|
|
"Нова Зора" - брой 26 - 28 юни 2011 г.
| Грозното лице на хамовщината и отродяванетоПодготовката за покушение на Паметника на Съветската армия |
|
Бих могъл да реагирам емоционално на акцията за окарикатуряване и оскверняване на Паметника на Съветската армия, на цялата добре смазана пропагандна машина, която заработи след “боядисването” на фигурите от мемориала, но ще се откажа, защото е нужен по-спокоен анализ на положението. Така ще бъдат разкрити по-обективно не само изпълнителите, но и поръчителите на деянието.
Няма как да не се забележи, че през последните два-три месеца вниманието на българската общественост се заостря все по-определено към негативните оценки за Паметника на Съветската армия. Преди доводите бяха по-скоро от художествено естество, сега – от идеологическо.
|
|
|
| Всичко е геополитика |
|
През миналата седмица две събития бяха доста звучно коментирани от българските медии. Първото, което се обсъжда обилно и от жълтата преса, бе поредното изстъпление на Комисията по досиетата. Тя отново нанесе мощен удар по българската държавност, като заля с помия 183-има български учени, които са минали през ВАК (Висша атестационна комисия).
Второто събитие, което получи и международно покритие бе изрисуваният Паметник на Съветската армия в навечерието на 22 юни. Деня, в който хитлеристката армия премина държавната граница на СССР и постави началото на същинската част ва Втората световна война.
Да се спрем на срамната работа на доносниците от Комисията по досиетата. В петък, 17 юни т.г., в. „Труд” на цяла страница изброи поименно въпросните 183-има български учени, обвинени, че са помагали на българските специални служби в лицето на ДС и военното разузнаване. Обикновеният читател вижда само един голям списък и намира в него няколко познати имена. И нищо повече, освен че едно агресивно малцинство ги нарича всичките „доносници”. По стечение на обстоятелствата през последните 30-ина години съм имал възможност да общувам с една немалка част от тези достойни българи. Първата подлост на доносниците от комисията е, че съвсем съзнателно са пропуснали да поставят пред имената на изброените в списъка техните научни звания и степени. В действителност става въпрос за академици, професори, доценти и т.н., както и за огромен брой доктори на науките. Една голяма част от облените с помия от Комисията по досиетата са членове на престижни международни организации и са водещи специалисти в глобален мащаб. Накратко, интелектуалният потенциал и стойност на българските „доносници” (съгласно комисията) са признати в цялата световна академична общност.
|
|
|
| Къде пак бе, Мартинчо? |
|
Има една порода български политици (по-точно политически авантюристи), за които всеки вот - хеле пък ако е местен - си е направо лов на риба в мътна вода. В тази групичка особено изпъква небезизвестният Мартин Заимов, който забравяйки за членската си книжка в СДС, сега пък се предлага на Яне и РЗС за столичен градоначалник.
Какво толкова, ще кажат хората- правото да избираш и да бъдеш избиран, е сърцевината на това, което наричаме демокрация. Пък и Мартин винаги е претендирал да е “В крак с времето”...
|
|
|
Хора, бдете!
Декларация |
|
Ние изразяваме дълбокото си възмущение от оскверняването на Паметника на Съветската армия в центъра на София! И това става пред погледа на полицейски органи и общински охранители.
Опитите да се оневиняват осквернителите, приписвайки им чувство за „хумор” и „детска шега”, е кощунство с паметта на милионните съветски хора, които защитиха човечеството от фашистката чума. 27 милиона съветски граждани загинаха от Москва до Берлин! В тяхна чест бяха издигнати стотици паметници в Унгария, Австрия, Чехия и Словения, Румъния и Полша, във Франция и Сърбия и даже в центъра на германската столица, в Трептов парк. Такъв е и паметникът в София, чиито автори са видни български творци като Васка Емануилова и Любомир Далчев. И никой никъде не си позволява такава гавра, както у нас в т. нар. европейска София. Шепа недостойни хора се опитват да внесат напрежение, да разстройват отношенията ни с руския народ. И в този аспект е хубаво да си припомним историята ни и най-вече факта, че опитите да ни разделят с братята руси са завършвали с печален край.
