|
В двата предишни материала под същото заглавие, публикувани във в. „Нова Зора” анализирахме начините на ограбването на българския народ чрез политиката на данъците и доходите, както и чрез банковата система (която в основната си част, т. е. 95 %, е собственост на чуждестранни „инвеститори”, кожодери и кръвопийци). Днес ще разгледаме как се осъществява грабежът по най-стария и „ефективен” начин - чрез надуването на цените.
В дните преди Великден особено ясно се видя страшната картина на нарастващата бедност на народа на фона на лудешкия бяг на цените, особено на храните. Повечето от тях отдавна са недостъпни за мнозинството от хора, принудени или въобще да се лишават от тях, или да купуват символични количества, „за комка”, както се казва. „Рекордьор” отново бе агнешко месо, което в месеците преди празниците не надвишаваше 11 лв. / кг, но преди Великден надмина 16 лв. / кг (ръст от около 50 %!). В сравнение с цената му от преди две години нарастването пък е със 100 % (тогава струваше около 7,50 лв. / кг)! И това в България, която добре знаем в близката история колко глави добитък отглеждаше и чиято традиция е свързана не само с агнета, но и с богат фолклор по темата за Великден и Гергоьовден!
Подобно бе положението и с комплектите агнешки дреболии (достигнаха 8 лв. / кг), козунаците (надхвърлиха 5 лв. / кг), яйцата (но не от “демократично и свободно пасящи кокошки”, естествено) и т.н. С пълна сила за случая е валидна тъжната констатация от руската поговорка “Дорого яицо на пасхе...”
Само че съвсем не става дума единствено за тези храни, традиционни за празничната трапеза на българина. Тази година много-много хора се лишиха от тях поради немотия.Драстичен е скокът на цените на всички храни и практически на всички стоки и услуги от жизнена необходимост.
Както отдавна предвиждахме, след периода на кризисната дефлация, когато свитото докрай потребление не позволяваше на търговците да „пипат” цените, навлязохме в най-страшния период на цикъла – т. нар. стагфлация, т.е. стагнация на икономиката и ръст на инфлацията, водещо до крайно масово обедняване на населението и фактическата му невъзможност да води нормално човешко съществуване.
|
Озверели от липсата на нарастващи печалби, капиталистите от всички калибри и браншове стръвно се втурнаха в гонитба, особено след като към края на миналата година националната статистика обяви известно неголямо – и крайно съмнително! – “нарастване на икономиката” (макар и не във всички сектори). Правителството побърза да провъзгласи “край на кризата и начало на растеж”! В крайна сметка нарастването на БВП за 2010 г. се оказа съвсем семпло - само 0,2 (при очаквано 0,7 %от правителството). Както вече посочихме, това нарастване е съмнително, най-вероятно е постигнато чрез манипулация на статистическите данни заради „стъкмяване” на положителен годишен резултат. И е плод по-скоро на известно „изсветляване” на икономиката, особено в търговията и туризма. В тези сектори през миналото лято НАП най-масирано проверяваше оборотите там. Разбира се, тук пръст има и инфлацията, водеща до увеличаване на финансовите резултати дори и при намаляващи обеми на продажбите.
Ето тук, както се казва, е „заровено кучето”! Подканени от отдавна очаквания знак „свише”, търговците се развихриха и цените хукнаха нагоре с рекордни темпове. Както можеше да се очаква, тон дадоха търговците на горива, които само за една година увеличиха цените с цели 21 %! Последваха ги и енерго-разпределителните дружества (ЕРП), които след дълги пазарлъци и кандърми също си изкрънкаха поредното повишение от средно 5,0 %, влязло в сила от средата на миналата 2010 г.
Ще обърнем внимание, че и двата сектора са основно в ръцете на чуждестранни фирми „мастодонти” в съответните браншове - при ерепетата - на 100%, а при търговията с горива - на около 80 % (тук разпределението на дяловете в търговията на дребно е следното: „Лукойл” (Рус.) държи 29,08 % от пазара; ОМW (Австрия) - 17,76 %; Shell (Хол.-Великобр.) - 14,96 %; Еко Eлда (Гър.) - 8,96 %; „Петрол” (Бълг.) - 15,35 %; други – 13,89 %). Основният аргумент на петролния бранш е непрекъснатото нарастване на цените на суровия петрол на международните пазари. Това е основателен и по принцип непреодолим фактор, доколкото България няма собствен добив на нефт и у нас цялото количество за преработване се внася. Не са загадка и факторите, предизвикващи пагубния за цялата световна икономика (реалната, а не виртуалната!) процес.
