосъдие
Понятието „политическо правосъдие” може да се разбира по два начина, първо, като правосъдие спрямо лица, нарушили защитени от закона политически интереси (като са извършили например предателство, измяна, шпионаж и пр.). Но то може да се разбира и като правосъдие спрямо лица, подложени на наказателно преследване не защото са нарушили защитени от закона политически интереси, а защото са нарушили, макар и незащитени от закона, но иначе твърде съществени за определени среди политически интереси. Това е изцяло политически мотивирано правосъдие. Тук и по-нататък под политическо правосъдие ще разбирам правосъдието именно в този втори негов смисъл.
Разбира се, политическото правосъдие не е същинско правосъдие. То е псевдоправосъдие. По фасада правосъдие, по своята природа обаче е гавра с правосъдието. Съдиите тук са не съдии, а прости екзекутори, на които е възложено, използвайки формите на правосъдието, да се разправят с определена политически неудобна личност. Политическото правосъдие не се основава на безпристрастно установени обстоятелства, а на показанията на лъжесвидетели. Следователно в политическото правосъдие подсъдимият е предварително осъден мъченик.
Автор: Велко ВЪЛКАНОВ>> Пълния текст...
Обвинител в Нюрнбергския процес от САЩ:
“Днес моето правителство прави това,
за което някога осъждаше нацистите”
Съдебният процес в Международния военен трибунал, който завършва в Нюрнберг през 1946 г., не се ограничи само до четири тома, разказва Бенямин Ференц. По-късно бяха извършени малко известни проучвания, които показаха участието на широки кръгове от германското общество в нацистките престъпления. Основният източник на информация били докладите на ловните дружинки, т. нар. работни групи - Einsatzgruppen, и така името прикрива целите им. Групите били инструктирани да следват германските войски и да унищожават всички евреи и цигани. “Когато бях в американската служба в Берлин, бях назначен да събирам доказателства в допълнение към случаите на Нюрнбергския процес. Представих на генерал Тейлър явни доказателства и бързах да започна отделно дело срещу Einsatzgruppen, извършили масовите убийства. После бях назначен за главен прокурор, основната ми работни дела свърших за два дни. Ответниците получиха копие от всички доказателства, които щяхме да използваме. Събирането на аргументи от защитата отне 5 месеца. Но предоставените алибита не изглеждаха правдоподобни. Основният ответник, Ото Олендорф, обясни причината за унищожаването (те никога не са използвали думата “убийство”) на 90 000 евреи. Заяви, че е било необходимо за самозащита. “- Какво искаш да кажеш със “самозащита”? Германия напада Полша, Норвегия, Швеция, Франция и други страни. Германия, никой не я застрашава. Каква самозащита?
Автор: Бенямин Ференц>> Пълния текст...
Какво е "свободна Либия"?
“Свободна Либия” е измислица на Франция. По-точно на философа Бернар-Анри Леви, който сам заяви в пресата, че е подстрекавал либийците да се отърват от Кадафи. От него научихме, че Съвет изобщо съществува, че се състои от 35 члена (наистина, 30 от тях анонимни). А после заяви, че “Кадафи се опира на черни наемници”, но даже не помисли да съобщи, че Южна Либия е населена от чернокожи, неслучайно много посланици на Либия в различни страни на света са черни, съвсем неприличащи на араби.
Расизмът заслепява. Грешката на мосю Леви е обусловена от европейски стереотип, разделящ черните африканци и африканските араби. Той разчиташе на раздори по цвета на кожата, неслучайно г-н Саркози обеща, че войната ще продължи не повече от три дни, защото, каза той на журналистите, “цялата армия на Кадафи е 300 лошо подготвени, слаботелесни черни”.
Автор: Жан-Пол ПУГАЛА>> Пълния текст...
Магистрали, магистрали...
Магистралите в републиката ни се превърнаха в притча во язицех. Премиерът с тях ляга, с тях става. И денонощно обяснява, че това е панацеята за всички икономически проблеми на страната. Не че не са важни. Via vita est, са казали римляните, сиреч, пътят е живот. Но само с пътища не се живее. А и цената, която плащаме за тях, става толкова висока, че чак понамирисва. Само за тази година вече излизат по-скъпи с около 33 млн. лв. И както винаги, поскъпват заради “непредвидени разходи и форсмажорни обстоятелства”. Например “спонтанен” протест на населението, което не искало фучащите коли да му плашат кокошките (!), или пък археологически обект, който не можело да бъде заобиколен (защото българинът е запазил респекта си към културата и историята), а някъде току изникне старо свлачище, което се активизира.
Автор: д-р Теодор БОЕВ>> Пълния текст...

Зора е!
Зора е!