|
Автор: Български антифашистки съюз (БАС);
Съюз на ветераните от войните;
Съюз на военноинвалидите в България;
ПП “Нова Зора” и др.
| >> Пълния текст... |
|
| Неродените "Явровски разкази" |
|
Упрекваха Николай Хайтов, че е ощетил своята проза за сметка на публицистиката. В това твърдение може би има известна истина. Самият писател неведнъж е изказвал съжаления, че не е могъл да реализира замислите на цял цикъл разкази, които са били почти готови в главата му, поради липса преди всичко на време. Но той нито за миг не упреква за това времето и силите, отдадени на публицистиката, на художествената публицистика, каквато е неговата. В своя „Дневник” той отбелязва на 6 март 1983 г.: „Направих равносметката за двата месеца какво съм работил (януари и февруари) и видях, че съм я подкарал както лани – престрелки около учебници, училища, учебни системи и публицистика. Бедата ми е, че не мога да се отърва от себе си”.
А какъв е Хайтов „сам по себе си”?
Нека чуем от самия него. На упрека, че писателят Хайтов „остана на заден план в сравнение с публициста” той отговаря: „Така е, но когато земята под краката ти гори, по е нормално да стъпчеш огъня с каквото намериш, вместо да измисляш добродетелни герои и остроумни есета. Героите и есетата са за предпочитане, но аз падам малко пожарникар, макар да съм се убедил, че нашите български, „пожари” са неугасими”. („Троянските коне в България”, (м. 2, с. 114). И пак там: „В кризисно време като сегашното, на писателя не е простено да мълчи… Мълчиш ли, ставаш съучастник на безобразията и лъжата.” (с. 153).
|
|
|
Всяка река има брод
Възстановяване на отношенията между комунистическите партии
на България и Китай (май 1987 г.) |
|
Уважаеми колеги, поводът на днешното събиране е свързан с историята. Може би затова има смисъл да си спомним за едно важно събитие, станало преди четвърт век, когато с посещение на българска партийно-правителствена делегация на най-високо равнище в Китай бяха възстановени отношенията между двете управляващи комунистически партии. Бяха осъществени и редица срещи по държавна линия на министри и други членове на българската делегация с техните китайски колеги. Днес можем да твърдим, че тази официална и по-специална визита е била най-високият връх в досегашните отношения между България и Китай, въпреки че тогава изглеждаше, че тя е само едно добро начало.
Аргументите за това са очевидни, но може би си струва да си припомним някои от тях. Тогава и Китайската, и Българската комунистически партии бяха управляващи. Сега управляваща е само Китайската комунистическа партия, а за състоянието на разноликите “наследнички” на някогашната Българска комунистическа партия няма смисъл да говорим подробно. Тогава и Китайската, и Българската комунистическа партии разбираха, че съществуващият социализъм се нуждае от радикални реформи. По причини, които според различните хора са различни, успешна реформа успя да осъществи единствено Китайската комунистическа партия. Бих искал да спомена само един факт, който вероятно е бил от решаващо значение, макар че по понятни причини обикновено се игнорира: различните големина, сила, независимост, географско разположение на двете страни, в които действаха двете управляващи партии. Може би в крайна сметка те се оказаха съдбовни. Но тогава тези неща не се усещаха така ясно, както е в наши дни.
|
|
|
| Империята и волята |
|
Тази полисемия, според мен, почти винаги се проявява ако не като измамна, то най-вече като самоизмама. Начинът да се излезе вън от тази двусмисленост, не е прекалено сложен, достатъчно е понятията „цивилизация” и „цивилизованост” да се употребяват поотделно, защото богатият руски език, за разлика от много други, предоставя такива възможности. За нашата космополитна прослойка, за тази „нация над нацията”, разликата между двете понятия е несъществена. Само че за всички останали хора и общества, докато не са претопени в световната мрежа, докато не са ги опекли и пратили в клоаката на постисторията, разликата е много, много съществена.