Първият – и най-съществен – е напливът на огромна маса „горещи пари” от спекулативен капитал, търсещ нови сфери за извличане на печалби след спукването на имотните и финансовите балони, главно в САЩ и в останалите водещи капиталистически икономики. Капитал, насочил се към традиционните сфери: търговията с горива и стратегически суровини, храни и акцизни стоки, където печалбите са сигурни. А след предизвикването на съответната спекулативна треска, или паника на пазарите, най-често чрез поредната „мироналагаща” война като тази, водена срещу Либия в момента, цените хвръкват до небесата, а печалбите стават огромни. Вторият, също много съществен фактор, е стремежът на страните от Западна Европа, на първо място Великобритания, да си осигурят по-голяма енергийна независимост чрез разработката на собствени петролни и газови находища. И основно в Северно море, където се добива петролът от сорта “Brent”, той се търгува най-скъпо на европейските пазари, защото и добивът му е най-скъп. Тук е и “хватката” - изчисленията сочат, че за да е достатъчно печеливш добивът от новите, много по-трудни за разработване находища, минималната му продажна цена не трябва да е по- ниска от 115 долара / барел (159 литра), която кота вече надхвърли и гони 121 долара / барел). Може да бъдем сигурни, че съвсем скоро ще бъде прехвърлена и тази стойност, при това с доста, и че в обозримо бъдеще няма да слезе под нея. С тази цена е „вързана” и цената на употребявания от нашата рафинерия руски нефт – сорт “Urals”,която е само с няколко долара по-ниска. Така ситуцията става ясна – на евтини горива не можем да се надяваме.
Спираме се на този въпрос толкова подробно, защото в началото на верижната реакция на ценовия шок, на който сме свидетели, стои точно поскъпването на основния фактор – енергията. Но освен външните влияния, които посочихме, основната причина за високата цена на енергиите е алчността и безскрупулното печалбарство на чуждестранните собственици на съответните монополи. Така например, от „изтеклата” в публичното пространство информация от иначе секретните заради „търговската тайна” договори за продажбата на ЕРП-тата стана известно, че на тях им се гарантира минимална годишна печалба от 16 %! – нещо съвършено недопустимо в условията на свободна пазарна икономика, за каквато претендира да бъде приемана и нашата (нали сме член на е Европейския съюз, където това е главно условие). Обаче става дума за невиждана в този бранш норма на печалба, даваща възможност на „инвеститора” – чуждестранен, да си възстанови „инвестицията” само за 5-6 години (също нечувано в областта на енергетиката, където минималният срок на възстановяване на вложения капитал е 12-15 години). Така се обяснява и постоянния натиск на ЕРП-тата за по-високи цени на тока, и „странната” мекушавост на уж независимата ДКЕВР, неизменно отстъпваща пред натиска и системно повишаваща цената на тока. Това просто навива нова витка на инфлационната спирала, а наглеците „инвеститори” започват нова атака за по- висока цена поради по-високата инфлация... предизвикана от тях самите!
