"Нова Зора" - брой 21 - 24 май 2011 г.

Сподели във Facebook
Осама бин Ладен - една закъсняла смърт
Христо МАЛЕЕВ

Не зная дали не бъркам, когато обявявам жестоката кончина на този жесток човек за закъсняла – нали животът е безценен, нали всеки от нас е уникален и неповторим, нали във всички ни е скрита частица от вселенския разум, който управлява и обяснява всичко?! Може би трябва да уточня, че времето на Бин Ладен си е отишло невъзвратимо и затова той би следвало да си отиде заедно с него. “Времето е в нас и ние сме във времето”, казва най-великият българин, който преди век и половина бе прозрял това, което до последния си миг в нощта срещу втори май на 2011 г. не успя да осъзнае Бин Ладен: че борбата за свобода и справедливост не може да се води с терор, а свободата и справедливостта за един човек не винаги означават същото и за останалите.

Струва ми се, че най-сложното нещо в нашето сложно време е размиването на понятията, на правилата, на преценките. Тоест на всичко, до което се докосва човешкият интелект. Безбройни са нюансите, безкрайни са подробностите, а дори най-лошото не е съвсем лошо, нито пък прекалено доброто е напълно добро. Така е и с Бин Ладен – даже в него има неща, които ни привличат. Например това, че е зарязал живота си на мъж от богат и известен род в консервативна арабска страна, където би могъл да се наслаждава на всички земни блага, и е тръгнал да се бори срещу тези, които ограбват, унижават и избиват неговите съграждани, съплеменници и едноверци. Или пък че е намерил в себе си способности, които са го издигнали над равнището на обикновения пушкаджия и са го направили организатор и идеолог на своите съмишленици – каквито и да са те. Вероятно Бин Ладен е имал качества, които ако се бяха насочили към благородни цели, можеха да бъдат полезни и за неговия народ, и за другите народи. Винаги е жалко, когато хората на идеята, а не на коремните удоволствия, си отиват, без да са осъществили поне частица от заложения в тях потенциал.
Мисля си, че личността и мястото на самия Бин Ладен, както и на членовете на прословутата организация “Ал Каида”, са силно преекспонирани. Това си има своите обяснения. След краха на европейския социализъм и избледняването на Русия като велика сила Съединените щати вероятно са имали нужда от нов “екзистенциален противник”, който да оправдае техните огромни военни разходи (почти колкото всички останали държави вкупом), както и тяхната военна и друга намеса във всички ъгълчета на земята. Вероятно в Америка терористичните актове от 11 септември 2001 са били възприети по особено чувствителен начин, защото тази страна не познава страшните разрушения от войните, а и не е свикнала да получава дори слаби отговори на своите съмнителни действия в другите части на земното кълбо.
Вероятно и от пропагандна гледна точка Вашингтон не може да каже открито, че се готви за предстоящите сблъсъци (не непременно военни) с другите световни играчи и затова издига като оправдание на действията си плашилото на глобалния тероризъм. И тук ми идва наум, че дори антиракетната отбрана в Европа, насочена очевидно срещу Русия, се обосновава по най-циничен начин с “опасността” от ракетите на Иран (Северна Корея играе същата роля за другия край на Евразия).
Както е известно, приютяването на “Ал Каида” в Афганистан по време на управлението на талибаните бе поводът, с който бе обяснена американската военна намеса в тази далечна страна. Властта на талибаните бе свалена за няколко седмици, и оттогава вече десет години, там се води война на 140 хиляди чуждестранни войници (сред тях и български “рейнджъри”), като официалната цел бе да се победи “Ал Каида” и да се ликвидира нейният създател Осама бин Ладен. Разбира се, никой не говори за истинските причини: овладяването на това сърце на Азия и създаването на мощна постоянна американска опора срещу Китай, Русия, Индия, Пакистан, Иран и по-малките страни от региона. Затова призивите на някои американски политици за оттегляне от Афганистан, след като вече Осама бин Ладен е ликвидиран, предизвикват снизходителна усмивка. Америка ще намали военното си присъствие в тази страна, когато си осигури пълно влияние чрез достатъчно силно подчинено на нея правителство, като запази и военните си бази, и максималния си контрол върху региона, докато бъде изтласкана от него със сила, а това няма да стане в скоро време.
Може много да се разсъждава защо именно сега и защо именно по този начин бе осъществено убийството на Осама бин Ладен. Ако се вярва на американските медии, сред най-близките съратници на президента Обама са се разгорели ожесточени спорове дали и как да се проведе тази мисия. Шансовете за успех са били оценени като 50 на 50, а събраните в Белия дом министри на отбраната и външните работи, военни ръководители и шефове на спецслужбите, заедно с президента и вицепрезидента, са имали готовност в случай на провал да се свържат с партньорите си в Пакистан, за да обяснят действията си и да поискат защита за участващите в операцията американски десантчици. Барак Обама дори твърди, че 40-те минути, в които е продължило ликвидирането на Бин Ладен, прибирането на неговия архив (компютри, “флашки”, мобилни телефони, дневник и прочее) и отлитането на хеликоптерите към Афганистан с трупа на самия Бин Ладен, са били най-дългите минути в неговия живот.