Ако става дума за цивилизованост, пред нас е един дискурс на империята; ако пък става дума за цивилизация, то това е съвсем друг дискурс.
|
|
|
| Сбогуване с "Кремиковци" |
|
Сбогом, Кремиковци! На раздяла ще те помолим да ни простиш някои грешки!
Сбъркахме с мястото ти – край София. Искахме да бъдеш столичанин. Покрай теб станаха, а от тях се родиха още десетки хиляди нови столичани. За тази грешка днес се сипят много ругатни. Поляците също си изградиха металургичен завод край Варшава, но не се чува да го ругаят.
Сгрешихме със суровините ти. Искахме да правиш метал от червена пръст, не повярвахме на немците, които в миналото са се отказали от нея. И това решение взехме по младежки - романтично и грешно. Малко ни бяха коксуващите въглища и ти направихме коксови пещи с вносни въглища, вместо да внасяме готов кокс. Без тези пещи щеше да бъдеш по-чист.
|
|
|
| На прага са "Избори-2011" |
|
В продължение на шест месеца се проточи „сагата” избори-2011.
Както вече писахме, това се дължи както на новото законодателство, залегнало в Изборния кодекс (обн. ДВ бр. 9/28.01.2011 г., бр. 36/10.05.2011 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 2011 г., изм. и доп. бр. 45, 14.06.2011 г., в сила от 14 юни 2011 г.), така и на желанието на управляващата партия ГЕРБ да спечели служебно предстоящите избори, като издигне всевъзможни бариери пред по-малките политически партии.
ПП „Нова Зора” зорко следи процесите и още на 05.02.2011 г., на заседание на Централния политически съвет (ЦПС) се взе решение партията да участва в двата вида избори – за президент и вицепрезидент, и за кметове и общински съветници. За целта се изгради Предизборен щаб и продължиха преговорите и сключването на споразумения с други политически партии и неправителствени организации (НПО), за съвместно участие в изборите в рамките на Единен национален фронт (ЕНФ) или други местни коалиции. На 18.05.2011 г. се състоя заседание на Централното изпълнително бюро (ЦИБ) на партията, което насрочи ново заседание на ЦПС за 18.06.2011 г., прие неговия дневен ред и съответните документи. Съобщението бе публикувано в бр. 23 (07.06.2011 г.) на в. „Нова Зора”.
|
|
|
| Почит към загиналите |
|
По решение на ИБ на Софийската градска организация на ПП „Нова Зора” на 19 юни 2011 г. се проведе традиционният поход-поклонение до с. Батулия, Софийска област, за почит към паметта на загиналите на 22 май 1944 г. в местността „Марина мъртвина”, на около 2 км североизточно от с. Батулия, партизани от Втора софийска народноосвободителна бригада на Първа въстаническа оперативна зона. Партизаните са обкръжени и нападнати от 6-а жандармерийска дружина. Загиват подпоручик (полковник, 1944, посмъртно) Дичо Петров, зам.-командир на бригадата, и още 12 партизани. Тук е издигнат паметник-гробница, а близо до селото - внушителен монумент на загиналите във въоръжената антифашистка борба 1941-1944 г. Близо до селото, при вливането на реките Оградишка и Кръстечка в Батулийската река, е лобното място и на майор У.Ф. Томпсън, ръководител на английската военна мисия за връзка с Главния щаб на Народно-освободителната въстаническа армия (НОВА). След разбиването на бригадата (22 май) майор Томпсън е пленен на 30 май и след инквизиции е разстрелян. На лобното му място има бюст-паметник.
|
|
|
Ще се изправим ли пред една
възродена Османска империя? |
|
По един въпрос американските републиканци и президентът, когото те искат да заместят, са на едно мнение: САЩ трябва да намалят военното си присъствие в Близкия изток. Предпочитаните аргументи са, че Америка не може да си позволи да се ангажира в бойни операции в далечни страни и че подобни операции са така или иначе безполезни.