Безкраен кошмар, последица от превръщането на естествените монополи от държавни в частни - което е в сляпо изпълнение на неолибералната доктрина за „по-малко държава”. Не по-малка е наглостта на монополистите в сектора на търговията с горивата, където и за слепия е очевиден картелът, само за Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), призвана да противодейства на това – не! Печалбите им са в пъти по-високи от тези в другите европейски страни, където оперират. Така например, според Красимир Лалов, зам.-председател на „Сдружението на българските превозвачи”, дизеловото гориво в Словения – една държава „от нашата черга”, но с най-малко два пъти по-висок стандарт на живота от нашия - е по-евтино, отколкото в България, въпреки че акцизът там е значително по-висок, отколкото у нас: съответно 430 евро / т срещу 315 евро / т в България, т.е. разлика от 115 евро /т (над 1/3 + 36,5 %). Към 3-ти март цената на нафтата на едро в Словения е била 1,73 лв. / л, а у нас – 1,99 лв. / л. По негови данни надценката у нас е около 237 лв. / т (140 долара / т), докато в други европейски държави не надминава 20-60 долара / т, т. е. разлика от 2,5-7 пъти! С толкова пъти съответно е по-висока печалбата на „нашите” търговци монополисти, основно чуждестранни „инвеститори”, която те преспокойно си изнасят в метрополиите! С толкова е по-висока и инфлацията у нас, предизвикана от алчността им, при пълното безхаберие на държавата, уж призвана да защитава българските интереси. Нещо повече - при нейното пълно съдействие в организирания грабеж на българския народ, осъществяван чрез очевадното и действащо от години наказателно споразумение за поддържане на високи и практически еднакви цени на горивата! Обобщено, високите цени на енергоносителите, плюс убийствените лихви, резултат на другия картел, действащ в банковия сектор, също на 95 % в ръцете на чуждестранни „инвеститори”, в съчетание с изконната алчност на капиталистите, особено на нашите необуржоа, също отдавна сдушили се в картели по браншове и гилдии, неограничавани по никакъв начин от държавата (дори обратното, закриляни и поощрявани в грабежа от нея), водят към развихряне на нарастваща инфлация, преминаваща в истински ценови шок с убийствени за благосъстоянието на народа последствия.
Анализите на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) на КНСБ доказват онова, което всеки от нас усеща по джоба си. За миналата година увеличението на цените на храните е средно с 8,1 %. Най-голямо е нарастването на основните хранителни продукти: пшениченото брашно – с 25 %, хляб – с 8,1 %, краве сирене – с 19 %, олио – с 42 %, краве масло – със 17,9 %. „Рекордьор” е чесънът - нарастване от 75,8 %, като не изостава много и лукът – с 18,8 % и т. н.
Нарастването е всеобщо и непрестанно. Поддържането на жилището вече излиза със 7,7 % по-скъпо, като за една година цените на осветлението отоплението са пораснали с 10,5 %. По най последни данни на Националния статистически институт, към края на месец март, за една година, цените на производителите са скочили със средно 13,5 %. В добивната промишленост – с 26,7 %; в преработващата промишленост – с 13,6 %; при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 10,8 %, а на храни – с 14,3 % Ето така се усилва и инфлационния натиск. Този неудържим ръст практически на всички цени се отразява все по-тежко на жизненото равнище на народа. Според изчисленията на ИССИ, издръжката на човек от четиричленно домакинство е била 511,25 лв.
За нормален живот на семейство от двама възрастни и две деца в края на месец декември миналата година са били необходими 2045 лв., като само за три месеца (през м. септември тази сума е била 2008 лв.) нарастването е с 1, 8 %; а спрямо 2009 г. – с 6,4 % (месечна сума за издръжка – 1923 лв.).
Но и това не е всичко - ИССИ оповести преди два дни, че от края на декември 2010 г. до края на март 2011 г. сумата от 2045 лв. (посочена по-горе) се е увеличила на 2112 лв. Това вече означава по 528, 14 лв. на човек за посочения период, тоест - ръст от 3,27 % само за трите месеца от началото на тази календарна година. Ако при толкова печални данни, сметнем, че иронията не е неуместна, бихме казали и ние като председателя на Министерския съвет - добре си живеем в България...
Ето каква е картината по години: Таблица 1.
Виждаме как за последните 10 години сумата на месечната издръжка на едно лице е нараснала с 86,20 %, като най-голям е бил скокът през 2007 г. Всъщност това бяха годините на най-динамично развитие на неокапитализма в България, основаващо се на надуването на имотния балон и на строителния бум, както и на цялостното възходящо развитие на икономическия цикъл в света, при което динамичното нарастване на цените се компенсираше от нарастването на доходите, поне на заетите (не малка част в „сивия” сектор). Но сега, когато повече от две години заплатите на повечето от работещите са замразени, а на много места и намалени, жизненото им равнище неудържимо спада. Пък и колко са домакинствата, разполагащи с над две хиляди лева на месец? Eдва ли съставляват повече от двадесетина процента „уинъри” (печеливши, от англ.) от „прехода”, които са незначителна маса от народа ни.