Въпросите около този своеобразен “екшън” са много, при това не толкова по същество, колкото като ключ към психологията и на американските, и на пакистанските, и на останалите герои от “сериала”.
Американците от десетилетие били търсили Бин Ладен по света, създали с тази цел специални групи в разузнавателните управления, проследявали с години хора, телефонни разговори и всякакви други контакти, измъчвали със специални средства (многократно удавяне и връщане към живота и пр.) отвлечените заподозрени членове на “Ал Каида” с една цел – да разберат къде се е скрил неуловимият Осама. А той от шест години не излизал от голямата си триетажна къща, построена специално за него, за трите му жени и дузината му деца в уютното гарнизонно градче Аботабад, на километър разстояние от пакистанската военна академия и на петдесетина километра от столицата на страната. И през цялото време местните власти не знаели нищо за него.
Разбира се, тези легенди не могат да залъжат никого. Пакистанските военни, които слагат и свалят министрите и президентите си, са знаели за присъствието му, дори са го охранявали и пазили, и затова той не е имал нужда от своя охрана. По време на американския десант в къщата на Бин Ладен срещу осемдесет въоръжени морски пехотинци и едно “бойно куче” е имало двама-трима куриери, от които се е защитавал само един човек.
Вероятно и американците са знаели отдавна за присъствието на Бин Ладен в Аботабад. От месеци те са наблюдавали хората, влизащи и излизащи от неговата къща. От години са имали сведения за неговите куриери и са ги следили. Близките им връзки с пакистанските военни, особено с пакистанското разузнаване, са им предоставяли ценна информация. Ежегодната помощ от 2 милиарда долара за Пакистан, която вероятно е облагодетелствала и местните управници, е карала американците да се чувстват донякъде като стопани на страната. Така че те са могли да пленят, да отвлекат, да ликвидират или да направят каквото си искат с “невидимия Осама” още преди втори май. Очевидно някаква причина – дали президентските избори догодина, дали желанието да се договорят с талибаните в Афганистан и да намалят мащаба на военното си присъствие там, или пък нещо друго – ги е накарала да решат “проблема Бин Ладен” именно сега.
Колкото до начина – военен “десант”, без да се уведомяват властите на Пакистан, обяснението е по-лесно. Америка е искала да овладее документацията на Бин Ладен. Тя не се е решавала да унищожи цялата сграда с удар от въздуха с безпилотници, с крилати ракети или със стратегически бомбардировачи, за да не превърне и самия Бин Ладен, и жените и децата му в мъченици. Защото убийствата на стотици жени и деца в Пакистан и Афганистан, съпровождащи американските действия против талибаните, са една от причините за смъртната омраза към агресорите, която ражда нови талибани, нови бойни действия и нови американски и “съюзнически” жертви.
Може би американските лидери са искали и да покажат на света големите възможности на своите диверсанти от Обединеното командване за специални операции. Те, наред с въздушните апарати-безпилотници, се смятат за символи на новия вид “елегантни” бойни действия: ограничени по мащаб, насочени към водещи фигури на противника, неспасяемо смъртоносни при никаква или минимална опасност за самите участници. И ето че наново разговорите на политиците и военните чрез действия заглушават разговорите на политиците и дипломатите с думи. Ликвидирането на невъоръжения Бин Ладен, страховитите снимки на окървавената му глава (които президентът Обама не публикува, макар че разпространените снимки на убитите куриери са не по-малко жестоки), отвличането на мъртвото тяло и обидното за мюсюлманите негово “погребение” в морето – целият този зловещ, черен, макабрен сценарий е красноречиво предупреждение за противниците на Съединените щати. Оставено им е само следното съмнение: ако една страна (или власт, или политика, или личност) е наистина силна и велика, вероятно не би имала нужда от подобни концентрирани екшъни, сгъстени краски и пресолени мерудиени манджи.
Но на този свят няма лошо без добро, няма и добро без лошо. Единият от двата модифицирани “невидими” и “безшумни” хеликоптери “Блек Хоук” (три пъти по-скъпи от серийните), пренесли специалния отряд до спящия дом на Бин Ладен, се разби на земята и бе взривен от диверсантите, за да не попадне в чужди ръце. Появиха се съобщения, че към останките на машината проявявали интерес специалисти от Китай, които искали да ги разгледат. Парчетата от хеликоптера бяха закарани в неизвестно направление, Америка поиска да й ги върнат и вероятно ще ги получи, но дори пакистанските деца от градчето продаваха по пазарите железарии и късчета от тайнствената обшивка, осигурила невидимото пътуване на “Черният ястреб”. Така в реалния живот се осъществява изравняване на възможностите на великите сили, а от такова изравняване по-малките държави могат да имат само полза.