Въпросът, на който никой не иска да отговори, е какво ще стане, след като САЩ си заминат. Сценарият “щастливи завинаги” предвижда една след друга страните да прегърнат западната демокрация. Кошмарният сценарий е или гражданска война, или ислямистка революция. Но трети възможен изход е възраждането на Османската империя. Една анадолска династия, издигната върху руините на Византийската империя, османците бяха стандартните носители на исляма, след като завоюваха Константинопол (днешен Истанбул) през 1453 г. Империята им се разпростря дълбоко в Централна Европа, включително България, Сърбия и Унгария.
|
|
|
| Напънала се планината, родила мишка |
|
Няма как по друг начин да се характеризира “титаничната битка” с корупцията, която преди две години обеща Б.Б. Тогава той се зарече, че ще хвърчат глави на министри и други високопоставени служители от правителството на Станишев, които според него са затънали до уши в далавери.
Да, ама не. Всички “министерски” дела завършиха с оправдателни присъди - и срещу Николай Цонов, и срещу Николай Свинаров, и срещу Емилия Масларова. А срещу тези от ДПС дори изобщо не бяха заведени такива.
|
|
|
| Хайлайфна изложба |
|
С нечувана ориенталска скромност в столичната Народна библиотека бе открита фотоизложба послучай 10-годишнината от завръщането на европееца дон Симеон в България. В 300 скромни по размери снимки се разказва за благодеянията и саможертвите, извършени от Кобурга в името на българския народ.
Изложбата започва с незабравимото Му обръщение към нацията от 6 април 2001 г., съдържащо обещанието за прословутите 800 дни. По-нататък следват ред други знаменателни изяви от роден и международен характер – като например натикването на България в НАТО или раждането на внучето Му на име Хасан. С царска скромност са премълчани врътката на външния дълг, проджабите на електроразпределението и БТК, покупките на негодно въоръжение за “армията”, натикването на окупационния ни корпус в Ирак и т.н.
|
|
|
| От ерата на атома към старокаменната епоха |
|
Собственици и служители на фирми за вторични суровини протестираха в София срещу подготвяния Закон за управление на отпадъците. Аргументът им бе, че държавата иска да национализира и монополизира бранша. Митингът бе свикан от новоизлюпилата се “Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране”.
Сред лозунгите им най-реалистичен ни се видя следният - “България – бунище”. Той отлично илюстрира сегашното състояние на страната ни, която не без всеотдайната помощ на търговците на скрап наистина прилича на бунище.
|
|
|
| Ако мине номерът... |
|
Никога не сме вярвали на “безкористната братска помощ” на ЕС. Краткото ни членство в общността досега не е донесло Бог знае какви ползи. А тези, които са успели да се преборят за пари по европроектите, не крият каква част от отпуснатото трябва де факто да върне в Брюксел под формата на консултантски и “други” разходи. Както и се да се вземе за изпълнител правилната западна фирма. И това обаче се вижда малко на някои евробюрократи.
Оказа се, че Европейската комисия обмисля как да управлява директно европейските регионални фондове в Гърция, България и Румъния, тъй като администрациите в тези страни в момента не били в състояние да се справят сами. Това заяви германският евродепутат от групата на либералите Йорго Чацимаркакис (странен немец, но нейсе). Германо-гръкът е един от авторите на “План Херкулес” за Гърция, който предвижда дългосрочна програма за институционална реформа, която да се справи с корупцията и съмнителните политически практики с помощта на техническа помощ от службите и агенциите на ЕС. Чацимаркакис цитира и европейския комисар по регионална политика Йоханес Хан, който бил на мнение, че такъв план е необходим и за България и Румъния. С една дума - пълен финансов колониализъм.
|
|
|
|
Зора е!
|
|