Според цитираните по-горе изчисления, за пълното задоволяване на нормалните жизнени потребности са необходими доходи, далеч надвишаващи средната работна заплата. Тя е 649 лв. за месец през миналата година, но след приспадане на данъците и осигуровките, дори и да работят двамата родители, оставащата сума на човек не достига и половината пресметнатата от профсъюзния институт стойност на издръжката. Ами стотиците хиляди безработни, както и милионите бедни, които по данни на ИССИ са над 27 % от населението, т. е над 2 милиона души! Положението им е направо катастрофално. Според пресмятанията на профсъюзния институт, границата на бедността, изчислена върху т. нар. малка потребителска кошница, съставена от цените на 77 стоки и услуги от жизнена необходимост, към края на миналата година представлява доход от 191,41 лв. месечно на човек.
Ето какъв примерен минимален месечен бюджет за издръжката на един човек са пресметнали от ИССИ:
Издръжка на живота на лице от бедно домакинство: Таблица 2.
Картината е жалка и потресаваща. За никакво здравословно и пълноценно хранене не може да става и дума. Милиони хора на практика са лишени от най елементарни и жизнено необходими за поддържане на нормалното функциониране на организма им храни като риба, яйца, мляко, пресни плодове и зеленчуци, месо. Това е пагубно за развитието, особено на децата и младежите, което води до увреждания, забавено развитие, умствена и физическа изостаналост и недостатъчност, което ги обрича на безперспективност и жалко съществуване на социални аутсайдери. Да не говорим какви възможности за пълноценно образование предоставят 11,75 лв. на месец, особено ако трябва да изпращаш на училище две деца, като се има предвид, че „екипирането” на един първолак гони 500 лева!
Както е видно, средства за култура въобще не се и предвиждат – такава на бедните не се полага!!! Очевидно е, че назрява социална катастрофа с огромни размери и трудно преодолими последствия. Която преминава в хуманитарна, доколкото, както е видно, тези хора са практически лишени от възможността да си купуват и лекарства, особено по-скъпи, което за по-възрастните и хронично болните е пагубно. А и колцина от тези над два милиона души реално разполагат с посочения минимум от 200 лева на месец?
В пряка връзка с рязкото понижаване на жизненото равнище е значителното спадане на раждаемостта през миналата година спрямо предходната; както стана ясно от данните от преброяването, през 2010 г. са се родили повече от 5000 деца по-малко отколкото предишната. И както можем да се досетим, спадът основно е от българския етнос, т. е. задълбочава се тенденцията за обезбългаряване на нацията, която е фатална за бъдещето на страната. Перспективите са мрачни и тревожни. В не малка степен те се определят от външни фактори, като драстичното нарастване на цените на световните пазари на енергийните ресурси, основните суровини и храните.
Например цената на тон ориз скочи между 2003 г. и 2008 г. от 600 щ.д. на 1800 щ. д., т.е. с 300 %! Освен по чисто спекулативни причини, има сериозни основания да се смята, че високите цени се поддържат умишлено чрез изкуствено предизвикани дефицити – като резултат от изкуствено предизвиканите природни бедствия (суши, градушки, наводнения) чрез използване на климатични оръжия, което твърдят множество сериозни анализатори, познавачи на световното задкулисие! Допълнително това въздействие се усилва от абсолютно безотговорното и направо престъпно поведение на нашите управници. Това най-добре пролича в последно време, когато се надигна инфлационната вълна у нас. По най-подъл начин правителството дезертира от справянето с проблемите и - скривайки се зад щита на неолибералните догми за свободата на пазара и ненамесата на държавата в него - фактически поощри спекулантите за развихряне на ценовия шок, на който сме подложени в последно време.