Операцията срещу Бин Ладен имаше и едно неочаквано последствие. Славата на специалните части на американската военна флота, командвани от адмирал Уилям Макрейвън, покори Америка. Тези около 1 500 души (от тях само най-добрите влизат в тайнствената “група 6”, осъществила операцията срещу Бин Ладен) се превърнаха в обект на завист сред обикновените американци. И ето че много от тях започнаха да намекват, че са бивши бойци от силите за специални операции, печелейки с това уважението на съседи и близки, заедно със сърцата на патриотичните девойчета. Както писа пресата, дори един американски поп се представял за бивш десантник, а според ветерани от специалните сили, които разобличават фалшификаторите, около 120 000 души в Америка досега се били обявили за ексгерои-диверсанти.
Разбира се, по-съществено е доколко премахването на Бин Ладен ще се отрази на войната в Афганистан. Навремето президентът Буш обяви, че целта на тази война е да се хване, или ликвидира Бин Ладен и да се разгромят хората на “Ал Каида”. Сега тази цел е изпълнена. Бин Ладен го няма, а в Афганистан бойците на “Ал Каида” не надхвърлят и сто души. Предполага се, че в новата обстановка връзките на талибаните с “Ал Каида” ще отслабнат и много от афганските “бунтовници” ще се съгласят да преговарят с американците за прекратяване на военните действия. След време тази цел би могла да се осъществи. Съединените щати трябва да направят нещо решително в Афганистан, да съкратят и разходите си в тази страна, и броя на войските си в нея, но същевременно да запазят позициите си, които имат стратегическо значение. Това няма да е лесна задача, но нейното решаване зависи не от убийството на Бин Ладен, а от по-сериозни неща.
Става дума за бедността на народа, за безработицата, за неграмотността, за липсата на перспективи. Става дума за корупцията на властите, за разглобената държава в резултат на десетилетията военни действия. Става дума за огромното влияние на религията, включително и на радикалния ислям. Става дума за опитите на силните съседи на Афганистан да се месят в неговите работи, да търсят влияние и ресурси за себе си, да го използват за решаване на взаимните им съперничества.
Както обикновено, в крайна сметка става дума за едно: дали тази страна ще бъде оставена да живее и работи за себе си, или ще бъде пионка в боричканията между външните сили, които освен другото ще се опитат и да я ограбят.
Колкото до международното право, както обикновено, то е слуга на силните държави. В този смисъл споровете дали, доколко и защо Съединените щати са погазили суверенитета на Пакистан и са нарушили международното право, както и човешките права на самия Бин Ладен, преминавайки през територията на страната и убивайки без съд и присъда обявения за лидер на терористите саудитец, тези спорове носят академичен характер. Разбира се, и в самата Америка, и в някои международни организации има хора, които смятат действията на специалните части за пиратски. Известният американски професор Ноам Чомски писа на 6 май следното: “Как ли щяхме да реагираме ние, ако командоси от Ирак се бяха приземили в имението на Джордж Буш, бяха го убили и бяха хвърлили тялото му в Атлантическия океан? Защото безспорно неговите престъпления надхвърлят многократно тези на Бин Ладен, а за подобни деяния нацистките лидери бяха осъдени на Нюрнбергския процес и бяха обесени”.
В заявление на семейството на Осама бин Ладен, поместено във в. “Ню Йорк таймс” на 10 май, се задава въпросът “защо един невъоръжен човек не е бил арестуван и даден на съд, така че истината да се разкрие за всички хора по земята? Неговата екзекуция не само е нарушила най-грубо международното право, но и правото на справедлив процес, презумпцията за невиновност до доказване на неговата вина”.
Но и тук нещата са по-сложни. Оказва се, че в края на 2001 г. президентът Буш и тогавашният военен ръководител и бъдещ президент на Пакистан Первез Мушараф са сключили тайно споразумение (подновено през 2008 г.), даващо право на Съединените щати да преследват Бин Ладен на пакистанска територия. На 4 май министърът на правосъдието на САЩ Ерик Холдър обяви убийството на Бин Ладен за “правомерно”, за “акт на национална самоотбрана”, а действията на специалните части за “осъществени по начин, съобразен с американските закони и американските ценности”. На 11 май министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров по същество повтори тези думи, като каза, че операцията на САЩ в Пакистан за унищожаването на Бин Ладен е акт на самоотбрана, оправдан от гледна точка на международното право и съответстващ на Устава на ООН.

И сякаш за всички ни остава следният извод: както всяко право, което е издигната в норма воля на господстващата класа, така и международното право по същество е издигната в норма воля на най-силните държави. Ако с нещо действията на една или друга силна държава нарушават международното право, толкова по-зле за международното право.
Колкото до Бин Ладен, революциите от последните месеци в арабския свят, независимо от цялата им сложност и уникалност, показаха ясно, че нещата там започват да се променят. В протестите на хилядите араби за по-добър живот “Ал Каида” се изгуби и изчезна. Мощната вълна от недоволство в арабския Изток измете не само някои от местните диктатори, но и претенциите на Бин Ладен да бъде пророк на новото време. Новото време идва, но в него мястото на “Ал Каида” и нейния основател е незабележимо. Затова Бин Ладен трябваше да си отиде и той наистина си замина.

Нагоре
Съдържание на броя