Без преувеличение можем да твърдим, че сме подложени на държавно организирана инфлация, която е последният изход на всяко икономически несъстоятелно управление. И поради невъзможността да задейства печатницата за пари заради валутния борд – то тръгва по другия възможен път: жестоко орязване на разходите, плюс – със съдействието на господствуващата олигархия – организиране на шокова инфлация чрез повишаване на цените, оттам - повишаване и на данъчната основа за напълване на хазната, фактически изпразнена в началото на годината. По последни данни само за първите два месеца дефицитът в приходната част на бюджета е над 750 милиона лева! Предизвикан е от фактическия бойкот на нашите неокапиталисти спрямо собствената им държава, доколкото основният недостиг в приходите идва от невнасянето на данък печалба, ДДС и осигуровки. И вместо да ги притисне чрез огромната си приходна администрация и всички останали механизми на държавата, подчинената им управляваща върхушка реши да прехвърли бремето на кризата върху гърба на народа. Оправданията с липсата на възможности за въздействие върху формирането на цените са най-малко наивни и неверни. Най-простото е разрешаването на безмитен внос на съответната стока със спекулативно повишена цена, или освобождаване на известни количества от държавния резерв и т.н. Не е наша работа да им отваряме очите за очевадни неща. В другата посока – за повишаване на покупателната способност на населението, най-логичната и безспорна стъпка е вдигането на заплатите в държавния сектор и на пенсиите, с коефициента на инфлацията, както и повишаване на минималната работна заплата най-малко два пъти, за да се осигури на получаващите я поне онзи жизнен минимум, цитиран вече по-горе. Средствата може да се осигурят чрез рязко повишаване приходите в бюджета с мобилизиране на всичкия огромен ресурс на държавната машина. Вместо това наскоро - в официалната стратегия за икономическото развитие на страната - ни бе сервирана перспективата, че доходите на работещите ще се повишат чак след месец юли 2013 г.!? Да се надяваме, че актуалната управляваща ни върхушка отдавна ще е отнесена в небитието от народния гняв, вследствие безотговорна и подчинена на тесни класово-олигархични интереси политика, насочена към увеличаване на печалбите на господствуващата неокапиталистическа прослойка чрез различни механизми на ограбване на народа. И новото правителство, на национално отговорните и социално ориентирани сили, ще предприеме необходимите и буквално набиващи се на очи стъпки за оживяване на икономиката и облекчаване хала на българите, изнемогващи повече от двадесет години под бремето на дивашкия капитализъм. Капитализъм, наложен под маската на уж свободен пазар и буржоазна демокрация.
| Таблица 1.
|
| Издръжка на живота:
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
| 2006
| 2007
| 2008
| 2009
| 2010
|
| Сума в лева
|
274,56
|
289,29
|
313,18
|
326,27
|
353,03
| 384,01
| 433,43
| 473,74
| 480,68
| 511,25
|
| Ръст (в %)
|
6,8
|
5,4
|
8,2
|
4,2
|
8,2
| 8,8
| 12,9
| 9,3
| 1,5
| 6,4
|
| Таблица 2.
|
| Групи разходи
|
Сума (лв.)
|
Структура (%)
|
Дек. 2010 г./септ. 2010 г.
|
дек. 2010 г./дек. 2009 г.
|
| Общо
|
191,41
|
100,0
|
101,4
|
104,3
|
| I. Хранителни стоки (без безалк., кафе, циг.)
|
67,94
|
35,5
|
103,4
|
105,9
|
| Хляб, брашно и зърнени храни
|
23,53
|
12,3
|
101,4
|
105,4
|
| Месо и месни продукти
|
12,41
|
35,5
|
100,4
|
99,9
|
| Риба и рибни продукти
|
1,03
|
0,5
|
106,9
|
110,8
|
| Мляко и млечни продукти
|
10,38
|
5,4
|
106,4
|
113,8
|
| Животински и растителни масла и мазнини
|
4,30
|
2,2
|
113,8
|
133,8
|
| Пресни плодове
|
2,99
|
1,6
|
97,5
|
102,3
|
| Пресни зеленчуци и картофи
|
9,60
|
5,0
|
109,2
|
105,6
|
| Захар и захарни изделия
|
1,43
|
0,1
|
98,6
|
100,7
|
| II. Нехранителни стоки и услуги
|
123,47
|
64,5
|
100,3
|
103,5
|
| Наеми и др. разходи по подр. на жилище
|
58,93
|
30,8
|
100,2
|
103,7
|
| Облекло и обувки
|
6,48
|
3,4
|
101,7
|
98,9
|
| Лична хигиена и здравеопазване
|
17,47
|
9,1
|
100,8
|
101,4
|
| III. Oбразование
|
11,75
|
6,1
|
100,1
|
115,9
|
| IV. Транспорт и съобщения
|
28,83
|
15,1
|
100,0
|
100,9
|
|